Разделят на две части Висшия съдебен съвет
ДПС разгласи своя план за промени в конституцията
Махат условието за двойно поданство
Главният прокурор и ръководителите на Върховния касационен и Върховния административен съд няма да влизат във Висшия правосъден съвет, който се разделя на два обособени органа - Съвет на съдиите и Съвет на прокурорите. Това планува планът за промени в Конституцията, оповестен през днешния ден от Движението за права и свободи.
Двата обособени съвета на съдите и прокурорите ще имат по 13 представители. 7 съдии и 6 прокурори плюс 1 следовател ще се избират от професионалната общественост въз основа на териториално посланичество, а другите по шестима членове ще се избират от Народното събрание.
Съветите на съдиите и прокурорите, ще избират “тримата огромни ” с болшинство, минимум от 9 гласа. Предлага се и да съществува аналог на сегашния Пленум на Висш съдебен съвет, който е наименуван Висш съвет на магистратурата и ще се образува от членовете на Съвета на съдиите и Съвета на прокурорите.
Министърът на правораздаването няма да ръководи съвещанията на Висшия съвет на магистратурата, това ще вършат поредно ръководителите на двата обособени съвета. Пленарният състав ще взема решения по бюджета на правосъдната власт и ръководството на парцелите ѝ, както и по квалификацията на магистратите, а министърът на правораздаването ще може да насочва оферти по тези три тематики.
Една от най-важните промени, свързани с основния прокурор, е да се отстрани така наречен контрол за правда, или както е записано в Конституцията: “Главният прокурор реализира методическото управление върху активността на всички прокурори ”.
“Това значи, че отсега нататък основният прокурор няма да може да се произнася върху съответни прокурорски актове и най-важното - поставя се завършек на пирамидалната конструкция на прокуратурата, която бе подложена на критика от европейските институции. Отмяната на това пълномощие отстранява и опцията обвинител №1 да се произнася по прекъснати преди години каузи, в случай че актът на преустановяване не е бил обжалван пред съда ”, показват създателите от Движение за права и свободи.
Депутатите от Движение за права и свободи оферират и да се вкара и правото на самостоятелна конституционна тъжба от жители, която да бъде внасяна в Конституционния съд посредством двете висши съдилища. Механизмът, по който ще става това внасяне ще бъде уредено в обособен закон.
От Движение за права и свободи оферират също да се отстрани условието към депутати и министри да нямат двойно поданство, както и уседналостта като условие за присъединяване в изборите.
“Ние предвиждаме да падне ограничаването за двойното поданство по този начин, както в доста други страни от Европейски Съюз. Заедно с този въпрос се опитваме да утвърдим и правото на глас като неотменимо право, тъй като това е записано в Конституцията, само че с всякакви техники като сегашен адрес да вземем за пример му се лишава правото на глас ”, изясни през днешния ден водачът на Движение за права и свободи Мустава Карадайъ.
Махат условието за двойно поданство
Главният прокурор и ръководителите на Върховния касационен и Върховния административен съд няма да влизат във Висшия правосъден съвет, който се разделя на два обособени органа - Съвет на съдиите и Съвет на прокурорите. Това планува планът за промени в Конституцията, оповестен през днешния ден от Движението за права и свободи.
Двата обособени съвета на съдите и прокурорите ще имат по 13 представители. 7 съдии и 6 прокурори плюс 1 следовател ще се избират от професионалната общественост въз основа на териториално посланичество, а другите по шестима членове ще се избират от Народното събрание.
Съветите на съдиите и прокурорите, ще избират “тримата огромни ” с болшинство, минимум от 9 гласа. Предлага се и да съществува аналог на сегашния Пленум на Висш съдебен съвет, който е наименуван Висш съвет на магистратурата и ще се образува от членовете на Съвета на съдиите и Съвета на прокурорите.
Министърът на правораздаването няма да ръководи съвещанията на Висшия съвет на магистратурата, това ще вършат поредно ръководителите на двата обособени съвета. Пленарният състав ще взема решения по бюджета на правосъдната власт и ръководството на парцелите ѝ, както и по квалификацията на магистратите, а министърът на правораздаването ще може да насочва оферти по тези три тематики.
Една от най-важните промени, свързани с основния прокурор, е да се отстрани така наречен контрол за правда, или както е записано в Конституцията: “Главният прокурор реализира методическото управление върху активността на всички прокурори ”.
“Това значи, че отсега нататък основният прокурор няма да може да се произнася върху съответни прокурорски актове и най-важното - поставя се завършек на пирамидалната конструкция на прокуратурата, която бе подложена на критика от европейските институции. Отмяната на това пълномощие отстранява и опцията обвинител №1 да се произнася по прекъснати преди години каузи, в случай че актът на преустановяване не е бил обжалван пред съда ”, показват създателите от Движение за права и свободи.
Депутатите от Движение за права и свободи оферират и да се вкара и правото на самостоятелна конституционна тъжба от жители, която да бъде внасяна в Конституционния съд посредством двете висши съдилища. Механизмът, по който ще става това внасяне ще бъде уредено в обособен закон.
От Движение за права и свободи оферират също да се отстрани условието към депутати и министри да нямат двойно поданство, както и уседналостта като условие за присъединяване в изборите.
“Ние предвиждаме да падне ограничаването за двойното поданство по този начин, както в доста други страни от Европейски Съюз. Заедно с този въпрос се опитваме да утвърдим и правото на глас като неотменимо право, тъй като това е записано в Конституцията, само че с всякакви техники като сегашен адрес да вземем за пример му се лишава правото на глас ”, изясни през днешния ден водачът на Движение за права и свободи Мустава Карадайъ.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ