Вижте кои са 7-те вида любов според древните гърци
Древните гърци не се задоволяват единствено с една дума за „ обич “ – в техния език съществуват редица понятия, помагащи да разграничим тънкостите и другите ѝ измерения.
Настоящият преглед ни повежда през седем вида любов, разказани както в класическите текстове на Платон и Аристотел, по този начин и в книгата на Дж. А. Лий от 1973 година „ Цветовете на любовта “ (Colours of Love).
1. Ерос
Ерос е буйна, полова обич и най-близката до днешното схващане за сантиментална любов. В гръцката митология тя се пояснява като самобитна „ полуда “, провокирана от стрелите на Купидон – попаднем ли под прицела му, потъваме в бурна пристрастеност. Прочут образец е Парис, който се влюбва в Елена и по този начин стартира Троянската война.
В днешни дни Ерос постоянно се свързва с цялостния блян на човечеството към оцеляване и размножаване. Наред с това се опълчва на Логоса или Разума; Купидон е изобразяван като сляпо дете, символизирайки също сляпата природа на буйната обич.
2. Филия
Филия разказва другарската любов и споделеното доброжелателно отношение. Според Аристотел има три основни аргументи да изпитваме благосклонност към някого: той е потребен, прелестен или – най-много – благодетелен и рационален. Връзките, учредени на добродетел, надвишават простата изгода; те водят до същинско доверие и шерване.
За Платон най-дълбокият тип другарство е това, което се ражда сред двама влюбени. Именно Филия, произлизаща от Ерос, облагородява самия Ерос – от жадност за владеене, тя го трансформира в блян към по-висше схващане за себе си и за колегата. С други думи, Филия издига Ерос до подтик за личностно и философско израстване.
Истинските другари градят пълностоен живот, като се въодушевяват един от различен и дружно осъзнават своите ограничавания и дефекти.
3. Стордж
Стордж („ storge-jay “) е фамилна любов – вариация на Филия, която разказва връзката сред родители и деца. За разлика от останалите типове другарство, тук постоянно има асиметрия, изключително когато децата са още дребни. По-общо казано, Стордж е любов, учредена на другарство и взаимозависимост, а не безусловно на качества.
В сантиментални връзки постоянно чакаме сътрудникът ни да ни обича абсолютно, само че срещаме най-вече потребността, подбудена от Ерос, или зрелостта на Филия, в случай че имаме шанс. С течение на времето Ерос от време на време се трансформира в по-спокойната фамилна обич на Стордж.
4. Агапе
Агапе е универсалната обич – онази, която може да изпитваме към непознати, към природата или даже към Бог. Тя не зависи от кръвна връзка, за разлика от Стордж. В християнската традиция я назовават „ състрадание “ и постоянно я съпоставят с алтруизма, т.е. с откровената грижа за другите без изгода.
В по-широк смисъл алтруизмът или Агапе поддържа „ обществената тъкан “ – цялостната среда (психологическа, обществена, екологична), която ни поддържа и обогатява. В подтекста на днешните провокации – обществени и екологични – всеки от нас би имал изгода от доза Агапе.
5. Лудус
Лудус се дефинира като игрива, несериозна обич. Тя може да се демонстрира посредством флирт, закачки, танци и даже краткотрайни случки. Основният ѝ акцент е заниманието, от време на време и тръпката от „ завоеванието “, без никакви задължения.
Макар неангажираща и „ лека “, връзката вид Лудус може да е трайна, стига и двете страни да са зрели и независими. Проблеми се появяват, в случай че единият сътрудник сбърка Лудус с Ерос, защото Лудус в действителност е по-близък до Филия.
6. Прагма
Прагма се гради на деловитост и разсъдък, или на дълготрайни общи ползи. Физическото привличане не е водещо; по-важни са персоналните качества, съвместимостта, общите цели и желанието „ нещата да работят “.
В предишното, когато браковете са били уредени, Прагма евентуално е бил нормален вид обич. Днес този модел е по-рядък, само че към момента се среща измежду известни персони или политически двойки. Много връзки, почнали като Ерос или Лудус, по-късно се прераждат в комбинация от Стордж и Прагма.
В най-хубавия случай сътрудниците си „ затварят очите “ за възможни провинения, като демонстрират схващане – сходно на Жан-Пол Сартр и Симон дьо Бовоар, които остават дружно 51 години, въпреки да поддържат паралелни връзки.
7. Филавтия
И най-после, Филавтия е любовта към себе си, която може да се прояви по здравословен или по-нездравословен метод. Когато е нездравословна, тя се изражда във надменност – в Древна Гърция това е „ грях “ да се смяташ над боговете или над груповото богатство, а мнозина имат вяра, че то води до неизбежна съсипия.
Здравословната Филавтия, въпреки това, е откровено самоуважение и устойчиво самочувствие. Тя служи като насочна точка за метода, по който възприемаме себе си, близките и света.
В ежедневния език постоянно объркваме „ самоуважение “ и „ убеденост “, само че те не са синоними. Възможно е човек да демонстрира голяма убеденост, до момента в който надълбоко в себе си има ниско самочувствие – постоянно срещано при реализатори и звезди, които се крепят на външни фактори като приход, статут или популярност.
При крепко самочувствие сходни „ патерици “ не са нужни, а неуспехите не пречупват духа. Хората с подобен темперамент са признателни, толерантни и способни на амнистия – към себе си и към останалите.
Естествено, седемте вида обич непрестанно се преплитат и допълват. Всяко от тези измерения може да се демонстрира в друг миг от живота ни, като то оцветява взаимоотношенията ни и ни учи на нови аспекти от човешката природа. И може би тъкмо в благосъстоянието на тези седем измерения се крие същинската загадка на любовта.
Настоящият преглед ни повежда през седем вида любов, разказани както в класическите текстове на Платон и Аристотел, по този начин и в книгата на Дж. А. Лий от 1973 година „ Цветовете на любовта “ (Colours of Love).
1. Ерос
Ерос е буйна, полова обич и най-близката до днешното схващане за сантиментална любов. В гръцката митология тя се пояснява като самобитна „ полуда “, провокирана от стрелите на Купидон – попаднем ли под прицела му, потъваме в бурна пристрастеност. Прочут образец е Парис, който се влюбва в Елена и по този начин стартира Троянската война.
В днешни дни Ерос постоянно се свързва с цялостния блян на човечеството към оцеляване и размножаване. Наред с това се опълчва на Логоса или Разума; Купидон е изобразяван като сляпо дете, символизирайки също сляпата природа на буйната обич.
2. Филия
Филия разказва другарската любов и споделеното доброжелателно отношение. Според Аристотел има три основни аргументи да изпитваме благосклонност към някого: той е потребен, прелестен или – най-много – благодетелен и рационален. Връзките, учредени на добродетел, надвишават простата изгода; те водят до същинско доверие и шерване.
За Платон най-дълбокият тип другарство е това, което се ражда сред двама влюбени. Именно Филия, произлизаща от Ерос, облагородява самия Ерос – от жадност за владеене, тя го трансформира в блян към по-висше схващане за себе си и за колегата. С други думи, Филия издига Ерос до подтик за личностно и философско израстване.
Истинските другари градят пълностоен живот, като се въодушевяват един от различен и дружно осъзнават своите ограничавания и дефекти.
3. Стордж
Стордж („ storge-jay “) е фамилна любов – вариация на Филия, която разказва връзката сред родители и деца. За разлика от останалите типове другарство, тук постоянно има асиметрия, изключително когато децата са още дребни. По-общо казано, Стордж е любов, учредена на другарство и взаимозависимост, а не безусловно на качества.
В сантиментални връзки постоянно чакаме сътрудникът ни да ни обича абсолютно, само че срещаме най-вече потребността, подбудена от Ерос, или зрелостта на Филия, в случай че имаме шанс. С течение на времето Ерос от време на време се трансформира в по-спокойната фамилна обич на Стордж.
4. Агапе
Агапе е универсалната обич – онази, която може да изпитваме към непознати, към природата или даже към Бог. Тя не зависи от кръвна връзка, за разлика от Стордж. В християнската традиция я назовават „ състрадание “ и постоянно я съпоставят с алтруизма, т.е. с откровената грижа за другите без изгода.
В по-широк смисъл алтруизмът или Агапе поддържа „ обществената тъкан “ – цялостната среда (психологическа, обществена, екологична), която ни поддържа и обогатява. В подтекста на днешните провокации – обществени и екологични – всеки от нас би имал изгода от доза Агапе.
5. Лудус
Лудус се дефинира като игрива, несериозна обич. Тя може да се демонстрира посредством флирт, закачки, танци и даже краткотрайни случки. Основният ѝ акцент е заниманието, от време на време и тръпката от „ завоеванието “, без никакви задължения.
Макар неангажираща и „ лека “, връзката вид Лудус може да е трайна, стига и двете страни да са зрели и независими. Проблеми се появяват, в случай че единият сътрудник сбърка Лудус с Ерос, защото Лудус в действителност е по-близък до Филия.
6. Прагма
Прагма се гради на деловитост и разсъдък, или на дълготрайни общи ползи. Физическото привличане не е водещо; по-важни са персоналните качества, съвместимостта, общите цели и желанието „ нещата да работят “.
В предишното, когато браковете са били уредени, Прагма евентуално е бил нормален вид обич. Днес този модел е по-рядък, само че към момента се среща измежду известни персони или политически двойки. Много връзки, почнали като Ерос или Лудус, по-късно се прераждат в комбинация от Стордж и Прагма.
В най-хубавия случай сътрудниците си „ затварят очите “ за възможни провинения, като демонстрират схващане – сходно на Жан-Пол Сартр и Симон дьо Бовоар, които остават дружно 51 години, въпреки да поддържат паралелни връзки.
7. Филавтия
И най-после, Филавтия е любовта към себе си, която може да се прояви по здравословен или по-нездравословен метод. Когато е нездравословна, тя се изражда във надменност – в Древна Гърция това е „ грях “ да се смяташ над боговете или над груповото богатство, а мнозина имат вяра, че то води до неизбежна съсипия.
Здравословната Филавтия, въпреки това, е откровено самоуважение и устойчиво самочувствие. Тя служи като насочна точка за метода, по който възприемаме себе си, близките и света.
В ежедневния език постоянно объркваме „ самоуважение “ и „ убеденост “, само че те не са синоними. Възможно е човек да демонстрира голяма убеденост, до момента в който надълбоко в себе си има ниско самочувствие – постоянно срещано при реализатори и звезди, които се крепят на външни фактори като приход, статут или популярност.
При крепко самочувствие сходни „ патерици “ не са нужни, а неуспехите не пречупват духа. Хората с подобен темперамент са признателни, толерантни и способни на амнистия – към себе си и към останалите.
Естествено, седемте вида обич непрестанно се преплитат и допълват. Всяко от тези измерения може да се демонстрира в друг миг от живота ни, като то оцветява взаимоотношенията ни и ни учи на нови аспекти от човешката природа. И може би тъкмо в благосъстоянието на тези седем измерения се крие същинската загадка на любовта.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ