Избори идат и нов „Костинброд“ с тях
„ Движение за права и свободи знае, че единственият метод да се върне във властта е посредством Българска социалистическа партия, социалистите – също”. Това написа през вчерашния ден в собствен разбор журналистът Евгени Петров в уеб страницата „ Вевести”.
Два дни към този момент, откогато Българска социалистическа партия напуснаха Народното събрание и два дни откогато Движение за права и свободи идват в залата, само че не се записват. И ръководещите с тъга събират кворум.
На пръв взор Движение за права и свободи и Българска социалистическа партия пазят отдалеченост един от различен, имат несъгласия по някои законопроекти, само че по главното – предизборна офанзива против ГЕРБ – нямат разлики.
Опитът за преобразяване на евровота в скрити парламентарни избори не е оригиналност. Проблемът е, че изтича срокът, в който социалистите могат да провокират по този начин мечтаните от тях избори 2 в 1 и напускането на Народното събрание е обезверен ход за предизвикателство на парламентарна рецесия, съчетана с възходящо омерзение в обществото против Народното събрание и парламентаризма.
И до момента в който емисарите на Нинова ще обикалят страната и ще бунят народа „ на терен “, Движение за права и свободи ще нападна ръководещите от вътре, от пленарната зала.
Това доста намирисва на един
надалеч по-отрано проведен и плануван „ Костинброд-2 “
и ето за какво.
Тогава, през 2013 година от опозицията се чуваха оценки за провал на институциите и апели за връщане на държавността. Сега стилистиката е безусловно същата. А офанзивите против престижа на институциите са повсеместни и непрекъснати.
През 2013 година имаше апел /помня го като днес/ да се изчегърта диктаторската власт на Борисов и самата партия от политическата карта на България. Същото е и през днешния ден – мафиотска тайфа, еднолична тирания и обири като за международно.
През 2013 година се случи най-скандалната предизборна спекулация – „ Костинброд “. Тогава денят за размисъл беше трансфорат в най-активния ден за пропаганда. Пак тогава Местан разгласи заплахата от държавен прелом. А Българска социалистическа партия упрекна ГЕРБ в най-мащабния опит да се фалшифицират изборите.
Сега е безусловно същото, само че по-отрано и по-мащабно. Не единствено тъй като в хора се включи и президентът Румен Радев.
Опитът да се внуши и от „ Позитано “, и от „ Дондуков “, че изборите ще бъдат фалшифицирани, че ГЕРБ си приготвят служебна победа не са единствено застраховка, в случай че Българска социалистическа партия загуби изборите. Не е толкоз просто.
Целта е по този начин да се приготви публичното мнение, че когато Българска социалистическа партия ги загуби, да има право да ги разгласи за опорочени и фалшифицирани. А в случай че това се случи на евровота, абсурдът ще бъде голям и неотложно ще провокира предварителни парламентарни избори.
Доколко е допустимо това и не е ли картината мрачна в стила на международната интрига?
Не, тъй като спомнете си още един път, че преди 6 години никой не допускаше такава огромна провокация като „ Костинброд “. А какво се е трансформирало от този момент?
В Сараите както и преди, по този начин и в този момент ръководи почетният ръководител Ахмед Доган, доктор. А на кормилото на Позитано е Корнелия Нинова – надалеч по-агресивна, безкопромисна и тук-там истерична от проевропейския Станишев, при който се случи „ Костинброд “ и „ Ако не гласуваме Пеевски, държавното управление пада “… Защо да не чакаме още по-мащабен скрит план?
Кои са признаците за сходна интервенция?
Лакмусът е измененията в Изборния кодекс. А клопката, който може да щракне за неуспех на вота са ЦИК и машинното гласоподаване.
Защо мислите, че и Движение за права и свободи, и Българска социалистическа партия толкоз държат на машинното гласоподаване? Точно те не би трябвало да го желаят, тъй като техните електорати несъмнено ще се оправят по-трудно с този тип гласоподаване. Особено в случай че накарате баба Пена или вуйна Айше да гласоподава, че и да си употребява правото на преференция.
Но от Българска социалистическа партия са непреклонни – желаеме машини във всичките 12 500 секции. Ако ли не – значи вотът ще бъде подправен и платен. Как избрахме този президент без машини, още не мога да схвана.
А за какво опасенията за възможен неуспех при машинното гласоподаване са действителни?
Неотдавна ЦИК разгласява „ Доклад по отношение на организацията и произвеждането на избори 2015-2017 година “. В него има и специфичен раздел, обвързван с въвеждането на някои места на машинното гласоподаване и проблемите, на които са се натъкнали от комисията при тяхното потребление.
При 500 действително работещи секции в изборите за президент и вицепрезидент през 2016 година е открито, че в 9 секции не са показали контролната памет от машината за гласоподаване, в 7 секции се открива противоречие в данните от контролната памет и отразените ръчно данни от машинното гласоподаване.
В 18 секции са дали своят вот по-малко от 10 гласоподаватели, което е причина за откриване на тайната на вота. А в 17% от секциите /85 секции/ предпочелите да гласоподават машинно са под 10%.
Само да кажем, че 500 машини са 4% от всички изборни секции в страната. Сега умножете откритите проблеми по 25 за всичките 12 500 секции и преценете степента на насъбрания риск от неточности. И по какъв начин биха се справили в секционните комисии с зародили проблеми в дребни общини и отдалечени селски региони.
И всичко това се прави в хипотезата на една нова ЦИК, за която проф. Михаил Константинов твърди, че и 30 % от състава й да бъде заменен, това крие риск от неуспех.
А тъкмо това желаят и от Българска социалистическа партия, и от Движение за права и свободи – нова комисия, която още невлязла, ще би трябвало да провежда невиждано гласоподаване с машини.
А в тази композиция рискът от издънки внезапно нараства.
Инициативата за този следващ поход против изборите напълно е на Българска социалистическа партия. Движение за права и свободи умно стоят в сянка, само че стигне ли се до „ изборна рецесия “ ще се намесят на страната на социалистите.
Въпросът е там, че
Движение за права и свободи към този момент много време са отвън властта и доста желаят още веднъж да са в ръководството.
От друга страна Доган си дава сметка, че Борисов в никакъв случай няма да влезе в публична коалиция с него, а на Сараите „ тематичните болшинства “ явно не са им задоволителни.
В Движение за права и свободи също знаят, че макар отрицателните настроения измежду левицата към тях поради кабинета „ Орешарски “, това е единствената допустима коалиция. От своя страна Българска социалистическа партия също си дават сметка, че в случай че завоюват изборите, единственият им възможен сътрудник е Движение за права и свободи, въпреки и „ с омерзение “.
Що се отнася до президента – в тази ситуация той е беквокал на опозицията. Предстои му несъгласие на признатите законови промени и мнения по тях. Предстоят му и задоволително мотиви за нови офанзиви против ръководещите. От него зависят и периодите, в които ще назначи членовете на ЦИК.
И по този начин – и Българска социалистическа партия, и Радев към този момент по един неприемлив метод предопределиха ориста на тези избори – фалшифицирани и купени. Каквото и да стане на 26 май вечерта, в случай че ГЕРБ завоюват, би трябвало да чакат нови кавги, искане на анулиране на вота и опит за предизвикателство на политическа рецесия.
И, несъмнено предварителни парламентарни избори. Оттук насетне нещата стават непредсказуеми.
Може би проектът на Доган за програмен кабинет за ускорено догонващо развиване на България ще си пасне като пет пръста в ръкавичка.
А може и да се провокират нови безредици, сходно на тези от 2013 година с искане за промяна на системата, привикване на Велико народно събрание и прекосяване към президентска република?
И Радев, и бъдещият Съвет за стратегическо развиване биха харесали това.
И, несъмнено, държавно управление на Българска социалистическа партия, отпред с Корнелия Нинова.
Надеждата ми е, че парен каша духа.
Два дни към този момент, откогато Българска социалистическа партия напуснаха Народното събрание и два дни откогато Движение за права и свободи идват в залата, само че не се записват. И ръководещите с тъга събират кворум.
На пръв взор Движение за права и свободи и Българска социалистическа партия пазят отдалеченост един от различен, имат несъгласия по някои законопроекти, само че по главното – предизборна офанзива против ГЕРБ – нямат разлики.
Опитът за преобразяване на евровота в скрити парламентарни избори не е оригиналност. Проблемът е, че изтича срокът, в който социалистите могат да провокират по този начин мечтаните от тях избори 2 в 1 и напускането на Народното събрание е обезверен ход за предизвикателство на парламентарна рецесия, съчетана с възходящо омерзение в обществото против Народното събрание и парламентаризма.
И до момента в който емисарите на Нинова ще обикалят страната и ще бунят народа „ на терен “, Движение за права и свободи ще нападна ръководещите от вътре, от пленарната зала.
Това доста намирисва на един
надалеч по-отрано проведен и плануван „ Костинброд-2 “
и ето за какво.
Тогава, през 2013 година от опозицията се чуваха оценки за провал на институциите и апели за връщане на държавността. Сега стилистиката е безусловно същата. А офанзивите против престижа на институциите са повсеместни и непрекъснати.
През 2013 година имаше апел /помня го като днес/ да се изчегърта диктаторската власт на Борисов и самата партия от политическата карта на България. Същото е и през днешния ден – мафиотска тайфа, еднолична тирания и обири като за международно.
През 2013 година се случи най-скандалната предизборна спекулация – „ Костинброд “. Тогава денят за размисъл беше трансфорат в най-активния ден за пропаганда. Пак тогава Местан разгласи заплахата от държавен прелом. А Българска социалистическа партия упрекна ГЕРБ в най-мащабния опит да се фалшифицират изборите.
Сега е безусловно същото, само че по-отрано и по-мащабно. Не единствено тъй като в хора се включи и президентът Румен Радев.
Опитът да се внуши и от „ Позитано “, и от „ Дондуков “, че изборите ще бъдат фалшифицирани, че ГЕРБ си приготвят служебна победа не са единствено застраховка, в случай че Българска социалистическа партия загуби изборите. Не е толкоз просто.
Целта е по този начин да се приготви публичното мнение, че когато Българска социалистическа партия ги загуби, да има право да ги разгласи за опорочени и фалшифицирани. А в случай че това се случи на евровота, абсурдът ще бъде голям и неотложно ще провокира предварителни парламентарни избори.
Доколко е допустимо това и не е ли картината мрачна в стила на международната интрига?
Не, тъй като спомнете си още един път, че преди 6 години никой не допускаше такава огромна провокация като „ Костинброд “. А какво се е трансформирало от този момент?
В Сараите както и преди, по този начин и в този момент ръководи почетният ръководител Ахмед Доган, доктор. А на кормилото на Позитано е Корнелия Нинова – надалеч по-агресивна, безкопромисна и тук-там истерична от проевропейския Станишев, при който се случи „ Костинброд “ и „ Ако не гласуваме Пеевски, държавното управление пада “… Защо да не чакаме още по-мащабен скрит план?
Кои са признаците за сходна интервенция?
Лакмусът е измененията в Изборния кодекс. А клопката, който може да щракне за неуспех на вота са ЦИК и машинното гласоподаване.
Защо мислите, че и Движение за права и свободи, и Българска социалистическа партия толкоз държат на машинното гласоподаване? Точно те не би трябвало да го желаят, тъй като техните електорати несъмнено ще се оправят по-трудно с този тип гласоподаване. Особено в случай че накарате баба Пена или вуйна Айше да гласоподава, че и да си употребява правото на преференция.
Но от Българска социалистическа партия са непреклонни – желаеме машини във всичките 12 500 секции. Ако ли не – значи вотът ще бъде подправен и платен. Как избрахме този президент без машини, още не мога да схвана.
А за какво опасенията за възможен неуспех при машинното гласоподаване са действителни?
Неотдавна ЦИК разгласява „ Доклад по отношение на организацията и произвеждането на избори 2015-2017 година “. В него има и специфичен раздел, обвързван с въвеждането на някои места на машинното гласоподаване и проблемите, на които са се натъкнали от комисията при тяхното потребление.
При 500 действително работещи секции в изборите за президент и вицепрезидент през 2016 година е открито, че в 9 секции не са показали контролната памет от машината за гласоподаване, в 7 секции се открива противоречие в данните от контролната памет и отразените ръчно данни от машинното гласоподаване.
В 18 секции са дали своят вот по-малко от 10 гласоподаватели, което е причина за откриване на тайната на вота. А в 17% от секциите /85 секции/ предпочелите да гласоподават машинно са под 10%.
Само да кажем, че 500 машини са 4% от всички изборни секции в страната. Сега умножете откритите проблеми по 25 за всичките 12 500 секции и преценете степента на насъбрания риск от неточности. И по какъв начин биха се справили в секционните комисии с зародили проблеми в дребни общини и отдалечени селски региони.
И всичко това се прави в хипотезата на една нова ЦИК, за която проф. Михаил Константинов твърди, че и 30 % от състава й да бъде заменен, това крие риск от неуспех.
А тъкмо това желаят и от Българска социалистическа партия, и от Движение за права и свободи – нова комисия, която още невлязла, ще би трябвало да провежда невиждано гласоподаване с машини.
А в тази композиция рискът от издънки внезапно нараства.
Инициативата за този следващ поход против изборите напълно е на Българска социалистическа партия. Движение за права и свободи умно стоят в сянка, само че стигне ли се до „ изборна рецесия “ ще се намесят на страната на социалистите.
Въпросът е там, че
Движение за права и свободи към този момент много време са отвън властта и доста желаят още веднъж да са в ръководството.
От друга страна Доган си дава сметка, че Борисов в никакъв случай няма да влезе в публична коалиция с него, а на Сараите „ тематичните болшинства “ явно не са им задоволителни.
В Движение за права и свободи също знаят, че макар отрицателните настроения измежду левицата към тях поради кабинета „ Орешарски “, това е единствената допустима коалиция. От своя страна Българска социалистическа партия също си дават сметка, че в случай че завоюват изборите, единственият им възможен сътрудник е Движение за права и свободи, въпреки и „ с омерзение “.
Що се отнася до президента – в тази ситуация той е беквокал на опозицията. Предстои му несъгласие на признатите законови промени и мнения по тях. Предстоят му и задоволително мотиви за нови офанзиви против ръководещите. От него зависят и периодите, в които ще назначи членовете на ЦИК.
И по този начин – и Българска социалистическа партия, и Радев към този момент по един неприемлив метод предопределиха ориста на тези избори – фалшифицирани и купени. Каквото и да стане на 26 май вечерта, в случай че ГЕРБ завоюват, би трябвало да чакат нови кавги, искане на анулиране на вота и опит за предизвикателство на политическа рецесия.
И, несъмнено предварителни парламентарни избори. Оттук насетне нещата стават непредсказуеми.
Може би проектът на Доган за програмен кабинет за ускорено догонващо развиване на България ще си пасне като пет пръста в ръкавичка.
А може и да се провокират нови безредици, сходно на тези от 2013 година с искане за промяна на системата, привикване на Велико народно събрание и прекосяване към президентска република?
И Радев, и бъдещият Съвет за стратегическо развиване биха харесали това.
И, несъмнено, държавно управление на Българска социалистическа партия, отпред с Корнелия Нинова.
Надеждата ми е, че парен каша духа.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ