Драконова кръв – това е името на едно странно дърво,

Драконова кръв – това е името на едно необичайно дърво, което при пострадване кърви… Да, това извънредно растение е наречено по този начин, защото при пострадване отделя червен сок тъкмо като кръв.

“Dracaena Cinnabari “ е растение от семейство Зяйчесянкови. То е ендемичен тип.

Расте на остров Сокотра, в Индийския океан, който принадлежи към Република Йемен. От 2008 година островът е включен в Списъка на международното културно и естествено завещание на ЮНЕСКО, заради ендемичните си типове и неповторимата си екосистема.

Живее повече от 400 години.

Необичайната форма на дървото е вследствие на акомодация за оцеляване в безводни условия с ниски количества на почва, присъщи по планинските върхове. Голямата корона обезпечава сянка и понижава изпарението.

Заплаха от изгубване

Заплаха за този тип е засушаването на архипелага, като се чака такова до 2080 година да докара до понижаване с 45 % на наличните местообитания на дървото. Допълнителна опасност е и събирането на годишна продукция от смола и потреблението на листата за изработка на въжета.

Легенди за Драконова кръв

Казват, че в незапомнени времена на о. Сокотра живял всесилен змей, който нападал слоновете и пиел кръвта им. Но един път, умирайки, един слон паднал върху дракона и го смазал. Смесвайки се, кръвта на двата исполина се проляла върху земята и я оцветила в алено. Тя била толкоз доста, че се издигнала над ствола на драцена. Оттогава дървото било наречено драконово, а сокотрийците назовават смолата му кръвта на двама братя.

За него има и други значително митове. Името на забавното цвете е пристигнало поради аления сок, който жителите на Канарските острови, тропическите области на Африка, Австралия и островите в Югоизточна Азия вземали за кръвта на митични същества.

Когато разкрили дървото, средновековните учени го причислили към разреда полуживотни-полурастения, като предполагали, че аленият сок, който течал от ствола му, е същинска кръв.

Магическа мощ

Хората употребявали.драконовата кръв “ за лекуване на рани и тумори, както и в вълшебен обреди и религиозни дейности. Познавали я в античен Египет и на Изток. Археолози разкрили застинала смола при разкопки на селища на доисторически хора.

Жителите на Канарите считат драцените с хралупи за свещени – в тях вършат олтари и организират обреди и ритуали.

Най-старата драцена е растящата в град Икод де Лос Винос (о. Тенерифе) -възрастта й се прави оценка на четиристотин години. Още през 1917 година дървото било оповестено за монумент на природата. В растението има хралупа, а обсегът на стъблото е 15 метра.

Източник – „ Любопитни обстоятелства, истории и неповторими фотоси “, Dolap.bg