Как пишели в Древен Египет?
Древните египетски средства за писане могат да се разделят на две категории – основни и спомагателни. Сред основните били мастилото, материалът, върху който се пишело и инструментите за писане („ писалките “). Спомагателни били мелничките за мастилените бои, кутиите за предпазване на „ писалките “ и палитрите-мастилници.
Мастилата представлявали дребни питки от твърдо вещество, напомнящо днешните акварелни бои. Обикновено имало два цвята: алено и черно мастило, въпреки от време на време да се употребявали и други. Палитра-мастилница, върху която е изписано името „ Мертатон “, била открита в гробницата на Тутанкамон. Първоначално в нея имало 6 цвята, само че в този момент са останали единствено 5 – черно, зелено, алено, бяло и жълто, а шестата, изчезналата багра, съвсем сигурно била синя.
Боите се правели по следния метод: тънко смленият оцветител бил смесван с лепкава смола на някои дървета, от сместа оформяли питки и ги изсушавали. Използвали ги, както актуалните акварели – т.е., потапяли перото във вода и търкали с него питката.
Археолози са разкрили сажди в състава на черното мастило, както и алена охра – за аленото. Боите върху една египетска палитрена мастилница към 400 година прочие Хр. се състоят от дървесни сажди, алена охра, гипс, синя фрита (порцеланово-глазурена смес) и жълт оловен окис.
В гробница от времето на ХVІІІ династия (1550-1292 гг. прочие Хр.) в град Тива са открити тръбички от дебела тръстика, които съдържат сажди, употребявани за мастило.
Материалите, върху които пишели античните египтяни, били доста разнородни:
1) кости, най-често плоските лопатки от камила;
2) глинени плочки. Пишело се както с острие върху плочки от сурова мека глина, които по-късно изпичали, по този начин и с мастило върху към този момент изпечени керамични плочки;
3) слонова кост;
4) кожа (в Британския музей се пазят няколко египетски ръкописа върху кожа);
5) платно;
6) метал – нормално бронзови или оловни плочки;
7) папирус;
8) пергамент – от овча и козя кожа, и „ велум “ – от по-фина кожа на ярета и телета;
9) керамика;
10) тръстика (в музея в Кайро се съхранява огромно разцепено тръстиково стъбълце с коптски надпис с мастило върху вътрешната повърхност);
11) камък (предимно дребни плоски части варовик);
12) восък (пчелен восък под формата на тъничък, постоянен пласт върху дървени плочи; буквите се нанасяли с остра химикалка – „ стило “;
13) дърво – натурално или покрито с тъничък пласт мазилка.
Основният материал, върху който се пишело, бил папирусът. Но в маловажни случаи, когато документът не бил предопределен за дълготрайно предпазване, употребявали по-евтини заместители, най-често части от счупени керамични съдове или варовикови плочки; и двете се наричали „ остракони “.
В продължение на няколко хилядолетия главният инструмент за писане в Древен Египет бил необикновен тип камъш (а не елементарна тръстика, както нормално се смята), който пораства в обилие в Египет и през днешния ден (обикновено в солени блата). От стъблата му отрязвали части с нужната дължина, а единият край срязвали диагонално – по този начин се оформял писецът. По-дебелите линии били очертавани с плоската част, а по-тънките – с острия борд. Намерените мостри имат от 16 до 40 см дължина и от 1.5 до 2.5 мм диаметър.
По-късно минали към потребление на тръстиката Phragmites communis, като разцепвали заострения край – и по този начин се получавал писец, сходен на металните пера, употребявани преди изобретяването на актуалните писалки, а и до през днешния ден в автоматизираните химикалки с мастило.
Древните тръстикови химикалки се подостряли постоянно, както се подострят днешните моливи, и по същия метод последователно се превръщали в къси части с дължина по-малко от 6 см. Понякога даже ги слагали в дървени удължители – по този начин се появил праобразът на по-късната перодръжка.
Нищо, че е необичайно да мислим по какъв начин чак доникъде на ХХ век човечеството със своите перодръжки и химикалки употребило същия принцип за писане, както и по времето на фараоните.
