Игралната индустрия предупреди за негативните последици от вдигането на таксите
Драстичното повишение на таксите и налозите за хазартните оператори в България няма да докара до стремежи от страната резултат – да събере повече средства в бюджета – а ще провокира голям брой банкрути в сектора, които ще повлияят отрицателно на стопанската система. Това се показва в мнение на Асоциация на игралната промишленост в България (АИИБ) във връзка плануваното фрапантно повдигане на таксите и налозите в бранша, поискано от министъра на финансите Асен Василев и включено сред първо и второ четене в Закона за бюджета за 2024 година
Нещо повече, повишените с 300% такси за поддържане на лиценз не подхождат на правилото за пропорция на размера на таксата по отношение на предлаганата административна услуга, а повишението на различния налог за уредниците на хазартни игри по ЗКПО с 60% е голословно и ще докара до отрицателни последствия за дребните и междинните уредници в сектора, написа още в мнението на Асоциацията.
Обръщаме особено внимание и желаеме да подчертаем, че прецизирането на периодите, залегнали в Законопроекта, в които лицензирани уредници на хазартни игри следва да доплатят новите такси, планувани в Законопроекта, а точно – подаване на декларация и заплащане на таксите до 28 февруари, също ще провокира отрицателен резултат от препоръчаните от Народното събрание нови такси в Закона за хазарта. Категорично възразяваме против по този начин оферти период за внасяне на таксите по член 30 от ЗХ. "
АИИБ обръща внимание и на метода, по който бяха прокарани измененията – сред първо и второ четене на Закона за държавния бюджет, без публично разискване, гласувани на изключително съвещание на Комисията по бюджет и финанси в неделя.
Налагането на нови, оказващи съществено въздействие върху цялостен един бранш на стопанската система законодателни промени, посредством внасянето им в последния миг от народни представители е позволена само че не и добра процедура, тъй като използването и може да докара до непредвидим и неефикасен резултат, във щета на държавния бюджет. Законодателно решение, признато без публично разискване и оценка на въздействието му върху бизнеса, ще принуди доста уредници в бранша да прекратят активността си заради опасност от банкрут или лишаване на лицензи, а по този метод плануваните средства в Държавния бюджет няма да постъпят.
Какво предлага АИИБ
Предлагаме, в случай че по този начин препоръчаните такси се одобряват от Народното събрание, да бъде прецизиран срокът за тяхното възнаграждение от уредници на хазартни игри, получили лицензи преди влизането в действие на промените в Закона за хазарта, като се даде опция за тяхното съразмерно разсрочване, съобразено със периода до приключването на съответния лиценз ", написа в мнението.
По този метод ще се даде опция на уредниците да работят и да имат опция да заплащат, както постоянно до момента, тъкмо и в период отговорностите си към страната. Това ще разреши на бранша да резервира високо софтуерни експерти, да продължи да се развива и да прави активността си с отговорно отношение към потребителите на игрални артикули и услуги.
За игралната промишленост в България
Игралната промишленост в България е бранш, който се развива в контролирана среда от повече от 25 години. Това е промишленост, която дава своя принос в икономическото развиване на страната, обезпечава голям брой работни места, вкарва задгранични вложения в стопанската система и води до софтуерно развиване на българските производители на игрално съоръжение и програмен продукт.
В сектора работят над 500 високо софтуерни компании, които създават и доставят артикули за този бранш, в страната оперират 323 уредници на хазартни игри в игрални зали, 17 уредници на действия в казина, 84 разпространители и вносители на игрално съоръжение, 21 онлайн уредници на хазартни игри. Бизнесът обезпечава работа за над 80 000 души, а приходите в бюджета на страната са над 350 милиона лв. на година.
Игралната промишленост е бранш в стопанската система, който обезпечава средства за голям брой обществени действия, посредством заплащаните от нея налози и такси, а също по този начин обезпечава благоприятни условия за развиване на спорта и културата в България.
Нещо повече, повишените с 300% такси за поддържане на лиценз не подхождат на правилото за пропорция на размера на таксата по отношение на предлаганата административна услуга, а повишението на различния налог за уредниците на хазартни игри по ЗКПО с 60% е голословно и ще докара до отрицателни последствия за дребните и междинните уредници в сектора, написа още в мнението на Асоциацията.
Обръщаме особено внимание и желаеме да подчертаем, че прецизирането на периодите, залегнали в Законопроекта, в които лицензирани уредници на хазартни игри следва да доплатят новите такси, планувани в Законопроекта, а точно – подаване на декларация и заплащане на таксите до 28 февруари, също ще провокира отрицателен резултат от препоръчаните от Народното събрание нови такси в Закона за хазарта. Категорично възразяваме против по този начин оферти период за внасяне на таксите по член 30 от ЗХ. "
АИИБ обръща внимание и на метода, по който бяха прокарани измененията – сред първо и второ четене на Закона за държавния бюджет, без публично разискване, гласувани на изключително съвещание на Комисията по бюджет и финанси в неделя.
Налагането на нови, оказващи съществено въздействие върху цялостен един бранш на стопанската система законодателни промени, посредством внасянето им в последния миг от народни представители е позволена само че не и добра процедура, тъй като използването и може да докара до непредвидим и неефикасен резултат, във щета на държавния бюджет. Законодателно решение, признато без публично разискване и оценка на въздействието му върху бизнеса, ще принуди доста уредници в бранша да прекратят активността си заради опасност от банкрут или лишаване на лицензи, а по този метод плануваните средства в Държавния бюджет няма да постъпят.
Какво предлага АИИБ
Предлагаме, в случай че по този начин препоръчаните такси се одобряват от Народното събрание, да бъде прецизиран срокът за тяхното възнаграждение от уредници на хазартни игри, получили лицензи преди влизането в действие на промените в Закона за хазарта, като се даде опция за тяхното съразмерно разсрочване, съобразено със периода до приключването на съответния лиценз ", написа в мнението.
По този метод ще се даде опция на уредниците да работят и да имат опция да заплащат, както постоянно до момента, тъкмо и в период отговорностите си към страната. Това ще разреши на бранша да резервира високо софтуерни експерти, да продължи да се развива и да прави активността си с отговорно отношение към потребителите на игрални артикули и услуги.
За игралната промишленост в България
Игралната промишленост в България е бранш, който се развива в контролирана среда от повече от 25 години. Това е промишленост, която дава своя принос в икономическото развиване на страната, обезпечава голям брой работни места, вкарва задгранични вложения в стопанската система и води до софтуерно развиване на българските производители на игрално съоръжение и програмен продукт.
В сектора работят над 500 високо софтуерни компании, които създават и доставят артикули за този бранш, в страната оперират 323 уредници на хазартни игри в игрални зали, 17 уредници на действия в казина, 84 разпространители и вносители на игрално съоръжение, 21 онлайн уредници на хазартни игри. Бизнесът обезпечава работа за над 80 000 души, а приходите в бюджета на страната са над 350 милиона лв. на година.
Игралната промишленост е бранш в стопанската система, който обезпечава средства за голям брой обществени действия, посредством заплащаните от нея налози и такси, а също по този начин обезпечава благоприятни условия за развиване на спорта и културата в България.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ