Древни вируси са открити във вълната на мамути, сибирски мумии,

Древни вируси са открити във вълната на мамути, сибирски мумии, праисторически вълци и белите дробове на жертва на грип, заровена във безконечната заледеност на Аляска.

И учените настояват, че следва да се открият още.

Международен екип от откриватели от институции в Русия, Германия и Франция предизвестява, че „ рискът античните вирусни частици да останат заразни “ е недооценен.

Нещо по-лошо, в този момент тези учени считат, че „ рискът сигурно ще се усили в подтекста на световното стопляне, при което размразяването на безконечната заледеност ще продължи да се форсира “, отключвайки някои заболявания, които са били арестувани в леда от праисторически времена.

Екипът, който включва специалисти по геномика, микробиология и геология, някои от които са следили тези възкръснали „ зомби “ вируси в продължение на съвсем десетилетие, разгласява своите открития в списание Viruses. 

Ето шест такива случая, на които учените са се натъкнали, и разказват заплахата пред човечеството.

Грип

В края на 90-те години на ХХ век шведският патолог доктор Йохан В. Хултин открива РНК на вируса на грипа от 1918 година – в белите дробове на жена, убита от вируса близо 80 години по-рано.  

Д-р Хултин целеустремено е търсил проби от грип, които биха могли да оказват помощ на медицинските откриватели да схванат по-добре по какъв начин да се борят с бъдещи пандемии.  

Но откритието му е ранна индикация за това какъв брой елементарно смъртоносните вируси могат да се запазят в арктическата безконечна заледеност. 

В съдействие с Института по патология на въоръжените сили на Съединени американски щати Хултин ексхумира тялото на единак, заровен в всеобщ гроб на жертви на грип край отдалечено село край град Бревиг Мишън, Аляска.

Благодарение на безконечната заледеност РНК от грипния вирус се е запазила толкоз добре, че откривателите са могли да секвенират целия геном на варианта от 1918 г. 

Откритието обаче е по едно и също време победа за медицинските откриватели и тъмно предвещание за това какви други заболявания могат да чакат замръзнали под леда.

Pithovirus sibericum 

Намерен за първи път в сибирската безконечна заледеност през 2014 година на 30 метра подземен, гигантският античен вирус Pithovirus sibericum е един от дребното вируси, забележими под елементарен светлинен микроскоп.

С размери към 1.5 микрометра P. sibericum е над седем пъти по-голям от актуалните вируси, заразяващи хора. Те нормално са с размери от 20-200 нанометра.

Френски учени от Националния център за научни проучвания към Университета в Екс-Марсилия (CNRS-AMU) възкресиха P. sibericum, като изложиха амеби на вируса.

“За първи път виждаме вирус, който е към момента заразен след толкоз дълъг интервал от време ” – съобщи тогава професор Клавери от CNRS-AMU. 

Съавторът Шантал Абержел, съобщи пред BBC, че вирусът влиза в клетката, развъжда се и най-после я убива. Той е в положение да убие амебата – само че няма да болести човешка клетка. 

Въпреки че P. sibericum не съставлява ясна и сегашна заплаха нито за хората, нито за животните, откривателите ревизират бъдещите опасности, подбудени от неживите патогени, които се появяват вследствие на размразяването.

Но самият факт, че тези вируси могат да бъдат изцяло съживени, е неприятен знак. 

Лекотата, с която тези нови вируси бяха изолирани, допуска, че инфекциозните частици на вируси, характерни за доста други непроверени еукариотни гостоприемници (включително хора и животни), евентуално остават в обилие в античната безконечна заледеност.

Mollivirus sibericum

Замразеният Mollivirus sibericum е открит дружно със същите 30 000-годишни сибирски проби от безконечна заледеност като P. sibericum. 

Малко по-малък от P. sibericum (едва 0.6 микрометра), M. sibericum е различен вирус, който не съставлява опасност за хората или животните. Близостта му с P. sibericum накара учените да се притеснят, че безконечната заледеност е цялостна с доста и разнообразни немъртви патогени.

Не можем да изключим, че далечните вируси на античните сибирски човешки (или животински) популации биха могли да се появят още веднъж, когато арктическите постоянно замръзнали пластове се разтопят и/или бъдат нарушени от промишлени действия.

Пандоравирус и мегавирус на мамута

Пандоравирусът и мегавирусът на мамута са открити в 27 000-годишна купчина лед и замръзнала мамутска вълна на брега на река Яна в Русия. Подобно на предходни антични великански вируси, P. mammoth и M. mammoth са потвърдили, че са способни да убиват амеби. 

Изследователите са избрали амебите, защото тези едноклетъчни организми са задоволително близки до човекоподобните и животинските еукариотни кафези, с цел да бъдат информативни, само че не задоволително близки, с цел да има риск от основаване на нова пандемия.

За задачите на тазгодишното си проучване Клавери, Абергел и екипът им излагат новооткрития вариант на пандоравирус на друга просвета амеби, както и на човешки и миши кафези. Този ход е част от общоприет протокол за инспекция дали вирусите не могат да заразяват кафези на бозайници.

Въпреки че и двата вируса за благополучие не са могли да заразят тези човешки и миши кафези, откривателите не считат, че към момента е време да въздъхнем с облекчение.

Те пишат, че към момента е основателно да се разсъждава върху риска античните вирусни частици да останат заразни и да се върнат в послание посредством размразяването на античните пластове на безконечната заледеност.

Вълчи вирус (Pacmanvirus lupus) 

Древен родственик на вируса на африканската чума по свинете, Pacmanvirus lupus, е открит при топене от 27 000-годишни вътрешности на заледен сибирски вълк. Останките на този сибирски вълк (Canis lupus) са открити на същото място в коритото на река Яна, където са открити и горните вируси.   

Подобно на останалите антични вируси с огромни размери, P. lupus към момента е кадърен да оживее и да убива амеби, макар че е отвън играта още от мезолита или междинната каменна ера.

Дребна шарка

Дребната шарка не се нуждае от показване. Според Световната здравна организация на Организация на обединените нации бруталната болест е публично изкоренена в международен мащаб през 1980 година Но през 2004 година френски и съветски учени откриват дребна шарка в заледена 300-годишна сибирска мумия, замръзнала в тундрата на съветската република Саха.

Мумията датира от небрежно направени гробове по време на зараза от дребна шарка в края на XVII и началото на XVIII в. в североизточната част на Сибир. Всеки от археологическите обекти се е състоял от замръзнали дървени гробове, заровени във безконечната заледеност, само че необикновеният гроб с дребна шарка е бил препълнен с пет замразени мумии.

За създателите на новата публикация в списание Viruses това изобретение на дребна шарка от 2004 година демонстрира какъв брой неприятно може да бъде вирусното изригване от топящата се безконечна заледеност. 

Вероятно от съображения за сигурност, не е имало следващи проучвания, които да се пробват да „ съживят “ тези вируси. Но това не значи, че тези вируси не могат да се съживят сами, защото повишаващите се температури не престават да размразяват обширните северни пейзажи на райони като Сибир и Аляска, пишат учените в заключението си.