„Ръкомахане в Спокан“ – черната комедия на Макдона оживява на пловдивска сцена
Драматичен спектакъл кани на първата си премиера за тази година - постановката „ Ръкомахане в Спокан “ от Мартин Макдона. Премиерните дати са 8 и 9 февруари в Камерната зала на театъра.
Прочетете още
Режисьор е познатата на пловдивската аудитория Елица Йовчева, която тъкмо преди година сложи „ Отблизо “ – един от сполучливите спектакли за предишния сезон. Сценографията и костюмите са дело на Александра Йотковска, а музиката на Светослав Димитров.
Пиесата „ Ръкомахане в Спокàн “ е на ирландския драматург, занаятчия на черната комедия, Мартин Макдона. Сюжетът на сцената се завърта към една отрязана преди 37 години ръка, която един човек е твърдо решен да открие. В хотелска стая, откъсната сякаш от останалия свят, той се сблъсква с неуместни хора, до момента в който всичко се взема решение от свещ, която постепенно гори над туба с бензин.
Героите са цветни и пробват пред очите на фена да изградят своята връзка сред това, което са и това, което им се вменява, че би трябвало да бъдат. Така спектакълът на Елица Йовчева става занимателен и горчив по едно и също време, изпълнен с мрачна поетичност.
По експлицитното гледище на създателя, за присъединяване на цветнокож, в спектакъла влиза Емануел Кабанга от Ангола, който учи корабостроене в България, а се озовава на сцената на първия професионален спектакъл в България. Реакциите на публиката ще дадат отговор до каква степен е подготвена да нагази в тематиката за расизма. „ България не е толкоз мултирасова, колкото други страни. Когато на сцената се появи представител на друга раса, това е събитие. Хората имат потребност да свикнат с наличието му. Да одобряват метода, по който приказва и участва. Ние, хората на изкуството, приветстваме това – всяко разграничение е източник на ентусиазъм, на сценичен заряд. Публиката първо ще би трябвало да го схване като наличие “, изяснява Елица Йовчева.
В кожата на основния воин Кармайкъл, неприятното момче, което търси отрязаната си ръка, влиза Добрин Досев. „ В този персонаж лежи концепцията за проблематичните връзки на сина с майката и непрекъснатата в точния момент пъпна шнур. Двайсет и седем години след травматичния случай майка и наследник остават неразривно свързани, въпреки и с телефонна нишка “, споделя режисьорката.
Образа на Мерилин е поверила на Мария Сотирова – в търсене на пъстър персонаж с огромен диапазон. В пловдивския театър „ бялата мацка “ дружно с Тоби търси метод да се отърве от уличния свят. Да надскочи това, че двамата са сган и улична шлака. Опитват се, само че са от тези хора, които нямат опция да израснат. Те са маргинали. Мерилин, все пак, е доста кардинална, ревниво пази правото на всеки да бъде това, което е. Тя носи тематиката за равноправието, по тази причина точно тя съумява да преодолее страха и да прояви емпатия към „ страшилището “ Кармайкъл.
Тодор Дърлянов като Мервин пък носи тематиките за наркотичната взаимозависимост и подправените лица в обществените мрежи. В ядката на персонажа лежи допускането, че който се усеща ненужен, уединен и непотребен, непрекъснато се стреми да бъде някой различен, някъде другаде, за пред другите. Без на сцената да участват екрани, препратката към живота ни в обществените мрежи е вплетена на асоциативно равнище посредством намека за маските и функциите, които непрекъснато играем.
Жанрът черна комедия подсказва, че тематиките, хуморът, гледките отиват надалеч оттатък ежедневно-битово-смешното. Затова постановката е за фенове на възраст 14+. Публиката би трябвало да знае за това авансово, предизвестява екипът. Има натуралистични гледки, куфар с отрязани ръце. Езикът е циничен, постоянно пошъл.
„ Таргетираме младежите. Те имат достъп до безкрайно онлайн наличие и от доста ранна възраст са наясно с нещата. Не можем повече да отхвърляме това... За тях този език даже няма да е толкоз фрапантен, що се касае за по-възрастната публика. Каним в залата младата публика, с цел да ѝ разкрием една нова вероятност – театърът може да артикулира съществени тематики с езика на младежта без от това да страда високата му художествена стойност “, споделя Елица Йовчева и добавя, че „ младежите ще припознаят тематиките за проблемите с връзката, дифузията на личността в днешния свят, за маските, които си слагаме, за клетките, в които се заключваме едни други и сами себе си. “
Елица Йовчева е приключила „ Режисура за трагичен спектакъл “ в класа на проф. Пламен Марков, а по-късно магистратура по „ Театрално изкуство “ в НАТФИЗ. Преди академията приключва логика на психиката в СУ “Св. Климент Охридски “. През 2022 получава номинация за „ Икар “ 2022 в категорията „ Дебют “ за представлението „ Жената е рибя кост “.
След премиерните дати 8 и 9 февруари, за които билетите са продадени, идващите представления са на 6 и 27 март.
.jpg )
Прочетете още
Режисьор е познатата на пловдивската аудитория Елица Йовчева, която тъкмо преди година сложи „ Отблизо “ – един от сполучливите спектакли за предишния сезон. Сценографията и костюмите са дело на Александра Йотковска, а музиката на Светослав Димитров.
Пиесата „ Ръкомахане в Спокàн “ е на ирландския драматург, занаятчия на черната комедия, Мартин Макдона. Сюжетът на сцената се завърта към една отрязана преди 37 години ръка, която един човек е твърдо решен да открие. В хотелска стая, откъсната сякаш от останалия свят, той се сблъсква с неуместни хора, до момента в който всичко се взема решение от свещ, която постепенно гори над туба с бензин.
Героите са цветни и пробват пред очите на фена да изградят своята връзка сред това, което са и това, което им се вменява, че би трябвало да бъдат. Така спектакълът на Елица Йовчева става занимателен и горчив по едно и също време, изпълнен с мрачна поетичност.
По експлицитното гледище на създателя, за присъединяване на цветнокож, в спектакъла влиза Емануел Кабанга от Ангола, който учи корабостроене в България, а се озовава на сцената на първия професионален спектакъл в България. Реакциите на публиката ще дадат отговор до каква степен е подготвена да нагази в тематиката за расизма. „ България не е толкоз мултирасова, колкото други страни. Когато на сцената се появи представител на друга раса, това е събитие. Хората имат потребност да свикнат с наличието му. Да одобряват метода, по който приказва и участва. Ние, хората на изкуството, приветстваме това – всяко разграничение е източник на ентусиазъм, на сценичен заряд. Публиката първо ще би трябвало да го схване като наличие “, изяснява Елица Йовчева.
В кожата на основния воин Кармайкъл, неприятното момче, което търси отрязаната си ръка, влиза Добрин Досев. „ В този персонаж лежи концепцията за проблематичните връзки на сина с майката и непрекъснатата в точния момент пъпна шнур. Двайсет и седем години след травматичния случай майка и наследник остават неразривно свързани, въпреки и с телефонна нишка “, споделя режисьорката.
Образа на Мерилин е поверила на Мария Сотирова – в търсене на пъстър персонаж с огромен диапазон. В пловдивския театър „ бялата мацка “ дружно с Тоби търси метод да се отърве от уличния свят. Да надскочи това, че двамата са сган и улична шлака. Опитват се, само че са от тези хора, които нямат опция да израснат. Те са маргинали. Мерилин, все пак, е доста кардинална, ревниво пази правото на всеки да бъде това, което е. Тя носи тематиката за равноправието, по тази причина точно тя съумява да преодолее страха и да прояви емпатия към „ страшилището “ Кармайкъл.
Тодор Дърлянов като Мервин пък носи тематиките за наркотичната взаимозависимост и подправените лица в обществените мрежи. В ядката на персонажа лежи допускането, че който се усеща ненужен, уединен и непотребен, непрекъснато се стреми да бъде някой различен, някъде другаде, за пред другите. Без на сцената да участват екрани, препратката към живота ни в обществените мрежи е вплетена на асоциативно равнище посредством намека за маските и функциите, които непрекъснато играем.
Жанрът черна комедия подсказва, че тематиките, хуморът, гледките отиват надалеч оттатък ежедневно-битово-смешното. Затова постановката е за фенове на възраст 14+. Публиката би трябвало да знае за това авансово, предизвестява екипът. Има натуралистични гледки, куфар с отрязани ръце. Езикът е циничен, постоянно пошъл.
„ Таргетираме младежите. Те имат достъп до безкрайно онлайн наличие и от доста ранна възраст са наясно с нещата. Не можем повече да отхвърляме това... За тях този език даже няма да е толкоз фрапантен, що се касае за по-възрастната публика. Каним в залата младата публика, с цел да ѝ разкрием една нова вероятност – театърът може да артикулира съществени тематики с езика на младежта без от това да страда високата му художествена стойност “, споделя Елица Йовчева и добавя, че „ младежите ще припознаят тематиките за проблемите с връзката, дифузията на личността в днешния свят, за маските, които си слагаме, за клетките, в които се заключваме едни други и сами себе си. “
Елица Йовчева е приключила „ Режисура за трагичен спектакъл “ в класа на проф. Пламен Марков, а по-късно магистратура по „ Театрално изкуство “ в НАТФИЗ. Преди академията приключва логика на психиката в СУ “Св. Климент Охридски “. През 2022 получава номинация за „ Икар “ 2022 в категорията „ Дебют “ за представлението „ Жената е рибя кост “.
След премиерните дати 8 и 9 февруари, за които билетите са продадени, идващите представления са на 6 и 27 март.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ