Дреме ми за Ноевия ковчег и потопа, най-вече ме е боязън от обвързване…

Мъжете на това десетилетие (и с цел да не приказваме генерализирано, дано да приемем, че огромна част от тях) сякаш тотално са размили облика на това, което би трябвало да съставлява държанието и отношението на (о, боже!) един същински мъж.

Всичко се е трансформирало в Seen, еднократни преспивания и несъответстващо помахване на вратата за сбогом вместо целувка. Пълни потребители. Изведнъж стана доста хайп да не си подготвен за връзка. Никога.

Стана глуповато и срамно да искаш да имаш някого до себе си.

Виктор Франкъл, австрийски психиатър, твърди, че един от дребното способи да намериш смисъл в живота е любовта. Но като че ли всеки втори мъж на планетата в този момент е изплашен от обвързване. Ако проявиш даже малко интерес или спонтанност, всичко отива по дяволите. И дамите започнаха също да се опасяват около упоритото им преобразяване в еднодневки. Да не покажат прекомерно рано обвързаност, да не се обадят първи, да не останат сами…

Освен в случай че не решат да разиграват някакви постановки, за които даже тези от НАТФИЗ да им завидят благородно. Но кой ли има време за такива неща в днешния свят на лесна досегаемост до всичко, свръхконсумация и държание искам-всичко-тук-и-сега?

А 3 дни по-късно и N на брой бутилки вино се откриваш още веднъж, запълнил целия си обществен график с всевъзможни срещи с познати и непознати, с цел да не останеш самичък и да не ти се наложи да мислиш; осъзнаваш, че да, би трябвало да погледнеш метафизичен, може би не беше верният мъж за теб и прочие нелепости, с които те облъчват отвред.

Отново си направил компромис със себе си единствено с цел да не си самичък. Shame.

Превръщането ни в животни, без деликатните обноски да зарежеш някого като пич, оставя горчив усет в устата. Откога е модерно да не пишеш на някого, даже да го харесваш, да те е боязън или най-малко да казваш, че е по този начин? Възможно е това да е боязън от отменяне, личностни или поведенчески проблеми или напълно банално – пропуск на майка ти в основни моменти от развиването ти като субект. Или просто опрощение от неналичието на неустрашимост, достолепие и капка искреност.

Дали ще е някой геймър, юрист, графичен дизайнер, диджей, стихотворец или пича-от-бара-от нощес, с брада или без, с усета му към музика и книги, с уменията му да танцува, да готви, да те гледа в очите, до момента в който ти пали цигарата. Случва се да паднеш в бездната на положителния остарял секс на първата нощ. И да захапеш. И да не ти се обадят в никакъв случай повече. А доста да искаш и да строиш проклетите пясъчни кули, тази пропаст, наречена “ами ако… ”.

Има и положителни вести. Като срещнеш няколко задника един след различен, леко се изтръпва. Не е елементарно – от време на време са нужни книги за духовно развиване, доста положителни другари, потапяне в работата, алкохолизиране, пътешестване. Няколко пъти като в остарялата школа да пишеш по месинджър в 3 сутринта, смачкан от личната си самотност. И да съжаляваш доста на другия ден.

Накрая стопира да ти пука. Наистина, давам обещание. И някак си успяваш да се събереш каквото е останало след последното корабокрушение и да продължиш да се отваряш и доверяваш на хората, без значение дали ще получиш същото в подмяна.

Сещаш се за другите ти рецесии. Защото истината е, че всеки себеуважаващ се субект в 20-те или 30-те си години, който претърпява очевидно обществения позор да бъде сингъл, има милиони неща, които да направи със себе си и да бъде по-цял от всеки път.

И да, постоянно ще ги има част от приятелите ти или просто, в случай че щете  хората по „ Витошка “ в елементарен безгрижен следобяд, всички като че ли преди малко слезли от Ноевия ковчег, с дългогодишните връзки или неотдавна бясно влюбени, гледат се на занимателен кадър, държат се за ръцете;

които са “ние ”, и преценяват персоналното си време по отношение на това на (забележете думата!) половинките им, чифтосали са се и са удовлетворени от живота. Не повръщай. Всеки минава през този интервал. И запомни, че недоволството е докарало доста прелестни неща на този свят.

Истината е, че в случай че си в този стадий, в който си търсиш гадже, стой да го търсиш незабавно. И не цялостни дупките в себе си с въздух под налягане.

Понякога гаджето ти може да бъде самият град, тъй че и едни слушалки и Led Zeppelin, скъсаните дънки, обичаните кецове, взор към небето, нещо алкохолно, както и усмивка на себе си са съвършената половинка за вечерна разходка. Все отново би трябвало да се намериш, нали, другояче за къде си тръгнал?

Смирението и осъзнаването на сегашния миг, световният взор над личния ти живот, насладата от разполагането с цялото ти време, както и опознаването на себе си звучат по-привлекателно от това да си гледаш телефона през 5 минути и да се чудиш този отпадък дали въобще в миналото ще ти написа и да му теглиш майни въображаемо, до момента в който минаваш през всички стадии на тъгата. Животът е доста повече от това, по дяволите.

Coldplay споделят в новия си албум:

“Бъди признателен за всеки, който е пристигнал,
тъй като всеки един е бил изпратен при теб като справочник. ”