Проектът на ДПС за промени в Конституцията: Орязване на правомощията на главния прокурор
ДПС изненада със собствен план за промени в Конституцията, които показа в Брюксел, а след това и на всички политически сили в Народното събрание, като ги посети в парламентарните им стаи.
Председателят на партията Мустафа Карадайъ уточни на брифинг в Народно събрание, че среща не е имало единствено с представители на „ Демократична България “, само че планът е предаден и на тях.
Характерно за измененията е, че те не постановат привикване на Велико национално заседание, а остават в полето на нормално Народно събрание.
Според Карадайъ в плана са взети поради мненията на специалисти, делата и претекстовете в решенията на Европейския съд на правата на индивида (ЕСПЧ), мненията на Венецианската комисия, отчетите и рекомендациите на Европейска комисия.
В правенето му са взели участие някогашният парламентарен арбитър проф. Пламен Киров, учител в Софийски университет, и неговият екип, както и други някогашни членове на Конституционен съд.
От екипа на основния прокурор не са взели участие, подчертаха от Движение за права и свободи.
Какво плануват измененията?
Най-силен интерес провокират поправките, свързани с държавното обвиняване и основния прокурор.
Мотив за правенето им е и решението на Европейски съд по правата на човека по делото „ Колеви против България “, където се установи неналичието на гаранции в българската правна система за осъществяване на без значение следствие против основния прокурор. Въпросът остава неуреден към този момент повече от 10 години, а заричане да се откри ефикасен механизъм за търсене на отговорност от основния прокурор и заместниците му откри място и в Плана за възобновяване и резистентност, откъдето чакаме милиони.
Как дават отговор на предизвикването от Движение за права и свободи?
Главният прокурор – без опция да реализира контрол за правда
В плана си Движение за права и свободи предлага да се отстрани пълномощието на обвинител №1 по член 126, алинея 2 от Конституцията, което планува реализирането на надзора за правда. Това значи, че отсега нататък основният прокурор няма да може да се произнася върху съответни прокурорски актове и най-важното – поставя се края на пирамидалната конструкция на прокуратурата – факт, подложен на критика от европейските институции.
Отмяната на упоменатото пълномощие отстранява и опцията обвинител №1 да се произнася по прекъснати преди години каузи, в случай че актът на преустановяване не е бил обжалван пред съда.
Остава второто пълномощие на основния прокурор по член 126, аления 2. То планува да се реализира методическо управление върху активността на всички прокурори, като задачата е идентичното използване на закона.
Както към този момент анонсираха от Движение за права и свободи техният план разделя Висшия правосъден съвет на два висши съвета – на прокурорите и на съдиите, и изважда от състава им досегашните членове по право – основният прокурор и ръководителите на Върховен касационен съд и Върховен административен съд. Променят се броят и методът на избор. И двата съвета ще имат по 13 членове – седем ще бъдат излъчени от професионалната квота, а шест – определени от Народно събрание.
Какво значи смяната, приложена към фигурата на основния прокурор? Изваждането му от Висшия съвет на прокурорите отстранява опцията за въздействие както върху работата на Съвета, по този начин и върху кариерното развиване и налагането на дисциплинарни наказания върху прокурори и следователи.
По този метод се дава отговор на още една рецензия от страна на европейски институции и от Венецианската комисия, които в забележките си постоянно са подчертавали с сериозен звук опцията за въздействие.
Изборът на основен прокурор и на ръководителите на двете висши съдилища ще се прави с болшинството на две трети от съответния върховен съвет, планува планът.
Създават се и два самостоятелни инспектората – към Висшия съвет на съдиите и към Висшия съвет на прокурорите.
Кой ще може да проверява и ревизира основния прокурор?
Предвижда се също по този начин инспекции и следствия против обвинител №1 да могат да се вършат от прокурори от Върховната касационна прокуратура, като всеки обособен случай ще се разпорежда от Висшия прокурорски съвет на прокурор, излъчен след инцидентен асортимент.
Случайният асортимент ще се прави единствено сред магистрати, които имат най-малко 25 години стаж в системата.
Като гаранция за без значение следствие се изключва опцията за институционално или процесуално въздействие и се вкарва значима смяна – след привършване на случая прокурорът, разследвал основния, може да бъде изместен по негово предпочитание като арбитър във Върховния касационен съд.
По време на инспекцията съответният прокурор ще разполага с имунитет.
В предложенията на Движение за права и свободи е записано, че за „ самостоятелен прокурор “, който може да ревизира основния прокурор, ръководителя на Върховен касационен съд и ръководителя на Върховен административен съд при данни за осъществено закононарушение от общ темперамент, „ може да бъде избран прокурор с най-високата сложна оценка от последното атестиране, който през последните пет години не е бил наказван за осъществено дисциплинарно нарушаване. “
За времето, през което прави инспекцията, самостоятелният прокурор не предстои на атестиране и против него не могат да бъдат формирани дисциплинарни производства, инспекции за честност и спор на ползи, в това число такива за определяне на нарушение на независимостта на магистратите и условия по член 129, алинея 3, точка 5.
Сезиране на Конституционния съд
Проектът на Движение за права и свободи включва опция за директно сезиране на Конституционния съд посредством самостоятелна тъжба на жители. Те ще могат да насочат искане до конституционните магистрати за определяне на противоконституционност на закон, който нарушава техните права и свободи. Предвижда се това да става посредством Върховен касационен съд и Върховен административен съд, които не могат да го отклонят.
Предложението за самостоятелна тъжба до Конституционен съд от дълго време е стартирано и от президента, само че президентът още не е представител план за промени в главния закон. Проекти не са подадени в настоящия парламент и от болшинството, като в Народно събрание бе основана краткотрайна комисия за промени в Конституцията, която щяла да търси единодушие.
На процедура Движение за права и свободи изпревари всички останали. В измененията, предлагани от партията, изборът на съдии в Конституционен съд от квотата на Народното събрание, става с болшинство от две трети.
Край на възбраната за двойно поданство
Проектът планува завършек на наредбата висши държавни длъжности да се заемат единствено от лица с българско поданство.
Това би могло да бъде краят на възбраната за двойното поданство, което породи редица скандални проблеми през последните 30 години. Най-пресният от тях визира премиера Кирил Петков, който стана министър без отводът му от канадско поданство да е станал юридически факт.
През октомври предходната година Конституционният съд реши, че назначението на Петков като длъжностен министър през май 2021 година е било противоконституционно. Съдът постанови в претекстовете си, че „ съгласно Конституцията на Република България единствено български жители могат да вземат участие в ръководството на страната на национално равнище, като за заемането на някои висши държавни длъжности съществуването на друго, с изключение на българско поданство, е изключено и неспазването на този парламентарен императив съставлява непреодолимо в следващ миг затруднение. “
Случаят „ Петков “ отвори тематиката за отпадане на условието единствено български жители да заемат висши държавни постове – народни представители, министри, министър-председатели.
Според Движение за права и свободи смяната преодолява една дискриминация по отношение на стотици хиляди български жители, които са учили и работили в други страни и оттова имат обучение и опит, които биха могли да бъдат потребни за българското общество.
В Брюксел, където показа концепциите на Движение за права и свободи за промени в главния закон, Карадайъ акцентира във връзка двойното поданство: „ В други страни членки на Европейски Съюз няма такова условие за народните представители и министрите “. И още: " От този проблем обаче изникна нуждата за решение на още един въпрос. В България сега има лишаване на конституционни права посредством закон - правото на гласоподаване. Чрез сегашен адрес се лишава правото на глас на български жители на европейски и локални избори. Така в диалозите породи и концепцията в Конституцията да се запише категорично, че правото на глас не може да се лишава по никакъв метод “.
Движение за права и свободи оферират нова аления към точка 10 в главния закон, който гласи, че „ не се позволяват никакви ограничавания на изборните права, учредени на раса, националност, етническа принадлежност, пол, генезис, вяра, обучение, убеждения, политическа принадлежност, персонално и публично състояние, имуществено положение, местопребиваване или местожителство “.
Дебатът за промените в главния закон следва.
Председателят на партията Мустафа Карадайъ уточни на брифинг в Народно събрание, че среща не е имало единствено с представители на „ Демократична България “, само че планът е предаден и на тях.
Характерно за измененията е, че те не постановат привикване на Велико национално заседание, а остават в полето на нормално Народно събрание.
Според Карадайъ в плана са взети поради мненията на специалисти, делата и претекстовете в решенията на Европейския съд на правата на индивида (ЕСПЧ), мненията на Венецианската комисия, отчетите и рекомендациите на Европейска комисия.
В правенето му са взели участие някогашният парламентарен арбитър проф. Пламен Киров, учител в Софийски университет, и неговият екип, както и други някогашни членове на Конституционен съд.
От екипа на основния прокурор не са взели участие, подчертаха от Движение за права и свободи.
Какво плануват измененията?
Най-силен интерес провокират поправките, свързани с държавното обвиняване и основния прокурор.
Мотив за правенето им е и решението на Европейски съд по правата на човека по делото „ Колеви против България “, където се установи неналичието на гаранции в българската правна система за осъществяване на без значение следствие против основния прокурор. Въпросът остава неуреден към този момент повече от 10 години, а заричане да се откри ефикасен механизъм за търсене на отговорност от основния прокурор и заместниците му откри място и в Плана за възобновяване и резистентност, откъдето чакаме милиони.
Как дават отговор на предизвикването от Движение за права и свободи?
Главният прокурор – без опция да реализира контрол за правда
В плана си Движение за права и свободи предлага да се отстрани пълномощието на обвинител №1 по член 126, алинея 2 от Конституцията, което планува реализирането на надзора за правда. Това значи, че отсега нататък основният прокурор няма да може да се произнася върху съответни прокурорски актове и най-важното – поставя се края на пирамидалната конструкция на прокуратурата – факт, подложен на критика от европейските институции.
Отмяната на упоменатото пълномощие отстранява и опцията обвинител №1 да се произнася по прекъснати преди години каузи, в случай че актът на преустановяване не е бил обжалван пред съда.
Остава второто пълномощие на основния прокурор по член 126, аления 2. То планува да се реализира методическо управление върху активността на всички прокурори, като задачата е идентичното използване на закона.
Както към този момент анонсираха от Движение за права и свободи техният план разделя Висшия правосъден съвет на два висши съвета – на прокурорите и на съдиите, и изважда от състава им досегашните членове по право – основният прокурор и ръководителите на Върховен касационен съд и Върховен административен съд. Променят се броят и методът на избор. И двата съвета ще имат по 13 членове – седем ще бъдат излъчени от професионалната квота, а шест – определени от Народно събрание.
Какво значи смяната, приложена към фигурата на основния прокурор? Изваждането му от Висшия съвет на прокурорите отстранява опцията за въздействие както върху работата на Съвета, по този начин и върху кариерното развиване и налагането на дисциплинарни наказания върху прокурори и следователи.
По този метод се дава отговор на още една рецензия от страна на европейски институции и от Венецианската комисия, които в забележките си постоянно са подчертавали с сериозен звук опцията за въздействие.
Изборът на основен прокурор и на ръководителите на двете висши съдилища ще се прави с болшинството на две трети от съответния върховен съвет, планува планът.
Създават се и два самостоятелни инспектората – към Висшия съвет на съдиите и към Висшия съвет на прокурорите.
Кой ще може да проверява и ревизира основния прокурор?
Предвижда се също по този начин инспекции и следствия против обвинител №1 да могат да се вършат от прокурори от Върховната касационна прокуратура, като всеки обособен случай ще се разпорежда от Висшия прокурорски съвет на прокурор, излъчен след инцидентен асортимент.
Случайният асортимент ще се прави единствено сред магистрати, които имат най-малко 25 години стаж в системата.
Като гаранция за без значение следствие се изключва опцията за институционално или процесуално въздействие и се вкарва значима смяна – след привършване на случая прокурорът, разследвал основния, може да бъде изместен по негово предпочитание като арбитър във Върховния касационен съд.
По време на инспекцията съответният прокурор ще разполага с имунитет.
В предложенията на Движение за права и свободи е записано, че за „ самостоятелен прокурор “, който може да ревизира основния прокурор, ръководителя на Върховен касационен съд и ръководителя на Върховен административен съд при данни за осъществено закононарушение от общ темперамент, „ може да бъде избран прокурор с най-високата сложна оценка от последното атестиране, който през последните пет години не е бил наказван за осъществено дисциплинарно нарушаване. “
За времето, през което прави инспекцията, самостоятелният прокурор не предстои на атестиране и против него не могат да бъдат формирани дисциплинарни производства, инспекции за честност и спор на ползи, в това число такива за определяне на нарушение на независимостта на магистратите и условия по член 129, алинея 3, точка 5.
Сезиране на Конституционния съд
Проектът на Движение за права и свободи включва опция за директно сезиране на Конституционния съд посредством самостоятелна тъжба на жители. Те ще могат да насочат искане до конституционните магистрати за определяне на противоконституционност на закон, който нарушава техните права и свободи. Предвижда се това да става посредством Върховен касационен съд и Върховен административен съд, които не могат да го отклонят.
Предложението за самостоятелна тъжба до Конституционен съд от дълго време е стартирано и от президента, само че президентът още не е представител план за промени в главния закон. Проекти не са подадени в настоящия парламент и от болшинството, като в Народно събрание бе основана краткотрайна комисия за промени в Конституцията, която щяла да търси единодушие.
На процедура Движение за права и свободи изпревари всички останали. В измененията, предлагани от партията, изборът на съдии в Конституционен съд от квотата на Народното събрание, става с болшинство от две трети.
Край на възбраната за двойно поданство
Проектът планува завършек на наредбата висши държавни длъжности да се заемат единствено от лица с българско поданство.
Това би могло да бъде краят на възбраната за двойното поданство, което породи редица скандални проблеми през последните 30 години. Най-пресният от тях визира премиера Кирил Петков, който стана министър без отводът му от канадско поданство да е станал юридически факт.
През октомври предходната година Конституционният съд реши, че назначението на Петков като длъжностен министър през май 2021 година е било противоконституционно. Съдът постанови в претекстовете си, че „ съгласно Конституцията на Република България единствено български жители могат да вземат участие в ръководството на страната на национално равнище, като за заемането на някои висши държавни длъжности съществуването на друго, с изключение на българско поданство, е изключено и неспазването на този парламентарен императив съставлява непреодолимо в следващ миг затруднение. “
Случаят „ Петков “ отвори тематиката за отпадане на условието единствено български жители да заемат висши държавни постове – народни представители, министри, министър-председатели.
Според Движение за права и свободи смяната преодолява една дискриминация по отношение на стотици хиляди български жители, които са учили и работили в други страни и оттова имат обучение и опит, които биха могли да бъдат потребни за българското общество.
В Брюксел, където показа концепциите на Движение за права и свободи за промени в главния закон, Карадайъ акцентира във връзка двойното поданство: „ В други страни членки на Европейски Съюз няма такова условие за народните представители и министрите “. И още: " От този проблем обаче изникна нуждата за решение на още един въпрос. В България сега има лишаване на конституционни права посредством закон - правото на гласоподаване. Чрез сегашен адрес се лишава правото на глас на български жители на европейски и локални избори. Така в диалозите породи и концепцията в Конституцията да се запише категорично, че правото на глас не може да се лишава по никакъв метод “.
Движение за права и свободи оферират нова аления към точка 10 в главния закон, който гласи, че „ не се позволяват никакви ограничавания на изборните права, учредени на раса, националност, етническа принадлежност, пол, генезис, вяра, обучение, убеждения, политическа принадлежност, персонално и публично състояние, имуществено положение, местопребиваване или местожителство “.
Дебатът за промените в главния закон следва.
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ