ДПС изненада със свой проект за промени в Конституцията, които

ДПС изненада със собствен план за промени в Конституцията, които показа в Брюксел и на политическите сили в Народното събрание. В правенето му са взели участие някогашният парламентарен арбитър проф. Пламен Киров, учител в Софийски университет, и неговият екип, както и други някогашни членове на Конституционен съд.
Проектът разделя Висшия правосъден съвет на два висши съвета – на прокурорите и на съдиите, и изважда от състава им досегашните членове по право – основният прокурор и ръководителите на Върховен касационен съд и Върховен административен съд. Орязват се и пълномощия на обвинител №1, планува се опция за следствие от страна на самостоятелен прокурор, който да бъде излъчен след инцидентен асортимент от магистрати от ВКП с дълъг стаж в системата.

Епицентър.бг показа част от предложенията. Обръщаме се за коментар и към проф. Пламен Киров, един от консултантите на плана.

- Проф. Киров, прогнозирахте и познахте решението на Конституционния съд, който единомислещо постанови през днешния ден, че правосъдният министър има правото да желае отдръпване на основния прокурор пред Висш съдебен съвет. Сега накъде?

- Сега се открива опция министърът на правораздаването Надежда Йорданова да извърши отдавнашната си закана да внесе сигнали във Висш съдебен съвет за нарушавания на основния прокурор. Изненадан съм от това, че тя съобщи публично, че към момента няма подготвеност, въпреки че решението на Конституционен съд се чака от шест месеца. Разбира се, решението на Конституционен съд ще влезе в действие след обнародването му в Държавен вестник, най-вероятно в петък, и идващия вторник министърът на правораздаването умерено може да сезира Висш съдебен съвет.

- Свидетели сме на война сред изпълнителна власт и държавното обвиняване, които в последните дни се разгоря доста мощно. Как ще свърши тази престрелка? Очаквате ли нови пикове? Възможно ли е да завърши с някакъв тип помирение?

- Струва ми се, че точката на незавръщане е премината. Мир не може да има. Не може да има мир сред този състав на Министерски съвет, правосъдния министър и настоящето парламентарно болшинство и основния прокурор. Намесва се и към момента ръководителят на КПКОНПИ.
Войната се води с изменчив триумф и от двете страни. Виждате на какво беше подложена България в Брюксел – разпит на министър-председателя, правосъдния министър, основния прокурор пред една парламентарна комисия на Екологичен потенциал. Унизително за страната!

Още повече, че всички оферти през годините, които се вършат от европейските институции, също не могат да се одобряват еднопосочно. Често пъти са разнопосочни. Ние би трябвало да изпълняваме волята на нашите европейски „ началници “ и да си променяме Конституцията непрестанно. Да бъдем напълно откровени – концепциите потеглят от България минават през Европа и ни се връщат като условия на нашите европейски сътрудници за господство на закона.

- В Плана за възобновяване и резистентност, който служебното държавно управление подава през октомври пред Европейска комисия, участват задължения за реализиране на господство на правото, в това число въвеждане на ефикасен механизъм за търсене на отговорност от основния прокурор. Вашият план дава отговор и на това заричане?

- Ако смяна в Конституцията е цената да получим 12 милиарда, предлагането е унизително за страната и нацията. Ако ще се молим за 12 милиарда, тъй като няма от кое място да ги вземем, с цел да закърпим икономическото състояние и раздаваме обещания, не е проблем да предвидим такава процедура.
Но това няма да реши огромните проблеми и да запълни огромните дефицити на правосъдната власт. В момента, в който въведем лелеяното съдийско самоуправление, ще се сблъскаме с доста по-различна груба реалност, която в този момент не виждаме, тъй като сме се фиксирали върху прокуратурата.

- Каква е тази реалност?

- Нека се сблъскаме с нея и тогава ще я проучваме.
Силно поддържам концепциите на министъра на правораздаването с изменение в Наказателно-процесуален кодекс всеки отвод на прокурор да образува кореспонденция и да предприеме наказателно гонене да може да бъде обжалван пред съд и съдията да реши дали е бил състоятелен и закономерен този отвод от възбуждане на наказателно гонене.

- Призивите за оставка на основния прокурор, репликите, контра репликите, хвърлянето на имена обществено, викането на разпити, всичко, което нарекохме война, накърнява ли съгласно Вас независимостта на управляващите? Доколко това са принадлежности в борбата за публичното мнение?

- Струва ми се, че моментът за разгаряне на войната с цялостна мощ не е селекциониран инцидентно. Имаме огромни проблеми и с енергийната рецесия, и с ковид-кризата, и с инфлацията, и със общественото изключване, когато все по-големи групи от българското общество остават без обществена опция. Известно е, че нашето обществото е най-бедното в границите на Европейския съюз и се обрисува задълбочаване на казуса. Необходими са доста съществени и бързи антикризисни ограничения. Но когато публичното внимание се насочва към друга посока, човек ненапълно не помни ежедневните си проблеми и потребности.

- Дълбокото чувство за неправда обаче не е обвързвано с настоящите рецесии, а се наслагва към този момент 30 години. Откъде идва то?

- То се наслагва по доста аргументи. Една от тях са огромните упования на българското общество, че със промяната на политическата и икономическата система в България ще се възцари всеобщо доволство и благосъстояние. Пазарната стопанска система такава, каквато беше съградена у нас, не допуска да има висок дял от богати хора и благосъстоянието да бъде разпределено отмерено. Бандитската и полукриминална приватизация докара до разруха предприятия, които можеха да работят.
Съсипията на селското стопанство – ето ви още една причина.

След участието ни в Европейския съюз отправихме взор към европейските фондове, които още веднъж бяха ограбени по най-безобразен метод. Те не реализираха своето предопределение – да се стигне до кохезия, т.е. нашата стопанска система да си стъпи на краката и да се развие до степен, че да обезпечи порядъчен стандарт на българския народ. Нашите европейски сътрудници си затваряха очите пред кражбите от тези фондове. Това е истината. По този метод се държаха на власт политици, които бяха захранвани непрестанно с пари извън, само че те бяха нужни на избрани среди в Европа, с цел да може България да бъде една от послушните членки на Евросъюза. Това пък докара до такава степен да продължим да бъдем най-бедното общество в този съюз.

- КПКОНПИ предложения Надежда Йорданова да даде данни за сигналите, които има в правосъдното министерство. Законен ли е отводът й да се яви пред Комисията?

- КПКОНПИ не е прокурорски орган. Освен това те я викат да даде информация като жител, само че в действителност желаят информация, която тя има като министър на правораздаването. Спорен е въпросът.

- Вие сте част от екипа, взел участие в правенето на плана за промени в Конституцията, показан от Движение за права и свободи в Брюксел и пред парламентарните сили в Народното събрание. Как планът взема решение главния въпрос, към който текат горещи полемики – за фигурата на основния прокурор и неговата недостижимост, както гласят рецензии от европейски институции, Венецианската комисия и други?

- Основните рецензии към модела на правосъдната власт в действителност са съсредоточени към прокуратурата и най-много към основния прокурор.
Дали дава отговор на действителността или не, само че битува едно насадено публично мнение, че над основния прокурор е единствено Господ. Че основният прокурор може да разпореди на всеки различен прокурор по какъв начин да работи, като въпросният обвинител е задължен да извърши волята му, в противоположен случай може да се елементарни със своето място в магистратурата.
Толкова всевластен основният прокурор не е.

Кои са обаче текстовете в Конституцията, които основават въпросното разбиране за изключителното място на основния прокурор?
Това е на първо място текстът, който гласи, че той реализира контрол за правда върху активността на всички прокурори и методическо управление. Методическото управление визира метода на образуване на прокурорската активност и не е обвързвано с налагане на избрана воля във връзка с съответен проблем. Но този висш контрол за правда върху всички прокурори, както и неговата активност в прокурорската гилдия във Висш съдебен съвет, сякаш му дават изключително място и преимущество.

Наложилото се мнение, острите рецензии, които прерастват в откровена война сред институциите, която изнесохме и на европейско равнище, обосновават визията, че би трябвало да се отиде към конституционни промени. В противоположен случай всичко изброено ще продължи.
През последните 30 години от Иван Татарчев до Иван Гешев тези рецензии непрестанно се възпроизвеждат, изключение беше единствено Борис Велчев. Явно би трябвало се премине към конституционни промени. Още повече, че ние успяхме да насадим това разбиране и в нашите европейски сътрудници - като се стартира с Европейската комисия, Европарламента, Венецианската комисия, Съвета на Европа и се стигне и до прословутото решение на Европейския съд за правата на индивида по делото „ Колеви “.

- Какво предлага планът, с цел да се обезвреждат рецензиите?

- Предложението е да отпадне пълномощието за контрол за правда, който се реализира във връзка с всички прокурори, да се извади основният прокурор от Съвета на прокурорите, като предлагаме юридическа симетричност – ръководителите на Върховен касационен съд и Върховен административен съд също би трябвало да излязат от Съвета на съдиите.

- Висш съдебен съвет се разделя на два изцяло независими съвета – на съдиите и на прокурорите. Защо и ще имат ли взаимоотношение между тях?

- Видя се, че колегиите, които бяха замислени от Христо Иванов и бяха прокарани при последните промени от 2015 година, не правят никаква работа. Председателите на съдилища в съдийската гилдия и основният прокурор в прокурорската оказват своето въздействие при реализирането на кадровия асортимент и на дисциплинарната отговорност на магистратите – надлежно на съдии, прокурори и следователи. Затова би трябвало да се премине коренно към изключването им от състава.
Двата съвета – на съдиите и на прокурорите, реализират взаимно единствено четири функционалности, които са общи за правосъдната власт и това ще става под формата на Висш съвет на магистратурата.

- Кои са тези четири функционалности?

- Да одобри бюджета на правосъдната власт, тъй като явно той е обединен бюджет.
Да провежда квалификацията на магистратите. Да взема решение общи за правосъдната власт организационни въпроси – да вземем за пример, за правосъдните региони. Да ръководи недвижимите парцели на правосъдната власт, тъй като в множеството случаи имаме правосъдни покои, където са ситуирани и съответните прокуратури.

Всички останали въпроси – кадрови, финансови, дисциплинарни и организационни ще се вземат решение в независимите Съвет на съдиите и съвет на прокурорите.
Квотите са подбрани по този начин, че да няма въздействие на политическата квота, предавана от Народното събрание, върху активността на професионалната. Въвежда се квалифицирано болшинство за взимане на решение.
Друг значим миг – при избора на професионалната квота на двата правосъдни съвета се вкарва териториално посланичество. Това значи да не се избират както в този момент от всички съдии, а определените да се оказват единствено от висшите съдилища. Нека се избират по региони, да вземем за пример на апелативните съдилища. Така забъркваме състава на двете колегии сега, че от тях се получава единствено „ шопска салата “. Принципът на териториалното посланичество ще разбие блоковете, които се получават в професионалните квоти на съответните препоръки.

- Според плана прокуратурата остава в правосъдната власт. Защо?

- За извеждането й от правосъдната власт би трябвало Велико национално заседание. Проектът е в заложената конституционна рамка и баланс на управляващите. Тоест, в благозвучие на решение №3 на Конституционен съд от 2003 година, тъй че не се постанова за промените в главния закон да бъде свиквано Велико национално заседание.

- В Народното събрание бе основана краткотрайна комисия за промени в Конституцията, която ще се управлява от Христо Иванов. Но импортиран план няма. От обществени изказване – на премиера, правосъдния министър и други, се разбра, че се разисква опцията арбитър да може да води без значение следствие против основния прокурор, в случай че има сигнал. Вие оферирате не арбитър, а прокурор от ВКП. Защо?

- Функциите на прокуратурата са разказани в член 127 от Конституцията. Само прокурор може да притегля под отговорност лица, които са направили закононарушение. Може да прави следствие, може да управлява следствие и да прави контрол за законосъобразното му осъществяване. Как да го прави арбитър? Кой ще го назначи за прокурор? Съветът на прокурорите?

Затова предлагаме прокурор след инцидентен асортимент. Дали ще бъде от ВКП или от по-широк състав, само че се планува да има най-малко 25 години стаж като магистрат. Предвиждат се и още спомагателни гаранции, че той ще бъде неутрален. И също така – когато завърши неговата работа, в случай че той пожелае, се назначава във Върховен касационен съд, респективно, в случай че желае – във Върховен административен съд. Така че по-нататък в кариерата си да не зависи от който и да е основен прокурор – без значение дали е този, който е разследвал, или от неговия правоприемник.

Представете си също, че, не дай Боже, ръководителят на Върховен касационен съд или на Върховен административен съд би трябвало да бъдат разследвани. Кой да ги проверява? Прокурор от районната прокуратура в Силистра?
Трябва да има юридическа симетричност. Може би всеки естествен жител ще показа мнението ми, че поначало висшите магистрати не правят закононарушение под път и над път.

- Критериите за самостоятелния прокурор, които предвиждате, са високи. Това не стеснява ли кръгът от евентуални претенденти, сред които ще се избира на инцидентен принцип?

- Въпрос на преценка е. Проектът първо би трябвало да бъде импортиран по съответния метод, подписан от една четвърт от народните представители. Второ, ще бъде обсъждан в парламентарна комисия. Проектът е покана да се мисли и да се излиза от обстановката. Защото сегашната не може да продължава повече. Ние сме очевидци на пунически войни против основния прокурор, сред прокурори и съдии, сред ръководители на съдилища и така нататък