Най-важното е в Турция да не се разрази гражданска война
Драматичен ден в Турция: завърши предварителното броене на гласовете на президентските и парламентарните избори и макар че към момента няма формален резултат - той ще бъде оповестен на 19 май, към този момент е известно, че окончателният избор на водача на турския народ за идващите пет години ще се организира на втори тур на 28 май. Сегашният президент Реджеп Тайип Ердоган печели 49,51%, главният му конкурент, ръководителят на опозиционния съюз на разнообразни партии Кемал Кълъчдароглу, 44,88%, а третият претендент, новобранец в президентската конкуренция, Синан Оган получава 5,11%. Нито един от претендентите не събра 50% плюс един глас, което би му разрешило да бъде законно определен на първи тур.
Но в парламентарната част на изборите всичко е повече или по-малко ясно: ръководещият съюз, воден от партията на Ердоган (ПСР), затвърди позициите си и получи повече от половината (321) от 600-те депутатски мандата във Великото национално заседание. Освен това системата на парламентарни избори в Турция е смесена мажоритарно-пропорционална, тъй че поддръжката действително е още по-голяма.
Повечето от провинциите гласоподаваха за Ердоган и неговата партия, в това число и тези, които пострадаха от ужасното земетресение. Съобщенията на алармистите, че хората са недоволни от дейностите на държавното управление за премахване на следствията от земетресението, че в засегнатите провинции има компликации с регистрацията за гласоподаване и други опасения на западните вестници, не се удостоверяват. Избирателната интензивност е еднообразно висока в цялата страна, като в изборите са взели участие 87,6% от гласоподавателите, а записаните нарушавания са минимални. Тоест всички официални признаци на изборна народна власт са спазени, преброяването е почтено, в секциите имаше доста деятели от повече от 20 парламентарно показани партии, системата е транспарантна и „ хартиена “ – без новомодните цифрови измислици. Факт е, че Ердоган, сегашният ръководещ с всички лостове на въздействие и съвсем неограничени, както ни споделят, диктаторски благоприятни условия, не съумя да „ опъне ” недостигащия му половин % гласове (около 250 000 бюлетини). Той обаче като цяло не е податлив да играе игри на реплика, на последните избори Ердоган получи 52,5% от гласовете и беше изцяло удовлетворен от това, действителен спад в рейтинга няма (особено като се имат поради резултатите от парламентарните избори).
Въпреки всички стопански проблеми и стремглаво растящата инфлация, най-бедните пластове от популацията, религиозните турци, военните, държавните чиновници и селското население гласоподават за Ердоган. Електоратът на Кълъчдароглу се състои най-вече от по-либерално настроени поданици на огромните градове и туристически анклави. В някои връзки обстановката припомня на беларуската, където ръководещият президент не е лишен от усложнения, само че пази ползите на болшинството. А препоръчаната от опозиционния съюз компромисна фигура Кълъчдароглу се пробва да изведе на напред във времето ползите на прозападното малцинство.
До през вчерашния ден всички си мислеха, че резултатите от изборите ще бъдат оспорвани и от двете страни, извеждайки последователите си по улиците на градовете, заплахата от гражданска борба не беше илюзорна, а и в този момент не е отминала изцяло. Но турците съумяха да запазят успокоение през първия ден, което усилва вероятността оставащите две седмици преди втория тур да преминат в мирни политически полемики. Струва си да напомним, че Ердоган има и армията зад тила си. След опита за прелом през 2016 година имаше огромни чистки. Освен това армията е много привилегирована класа в Турция, тя е добър обществен асансьор, изключително за хора от небогати фамилии.
Не изключително харизматичният Кълъчдароглу надали ще успее самичък да изкара доста хора на улицата, само че зад него стоят кметовете на двете столици - Истанбул и Анкара, които имат значителен опит в организирането на улични митинги. Намесата на трети страни, несъмнено, е допустима, само че съгласно мен тя ще се изрази основно в реториката и заглавията на западната преса, която половин година основава облика на Ердоган като пъклен деспот, единствено малко отстъпващ на Путин. Слабите опити на опозицията в навечерието на изборите да упрекна Русия в интервенция не бяха доста сполучливи, турският гласоподавател се интересува доста повече от вътрешните стопански проблеми, в сравнение с от концепциите за пантюркско великолепие или следването на пътя на западната народна власт.
В Русия обичайно се счита, че Ердоган е наш другар и по тази причина би било добре той да завоюва изборите. Бих предложил друга максима: добре би било в Турция да не избухне революция. Между страните не може да има другарство в човешки смисъл. И с верните дипломатически старания ще реализираме прагматични връзки с всяко турско държавно управление, имаме доста общи ползи с тях: и в Сирия, и на арменско-азербайджанската граница, и в връзките с Гърция, и в търговията. Ще се разберем някак.
Превод: В. Сергеев
Подпишете се за референдума за " Мир и Суверенитет " на https://narodna.me/ /изчакайте няколко секунди, с цел да се отвори страницата/
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Но в парламентарната част на изборите всичко е повече или по-малко ясно: ръководещият съюз, воден от партията на Ердоган (ПСР), затвърди позициите си и получи повече от половината (321) от 600-те депутатски мандата във Великото национално заседание. Освен това системата на парламентарни избори в Турция е смесена мажоритарно-пропорционална, тъй че поддръжката действително е още по-голяма.
Повечето от провинциите гласоподаваха за Ердоган и неговата партия, в това число и тези, които пострадаха от ужасното земетресение. Съобщенията на алармистите, че хората са недоволни от дейностите на държавното управление за премахване на следствията от земетресението, че в засегнатите провинции има компликации с регистрацията за гласоподаване и други опасения на западните вестници, не се удостоверяват. Избирателната интензивност е еднообразно висока в цялата страна, като в изборите са взели участие 87,6% от гласоподавателите, а записаните нарушавания са минимални. Тоест всички официални признаци на изборна народна власт са спазени, преброяването е почтено, в секциите имаше доста деятели от повече от 20 парламентарно показани партии, системата е транспарантна и „ хартиена “ – без новомодните цифрови измислици. Факт е, че Ердоган, сегашният ръководещ с всички лостове на въздействие и съвсем неограничени, както ни споделят, диктаторски благоприятни условия, не съумя да „ опъне ” недостигащия му половин % гласове (около 250 000 бюлетини). Той обаче като цяло не е податлив да играе игри на реплика, на последните избори Ердоган получи 52,5% от гласовете и беше изцяло удовлетворен от това, действителен спад в рейтинга няма (особено като се имат поради резултатите от парламентарните избори).
Въпреки всички стопански проблеми и стремглаво растящата инфлация, най-бедните пластове от популацията, религиозните турци, военните, държавните чиновници и селското население гласоподават за Ердоган. Електоратът на Кълъчдароглу се състои най-вече от по-либерално настроени поданици на огромните градове и туристически анклави. В някои връзки обстановката припомня на беларуската, където ръководещият президент не е лишен от усложнения, само че пази ползите на болшинството. А препоръчаната от опозиционния съюз компромисна фигура Кълъчдароглу се пробва да изведе на напред във времето ползите на прозападното малцинство.
До през вчерашния ден всички си мислеха, че резултатите от изборите ще бъдат оспорвани и от двете страни, извеждайки последователите си по улиците на градовете, заплахата от гражданска борба не беше илюзорна, а и в този момент не е отминала изцяло. Но турците съумяха да запазят успокоение през първия ден, което усилва вероятността оставащите две седмици преди втория тур да преминат в мирни политически полемики. Струва си да напомним, че Ердоган има и армията зад тила си. След опита за прелом през 2016 година имаше огромни чистки. Освен това армията е много привилегирована класа в Турция, тя е добър обществен асансьор, изключително за хора от небогати фамилии.
Не изключително харизматичният Кълъчдароглу надали ще успее самичък да изкара доста хора на улицата, само че зад него стоят кметовете на двете столици - Истанбул и Анкара, които имат значителен опит в организирането на улични митинги. Намесата на трети страни, несъмнено, е допустима, само че съгласно мен тя ще се изрази основно в реториката и заглавията на западната преса, която половин година основава облика на Ердоган като пъклен деспот, единствено малко отстъпващ на Путин. Слабите опити на опозицията в навечерието на изборите да упрекна Русия в интервенция не бяха доста сполучливи, турският гласоподавател се интересува доста повече от вътрешните стопански проблеми, в сравнение с от концепциите за пантюркско великолепие или следването на пътя на западната народна власт.
В Русия обичайно се счита, че Ердоган е наш другар и по тази причина би било добре той да завоюва изборите. Бих предложил друга максима: добре би било в Турция да не избухне революция. Между страните не може да има другарство в човешки смисъл. И с верните дипломатически старания ще реализираме прагматични връзки с всяко турско държавно управление, имаме доста общи ползи с тях: и в Сирия, и на арменско-азербайджанската граница, и в връзките с Гърция, и в търговията. Ще се разберем някак.
Превод: В. Сергеев
Подпишете се за референдума за " Мир и Суверенитет " на https://narodna.me/ /изчакайте няколко секунди, с цел да се отвори страницата/
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ