ДПС уж с тази цел се създаде - насилствено наложените

" Движение за права и свободи сякаш с тази цел се сътвори - принудително наложените имена да бъдат изтрити. Доган е директно виновен за продължаващото закононарушение “, споделя Сабри Искендер, лежал в затвори и лагери по време на " Възродителния развой ".

Защо цели три десетилетия прокуратурата в не изправи пред съда отговорните за? Това е въпросът, на който към момента няма отговор, а основните архитекти и изпълнителите на чудовищната принуда от зимата на 1984/1985 са към този момент покойници.

Разследването по делото, траяло 31 години, бе прекъснато на 31 май 2022 година. Малко преди този момент - през март - умря и последният обвинен Георги Атанасов, министър-председател на тогавашна България. В Софийския градски съд постъпиха тъжби против прекратяването, а живите политзатворници, роднините и пострадалите считат да търсят заслужено отмъщение - в случай че българското правораздаване откаже, те ще се извърнат към Европейския съд за правата на индивида в Страсбург с искане делото да се възобнови.

" Вината е на политиците и на Движение за права и свободи "

„ Вината за този процес е и на политиците, изключително на “, акцентира Сабри Искендер, един от достоверните борци за човешки права, който преди време е бил наложително изселен от България. Роден е през 1947 година в село Жълт бряг, Сливенско. Добре помни дати, събития, връзки, срещи – всичко от съпротивата си против комунистическия режим.
Редакцията предлага
Насилствената промяна на имената на българските турци го заварва в Сливен. Той е първият задържан в района на 17 януари 1985 година. „ Това беше превантивна мярка, с цел да не видя „ Възродителния развой “ с очите си. Тогава прекарах 111 дни в следствения арест “, спомня си Сабри.

В продължение на повече от седмица през тази есен той чете досието си. Научава, че е бил следен от службите още от 1972 година, когато е бил 25-годишен. Две години по-късно е вкаран в Старозагорския затвор за засегнатост на длъжностно лице - старшина от милицията. Това му коства 6 месеца отнемане от независимост. „ След това са ме следили непрекъснато. А тези 111 дни през 1985-та ми се видяха като 111 години, аз самият не знам по какъв начин съм издържал на побоищата и изтезанията “, споделя Искендер. Впоследствие е откаран в.

В Белене без съд и присъда

И той, както и стотици други, попада на „ острова на ужасите “ без присъда. „ Бяхме 517 души там от разнообразни краища на страната, подложени на душевен и физически тормоз. След една година излязох на независимост, само че с цената на 37-дневна всеобща гладна стачка, до края на която издържахме единствено петима “, споделя той.

Сабри е откаран в село Камено поле, Врачанско, където е наложително интерниран да живее, надалеч от фамилията си. През октомври 1986 година прави опит за бягство зад граница, само че той завършва с крах и след 66 дни на непрекъснати разпити в Главно следствено ръководство на „ Развигор “ 1 излежава двугодишна присъда в Старозагорския затвор, след което още веднъж е интерниран в Камено поле.

Демократична лига е основана надалеч преди Движение за права и свободи

Още на „ Развигор “ Сабри обмисля концепцията за опозиция против режима. Намира съидейници - също наложително изселени във Врачанския край. По това време към този момент е основано Независимото сдружение за отбрана правата на индивида, само че групата към Сабри е уверена, че би трябвало да има и опция. Мустафа Юмер, (по-късно кмет на Крумовград в Източните Родопи), написва програмата на Демократичната лига за отбрана правата на индивида. Датата е 13 ноември 1988 година. „ Трябваше да има и такава организация. Докато правата на етническите българи бяха отчасти нарушени, то нашите, на етническите турци, бяха изцяло отнети и погазени “, акцентира Искендер и демонстрира копие на оригинала.

Лично той изпраща програмата от 25 точки на и в редакцията на вестник „ Отечествен фронт “. Мустафа Юмер я изпраща до ръководителя на Народното събрание и до „ Работническо дело “, а Назиф Салиев, юрист от Силистра, който е интерниран в Роман – до Главния прокурор и вестник „ Земеделско знаме “. Но преди този момент документът е пратен на Британското посолство и това на Турция в София.

Радиопредаванията на западните радиостанции

„ Ние слушахме Дойче Веле, БиБиСи, „ Свободна Европа “, това беше нашият път към гласността и отвоюването на човешките права. „ Немили–недраги бяхме “, споделя Сабри. „ Бягахме скрито от село Камено поле и отивахме в Червен бряг, Луковит, Бяла Слатина, а там от пощата се свързвахме по телефона. Разбира се, неотложно по-късно пристигаха от Държавна сигурност. “

Програмата на Демократичната лига за отбрана на човешките права

Групата написа протестно писмо до държавното управление в Прага с гледище за освобождението на Вацлав Хавел, адресирано до посолството в София. Текстът е излъчен по Радио „ Свободна Европа “. Сабри изпраща писмо до министър-председателя Георги Атанасов и в поддръжка на Илия Минев, водач на Независимото сдружение за правата на индивида, както и на секретаря Петър Манолов, тогава в гладна стачка. Казва, че взаимната съгласуваност и взаимната работа на самостоятелните организации е била от голямо значение и изгода за идеята на турците в България. Програмата на Демократичната лига и описите с имената на увеличаващата се група са укривани на всевъзможни места – закопани в дворове, скътани в бурканчета.

Къде е Ахмед Доган?

Съвсем за малко Сабри и Ахмед Доган се засичат в Старозагорския затвор, Доган след това е изместен. Но и тогава Сабри не му се доверява и не му разкрива за подготовката на организацията. По-късно, при започване на май 1989 година Мустафа Юмер е наложително изхвърлен от България на турската граница, а Али Орманлиев - на югославската.

На 12 май Сабри написа до Тодор Живков. „ Гражданино Живков, извънредно време е да се откажете от асимилаторската политика по отношение на турците в България, единственото решение е да разговаряте с водачите на Демократичната лига за отбрана на човешките права “, по този начин му написах, споделя Сабри. От Дойче Веле той чул за щафетната гладна стачка на четиримата от Дулово, показал имената им и оповестил, че се причислява към тях, като настоял да бъда известен също и за това къде се намират неговите приятели Мустафа Юмер и Али Орманлиев.

В писмото до Живков написал още и това: „ Освен че отнехте всички права на турците, дружно с българите над 40 години теглим игото на вашата тирания. Завърших писмото със „ Свобода или гибел “ и си написах трите имена, само че рождените “, споделя през днешния ден с горчив смях Сабри Искендер. Той изпратил писмото и на в. „ Труд “, само че не очаквал да бъде оповестено, по тази причина пък то било излъчено по „ Свободна Европа “.

Задграничен паспорт и наложително изселване от България

На 16 май 1989 година два автомобила стопират пред къщата в Камено поле, където е интерниран Сабри. Връчват му паспорт, подреждат му да си събере багажа и да напише молба, че по лично предпочитание избира да живее в Турция. След това е закаран до граничния пункт на „ Капитан Андреево “. По-късно, вече  в общежитието на полицията в Одрин, Сабри и негови съидейници чули по какъв начин западните радиостанции излъчват следващия му митинг.

И в Турция той продължава да събира подписи за протестни заявления против. По това време външен министър на Турция е Месут Йълмаз. С негова поддръжка Мустафа Юмер, Авни Вели, Зейнеп Зафер, Мюмюн Генчоглу, тогава водач на изселническата организация „ Балгьоч “, и Сабри Искендер отпътуват за проведената от Митеран в Париж Конференция в границите на Съвещанието за сигурност и съдействие в Европа, отдадена на човешките права.

Сабри Искендер и брачната половинка му (октомври 2022)

Защо няма осъдени за репресията против българските турци? „ Защото прокуратурата в България не работи, заплатите ѝ се заплащат от данъкоплатците, само че тя закриля нарушителите, не и жертвите и пострадалите “, това споделя Искендер на конференцията в Българска телеграфна агенция на 30 юни 2022 и след това на митинга пред Съдебната палата.

Срамен връх

„ Това е неприличен връх от 31 години, изчаквали са да мине отминалост, да измрем един след различен. Не може да има отминалост за закононарушенията против човечеството. А на срещата с основния прокурор Иван Гешев на 20 септември той трансферира топката на Народното събрание, както постоянно. Но въпросът за турското малцинство в България не е решен, това е кървяща рана за нас “, акцентира Сабри.

Според него за дефинитивно прекратеното дело за „ Възродителния развой “ отговорност носят Народното събрание и правосъдната система. Сабри счита, че делото би трябвало неотложно да бъде обновено, тъй като към момента има живи участници в събитията, имената им са известни. „ Но измежду тях има и удостоени с ордени “, споделя той саркастично. Надеждата за заслужено отмъщение на пострадалите е към този момент обвързвана с Европейския съд за правата на индивида в Страсбург.

Отговорността е на Ахмед Доган и Движение за права и свободи

„ Движение за права и свободи сякаш с тази цел се сътвори – да направи и невъзможното, само че държавните, принудително наложени имена да бъдат изтрити от регистрите. Ако човек в този момент си вади акт за раждане, с болежка в душата е заставен да попълня декларация за еднаквост на имената. Доган е директно виновен за продължаващото закононарушение “, безапелационен е Сабри Искендер. И добавя: " Защото по избори и Доган, и матрьошките му се кълнат, че ще работят за ползите на малцинството, само че след това никакви ги няма, хората в трудоспособна възраст са принудени да вървят на гурбет из Европа, а Движение за права и свободи нищичко не направи “.

Сабри счита, че Ахмед Доган е подставеното лице на Държавна сигурност, до момента в който същинските борци за човешки права са прокудени и нямат думата: „ Вижте им ДПС-то, половината от създателите са с досиета от Държавна сигурност, самият Доган също. А нашите хора имат вяра на прислужниците на палачите си и на всички избори отново им дават вота си, това аз не го разбирам. Движение за права и свободи петни името на красива България пред Европейския съюз, това не е партия, а олигархично съдружие, засегнат съм “, споделя Сабри.