Археолог откри останки от огромна сграда на 5000 години
Древни хора са градили жилища и стопанства в Стремска котловина, в землището на днешните села Богдан и Певците. Те обитавали тези земи 5000 години преди Христа в продължение на няколко века. Тяхно населено място бе намерено от археолога Мартин Христов преди четири години, а през този археологически сезон той откри, че на един и същи терен в продължение на няколко епохи са били изграждани поредно четири селища. Връзката сред тях във времето е доста близка. Вероятно другите генерации, обитавали това населено място, са го унищожавали или са го напускали, само че след това още веднъж са се прибирали и изграждали домовете и стопанствата си на същото мястото.
Изборът на мястото не е инцидентен. Освен че е една от най-красивите, местността е естествено предпазена от Стара планина и Средна гора. Оттам като на длан се виждат планините и долината. В плодородните полета античните обработвали земята, която раждала пшеница, в домовете си изпичали самун, приготвяли храна от домашни животни и дивеч и раждали деца. Следите от дейния живот, който е бил тук, са в останките от постройките, оборудванията и предметните находки, разяснява Мартин Христов.
През този археологически сезон той датира тъкмо времето на първото населено място, построено на това място. Тук е кипял живот през 2630 година преди Христа. Анализът на кости, въглени и други находки потвърждава интервала, в който селището е било населявано.
Тази година ни изненада още едно равнище, то е третото, броено от горе надолу, разяснява археологът.
Там са открити два правоъгълни глинобитни подиума с керамични съдове към тях. На пода има подиум, върху който най-вероятно се е смилало зърното, с цел да стане на брашно, както и керамични съдове.
Сред любопитните находки са кости от мечка, както и от обгорелите лапи на владетелката на планината. Това е подробност от менюто на античните жители на това населено място, счита Мартин Христов.
По-интересното в тази ситуация е развиването на глинения под, който разкриваме тази есен, уточни археологът. Той се уголемява на изток, запад и юг и неговите контури към този момент доближават повърхност с размери 10х14 метра, само че това не е дефинитивно. Разкопките би трябвало да продължат в тези направления, с цел да се изяснят характерът и функционалностите на постройката. Все още не сме наясно дали това е под на стопанска или на жилищна сграда. Предстои да установим и по какъв начин тя е била структурирана вътре, показа Мартин Христов.
Според него е рано да се разяснява дали тук е имало работилница за произвеждане на глинените съдове, или те са били внасяни от различен район. Но съществуването на връзки с други селища в тези ера е изрично. Наблизо е землището на Дъбене, където в местността Саровка през 2005 година Мартин Христов откри станалото световноизвестно Дъбенско златно богатство - голямо обредно поле, посипано със златни мъниста и дребни златни украшения. Селището край село Богдан, което в този момент изследва Мартин Христов, и това в местността Саровка край Дъбене, са били близо едно до друго и са били населявани едновременно.
Изборът на мястото не е инцидентен. Освен че е една от най-красивите, местността е естествено предпазена от Стара планина и Средна гора. Оттам като на длан се виждат планините и долината. В плодородните полета античните обработвали земята, която раждала пшеница, в домовете си изпичали самун, приготвяли храна от домашни животни и дивеч и раждали деца. Следите от дейния живот, който е бил тук, са в останките от постройките, оборудванията и предметните находки, разяснява Мартин Христов.
През този археологически сезон той датира тъкмо времето на първото населено място, построено на това място. Тук е кипял живот през 2630 година преди Христа. Анализът на кости, въглени и други находки потвърждава интервала, в който селището е било населявано.
Тази година ни изненада още едно равнище, то е третото, броено от горе надолу, разяснява археологът.
Там са открити два правоъгълни глинобитни подиума с керамични съдове към тях. На пода има подиум, върху който най-вероятно се е смилало зърното, с цел да стане на брашно, както и керамични съдове.
Сред любопитните находки са кости от мечка, както и от обгорелите лапи на владетелката на планината. Това е подробност от менюто на античните жители на това населено място, счита Мартин Христов.
По-интересното в тази ситуация е развиването на глинения под, който разкриваме тази есен, уточни археологът. Той се уголемява на изток, запад и юг и неговите контури към този момент доближават повърхност с размери 10х14 метра, само че това не е дефинитивно. Разкопките би трябвало да продължат в тези направления, с цел да се изяснят характерът и функционалностите на постройката. Все още не сме наясно дали това е под на стопанска или на жилищна сграда. Предстои да установим и по какъв начин тя е била структурирана вътре, показа Мартин Христов.
Според него е рано да се разяснява дали тук е имало работилница за произвеждане на глинените съдове, или те са били внасяни от различен район. Но съществуването на връзки с други селища в тези ера е изрично. Наблизо е землището на Дъбене, където в местността Саровка през 2005 година Мартин Христов откри станалото световноизвестно Дъбенско златно богатство - голямо обредно поле, посипано със златни мъниста и дребни златни украшения. Селището край село Богдан, което в този момент изследва Мартин Христов, и това в местността Саровка край Дъбене, са били близо едно до друго и са били населявани едновременно.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ