Козунаци - из Патиланско царство
Драги ми Смехурко,
Цяла нощ не мигна баба Цоцолана. Козунаци меси. Едвам отзарана си подремна малко. После се разсъни. Бързо се облече. Посочи тестото и по този начин ми рече: - В църква отпътувам. Скоро ще се върна. Тия козунаци на тебе оставям. Тука в нощовите, както са завити, да ги не похващаш. Вратите затваряй! Печката подклаждай! Чу ли, Патилане! - Слушам, бабо, чувам. Както ми поръчваш, всичко така ще стане. И баба отпътува. Аз подкладох мощно печката гореща. Цял във пот потънах, поседнах отсреща. Но доста не мина, и при мен дофтаса радостна тайфа - тримата юначни дребни патиланци. Още от вратата подскачат и викат: - Ти самичък ли си тука, бате Патилане! - И баба я няма! - Ура! Патилански Великден ще стане! - Я вижте! Яйцата! Боядисани към този момент! - Борец ще си взема! - И за герой желая. Ти спри по-далече! - Ето го бореца! Кой желае да чука? - Дай бе, дай го тука! Но аз се намесих: - Недейте лудува. Баба ще си пристигна. Зле ще ни подхване. Недейте! Не може!
Мойте патиланци гракнаха върху ми: - Бате Патилане, ти ли си, не си ли? Кога се научи да викаш " Не може "? Откога не помни, че на пердах и врява ние сме корави! На таквиз юнаци, благи ми Смехурко, що можеш направи? И аз ги оставих да чукат яйцата. Печката подкладох. Кога се обрънах, нито един към този момент здрав герой не зърнах. Но друго видяха дребните играчи: - Бате Патилане, във това корито какво е завито? Дай да го погледнем! И дорде ги зърна, дребните юнаци тестото отвиха: - Оле, козунаци! Ах, какъв брой са доста! Бате Патилане, гледай ги - изтичат! Да ги събереме! Че най-вече ние от тях ще ядеме! Аз се поуплаших. Ако баба още малко закъснее, това тесто живо напълно ще прелее. - Недейте похваща! - викнах на децата. - Тук се не месете! Че не козунаци, а пердах ще ядете! Аз ще се затичам, да кажа на баба. Вие тук пазете!
И тутакси се втурнах. В Черквата се вмъкнах. Настрана повиках баба Цоцолана. Казах й уплашен, какво у дома стана. А тя ръце дигна, за глава се хвана. Забрави къде е и викна високо: - Превтасали, Божке! Тичай, Патилане! Отвий нощовите! Приготви тавите! И аз се затичах. Стигнах скоро у дома. Отворих вратите. Спрях се като гръмнат: моите юнаци, със тесто покрити, станали самите живи козунаци. Гледат ме и викат, радостни, честити: - Бате Патилане, знаеш ли без нази що щеше да стане? Нищо в нощовите не щеше да свариш! В таз минута влезе баба Цоцолана, цяла запъхтяна. Най-напред се смая. После ахна, викна и наред захвана - мене и децата. Добре ни натупа. Но и тя, горкана, единствено тесто стана! После й мина. И ние по-късно се развеселихме. Но за всеки случай яйцата строшени под масата скрихме... Та по този начин, Смехурко. Твоят Патиланчо поизпати множко с дребните юнаци. Но отново си е радостен. Честит ти Великден! Сладки козунаци! Поздрав най-сърдечен!
Твой другар безконечен:
Весел Патиланчо
Цяла нощ не мигна баба Цоцолана. Козунаци меси. Едвам отзарана си подремна малко. После се разсъни. Бързо се облече. Посочи тестото и по този начин ми рече: - В църква отпътувам. Скоро ще се върна. Тия козунаци на тебе оставям. Тука в нощовите, както са завити, да ги не похващаш. Вратите затваряй! Печката подклаждай! Чу ли, Патилане! - Слушам, бабо, чувам. Както ми поръчваш, всичко така ще стане. И баба отпътува. Аз подкладох мощно печката гореща. Цял във пот потънах, поседнах отсреща. Но доста не мина, и при мен дофтаса радостна тайфа - тримата юначни дребни патиланци. Още от вратата подскачат и викат: - Ти самичък ли си тука, бате Патилане! - И баба я няма! - Ура! Патилански Великден ще стане! - Я вижте! Яйцата! Боядисани към този момент! - Борец ще си взема! - И за герой желая. Ти спри по-далече! - Ето го бореца! Кой желае да чука? - Дай бе, дай го тука! Но аз се намесих: - Недейте лудува. Баба ще си пристигна. Зле ще ни подхване. Недейте! Не може!
Мойте патиланци гракнаха върху ми: - Бате Патилане, ти ли си, не си ли? Кога се научи да викаш " Не може "? Откога не помни, че на пердах и врява ние сме корави! На таквиз юнаци, благи ми Смехурко, що можеш направи? И аз ги оставих да чукат яйцата. Печката подкладох. Кога се обрънах, нито един към този момент здрав герой не зърнах. Но друго видяха дребните играчи: - Бате Патилане, във това корито какво е завито? Дай да го погледнем! И дорде ги зърна, дребните юнаци тестото отвиха: - Оле, козунаци! Ах, какъв брой са доста! Бате Патилане, гледай ги - изтичат! Да ги събереме! Че най-вече ние от тях ще ядеме! Аз се поуплаших. Ако баба още малко закъснее, това тесто живо напълно ще прелее. - Недейте похваща! - викнах на децата. - Тук се не месете! Че не козунаци, а пердах ще ядете! Аз ще се затичам, да кажа на баба. Вие тук пазете!
И тутакси се втурнах. В Черквата се вмъкнах. Настрана повиках баба Цоцолана. Казах й уплашен, какво у дома стана. А тя ръце дигна, за глава се хвана. Забрави къде е и викна високо: - Превтасали, Божке! Тичай, Патилане! Отвий нощовите! Приготви тавите! И аз се затичах. Стигнах скоро у дома. Отворих вратите. Спрях се като гръмнат: моите юнаци, със тесто покрити, станали самите живи козунаци. Гледат ме и викат, радостни, честити: - Бате Патилане, знаеш ли без нази що щеше да стане? Нищо в нощовите не щеше да свариш! В таз минута влезе баба Цоцолана, цяла запъхтяна. Най-напред се смая. После ахна, викна и наред захвана - мене и децата. Добре ни натупа. Но и тя, горкана, единствено тесто стана! После й мина. И ние по-късно се развеселихме. Но за всеки случай яйцата строшени под масата скрихме... Та по този начин, Смехурко. Твоят Патиланчо поизпати множко с дребните юнаци. Но отново си е радостен. Честит ти Великден! Сладки козунаци! Поздрав най-сърдечен!
Твой другар безконечен:
Весел Патиланчо
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ