Драган Михайлович бе последното попълнение на „сините”, откакто Станимир Стоилов

Драган Михайлович бе последното попълнение на „ сините”, откогато Станимир Стоилов се завърна на „ Герена”. Швейцарецът, който има сръбски корени, бе чакан на „ Герена” с неспокойствие, откакто остави отлични усещания напролет с изявите си. В последна сметка той реши още веднъж да облече синята фланелка и през днешния ден още веднъж е измежду главните играчи на Левски. „ Мач Телеграф” беседва с него, с цел да разкрие какво го върна у нас, както и ще съумеят ли „ сините” да се трансфорат в оня отбор, за който мечтаят почитателите им и какъвто желае да види Станимир Стоилов.

- Драган, за какво се завърна в Левски?

- Ситуацията се промени. Имах контакти с Живко Миланов преди този момент, а след това и с шефа Мъри Стоилов. Чухме се и успяхме да се договорим и станах част още веднъж от тима.

- Доста се говореше, че Левски има сериозна конкуренция за подписа ти от страна на кипърски клубове.

- Да, имах диалози с хора от Кипър, само че в последна сметка нямаше нищо съответно и нещата не се получиха. Имаше обаче много по-сериозен интерес от други страни от Балканите. Аз обаче считам, че взех най-хубавото решение – да се завърна в Левски.

- С какво толкоз те завоюва Левски?

- Публиката. Мисля, че нашите последователи са най-многобройните и най-страхотните в България. Това значи доста за мен. След това е самият град. Моето семейство се усещаше сносно в София. Тези две неща повлияха за решението ми.

- Какви са разликите от оня Левски, в който пристигна за пръв път, и този в този момент?

- Организацията. Доста се е трансформирала, откогато пристигна Стоилов. Той е съумя да вкара доста огромен професионализъм на всички равнища. Именно това е нещото, което ни трябваше. Преди това имахме много проблеми. Страдахме и от вируса. Играчи се заразиха, треньорът също. Тези неща не ни разрешиха да осъществим задачите, които може би бихме имали сили да реализираме. Когато пристигнах, треньор беше Стоянович. Той също работеше добре. Генерално обаче футболистите не бяха толкоз зрели, с цел да играят за тим като Левски. Нямаше я класата, която се чака от Левски.Не успяхме и да реализираме резултатите, които се чакаха. Славиша се разболя и не работихме по този начин, както трябваше. Сега имаме нов треньор, със мощен нрав, работи се добре. Сега би трябвало на първо място ние - играчите, да вдигнем равнището си и да печелим точки. Трябва да се изкачим в класирането, тъй като сегашната позиция не е приятна нито за нас, нито за Левски.

- А къде смяташ, че е позицията на Левски, откакто самият Станимир Стоилов разгласи, че най-важното през този сезон е да стигнете до квота за Европа?

- Аз съм реалист. Не обичам да давам лъжливи очаквания. Трябва да работим. Да го вършим ден за ден, мач за мач. Да печелим точки. Ще бъде неточност, в случай че стартираме да мислим за Европа. В сегашната обстановка би трябвало да гледаме към първата шестица, само че и да летим ниско. Да даваме доста от себе си и да слушаме какво споделя треньорът. Дай Боже, да стигнем до Европа. Сега обаче просто би трябвало да печелим точки и да чакаме да пристигна зимата, да се подготвим добре и да бъдем в по-силна позиция за пролетта, с цел да стартираме да мислим по какъв начин ще прескочим тимовете пред нас.

- В самото състезание има ли огромни промени?

- Генерално шампионата е окей. Има много повече мощни тимове. Откакто съм пристигнал, видях тимове, които в този момент играят по-добър футбол. Мисля, че това са Ботев Пд, а също и Славия. Лудогорец е свалил равнище, а останалите савдигнали своето. Това като цяло е вдигнало равнището на шампионата. Има и много чужденци, които са били привлечени и са помогнали това да се случи. Като цяло равнището на мачовете е положително, а също и темпото. Левски обаче би трябвало да бъде измежду тимовете, които се борят за нещо. Затова би трябвало да работим.

- Купата. Смята се, че това е една от най-реалните цели пред вас.

- Там всичко може да се случи, тъй като играеш непосредствено за нея във всеки мач. За да стигнем до нея – би трябвало да отстраним всеки противник по пътя си. Двубоят с Лудогорец ни дава някакви очаквания, че това може да се случи. Загубихме, само че пък се видя, че можем да играе като еднакъв с еднакъв с тях. Ще вървим крачка по крачка с концепцията да напреднем допустимо повече.

- Каза, че в тази обстановка с COVID-19 е мъчно. Успя ли да вземеш фамилията си за непрекъснато с теб, или предпочиташ то да е в друга страна?

- Тук са. Дъщеря ми стартира детска градина.

- Ти си израснал в Швейцария, а в този момент следва нов мач сред националните ни тимове. Толкова ли е огромна разликата сред тях, каквато имаше от първата среща в София?

- Да, несъмнено, тъй като техните футболисти играят в доста по-силни шампионати. Най-добрият ви футболист е Десподов, а той играе тук. Със сигурност състезание на България не е от ранга на Висшата лига на Англия, Бундеслигата. Трудно е да победиш тим, чиито играчи се състезават в топпървенствата на Европа, Швейцария е точно подобен отбор. Нивото им е доста по-голямо