Пастор Тончев: Бог ни възроди за една жива надежда
„ Дръжте Благовестието, посредством което да се спасяваме “-Така свещеник Живко Тончев през днешния ден – в третия ден от Святата седмица приветства вярващите от ефира на Дарик Югоизток. „ Благовестието е смирение и прощение на греховете в името на Исус и би трябвало да се проповядва по целия свят “, сподели той.
В авторската графа „ Думи на вяра “ свещеник Тончев насърчи християните да извърнат поглед за избавителната истина, такава, каквато е обявена от Бог на човечеството и разкрита в Светата книга в лицето на Неговия Син: „ Христос умря за греховете ни, съгласно пророкуването в Писанията, беше възкресен, съгласно Писанията, яви се на учениците си и точно, посредством това благовестие, ние които го чухме, го приехме, стоим, държим го и посредством него ние се спасяваме “.
Чрез възкресението на Христос, Бог ни възроди за една жива вяра, съобщи той, като напомни думите на деятел Павел: Това което сееш не оживява, в случай че не умре… Бог е този, който дава изключително тяло. Посяваме тленното тяло, само че възкръсва в нетленно, духовното “.
Пастор Тончев акцентира светостта на библейските слова: „ И както сме се облекли в облика на пръстния, ще се облечем и в облика на небесния “. И разгласи: Ако ни е приемем и имаме вяра в Господ Исус, получаваме избавление на душата си и мир с Бога. Затова имаме и призив-да бъдем непоклатими и твърди, да преизобилстваме в Господното дело, тъй като в никакъв случай трудът в Господа не е бил безрезултатен “.
Точно в изповедта на вярата, че Исус, че е възкресен от мъртвите, тогава ще се спасиш, сподели свещеник Тончев. И в сумрака на страха, недоверието и несигурността, насърчи християните да не се съмняват в истинността на вярата във възкресението: На кого му би трябвало мъртво тяло?! Ако погледнем тези, които свидетелстваха за възкресението на Христос- какви бяха те при разпятието- уплашени, пръснаха се, даже на кръста нямаше ученици- единствено най-младия измежду тях Йоан, беше измежду жените… Учениците бяха очевидци и дадоха живота си за тази истина- да служат на един жив Бог. Как починаха те и дадоха живота си за тази новина?! Нека се запитаме: Възможно ли е някой да почине за една неистина, която самичък той е измислил?! Какво да кажем за гоненията -ако ти си разпален в градините на Нерон като горяща факла на кладата или хвърлят децата ти в колизеума на дивите зверове, все някой щеше да се огъне?! “
Нека служим с наслада на живия Господ, прикани свещеник Тончев.
В авторската графа „ Думи на вяра “ свещеник Тончев насърчи християните да извърнат поглед за избавителната истина, такава, каквато е обявена от Бог на човечеството и разкрита в Светата книга в лицето на Неговия Син: „ Христос умря за греховете ни, съгласно пророкуването в Писанията, беше възкресен, съгласно Писанията, яви се на учениците си и точно, посредством това благовестие, ние които го чухме, го приехме, стоим, държим го и посредством него ние се спасяваме “.
Чрез възкресението на Христос, Бог ни възроди за една жива вяра, съобщи той, като напомни думите на деятел Павел: Това което сееш не оживява, в случай че не умре… Бог е този, който дава изключително тяло. Посяваме тленното тяло, само че възкръсва в нетленно, духовното “.
Пастор Тончев акцентира светостта на библейските слова: „ И както сме се облекли в облика на пръстния, ще се облечем и в облика на небесния “. И разгласи: Ако ни е приемем и имаме вяра в Господ Исус, получаваме избавление на душата си и мир с Бога. Затова имаме и призив-да бъдем непоклатими и твърди, да преизобилстваме в Господното дело, тъй като в никакъв случай трудът в Господа не е бил безрезултатен “.
Точно в изповедта на вярата, че Исус, че е възкресен от мъртвите, тогава ще се спасиш, сподели свещеник Тончев. И в сумрака на страха, недоверието и несигурността, насърчи християните да не се съмняват в истинността на вярата във възкресението: На кого му би трябвало мъртво тяло?! Ако погледнем тези, които свидетелстваха за възкресението на Христос- какви бяха те при разпятието- уплашени, пръснаха се, даже на кръста нямаше ученици- единствено най-младия измежду тях Йоан, беше измежду жените… Учениците бяха очевидци и дадоха живота си за тази истина- да служат на един жив Бог. Как починаха те и дадоха живота си за тази новина?! Нека се запитаме: Възможно ли е някой да почине за една неистина, която самичък той е измислил?! Какво да кажем за гоненията -ако ти си разпален в градините на Нерон като горяща факла на кладата или хвърлят децата ти в колизеума на дивите зверове, все някой щеше да се огъне?! “
Нека служим с наслада на живия Господ, прикани свещеник Тончев.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ