Древните египетски мумии и заразите, които могат да отприщят
Древните египтяни не са били непознати на заболяванията, защото изследванията демонстрират, че те са били наранени от голям брой инфекциозни болести, в това число дребна шарка, туберкулоза и проказа.
(Във видеото може да научите повече за: Откриха мумии от колониалната ера в Перу)
Например Рамес V, четвъртият фараон от 20-ата египетска династия, се разболява от едра шарка, за което свидетелстват явните белези от едра шарка, които са осеяли мумифицираното му тяло.
Could bacteria or viruses lurking in ancient Egyptian mummies unleash a plague today?
— Live Science (@LiveScience)
Въпреки че през 1980 година Световната здравна организация (СЗО) публично афишира едрата шарка за изкоренена в целия свят, допустимо ли е хиляди години по-късно новооткрити мумии да отприщят едра шарка или други заболявания от телата си?
Пиърс Мичъл, шеф на Лабораторията за антични паразити към Университета в Кеймбридж и старши теоретичен помощник в катедрата по археология, споделя, че това е извънредно малко евентуално.
" Повечето типове паразити са мъртви в границите на година или две без жив гостоприемник, към който да се прикрепят. Ако изчакате повече от 10 години, всичко е мъртво " , споделя Мичъл.
Например, поксвирусите като едрата шарка могат да се възпроизвеждат единствено в клетките на жив гостоприемник, съгласно Националния център за биотехнологична информация към Националната библиотека по медицина към Националния институт по опазване на здравето (NIH). Бактериите, причиняващи туберкулоза и проказа, също се нуждаят от живи гостоприемници, с цел да оцелеят, съгласно NIH.
Според NIH обаче дребната шарка се популяризира посредством досег при контакт сред хората, до момента в който туберкулозата и проказата нормално се популяризират посредством капчици от носа и устата, нормално при кихане или кашляне.
За да се популяризира проказата, е нужен нескончаем контакт с болен човек. Това е по този начин, тъй като двата типа бактерии, които предизвикват болестта, известни като Mycobacterium leprae и Mycobacterium lepromatosis, се възпроизвеждат постепенно, съгласно Центровете за надзор и предварителна защита на болесттите.
Друг фактор, който понижава вероятността някой да се болести с болест от мумия, е разграждането на ДНК с течение на времето.
" С разбор може да се откри, че всички парченца ДНК на тези паразити са много къси. Вместо да са хубави, дълги, здрави ДНК вериги, те са единствено към 50 до 100 базови двойки. Сякаш всичко е нарязано на части и това е по този начин, тъй като ДНК се разгражда и разпада. Няма по какъв начин нещо да бъде жизнеспособно, откакто ДНК се е разпаднала - нищо не се разсънва ", споделя Мичъл.
Някои паразитни чревни червеи, които се популяризират посредством изпражненията, обаче живеят по-дълго от други организми и не всички се нуждаят от жив гостоприемник, с цел да оцелеят.
Въпреки това те също не са огромно терзание.
" Те могат да бъдат доста по-издръжливи и да устоят няколко месеца, а от време на време и няколко години, само че никой от тях няма да издържи хиляди години. По-голямата част от паразитите умират, когато гостоприемникът почине, тъй като нямат опция да оцелеят ", казва Мичъл.
А даже и да има възможност някой от тези антични организми да е към момента жив и да се развива, маските, ръкавиците и другите защитни средства, които откривателите носят, с цел да не замърсяват мумиите, също биха им попречили да се заразят или да популяризират патогени.
(Във видеото може да научите повече за: Откриха мумии от колониалната ера в Перу)
Например Рамес V, четвъртият фараон от 20-ата египетска династия, се разболява от едра шарка, за което свидетелстват явните белези от едра шарка, които са осеяли мумифицираното му тяло.
Could bacteria or viruses lurking in ancient Egyptian mummies unleash a plague today?
— Live Science (@LiveScience)
Въпреки че през 1980 година Световната здравна организация (СЗО) публично афишира едрата шарка за изкоренена в целия свят, допустимо ли е хиляди години по-късно новооткрити мумии да отприщят едра шарка или други заболявания от телата си?
Пиърс Мичъл, шеф на Лабораторията за антични паразити към Университета в Кеймбридж и старши теоретичен помощник в катедрата по археология, споделя, че това е извънредно малко евентуално.
" Повечето типове паразити са мъртви в границите на година или две без жив гостоприемник, към който да се прикрепят. Ако изчакате повече от 10 години, всичко е мъртво " , споделя Мичъл.
Например, поксвирусите като едрата шарка могат да се възпроизвеждат единствено в клетките на жив гостоприемник, съгласно Националния център за биотехнологична информация към Националната библиотека по медицина към Националния институт по опазване на здравето (NIH). Бактериите, причиняващи туберкулоза и проказа, също се нуждаят от живи гостоприемници, с цел да оцелеят, съгласно NIH.
Според NIH обаче дребната шарка се популяризира посредством досег при контакт сред хората, до момента в който туберкулозата и проказата нормално се популяризират посредством капчици от носа и устата, нормално при кихане или кашляне.
За да се популяризира проказата, е нужен нескончаем контакт с болен човек. Това е по този начин, тъй като двата типа бактерии, които предизвикват болестта, известни като Mycobacterium leprae и Mycobacterium lepromatosis, се възпроизвеждат постепенно, съгласно Центровете за надзор и предварителна защита на болесттите.
Друг фактор, който понижава вероятността някой да се болести с болест от мумия, е разграждането на ДНК с течение на времето.
" С разбор може да се откри, че всички парченца ДНК на тези паразити са много къси. Вместо да са хубави, дълги, здрави ДНК вериги, те са единствено към 50 до 100 базови двойки. Сякаш всичко е нарязано на части и това е по този начин, тъй като ДНК се разгражда и разпада. Няма по какъв начин нещо да бъде жизнеспособно, откакто ДНК се е разпаднала - нищо не се разсънва ", споделя Мичъл.
Някои паразитни чревни червеи, които се популяризират посредством изпражненията, обаче живеят по-дълго от други организми и не всички се нуждаят от жив гостоприемник, с цел да оцелеят.
Въпреки това те също не са огромно терзание.
" Те могат да бъдат доста по-издръжливи и да устоят няколко месеца, а от време на време и няколко години, само че никой от тях няма да издържи хиляди години. По-голямата част от паразитите умират, когато гостоприемникът почине, тъй като нямат опция да оцелеят ", казва Мичъл.
А даже и да има възможност някой от тези антични организми да е към момента жив и да се развива, маските, ръкавиците и другите защитни средства, които откривателите носят, с цел да не замърсяват мумиите, също биха им попречили да се заразят или да популяризират патогени.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ