Драги читателю на ФАКТИ, ти стана свидетел на 12-дневната война

Драги читателю на ФАКТИ, ти стана очевидец на 12-дневната война сред Израел и Иран. Днес ще те върнем в 90-те години на предишния ХХ век, когато една 10-дневна война сложи началото на разпада на Югославия.

На 27 юни 1991 година югославски танкове, войски и самолети навлязоха в Словения .

Това стана 48 часа, откакто балканската република разгласи самостоятелност от Титова Югославия.

Припомняме, че на 25 юни 1991 година Словения и Хърватия оповестиха самостоятелност, с което се сложи началото на разпадането на Югославия.

Това решение идва след извършените през декември 1990 година референдуми за самостоятелност в двете балкански страни. В Словения, над 88% от гласоподавателите поддържаха отделянето на страната от Югославия.

Военният отговор на СФРЮ не закъснява и на 27 юни войските на Югославската национална войска (ЮНА) навлизат в Словения.

Започва така наречен Десетдневна война, една от гражданските войни, които слагат началото на разпадането на Югославия.

Федералната войска пое контрола над граничните пунктове с Италия, Австрия и Унгария и стартира офанзива против летището край столицата Любляна.

От друга страна държавни танкове навлязоха в прилежаща Хърватия, която също разгласи самостоятелност.

Словенската администрация отхвърли апела на югославския министър-председател за тримесечно помирение, което да разреши провеждането на договаряния, като изиска първо да бъдат изтеглени войските.

Междувременно достъп до столицата Любляна беше блокиран от полицейски и паравоенни сили от провъзгласилата самостоятелност Словения.
Правителството в Любляна заяви, че са конфискувани или унищожени 15 танка и са свалени шест хеликоптера.

" В Словения има война - спорове има на най-малко 20 места ", съобщи министърът на защитата Янез Янса.

Британското държавно управление осъди потреблението на мощ в страната и прикани за разговор сред двете страни.

Но представител на югославското министерство на защитата предизвести, че федералната войска " ще извършва отговорностите си до дъно, без значение от типа на съпротивата ".

В посланието на военния пълководец на региона военачалник Конрад Колсек до Любляна ясно се уточни, че задачата му е да възвърне федералния надзор над провинцията.

" Заповедта ще бъде изпълнена абсолютно - ще действаме съгласно разпоредбите на бойните дейности... Всяка опозиция ще бъде сломена ", заплаши военачалник Конрад Колсек.

Югославски въздушни сили пускат пропагандни листовки върху няколко елементи на Словения със известие „ Каним ви на мир и съдружничество “ и „ Всяка опозиция ще бъде разрушена “.

Словенската териториална отбрана също заема позиции към няколко казарми на ЮНА и дейно ги обсажда, както и организира няколко офанзиви против сили на ЮНА в Словения.

При летище Бърник словенската териториална отбрана атакува войските на ЮНА, също по този начин и при Търцин се води тежка борба, в която умират 4 бойци от ЮНА и словенски боец, а остатъкът от частите са принудени да се предадат. Атаки също са извършени и върху танковата колона на ЮНА в Песница, Ормоц и Кошече. Танкова колона от 23 механизирана бригада, идваща от Вараждин, е блокирана при Ормоц покрай словенската граница и не съумява да пробие словенските барикади.

Италианското държавно управление ръководено от Джулио Андреоти е проюгославски настроено заради съществуването на фракционизъм на негова територия, само че и тъй като Андреоти е в близки връзки със сръбския член на Председателството на СФРЮ и досегашен негов Председател Борислав Йович – някогашен дипломат на СФРЮ в Италия когато Андреоти е външен министър.

Още същия ден италианския дипломат в Белград осведомява Йович за желанието на италианците да окажат военна помощ в граничните райони на Югославия. Йович приема предлагането и късно вечерта на 27 против 28 юни елементи на италианския 98 армейски корпус на италианската войска основан в Триест командван от военачалник Вито Ронца се придвижва и блокира граничния надзорен пункт от италианската страна на границата. Сутринта призори на 28 юни 1991 година частите на италианската войска и тези на италианската погранична стража откриват артилерийски огън против блокиралите югославско италиански граничен пункт елементи на териториалната защита на Словения.

Новината за намесата на Италия се популяризира незабавно и на 29 юни на съвещание на комисията на Европейска икономическа общност Германия и Англия осъждат италианските армейски дейности против Словения а италианците са принудени да спрат армейския обстрел .

В последващите дни словенската териториална отбрана организира още офанзиви против ЮНА, като последователно завзема всички предходни локации на частите на ЮНА. Между 4 и 6 юли е разрешено на армията да се изтегли от Словения, а на 7 юли е подписано Брионското съглашение, с което завършва войната.