Малките ферми у нас намаляха десетократно: Къде земята е най-окрупнена?
Дребните стопанства в България, които са обработвали до 10 декара земеделска земя, през последните 17 години са намалели десетократно и от 500 хиляди през 2003 година, броят им през предходната година се е свил до 49 900. Подобна е ориста и на фермите с до 20 дка земя, които преди 17 години са наброявали 90 хиляди, а през 2020 година - едвам 21 100.
И за този интервал притежаваната от тях земя е била разпродадена, преливайки се в по-големите стопанства, обработващи над 100 и повече декари.
Това демонстрира анализът за структурата на земеделските стопанства и използваемата земя, който министерството на земеделието разпореди да бъда изработен в интервала август-ноември тази година. Администрацията най-сетне да има статистическа основа, върху която да построи бъдещите политики в аграрния бранш, разяснява sinor.bg.
Един от главните заключения в отчета е, че страната ни разполага с огромен брой аграрни стопанства - 122 хиляди, обработващи дребни площи земя - от един до 500 дка, и прекомерно дребен брой ферми, които имат забележителен актив от аграрни земи. Ако през предходната година общият брой на стопанствата в страната е бил 132 400, то единствено 10 500 от тях са стопанисвали цели 33, 662 милиона декара, при общо използваемите площи в страната от 39,5 милиона декара.
Районите в България, в които земеделската земя е поскъпнала с над 350% за 10 години
В региона с най-високи цени на земята, декарът коства близо 2000 лв.
Тоест 85% от използваемата земеделска повърхност в страната се обработва от тези 10 500 компании и стопанства, като междинният размер на парцелите им се движат сред 500 дка и над 20 хиляди декара. Това е обяснимо, защото се знае, че единствено площите със зърнени храни в страната надвишават 20 милиона декара, при 16 милиона през 2003 година.
Най-голямо окрупняване на парцелите досега е реализирано в Плевенско, където претендентите в акцията за директните заплащания през 2019 година са били към 2 500 фермери и стопанства със междинен размер на заявяваната за дотации земя е била 1 191 декара - най-висока за страната, демонстрира още отчетът на агроминистерството.
Две компании у нас са притежатели на земеделска земя, колкото половината от Софийското поле
Също по този начин две физически лица имат терени с повърхност сред 100 и 200 хиляди декара
Варненско, Великотърновско и Врачанско следват Плевен по комасация, като междинният размер на заявяваните площи също надвишава хиляда декара - 1 087 дка във Варненско, и по1 017 дка в другите две области. Броят на кандидатстващите за дотации обаче и в трите окръга не е доста висок - 1 500 във Варненско, 1 700 земеделци във Великотърновско и 1 600 - във Врачанско.
Над 70% от животновъдните ферми в България са изчезнали за 10 години
Окрупняването на отглеждането на животни е наклонност в цяла Европа, само че от Брюксел желаят това да се промени
В Пловдивско, където претендентите са дотации са най-вече - 6 500 земеделци, междинният размер на заявяваните от тях площи са били към 337 дка. На второ място по брой кандидатствали фермери през 2019 година се регистрират в Добричко - 4 800, обработващи приблизително по 780 дка.
Другите пет области, където броят на земеделските стопанства е доста по-голям от тези с районите с крупните арендатори са Хасковско, Софийско, Сливенско, Благоевградско и Бургаско
Пълният разбор е качен на страницата на Министерството на земеделието, храните и горите и ще бъде обект на разискване с браншовите организации на 15-то съвещание на Тематичната работна група по Стратегическия проект в земеделието.
И за този интервал притежаваната от тях земя е била разпродадена, преливайки се в по-големите стопанства, обработващи над 100 и повече декари.
Това демонстрира анализът за структурата на земеделските стопанства и използваемата земя, който министерството на земеделието разпореди да бъда изработен в интервала август-ноември тази година. Администрацията най-сетне да има статистическа основа, върху която да построи бъдещите политики в аграрния бранш, разяснява sinor.bg.
Един от главните заключения в отчета е, че страната ни разполага с огромен брой аграрни стопанства - 122 хиляди, обработващи дребни площи земя - от един до 500 дка, и прекомерно дребен брой ферми, които имат забележителен актив от аграрни земи. Ако през предходната година общият брой на стопанствата в страната е бил 132 400, то единствено 10 500 от тях са стопанисвали цели 33, 662 милиона декара, при общо използваемите площи в страната от 39,5 милиона декара.
Районите в България, в които земеделската земя е поскъпнала с над 350% за 10 години
В региона с най-високи цени на земята, декарът коства близо 2000 лв.
Тоест 85% от използваемата земеделска повърхност в страната се обработва от тези 10 500 компании и стопанства, като междинният размер на парцелите им се движат сред 500 дка и над 20 хиляди декара. Това е обяснимо, защото се знае, че единствено площите със зърнени храни в страната надвишават 20 милиона декара, при 16 милиона през 2003 година.
Най-голямо окрупняване на парцелите досега е реализирано в Плевенско, където претендентите в акцията за директните заплащания през 2019 година са били към 2 500 фермери и стопанства със междинен размер на заявяваната за дотации земя е била 1 191 декара - най-висока за страната, демонстрира още отчетът на агроминистерството.
Две компании у нас са притежатели на земеделска земя, колкото половината от Софийското поле
Също по този начин две физически лица имат терени с повърхност сред 100 и 200 хиляди декара
Варненско, Великотърновско и Врачанско следват Плевен по комасация, като междинният размер на заявяваните площи също надвишава хиляда декара - 1 087 дка във Варненско, и по1 017 дка в другите две области. Броят на кандидатстващите за дотации обаче и в трите окръга не е доста висок - 1 500 във Варненско, 1 700 земеделци във Великотърновско и 1 600 - във Врачанско.
Над 70% от животновъдните ферми в България са изчезнали за 10 години
Окрупняването на отглеждането на животни е наклонност в цяла Европа, само че от Брюксел желаят това да се промени
В Пловдивско, където претендентите са дотации са най-вече - 6 500 земеделци, междинният размер на заявяваните от тях площи са били към 337 дка. На второ място по брой кандидатствали фермери през 2019 година се регистрират в Добричко - 4 800, обработващи приблизително по 780 дка.
Другите пет области, където броят на земеделските стопанства е доста по-голям от тези с районите с крупните арендатори са Хасковско, Софийско, Сливенско, Благоевградско и Бургаско
Пълният разбор е качен на страницата на Министерството на земеделието, храните и горите и ще бъде обект на разискване с браншовите организации на 15-то съвещание на Тематичната работна група по Стратегическия проект в земеделието.
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ