Драгомир Драганов: Не обиждайте цирка!
Драгомир Драганов е ефирен водещ, публицист, шоумен и артист, измежду огромните колекционери в България на плакати, афиши и рекламни листовки за българския цирк. Колекцията му наброява над 10 000 плаката и близо 5000 стратегии от представления на български и международни циркове.
От дребен има увлечение към цирка и българската поп музика, вследствие на което записва три албума в по-зрелите си години и основава виртуален музей на българското цирково изкуство. Дълги години е другар с Лили Иванова и записва дуетна ария с нея.
Драго, аудиторията те познава най-много от тв приемника,от дребния екран, като водещ, шоумен и реализатор, само че аз желая да си поговорим не за твоята работа, а за твоето занимание.
- Циркът ти е на сърцето и душата от години. Защо? Как се „ сгоди “ за манежа?
- Влюбен съм в цирковото изкуство от най-ранното си детство. Имаше интервал сред шестата-седмата и десетата ми годишнина в който поради голямото ми предпочитание баба ми по майчина линия ме водеше на цирк всяка, но в действителност всяка седмица. Гледах по няколко пъти стратегиите под купола на софийския държавен цирк и пазех за спомен програмките с имената и фотосите на участващите актьори. Разказвал съм тези неща хиляди пъти. Дори на заглавната страница в уеб страницата ми – виртуален музей напомням случката с взимането на първия афиш за сбирката ми и това по какъв начин с баба изгубихме сестра ми в тълпата. Реално, всеки който се интересува от тази моя „ необяснима обич “ може да прочете най-откровените ми думи и да разбере по какъв начин тя се трансформира в смисъл на живота ми. Адреса е елементарен: www.bgcircus.com
- Какво е за теб цирковото изкуство и къде е то през днешния ден в България?
- Да си призная и аз от време на време се чудя по какъв начин любовта към цирковото изкуство оцеля в сърцето ми след толкоз доста разочарования от неговите метаморфози у нас и след многото жестоки обиди от страна на видни български циркови деятели, които изпадат в гняв от обстоятелството, че има и различен, който публиката познава като труженик на цирка, страж на частици от историята му и известен участник и даже съорганизатор в стотици циркови представления. Може би истината е в това, че аз обичам изкуството в себе си, а не себе си в изкуството и в дребната, само че основна детайлност, че от трийсет години не спирам да обикалям света с цел да се любувам на превъзходни спектакли.
В България през днешния ден съществуват цирковете (по азбучен ред): „ Арена “, „ Арлекино “, „ Балкански “, „ Иванов “, „ Йорита “, „ Колозеум “, „ Орбита “, „ Ориент “, „ Рио “, „ Фемили “, „ Феникс “ и няколко пътуващи групи които изнасят циркови представления на сцена. Моето мнение за стратегиите им си е мое мнение и няма значение за никой. Няма по какъв начин да съпоставяме днешния ден с времената в които развиването на изкуството беше приоритет за страната тъй като пътуващите по света български актьори пълнеха хазната и с милиони в дословния смисъл. С демократичните промени пристигна и безмилостното решение – циркът да се самоиздържа. Няколко несполучливи управления на държавната конструкция, поредност от финансово неизгодни покупко-продажби с наематели на държавното имущество и в последна сметка заличаване и плячкосване на държавната циркова база сложиха високото изкуство на колене. Длъжни сме да прибавим и обстоятелството, че опцията да се договарят сами за интернационалните си гастроли пръсна артистите ни по света а шанса да останат в чужбина и да припечелват кой както може оказа помощ за разпадането на огромните трупи и огромните атракционни номера.
На процедура през днешния ден цирковете са фамилни предприятия които действат по разпоредбите на комерсиалния закон . Повечето от тях са регистрирани в Министерство на културата и популярност Богу през последните две, три години получиха достъп до финансиране, посредством присъединяване в сесиите на народен фонд „ Култура “. Стискам палци и се апелирам това да способства за действително креативно развиване. Подчертавам думата действително тъй като има хора които безумно безочливо си разрешават обществено да регистрират „ резултати “ от измислена „ активност “ и по този начин незаконно заблуждават непосветените „ специалисти “.
- Защо толкоз години след палежа на цирка не се построи нов и нищо не се направи по случая?
- Плановете за градеж потъват в бездната на комунистическата администрация. Конкурсът за архитектурен план се проточва с години, след това почва да се умува за място и… идва 10-ти ноември. За каква държавна инвестиция в циркова постройка да мечтаем, когато малко по-късно страната в лицето на министъра на културата Елка Константинова в един ден изхвърля на улицата всички щатни циркови артисти…
-Поддържаш ли връзки с българските циркови трупи? Кои от тях са на манежа и къде са?
- Разбира се, че подкрепям и самоуверено мога да кажа, че с огромна част от артистите и притежателите на циркове ме свързва същинско, минало през тестванията на времето а не лицемерно другарство. Старая се да оказвам помощ на кой с каквото мога. Главно в региона на рекламата. Заедно с други другари приготвяме и отпечатваме плакати и програмки за пътуващите у нас циркове, спомагам за медийни изяви и поддържам разнообразни креативен начинания. Но в случай че под думата „ трупи “ имаш поради фамозните ни в предишното акробатични трупи… „ Кехайови “, „ Бойчанови “, „ Първанови “, „ Силаги “, „ Ковачеви “, джигитите „ Валдемар, жокеите„ Славови “, „ Романови “ и още и още… няма ги. Разпаднаха се от дълго време. Как се поддържа натрупа от 12-14 души в месеците в които няма контракт? Как се заплащат заплати и се стимулират акробатите за изнурителни подготовки без гаранция, че контракт въпреки всичко ще има? Държавните циркове бяха като държавните театри – подсигуряваха работа, осигуряваха условия освен за труд, само че и за подготовка а тя в цирковото изкуство е доста, доста тежка, чисто физически и за най комплицираните номера лишава години.
- А в този момент за твоето въодушевление. Събираш плакати свързани с българското цирково изкуство. Направи виртуален музей. Разкажи повече за този музей: какво съдържа, от къде взимаш екземплярите, доста ли хора ти оказват помощ?
- Позволявам си да употребявам думата „ музей “ без непотребна невзискателност тъй като сбирката ми няма аналог. Натрупал съм я с помощта на другарството с цирковите митове които ми завещават фамилните си архиви оценявайки моето отношение към тях. Треперя над всеки артефакт който владея и го вардя повече от очите си. Реших да покажа на всички какво имам. Дигитализирах всеки един афиш, програмка, брошура и фотография. Хиляди са. Вече стопирах да ги броя. Не съм взел стотинка от никой за изработването на уеб страницата а всеки знае какъв брой коства това, към този момент 7 години заплащам домейна и хостинга, реставрацията на изцапаните, скъсани и смачкани плакати също коства стотици левове и това е първото изявление в което си разрешавам да налагам това. Не се изживявам като историк. Аз съм просто най-големия обожател на българския цирк само че това по никакъв метод не ме задължава да бъда безкритичен съзерцател на процесите в него.
- Често те виждам на фотоси от битака с афиш в ръка. Наистина ли на битака има такива съкровища?
- Да. Съвременници изхвърлят на битака предишното. Изхвърлят фамилни архиви без въобще да ги прегледат, да осъзнаят какво съдържат те. Ще си разреша обаче скромна корекция. Много рядко можеш да ме видиш на фотография от битака. Да не кажа, че има единствено две такива фотоси. Аз си имам съзаклятници. Те са анонимни, не се набиват на очи. Някои от тях не пропущат седмица и като открият нещо го купуват за мен. Отида ли аз… цената скача.
- Кой е бил най-интересния цирков афиш, който ти е попадал в ръцете?
- Щом е попаднал в ръцете ми значи няма по какъв начин да не е станал част от мойта сбирка а в нея всички са еднообразно значими и забавни. И тези от 1935 година и тези от 2022-ра. Но като сподели 1935-та, още си мисля, че сънувам, само че предишното лято брачната половинка на някогашен чиновник в цирковата база, към този момент мъртвец, ми подари дълго защитаван в домът им куфар в който бяха непокътнати като че ли са отпечатани през вчерашния ден два неповторими афиша на циркЪ „ РоялЪ и ДобричЪ “ от упоменатата година…
Нямам думи с които да благодаря на всички които през годините ми помогнаха да основа сбирката си.
- А най-необичайният?
- Най-необичайни са в действителност няколкото неотпечатани плаката. Притежавам авторските планове на рисувани в предишното плакати които са си останали в ателиетата на техните създатели. Единият е от огромния плакатист Димитър Тасев, другият е от Симеон Данчев имам и един от Сашо Койчев.
- Какви са мненията за твоето дело?
- Благодарен съм за тях, само че избирам да не се хваля. Ако искаш цитирай ги, в случай че искаш не. Няма да стигне цялото пространство на света да изразя благодарността си към всички, които ме обичат и почитат. Има и такива, които ме ненавиждат „ с пяна на уста “, загатнах ги към този момент. А аз не преча на никого и не съм отговорен, че от време на време ги помрачавам с делата си вместо да ги затъмнявам с думи.
- От по кое време датира най-старият ти афиш? Кой е ветеранът в сбирката?
- Най-старите са упоменатите към този момент от 1935 година, само че най-скъп на сърцето ми е един от 1939-та подарък от моята духовна майка в цирковото изкуство Маргарита Славова на който е изобразен нейния татко – фамозния Никола Панов и дресираният от него слон на име Мау.
- Драго, преди броени дни ти подариха една същинска историческа находка – афиш за турне на българския цирк в три града в Либия Как попадна при теб този арабски афиш, кой ти го подари, какво разбра за това турне в тогавашна мирна, красива и зелена Либия?
- Това 24 каратово знамение е скъп подарък от скъпите ми другари фамилия Валдемар ! Открили го инцидентно до момента в който разчиствали в дома си. Той не е остарял. От 1992 година е. Турнето нямало огромен триумф и артистите минали през много инциденти. Някой още си чакали част от хонорарите. Едвам прибрали цирка у нас. Но за мен плаката има друга стойност. През 1992-ра аз в действителност започнах работа в Българска национална телевизия. Бях се пооткъснал от цирка. Нямах време за срещи със старите си другари и признавам си в този интервал бях спрял да натрупвам. Естествено, че знаех за турнето не бях изключил да помоля да ми запазят рекламни материали от него. Ето че в този момент сами си пристигнаха при мен. Плакатът съставлява спомен от цялостното с инциденти турне на българския цирк “Добрич” в Либия през 1992 година. Организаторите популяризират спектаклите под името “Новият международен цирк” и приканват публиката в Триполи, Мисурата, Сирт и Бенгази с думите: “Да танцуваме! Да пеем! Да се веселим!”. Артистите взели участие в турнето обаче нямат радостни мемоари. А част от тях към момента “имат да вземат” направените си хонорари… На мен към момента ми е мъчно да допускам, че държа този уникат в ръцете си и нямам самообладание да го покажа още по от близко в галерията “Български цирк по света” на виртуалния музей.
- Сега, когато имаш към този момент толкоз плакати и си „ кралят “ на цирковия музей, какво ще търсиш по-нататък? Какво към момента нямаш?
- Оооо може да не ти се има вяра само че помня по какъв начин в детството си в игри на цирк саморъчно съсипвах непокътнати вкъщи афиши. Мотивите им са се запечатали в съзнанието и няма заличаване. Няма и утешение до момента в който не ги намеря още веднъж. Дано изскочат. Дано ми попаднат и програмки които имах, само че при премествания на сбирката изгубих, забравих, даже изхвърлих тъй като бяха в неприятно положение. Такъв ми бил акъла.
- Драго, и в края на нашето изявление какво ще пожелаеш на цирковото изкуство и артистите на манежа?
- Изкуството да остане изкуство, а артистите актьори. Те доста добре схващат какво желая да кажа. И доста триумфи. От цялото ми сърце!
- Какво ще пожелаеш на нашите читатели
- Да не наскърбяват цирка като употребяват тази велика дума за съпоставяне с низостта на самозваните ни политици.
Автор: Оля Ал-Ахмед
От дребен има увлечение към цирка и българската поп музика, вследствие на което записва три албума в по-зрелите си години и основава виртуален музей на българското цирково изкуство. Дълги години е другар с Лили Иванова и записва дуетна ария с нея.
Драго, аудиторията те познава най-много от тв приемника,от дребния екран, като водещ, шоумен и реализатор, само че аз желая да си поговорим не за твоята работа, а за твоето занимание.
- Циркът ти е на сърцето и душата от години. Защо? Как се „ сгоди “ за манежа?
- Влюбен съм в цирковото изкуство от най-ранното си детство. Имаше интервал сред шестата-седмата и десетата ми годишнина в който поради голямото ми предпочитание баба ми по майчина линия ме водеше на цирк всяка, но в действителност всяка седмица. Гледах по няколко пъти стратегиите под купола на софийския държавен цирк и пазех за спомен програмките с имената и фотосите на участващите актьори. Разказвал съм тези неща хиляди пъти. Дори на заглавната страница в уеб страницата ми – виртуален музей напомням случката с взимането на първия афиш за сбирката ми и това по какъв начин с баба изгубихме сестра ми в тълпата. Реално, всеки който се интересува от тази моя „ необяснима обич “ може да прочете най-откровените ми думи и да разбере по какъв начин тя се трансформира в смисъл на живота ми. Адреса е елементарен: www.bgcircus.com
- Какво е за теб цирковото изкуство и къде е то през днешния ден в България?
- Да си призная и аз от време на време се чудя по какъв начин любовта към цирковото изкуство оцеля в сърцето ми след толкоз доста разочарования от неговите метаморфози у нас и след многото жестоки обиди от страна на видни български циркови деятели, които изпадат в гняв от обстоятелството, че има и различен, който публиката познава като труженик на цирка, страж на частици от историята му и известен участник и даже съорганизатор в стотици циркови представления. Може би истината е в това, че аз обичам изкуството в себе си, а не себе си в изкуството и в дребната, само че основна детайлност, че от трийсет години не спирам да обикалям света с цел да се любувам на превъзходни спектакли.
В България през днешния ден съществуват цирковете (по азбучен ред): „ Арена “, „ Арлекино “, „ Балкански “, „ Иванов “, „ Йорита “, „ Колозеум “, „ Орбита “, „ Ориент “, „ Рио “, „ Фемили “, „ Феникс “ и няколко пътуващи групи които изнасят циркови представления на сцена. Моето мнение за стратегиите им си е мое мнение и няма значение за никой. Няма по какъв начин да съпоставяме днешния ден с времената в които развиването на изкуството беше приоритет за страната тъй като пътуващите по света български актьори пълнеха хазната и с милиони в дословния смисъл. С демократичните промени пристигна и безмилостното решение – циркът да се самоиздържа. Няколко несполучливи управления на държавната конструкция, поредност от финансово неизгодни покупко-продажби с наематели на държавното имущество и в последна сметка заличаване и плячкосване на държавната циркова база сложиха високото изкуство на колене. Длъжни сме да прибавим и обстоятелството, че опцията да се договарят сами за интернационалните си гастроли пръсна артистите ни по света а шанса да останат в чужбина и да припечелват кой както може оказа помощ за разпадането на огромните трупи и огромните атракционни номера.
На процедура през днешния ден цирковете са фамилни предприятия които действат по разпоредбите на комерсиалния закон . Повечето от тях са регистрирани в Министерство на културата и популярност Богу през последните две, три години получиха достъп до финансиране, посредством присъединяване в сесиите на народен фонд „ Култура “. Стискам палци и се апелирам това да способства за действително креативно развиване. Подчертавам думата действително тъй като има хора които безумно безочливо си разрешават обществено да регистрират „ резултати “ от измислена „ активност “ и по този начин незаконно заблуждават непосветените „ специалисти “.
- Защо толкоз години след палежа на цирка не се построи нов и нищо не се направи по случая?
- Плановете за градеж потъват в бездната на комунистическата администрация. Конкурсът за архитектурен план се проточва с години, след това почва да се умува за място и… идва 10-ти ноември. За каква държавна инвестиция в циркова постройка да мечтаем, когато малко по-късно страната в лицето на министъра на културата Елка Константинова в един ден изхвърля на улицата всички щатни циркови артисти…
-Поддържаш ли връзки с българските циркови трупи? Кои от тях са на манежа и къде са?
- Разбира се, че подкрепям и самоуверено мога да кажа, че с огромна част от артистите и притежателите на циркове ме свързва същинско, минало през тестванията на времето а не лицемерно другарство. Старая се да оказвам помощ на кой с каквото мога. Главно в региона на рекламата. Заедно с други другари приготвяме и отпечатваме плакати и програмки за пътуващите у нас циркове, спомагам за медийни изяви и поддържам разнообразни креативен начинания. Но в случай че под думата „ трупи “ имаш поради фамозните ни в предишното акробатични трупи… „ Кехайови “, „ Бойчанови “, „ Първанови “, „ Силаги “, „ Ковачеви “, джигитите „ Валдемар, жокеите„ Славови “, „ Романови “ и още и още… няма ги. Разпаднаха се от дълго време. Как се поддържа натрупа от 12-14 души в месеците в които няма контракт? Как се заплащат заплати и се стимулират акробатите за изнурителни подготовки без гаранция, че контракт въпреки всичко ще има? Държавните циркове бяха като държавните театри – подсигуряваха работа, осигуряваха условия освен за труд, само че и за подготовка а тя в цирковото изкуство е доста, доста тежка, чисто физически и за най комплицираните номера лишава години.
- А в този момент за твоето въодушевление. Събираш плакати свързани с българското цирково изкуство. Направи виртуален музей. Разкажи повече за този музей: какво съдържа, от къде взимаш екземплярите, доста ли хора ти оказват помощ?
- Позволявам си да употребявам думата „ музей “ без непотребна невзискателност тъй като сбирката ми няма аналог. Натрупал съм я с помощта на другарството с цирковите митове които ми завещават фамилните си архиви оценявайки моето отношение към тях. Треперя над всеки артефакт който владея и го вардя повече от очите си. Реших да покажа на всички какво имам. Дигитализирах всеки един афиш, програмка, брошура и фотография. Хиляди са. Вече стопирах да ги броя. Не съм взел стотинка от никой за изработването на уеб страницата а всеки знае какъв брой коства това, към този момент 7 години заплащам домейна и хостинга, реставрацията на изцапаните, скъсани и смачкани плакати също коства стотици левове и това е първото изявление в което си разрешавам да налагам това. Не се изживявам като историк. Аз съм просто най-големия обожател на българския цирк само че това по никакъв метод не ме задължава да бъда безкритичен съзерцател на процесите в него.
- Често те виждам на фотоси от битака с афиш в ръка. Наистина ли на битака има такива съкровища?
- Да. Съвременници изхвърлят на битака предишното. Изхвърлят фамилни архиви без въобще да ги прегледат, да осъзнаят какво съдържат те. Ще си разреша обаче скромна корекция. Много рядко можеш да ме видиш на фотография от битака. Да не кажа, че има единствено две такива фотоси. Аз си имам съзаклятници. Те са анонимни, не се набиват на очи. Някои от тях не пропущат седмица и като открият нещо го купуват за мен. Отида ли аз… цената скача.
- Кой е бил най-интересния цирков афиш, който ти е попадал в ръцете?
- Щом е попаднал в ръцете ми значи няма по какъв начин да не е станал част от мойта сбирка а в нея всички са еднообразно значими и забавни. И тези от 1935 година и тези от 2022-ра. Но като сподели 1935-та, още си мисля, че сънувам, само че предишното лято брачната половинка на някогашен чиновник в цирковата база, към този момент мъртвец, ми подари дълго защитаван в домът им куфар в който бяха непокътнати като че ли са отпечатани през вчерашния ден два неповторими афиша на циркЪ „ РоялЪ и ДобричЪ “ от упоменатата година…
Нямам думи с които да благодаря на всички които през годините ми помогнаха да основа сбирката си.
- А най-необичайният?
- Най-необичайни са в действителност няколкото неотпечатани плаката. Притежавам авторските планове на рисувани в предишното плакати които са си останали в ателиетата на техните създатели. Единият е от огромния плакатист Димитър Тасев, другият е от Симеон Данчев имам и един от Сашо Койчев.
- Какви са мненията за твоето дело?
- Благодарен съм за тях, само че избирам да не се хваля. Ако искаш цитирай ги, в случай че искаш не. Няма да стигне цялото пространство на света да изразя благодарността си към всички, които ме обичат и почитат. Има и такива, които ме ненавиждат „ с пяна на уста “, загатнах ги към този момент. А аз не преча на никого и не съм отговорен, че от време на време ги помрачавам с делата си вместо да ги затъмнявам с думи.
- От по кое време датира най-старият ти афиш? Кой е ветеранът в сбирката?
- Най-старите са упоменатите към този момент от 1935 година, само че най-скъп на сърцето ми е един от 1939-та подарък от моята духовна майка в цирковото изкуство Маргарита Славова на който е изобразен нейния татко – фамозния Никола Панов и дресираният от него слон на име Мау.
- Драго, преди броени дни ти подариха една същинска историческа находка – афиш за турне на българския цирк в три града в Либия Как попадна при теб този арабски афиш, кой ти го подари, какво разбра за това турне в тогавашна мирна, красива и зелена Либия?
- Това 24 каратово знамение е скъп подарък от скъпите ми другари фамилия Валдемар ! Открили го инцидентно до момента в който разчиствали в дома си. Той не е остарял. От 1992 година е. Турнето нямало огромен триумф и артистите минали през много инциденти. Някой още си чакали част от хонорарите. Едвам прибрали цирка у нас. Но за мен плаката има друга стойност. През 1992-ра аз в действителност започнах работа в Българска национална телевизия. Бях се пооткъснал от цирка. Нямах време за срещи със старите си другари и признавам си в този интервал бях спрял да натрупвам. Естествено, че знаех за турнето не бях изключил да помоля да ми запазят рекламни материали от него. Ето че в този момент сами си пристигнаха при мен. Плакатът съставлява спомен от цялостното с инциденти турне на българския цирк “Добрич” в Либия през 1992 година. Организаторите популяризират спектаклите под името “Новият международен цирк” и приканват публиката в Триполи, Мисурата, Сирт и Бенгази с думите: “Да танцуваме! Да пеем! Да се веселим!”. Артистите взели участие в турнето обаче нямат радостни мемоари. А част от тях към момента “имат да вземат” направените си хонорари… На мен към момента ми е мъчно да допускам, че държа този уникат в ръцете си и нямам самообладание да го покажа още по от близко в галерията “Български цирк по света” на виртуалния музей.
- Сега, когато имаш към този момент толкоз плакати и си „ кралят “ на цирковия музей, какво ще търсиш по-нататък? Какво към момента нямаш?
- Оооо може да не ти се има вяра само че помня по какъв начин в детството си в игри на цирк саморъчно съсипвах непокътнати вкъщи афиши. Мотивите им са се запечатали в съзнанието и няма заличаване. Няма и утешение до момента в който не ги намеря още веднъж. Дано изскочат. Дано ми попаднат и програмки които имах, само че при премествания на сбирката изгубих, забравих, даже изхвърлих тъй като бяха в неприятно положение. Такъв ми бил акъла.
- Драго, и в края на нашето изявление какво ще пожелаеш на цирковото изкуство и артистите на манежа?
- Изкуството да остане изкуство, а артистите актьори. Те доста добре схващат какво желая да кажа. И доста триумфи. От цялото ми сърце!
- Какво ще пожелаеш на нашите читатели
- Да не наскърбяват цирка като употребяват тази велика дума за съпоставяне с низостта на самозваните ни политици.
Автор: Оля Ал-Ахмед
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ