Симона Кьосовска за ФрогНюз: Бъдещето на модната индустрия е свър...
" Дрехите втора употреба освен удължават живота на текстила, само че и играят основна роля в опазването на околната среда. Всеки консуматор, който избира да купува втора ръка, прави дребна, само че основна стъпка към понижаване на отпадъците и икономисване на запаси. "
" Образованието играе основна роля в тази посока. Ако в учебните заведения се приказва за резистентност в модата, младежите ще бъдат по-осъзнати и ще вършат по-информирани избори. Организирането на специфични събития и лекции с експерти от стилната промишленост би било потребно за разпространяването на тези хрумвания. Необходимо е да се организират лекции на тематика устойчивото развиване на облеклата и тяхната екологична страна ".
" Ако в образователните заведения се разисква по какъв начин да се построяват артикули от остатъчен материал и по какъв начин да се употребяват, подрастващите ще проявят отношение към екологията на облеклата ".
Това сподели в изявление за ФрогНюз Симона Кьосовска , дизайнер, представител на стилната промишленост и бранител на устойчивото извършване на покупки, който преглежда значимостта на облеклата втора ръка и техните екологични преимущества.
Вижте цялото изявление:
Какви са преимуществата на облеклата втора ръка от екологична позиция?
Дрехите втора употреба имат продължен живот, което значи, че не се трансформират в боклук толкоз бързо. Екологичният резултат е забележителен – понижава се потребността от произвеждане на нови материали, което икономисва запаси и понижава излъчванията на нездравословни субстанции. Когато потребителите осъзнават този резултат и изискват качество и резистентност от марките, това оказва директно въздействие върху пазара. Всяка закупена дреха втора употреба е дребна, само че основна стъпка към запазване на околната среда.
Какви ограничения би трябвало да се подхващат, с цел да се подсигурява качеството на облеклата, които се оферират?
Отговорността за гарантиране на качеството на облеклата е на инспектора, който ревизира материалите и следи направата по поточната линия до самото скрояване и ушиване. За страдание, не всеки бранд влага задоволително в инспекция на облеклата. Необходимо е да има по-голям надзор върху качеството на производството. Дрехите втора употреба могат да бъдат качествени единствено в случай че в началото са направени с внимание, тъй като не всяка дреха може да издържи инспекцията на времето.
Каква роля играят обществените мрежи в популяризирането на устойчивата мода?
Социалните мрежи играят голяма роля в информирането на потребителите, разпространявайки информация за устойчивата мода и помагайки на хората да създадат по-информиран избор. Онлайн наличието дава опция на марките да споделят полезности и да ангажират потребителите в дела, свързани с опазването на околната среда. Визуалното показване на облекла оказва помощ на клиентите да видят по какъв начин устойчивите артикули могат да бъдат стилни и новаторски.
Скептичен ли е българинът към момента от пазаруването на облекла втора употреба?
Има нотка на песимизъм по отношение на облеклата втора употреба, само че този тренд не е толкоз засилен. Вече има от ден на ден контейнери за преработване и събиране на облекла. В Англия, да вземем за пример, доста магазини за втора ръка работят за щедрост, а облагите отиват за дела.
Как смятате, може ли образованието в учебните заведения да бъде усъвършенствано в тази тенденция?
Образованието играе основна роля. Ако в учебните заведения се приказва за резистентност в модата, младежите ще бъдат по-осъзнати и ще вършат по-информирани избори. Организирането на специфични събития и лекции с експерти от стилната промишленост би било потребно за разпространяването на тези хрумвания. Необходимо е да се организират лекции на тематика устойчивото развиване на облеклата и тяхната екологична страна.
Виждате ли капацитет за основаване на партньорства с учебни заведения и университети?
Ако в образователните заведения се разисква по какъв начин да се построяват артикули от остатъчен материал и по какъв начин да се употребяват, подрастващите ще проявят отношение към екологията на облеклата.
Какви нововъведения в дизайна на облеклата или индустриалния развой биха могли да спомогнат за понижаване на отпадъците?
Техники за направа на облекла с нулев боклук (Zero Waste) целят да употребяват материала без отрязъци. Също по този начин, от непотребните материали могат да се основават дребни артикули или аксесоари. Друга наклонност е потреблението на рециклирани материали и органични или биоразградими първични материали. 3D принтирането също е изобретение, което може да понижи отпадъците в производството.
Какво е отношението на потребителите в България към пазаруването на облекла втора ръка?
Смятам, че към момента има лека отрицателна асоциация, само че тя понижава. Магазините не са толкоз осъвременени спрямо тези в чужбина, само че може да се направи повече за тяхната рационализация. В Швеция, да вземем за пример, съвсем всеки юноша купува облекла втора употреба.
Как оценявате отношението на потребителите в България към облеклата втора ръка?
В България към момента съществуват предубеждения по отношение на облеклата втора употреба, само че по-младите хора са доста по-отворени към концепцията. Много марки и магазини показват облеклата втора употреба по съвременен и прелъстителен метод. Потребителите се интересуват от ден на ден от произхода на облеклата си и по какъв начин те въздействат на околната среда.
Има ли съответни образци от други страни, които ви въодушевяват?
Швеция и Германия имат развита промишленост за облекла втора употреба, където устойчивото извършване на покупки е част от културата. Там доста от магазините за втора употреба работят с концепцията за щедрост, а облагите отиват за обществени дела.
Как смятате, че стилната промишленост може да повлияе на обществото?
Модната промишленост играе значима роля в културната смяна. Когато известни марки показват ангажимент към резистентност, те въодушевяват потребителите да мислят по-сериозно за своите покупки. С времето потребителите ще стартират да ценят качеството и устойчивостта над количеството.
Какви технологии виждате, че се развиват в областта на устойчивата мода?
Разработват се технологии за основаване на нови тъкани от рециклирани материали. Компании като Vive и Worn Again работят по планове за преработване на текстил. Биоразградими тъкани, създадени от различни източници, също стават все по-популярни.
Какво е бъдещето на стилната промишленост в подтекста на устойчивостта?
Бъдещето на стилната промишленост е обвързвано с нововъведения и екологична отговорност. Новите технологии, които понижават отпадъците и въглеродните излъчвания, ще играят основна роля. Дизайнерите ще бъдат все по-креативни в метода, по който употребяват ресурсите.
Смятате ли, че огромните фешън марки могат да вкарат повече устойчиви практики?
Да, те могат да понижават нездравословните излъчвания при производството и да употребяват повече рециклирани материали. Тази година една от огромните марки за спортни артикули употребява 96 % от полиестера си рециклиран.
Какви ограничения могат да се подхващат за увеличение на прозрачността в стилната промишленост?
Увеличаването на прозрачността в стилната промишленост е значима стъпка. Може да се вкара стандарт за етикетиране на облеклата, който да указва произхода на материалите и екологичния отпечатък на продукта. Брандовете би трябвало да дават информация за индустриалния развой и ограниченията за понижаване на отрицателното въздействие върху околната среда.
Интервю на Бояна Маркова
" Образованието играе основна роля в тази посока. Ако в учебните заведения се приказва за резистентност в модата, младежите ще бъдат по-осъзнати и ще вършат по-информирани избори. Организирането на специфични събития и лекции с експерти от стилната промишленост би било потребно за разпространяването на тези хрумвания. Необходимо е да се организират лекции на тематика устойчивото развиване на облеклата и тяхната екологична страна ".
" Ако в образователните заведения се разисква по какъв начин да се построяват артикули от остатъчен материал и по какъв начин да се употребяват, подрастващите ще проявят отношение към екологията на облеклата ".
Това сподели в изявление за ФрогНюз Симона Кьосовска , дизайнер, представител на стилната промишленост и бранител на устойчивото извършване на покупки, който преглежда значимостта на облеклата втора ръка и техните екологични преимущества.
Вижте цялото изявление:
Какви са преимуществата на облеклата втора ръка от екологична позиция?
Дрехите втора употреба имат продължен живот, което значи, че не се трансформират в боклук толкоз бързо. Екологичният резултат е забележителен – понижава се потребността от произвеждане на нови материали, което икономисва запаси и понижава излъчванията на нездравословни субстанции. Когато потребителите осъзнават този резултат и изискват качество и резистентност от марките, това оказва директно въздействие върху пазара. Всяка закупена дреха втора употреба е дребна, само че основна стъпка към запазване на околната среда.
Какви ограничения би трябвало да се подхващат, с цел да се подсигурява качеството на облеклата, които се оферират?
Отговорността за гарантиране на качеството на облеклата е на инспектора, който ревизира материалите и следи направата по поточната линия до самото скрояване и ушиване. За страдание, не всеки бранд влага задоволително в инспекция на облеклата. Необходимо е да има по-голям надзор върху качеството на производството. Дрехите втора употреба могат да бъдат качествени единствено в случай че в началото са направени с внимание, тъй като не всяка дреха може да издържи инспекцията на времето.
Каква роля играят обществените мрежи в популяризирането на устойчивата мода?
Социалните мрежи играят голяма роля в информирането на потребителите, разпространявайки информация за устойчивата мода и помагайки на хората да създадат по-информиран избор. Онлайн наличието дава опция на марките да споделят полезности и да ангажират потребителите в дела, свързани с опазването на околната среда. Визуалното показване на облекла оказва помощ на клиентите да видят по какъв начин устойчивите артикули могат да бъдат стилни и новаторски.
Скептичен ли е българинът към момента от пазаруването на облекла втора употреба?
Има нотка на песимизъм по отношение на облеклата втора употреба, само че този тренд не е толкоз засилен. Вече има от ден на ден контейнери за преработване и събиране на облекла. В Англия, да вземем за пример, доста магазини за втора ръка работят за щедрост, а облагите отиват за дела.
Как смятате, може ли образованието в учебните заведения да бъде усъвършенствано в тази тенденция?
Образованието играе основна роля. Ако в учебните заведения се приказва за резистентност в модата, младежите ще бъдат по-осъзнати и ще вършат по-информирани избори. Организирането на специфични събития и лекции с експерти от стилната промишленост би било потребно за разпространяването на тези хрумвания. Необходимо е да се организират лекции на тематика устойчивото развиване на облеклата и тяхната екологична страна.
Виждате ли капацитет за основаване на партньорства с учебни заведения и университети?
Ако в образователните заведения се разисква по какъв начин да се построяват артикули от остатъчен материал и по какъв начин да се употребяват, подрастващите ще проявят отношение към екологията на облеклата.
Какви нововъведения в дизайна на облеклата или индустриалния развой биха могли да спомогнат за понижаване на отпадъците?
Техники за направа на облекла с нулев боклук (Zero Waste) целят да употребяват материала без отрязъци. Също по този начин, от непотребните материали могат да се основават дребни артикули или аксесоари. Друга наклонност е потреблението на рециклирани материали и органични или биоразградими първични материали. 3D принтирането също е изобретение, което може да понижи отпадъците в производството.
Какво е отношението на потребителите в България към пазаруването на облекла втора ръка?
Смятам, че към момента има лека отрицателна асоциация, само че тя понижава. Магазините не са толкоз осъвременени спрямо тези в чужбина, само че може да се направи повече за тяхната рационализация. В Швеция, да вземем за пример, съвсем всеки юноша купува облекла втора употреба.
Как оценявате отношението на потребителите в България към облеклата втора ръка?
В България към момента съществуват предубеждения по отношение на облеклата втора употреба, само че по-младите хора са доста по-отворени към концепцията. Много марки и магазини показват облеклата втора употреба по съвременен и прелъстителен метод. Потребителите се интересуват от ден на ден от произхода на облеклата си и по какъв начин те въздействат на околната среда.
Има ли съответни образци от други страни, които ви въодушевяват?
Швеция и Германия имат развита промишленост за облекла втора употреба, където устойчивото извършване на покупки е част от културата. Там доста от магазините за втора употреба работят с концепцията за щедрост, а облагите отиват за обществени дела.
Как смятате, че стилната промишленост може да повлияе на обществото?
Модната промишленост играе значима роля в културната смяна. Когато известни марки показват ангажимент към резистентност, те въодушевяват потребителите да мислят по-сериозно за своите покупки. С времето потребителите ще стартират да ценят качеството и устойчивостта над количеството.
Какви технологии виждате, че се развиват в областта на устойчивата мода?
Разработват се технологии за основаване на нови тъкани от рециклирани материали. Компании като Vive и Worn Again работят по планове за преработване на текстил. Биоразградими тъкани, създадени от различни източници, също стават все по-популярни.
Какво е бъдещето на стилната промишленост в подтекста на устойчивостта?
Бъдещето на стилната промишленост е обвързвано с нововъведения и екологична отговорност. Новите технологии, които понижават отпадъците и въглеродните излъчвания, ще играят основна роля. Дизайнерите ще бъдат все по-креативни в метода, по който употребяват ресурсите.
Смятате ли, че огромните фешън марки могат да вкарат повече устойчиви практики?
Да, те могат да понижават нездравословните излъчвания при производството и да употребяват повече рециклирани материали. Тази година една от огромните марки за спортни артикули употребява 96 % от полиестера си рециклиран.
Какви ограничения могат да се подхващат за увеличение на прозрачността в стилната промишленост?
Увеличаването на прозрачността в стилната промишленост е значима стъпка. Може да се вкара стандарт за етикетиране на облеклата, който да указва произхода на материалите и екологичния отпечатък на продукта. Брандовете би трябвало да дават информация за индустриалния развой и ограниченията за понижаване на отрицателното въздействие върху околната среда.
Интервю на Бояна Маркова
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ




