Конфронтация или баланс
Драгомир Стойнев
Днес е значим ден за всички българи. Не по-малко значим е за тези от вас, които отхвърлят да са част от политическия консенсус. Най-опасното в този миг е политическото късогледство, а вие, от опозицията, демонстрирате тъкмо това. Голям абсурд е, че говорите за нуждата от смяна, а сте се вкопчили в статуквото. Не разбирате, че политическата рецесия се е трансформирала в статукво. Че поредицата от избори с превдварително решен резултат е статукво. Че това статукво води до застой на страната и неуспех на всеки опит за обикновено развиване.
Наш дълг е да преодолеем това статукво. Ние считаме, че на България й би трябвало ускорено развиване. Вие, с държанието си, показвате, че желаете задълбочаване на рецесията и следващи избори. Да разбираме ли, че с отхвърли да подкрепите държавното управление, заставате до тези, които желаят нови избори? Парадокс е, че говорите за нуждата от смяна, а не разбрахте огромната политическа промяна, която се случва пред очите ви. Тя е в това, че част от политическите сили схванаха, че напред не се върви с взор обратно и направиха голяма крачка към обединяване в името на страната. Прескочиха обичайни, остарели вражди, към момента незараснали рани от политически диспути, само че си подадоха ръка, с цел да потърсят общото. Това се назовава политически кураж и взор в бъдещето, а не съглашателство.
Вие отказахте да сте част от тази промяна и избрахте застоя и борбата. Нямате нито политически опит, нито история, нито механизми да преведете личните си партии през нужната промяна. Трябва да научите два урока: политика се прави с мисъл за общото и за страната. И политика не се прави на планов и бизнес принцип - краткосрочно, за реализиране на съответна облага.
Говорите за експертност и управнически опит. Нито едното, нито другото притежавате повече от обединявания капацитет на партиите в това държавно управление. Партиите, подкрепящи държавното управление, демонстрирахме какво значи воля и решителност да се излезе от тази тежка обстановка и да се разсече възела, който стопира развиването и стабилността.
Това държавно управление ще бъде доста по-прозрачно от предходни сглобки, тъй като то ще е подчинено не на скритото съглашателство и непрестанен риск от борба, а на правилото на взаимното въздържане и на осъществяването на съответна управническа стратегия. И " БСП-ОБЕДИНЕНА ЛЕВИЦА " ще е поръчител за това взаимно въздържане.
От няколко години следя държанието на ПП-ДБ и нищо казано през вчерашния ден и през днешния ден не ме учудва. От Демократична България най-малко имаха куража да седнат на масата за договаряния и ние приехме всички техни цели. Към Политическа партия: имате голям недостиг, който, уповавам се, ще се опитате да наваксате. На вас по политическа природа ви липсва връзката с държавността и разбирането какво е държавна тежест и отговорност към националния интерес. Либералната ви космополитност, опитите за навлизане в страната и системите й - все едно става дума за корпорация - са прекомерно рискови в този миг.
„ Възраждане “ са в другата прекаленост: неразбирането и отричането на действителностите в актуалния свят на свързаността на страната ни с европейския модел, който макар слабостите си продължава да е поръчител за обикновено и баланс - също е рисково през днешния ден. Примитивният популизъм и експанзия не водят до разцвет на нацията.
Желанието на „ ДПС-Ново начало “ да потвърди правото си и да разшири въздействието си над един избран политически сегмент, води до последна борба.
Конфронтация е думата, която най-точно разказва и Политическа партия, и „ Възраждане “, и МЕЧ. Да разбираме ли, че от една страна, имаме съпротива на борбата, а от друга - коалиция на салдото? Конфронтация или баланс - кое е належащо сега? Бюджет, демографска рецесия, енергетика, стопански провокации, комплицирана интернационална среда - кое да изберем, с цел да стартираме да стабилизираме позиции по всяка една от тези тематики? Конфронтация или баланс? Всички опасности, всички условности, всички подводни камъни - салдото, сътрудници, е за предпочитане. Това може да видите и като предпочитание на българското общество, което съгласно социолозите желае постоянно държавно управление и не желае избори.
Точно в този миг е нужна рационална мощ, която да начертае пътя за излизане от икономическата, демографската, обществената, духовната рецесия. Дори приказваме за рецесия на полезностите в нашето общество. Дойде време за смелите, опитните и рационалните. Повече от всеки път България се нуждае от държавници, а не от кресливи политици. Смятам, че това държавно управление ще е рационално и уверено.
Днес е значим ден за всички българи. Не по-малко значим е за тези от вас, които отхвърлят да са част от политическия консенсус. Най-опасното в този миг е политическото късогледство, а вие, от опозицията, демонстрирате тъкмо това. Голям абсурд е, че говорите за нуждата от смяна, а сте се вкопчили в статуквото. Не разбирате, че политическата рецесия се е трансформирала в статукво. Че поредицата от избори с превдварително решен резултат е статукво. Че това статукво води до застой на страната и неуспех на всеки опит за обикновено развиване.
Наш дълг е да преодолеем това статукво. Ние считаме, че на България й би трябвало ускорено развиване. Вие, с държанието си, показвате, че желаете задълбочаване на рецесията и следващи избори. Да разбираме ли, че с отхвърли да подкрепите държавното управление, заставате до тези, които желаят нови избори? Парадокс е, че говорите за нуждата от смяна, а не разбрахте огромната политическа промяна, която се случва пред очите ви. Тя е в това, че част от политическите сили схванаха, че напред не се върви с взор обратно и направиха голяма крачка към обединяване в името на страната. Прескочиха обичайни, остарели вражди, към момента незараснали рани от политически диспути, само че си подадоха ръка, с цел да потърсят общото. Това се назовава политически кураж и взор в бъдещето, а не съглашателство.
Вие отказахте да сте част от тази промяна и избрахте застоя и борбата. Нямате нито политически опит, нито история, нито механизми да преведете личните си партии през нужната промяна. Трябва да научите два урока: политика се прави с мисъл за общото и за страната. И политика не се прави на планов и бизнес принцип - краткосрочно, за реализиране на съответна облага.
Говорите за експертност и управнически опит. Нито едното, нито другото притежавате повече от обединявания капацитет на партиите в това държавно управление. Партиите, подкрепящи държавното управление, демонстрирахме какво значи воля и решителност да се излезе от тази тежка обстановка и да се разсече възела, който стопира развиването и стабилността.
Това държавно управление ще бъде доста по-прозрачно от предходни сглобки, тъй като то ще е подчинено не на скритото съглашателство и непрестанен риск от борба, а на правилото на взаимното въздържане и на осъществяването на съответна управническа стратегия. И " БСП-ОБЕДИНЕНА ЛЕВИЦА " ще е поръчител за това взаимно въздържане.
От няколко години следя държанието на ПП-ДБ и нищо казано през вчерашния ден и през днешния ден не ме учудва. От Демократична България най-малко имаха куража да седнат на масата за договаряния и ние приехме всички техни цели. Към Политическа партия: имате голям недостиг, който, уповавам се, ще се опитате да наваксате. На вас по политическа природа ви липсва връзката с държавността и разбирането какво е държавна тежест и отговорност към националния интерес. Либералната ви космополитност, опитите за навлизане в страната и системите й - все едно става дума за корпорация - са прекомерно рискови в този миг.
„ Възраждане “ са в другата прекаленост: неразбирането и отричането на действителностите в актуалния свят на свързаността на страната ни с европейския модел, който макар слабостите си продължава да е поръчител за обикновено и баланс - също е рисково през днешния ден. Примитивният популизъм и експанзия не водят до разцвет на нацията.
Желанието на „ ДПС-Ново начало “ да потвърди правото си и да разшири въздействието си над един избран политически сегмент, води до последна борба.
Конфронтация е думата, която най-точно разказва и Политическа партия, и „ Възраждане “, и МЕЧ. Да разбираме ли, че от една страна, имаме съпротива на борбата, а от друга - коалиция на салдото? Конфронтация или баланс - кое е належащо сега? Бюджет, демографска рецесия, енергетика, стопански провокации, комплицирана интернационална среда - кое да изберем, с цел да стартираме да стабилизираме позиции по всяка една от тези тематики? Конфронтация или баланс? Всички опасности, всички условности, всички подводни камъни - салдото, сътрудници, е за предпочитане. Това може да видите и като предпочитание на българското общество, което съгласно социолозите желае постоянно държавно управление и не желае избори.
Точно в този миг е нужна рационална мощ, която да начертае пътя за излизане от икономическата, демографската, обществената, духовната рецесия. Дори приказваме за рецесия на полезностите в нашето общество. Дойде време за смелите, опитните и рационалните. Повече от всеки път България се нуждае от държавници, а не от кресливи политици. Смятам, че това държавно управление ще е рационално и уверено.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ




