Драконовият мост в Любляна
Драконовият мост е издигнат при започване на 20-ти век над река Любляница. Като един от най-хубавите образци за заздравен бетонен мост, през днешния ден той е предпазен като софтуерен монумент.
Конструкцията е издигната като част от огромна реставрация на града. Той е издигнат на мястото на остарял дъбов мост прочут като " Месарския мост ", който е открит през 1819 година и опустошен след серия трусове през 1895 година Поради финансови съображения, общинските съветници са взели решение да финансират метода с подсилена бетонена технология, вместо по-скъпата и старомодна каменна структура. Новият мост е бил построен по проекти на виенска компания, основани върху патент на австрийския инженер Йосиф Мелан. Строителството стартира на 1-ви юли 1900г., а мостът е напълно приключен през 1907г. Драконите са дело на архитекта Джорджо Занинович и са направени в Австрия. След като е приключен, Драконовият мост е отдаден на Франц Йосиф I.
Драконовият мост постоянно е апетитен като най-красивия артикул на Виенския сецесион. Той е първият в Словения с асфалтова настилка, както и един от първите с подсилена бетонна структура в Европа. Технологията на градеж е била доста известна в Съединени американски щати и Германия, заради обстоятелството, че не са били нужни носещи колони. Здравите носещи стоманени арки са вградени в бетонната структура. По време на градежа му, носещото ядро били стоманени рамки, които след бетонирането останали част от носещата му структура. Мостът е прочут с четирите си дракона върху фундамент – по един във всеки ъгъл. Като допълнение към декорацията има сложени още шестнадесет по-малки дракона.
Като част от герба и непокътнат знак на Любляна, драконите са изобразени върху доста общински здания. След Втората международна война те навлизат необятно в рекламната промишленост и се изобразяват съвсем на всички места – от етикети на бирени бутилки до част от името на компания за осветителни тела. Местните митове описват, че в случай че девствено момиче прекоси моста, то драконите ще поклатят опашките си. Поради страховитата си природа, жителите на града ги назовават " мащехи ".
Конструкцията е издигната като част от огромна реставрация на града. Той е издигнат на мястото на остарял дъбов мост прочут като " Месарския мост ", който е открит през 1819 година и опустошен след серия трусове през 1895 година Поради финансови съображения, общинските съветници са взели решение да финансират метода с подсилена бетонена технология, вместо по-скъпата и старомодна каменна структура. Новият мост е бил построен по проекти на виенска компания, основани върху патент на австрийския инженер Йосиф Мелан. Строителството стартира на 1-ви юли 1900г., а мостът е напълно приключен през 1907г. Драконите са дело на архитекта Джорджо Занинович и са направени в Австрия. След като е приключен, Драконовият мост е отдаден на Франц Йосиф I.
Драконовият мост постоянно е апетитен като най-красивия артикул на Виенския сецесион. Той е първият в Словения с асфалтова настилка, както и един от първите с подсилена бетонна структура в Европа. Технологията на градеж е била доста известна в Съединени американски щати и Германия, заради обстоятелството, че не са били нужни носещи колони. Здравите носещи стоманени арки са вградени в бетонната структура. По време на градежа му, носещото ядро били стоманени рамки, които след бетонирането останали част от носещата му структура. Мостът е прочут с четирите си дракона върху фундамент – по един във всеки ъгъл. Като допълнение към декорацията има сложени още шестнадесет по-малки дракона.
Като част от герба и непокътнат знак на Любляна, драконите са изобразени върху доста общински здания. След Втората международна война те навлизат необятно в рекламната промишленост и се изобразяват съвсем на всички места – от етикети на бирени бутилки до част от името на компания за осветителни тела. Местните митове описват, че в случай че девствено момиче прекоси моста, то драконите ще поклатят опашките си. Поради страховитата си природа, жителите на града ги назовават " мащехи ".
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ