Неделя Сиропустна Св. Лъв, папа Римски. Св. Агапит Изповедник.
" Дойде време, на духовните подвизи начало "
(Слава на Хвалите, Неделя Сиропустна)
" Който яде, да не презира оногова, който не яде;
и който не яде, да не осъжда оногова, който яде, тъй като Бог го е приел " (Рим. 14:3).
Стиховна стихира за идващия ден (понеделника от I седмица на Великия пост):
Постимся постом приятным, благоугодным Господеви:
пост есть злых отчуждение, воздержание языка, ярости отложение,
похотей отлучение, оглаголания, лжи и клятвопреступления.
Сих оскудение, пост истинный есть.
Да постим с пост прелестен, на Господа благоугоден.
Истинският пост е отдалечаване от злото, задържане на езика, усмиряване на гнева,
отделяне от похотта, празнодумството, лъжата и клетвопрестъплението.
Лишаването от всичко това е пост същински и удобен.
По-долу:
За Прощалната неделя в резюме
Неделя на всеопрощението прот. Александър Шмеман
Виж също:
Слова в прощалната неделя
За неосъждането архиепископ Серафим (Соболев)
" Сега е властта на мрака " архимандрит Серафим (Алексиев)
Простено - елементарни! проф. Тотю Коев
Неделя Сиропустна архимандрит Павел Стефанов
Неделя на прошката митрополит Антоний Сурожки
Сказания за преносимите празници
Първите шест седмици на Великия пост
Страстната седмица ден по ден
Възкресение Христово - ПАСХА
От Великден до Петдесетница
Света Четиридесетница (Великденски пост)
За Прощалната неделя в резюме
Сутринта в православните храмове, по време на св. Литургия, се четат думите от Евангелието: " Ако простите на индивидите съгрешенията им, и вам ще елементарни Небесният ви Отец; в случай че ли не простите на индивидите съгрешенията им, и вашият Отец няма да елементарни съгрешенията ви " (Мат. 6:14-15). (След това се напомнят наставленията на св.ап. Павел към евреите в Евр. 12:1-10,бел.ред.)
Следобяд по време на вечернята свещениците се преобличат с тъмни одежди за поста. В богослужението се пеят великопостните тропари с поклони и се произнася молитвата на св. Ефрем Сирин " Господи и Владико на моя живот... ".
След отпуста на вечернята се прави специфичен чин на прошката. На солея се изнасят и поставят на аналоя напрестолният кръст и иконите на Спасителя и св. Богородица. Настоятелят на храма се покланя пред тях и ги целува, след това се обръща към хората с молба за амнистия от събратята му клирици и от събралите се вярващи. Всички свещенослужители и миряни се покланят пред кръста и иконите и взаимно желаят амнистия едни други.
Неделя на всеопрощението
Последният ден преди Великия пост е широкоизвестен като " неделя на всеопрощението ". На този ден се четат Христовите думи: " Ако не простите на индивидите съгрешенията им и вашият небесен Отец няма да елементарни съгрешенията ви. " (Мат. 6:15) През довечера всеки човек в църквата желае амнистия от другите посредством " ритуала на прошката ", с цел да може да влезе в поста, който е време за ликвидиране, размисъл, рационализиране и примирие със събратята.
Съвестта, скрита надълбоко в нашето схващане, е тази, която поражда скрупули и мощно предпочитание за ликвидиране, коригиране и възобновление. Угризенията са гласът на съвестта. Те са първата стъпка по пътя към изчистването, към желанието да простиш и да ти бъде простено, към самата " неделя на всеопрощението. "
Защо? Защо жаждата за амнистия се появява у нас толкоз мощно сега, в който се разсъни нашата съвест? Отговорът е: тъй като съвестта ни разкрива същността на злото и лъжата, а тя е разлъка, виновност пред другите.
Достоевски е споделил посредством стареца Зосима, че " всеки е отговорен за всичко пред всички ". На пръв взор тези думи наподобяват освен доста пресилени, само че напряко неуместни. " С какво съм отговорен пред другите? " - питат непрекъснато нашият оскърбен разсъдък и нашето външно аз. Що се отнася до " морала ", разсъдъкът ни е податлив да се съгласи, че в действителност по някакъв метод сме отговорни пред някого, само че след това успокоително прибавя, че това е част от живота. Нека позволим на разсъдъка да се съмнява, дано оставим моралът да разсъждава, само че дано да се вслушаме и в съвестта: там някъде надълбоко, надълбоко в нас един спокоен глас споделя толкоз изрично и настоятелно: " Виновен си. " Каква е тази виновност? Не, тя не е за съответни обиди и скарвания, които са съвсем неизбежни, нито пък за елементарни разправии и дребни дрязги. Не. Тази виновност, толкоз изненадваща и оче-видна, произлиза от друго място - от моя личен живот, напълно напоен от нарцисизъм. Следователно виновността е съсредоточена единствено върху мене, другите нямат нищо общо с нея, с изключение на дотолкоз, доколкото са станали единствено едно средство. Любовта им е отровена от вътрешната страна, осакатена от егоизма и като че ли даже и в любовта желаеме да притежаваме обичания единствено за себе си.
Само и само съвестта е тази, която ни разкрива в огромна изясненост света като борба на всеки против всеки. Една борба, която обгръща целия живот изначало до край. Знаейки и чувствайки това, ние започваме да усещаме вътре в себе си истинността на думите на Достоевски: " " Всеки е отговорен за всичко пред всички. " Тогава започваме да разбираме и думите на св. Серафим Саровски, който споделя: " Спаси себе си и хиляди към теб ще се спасят. "
" Спаси себе си " значи да се спасим на първо време от първичното иго на разделянето, от този вътрешен бракоразвод с живота и хората, от това умишлено и неумишлено положение на битка, в което живеем.
Да простиш и да ти бъде простено! Това е методът, по който се завръщаме от отчуждението към сближението, от враждебността към любовта. Но да простиш не значи единствено да не забелязваш минусите или даже по-лошо - с едно махване на ръка да отпишеш другите като безнадеждни и незаслужаващи внимание. Прошката не е безраз-личие, пренебрежение или цинизъм. Само човек, който е осъзнал с цялата си душа същинския смут от неналичието на обич в света, който е почувствал безкрайната тъга от самотата, на която самичък се е обрекъл заради егоизма си, е кадърен да прости и да бъде простен.
Всичко това е изразено в църковната молитва на неделята на всеопрощението: " Не обръщай лицето си от Твоя наследник, тъй като съм засегнат. " Ето я тази светла горест, която единствена ни дава опция да разберем корена, същността и силата на злото: охладнели сърца, повехнала обич, успех на себеутвърждаването, чийто резултат е изолираност и самотност. Молим се за амнистия, жадуваме да ни бъде простено... Както дребното дете, което е обидило майка си, копнее за изгубения парадайс на нейната обич, по този начин и всеки от нас знае, че унищожаването на злото стартира с обръщането на душата, със смекчаването на сърцето, с жаждата за помиряване. Независимо какъв брой надалеч ни наподобява всичко това от студения и нечовечен живот, в който силата на " груповото " по-скоро утежнява, в сравнение с смекчава човешката самотност, без значение и какъв брой непознато ни се коства това в наше време, истината е, че единствено в силата на съвестта, в жаждата за амнистия и в обръщането на душата можем да открием началото на нашето духовно възобновление.
Св. Лъв, папа Римски. Св. Агапит Изповедник
Св. Лъв, папа Римски - в продължение на 21 години управлявал римското паство и се трудил срещу ересите.
По негово гледище бил призован IV Вселенски събор в Ефес (451 г.), на който била наказана ерестта на Евтихий.
Свети Лъв бил италианец. Той от ранни години се посветил на служение Богу. Възведен бил на папския трон в 440 година след гибелта на папа Сикст ІІІ. Като добър овчар той се грижел за повереното му духовно стадо, давал му образец на благочестие и ревниво го защищавал от външни и вътрешни врагове.
Ужасно злополучие застрашавало в същото време Италия: Атила, цар на хуните, наименуван с прозвището " камшик Божий ", към 452 година нападнал Италия и отивал с войската си против Рим. Папа Лъв старателно се помолил на Бога, изпросил застъпничеството на светите апостоли Петър и Павел, излязъл с римските сенатори да посрещне страшния цар и го помолил за прошка. Атила, като изслушал речта на светителя, заречен да пощади цялата Римска област. И фактически, той се отдръпнал, за извънредно удивление на своите бойци, непривикнали да виждат в него такова състрадание. Те с учудване го попитали, за какво послушал папата и така елементарно се отказал от изгодите, които покоряването на Рим му обещавало.
Четвърти космополитен събор- Нима вие не видяхте това, което аз видях? - запитал ги Атила. - Докато папата говореше с мене, двама светли мъже държаха над мене измъкнати мечове и ме застрашаваха със гибел, в случай че не послушам Божия архиерей.
Във време на светителството на Лъв Велики в Рим и друго злополучие тежало над Църквата. Ереси непрестанно смущавали християните. Осъдени на вселенските и поместните събори, те изникнали още веднъж с някои промени и спечелили доста почитатели.
Главна разкол била монофизитската, която била основана от лъжеучителя Евтихий и проповядвала, че у Иисуса Христа имало единствено едно естество - Божеско. На един поместен събор в 448 година тази разкол била наказана и Евтихий бил лишен от заветен ранг.
Папа Лъв І също изложил учението за вълпъщението на Сина Божи, като оповестил за недействителни определенията на беззаконния събор, призован в Ефес от съидейниците на Евтихиий. По гледище на папа Лъв бил призован в 451 година Четвърти космополитен събор, на който дефинитивно била наказана Евтихиевата разкол.
Папа Лъв вдъхнал респект и внушил състрадание и у краля на вандалите Хензерих, който нападнал Рим.
Свети Лъв Велики починал в дълбока напреднала възраст.
В памет на свети Агапит Изповедник, свещеник Синадски
Преподобни Агапит се родил в Кападокия, при царуването на императорите Диоклетиан и Максимиан. Родителите му били християни. Още в младите си години той приел монашество и постъпил в един от манастирите в своята татковина, където се подвизавали повече от хиляда монаси. Като усвоил от тях положителните отшелнически привички, преподобният скоро станал умел реализатор на Господните заповеди. Той по този начин ревниво се подвизавал в пост, бодърстване и молитва, че предизвиквал учудване у всички и за строгите си подвизи се употребил с всеобща обич в обителта. Той носел дреха от дървена кора, нерядко в продължение на 80 дни се хранел с пепел вместо самун, отказвал се от сън и почитайки и наричайки всички монаси от обителта свои господари, се стараел да им бъде потребен с разнообразни услуги. За такива подвизи Господ удостоил преподобния с дара на чудотворството. Веднъж с молитвата си умъртвил змия, а по-късно изцелил една девственица, която страдала от тежка болест.
Император Ликиний, като разбрал, че преподобният Агапит има огромна телесна мощ, заповядал да го вземат от обителта и срещу волята му го причислил към своите воини. Изпълнявайки отговорностите на военната работа, преподобният не оставял и монашеските подвизи, и се удостоил с Божията берекет единствено с появяването си да лекува мъчителни припадъци. Освен това той отлично изцелявал разнообразни заболявания освен при хората, само че и у конете, воловете и други животни. По това време Ликиний повдигнал гонение против християните и когато славните мъченици Виктор, Доротей, Теодул, Агрипа (паметта им се чества на същия ден, когато и паметта на преподобни Агапит, 18 февруари, бел.ред.) и доста други, по негова заповед, били подложени на жестоки мъчения поради вярата в Христа, в тяхното число поискал да бъде и преподобният Агапит. След като те приели мъченическа гибел за Христа, преподобният бил ранен с копие, само че Господ запазил живота му, с цел да избави след това мнозина.
Скоро Ликиний починал и по Божия воля властта над цялата Римска империя поел император Константин Велики. Сред служещите на императора имало и един обичан негов прислужник, който бил обладан от мръсен дух. Като разбрал за преподобния, императорът го повикал при себе си, довел болния прислужник и умолявал да го изцели.
Преподобният се помолил и прислужникът тутакси получил излекуване. Императорът поискал да награди светеца, само че той не желал никаква друга премия, с изключение на да му бъде разрешено да остави военната работа и да се върне към обичания от него отшелнически живот. Императорът му оказал подпомагане за това и той, като оставил воинското звание, се върнал в същата обител, където се подвизавал и преди.
След известно време епископът на Синад повикал преподобния при себе си и срещу желанието му го ръкоположил в презвитерски ранг, скоро по-късно умрял. Тогава по Божия воля и по избора на духовенството и народа свети Агапит бил подложен за свещеник Синадски. С приемането на епископски ранг преподобният бил почетен от Господа с подарък на проницателност. Този подарък се разкрил в следните случаи. Една жена, като чула за новопоставения свещеник, един път пристигнала при него, с цел да получи благословение. Когато застанала пред светителя, той й разказал всичко, което се е случило с нея през целия й живот, започвайки от детството, освен това й дал напътствие, и тя си отишла с твърдото желание да живее благочестиво. След това преподобният изобличил в изнасилване на девственица прислужникът на един дякон от град Ираклия, когато той пристигнал при него да желае благословение. Притежавайки дара на проницателност, преподобният вършел и чудеса. Така един път при него пристигнал епископът на град Силандея и му съобщил, че минаващата покрай града река през зимните месеци става толкоз пълноводна, че залива нивите и полята и унищожава посевите. Тогава преподобният се помолил на Бога и реката почнала да тече в друга посока. Свети Агапит направил и голям брой (повече от 100, както оповестява написаното за него) други чудеса, изцелявайки със словото си обхванати от припадъци, с допиране с ръка и даже със сянката на тялото си. Като приключил своя благоверен и богоугоден живот, преподобният в дълбока напреднала възраст умрял в Господа, нашия Спасител Иисус Христос.
(Слава на Хвалите, Неделя Сиропустна)
" Който яде, да не презира оногова, който не яде;
и който не яде, да не осъжда оногова, който яде, тъй като Бог го е приел " (Рим. 14:3).
Стиховна стихира за идващия ден (понеделника от I седмица на Великия пост):
Постимся постом приятным, благоугодным Господеви:
пост есть злых отчуждение, воздержание языка, ярости отложение,
похотей отлучение, оглаголания, лжи и клятвопреступления.
Сих оскудение, пост истинный есть.
Да постим с пост прелестен, на Господа благоугоден.
Истинският пост е отдалечаване от злото, задържане на езика, усмиряване на гнева,
отделяне от похотта, празнодумството, лъжата и клетвопрестъплението.
Лишаването от всичко това е пост същински и удобен.
По-долу:
За Прощалната неделя в резюме
Неделя на всеопрощението прот. Александър Шмеман
Виж също:
Слова в прощалната неделя
За неосъждането архиепископ Серафим (Соболев)
" Сега е властта на мрака " архимандрит Серафим (Алексиев)
Простено - елементарни! проф. Тотю Коев
Неделя Сиропустна архимандрит Павел Стефанов
Неделя на прошката митрополит Антоний Сурожки
Сказания за преносимите празници
Първите шест седмици на Великия пост
Страстната седмица ден по ден
Възкресение Христово - ПАСХА
От Великден до Петдесетница
Света Четиридесетница (Великденски пост)
За Прощалната неделя в резюме
Сутринта в православните храмове, по време на св. Литургия, се четат думите от Евангелието: " Ако простите на индивидите съгрешенията им, и вам ще елементарни Небесният ви Отец; в случай че ли не простите на индивидите съгрешенията им, и вашият Отец няма да елементарни съгрешенията ви " (Мат. 6:14-15). (След това се напомнят наставленията на св.ап. Павел към евреите в Евр. 12:1-10,бел.ред.)
Следобяд по време на вечернята свещениците се преобличат с тъмни одежди за поста. В богослужението се пеят великопостните тропари с поклони и се произнася молитвата на св. Ефрем Сирин " Господи и Владико на моя живот... ".
След отпуста на вечернята се прави специфичен чин на прошката. На солея се изнасят и поставят на аналоя напрестолният кръст и иконите на Спасителя и св. Богородица. Настоятелят на храма се покланя пред тях и ги целува, след това се обръща към хората с молба за амнистия от събратята му клирици и от събралите се вярващи. Всички свещенослужители и миряни се покланят пред кръста и иконите и взаимно желаят амнистия едни други.
Неделя на всеопрощението
Последният ден преди Великия пост е широкоизвестен като " неделя на всеопрощението ". На този ден се четат Христовите думи: " Ако не простите на индивидите съгрешенията им и вашият небесен Отец няма да елементарни съгрешенията ви. " (Мат. 6:15) През довечера всеки човек в църквата желае амнистия от другите посредством " ритуала на прошката ", с цел да може да влезе в поста, който е време за ликвидиране, размисъл, рационализиране и примирие със събратята.
Съвестта, скрита надълбоко в нашето схващане, е тази, която поражда скрупули и мощно предпочитание за ликвидиране, коригиране и възобновление. Угризенията са гласът на съвестта. Те са първата стъпка по пътя към изчистването, към желанието да простиш и да ти бъде простено, към самата " неделя на всеопрощението. "
Защо? Защо жаждата за амнистия се появява у нас толкоз мощно сега, в който се разсъни нашата съвест? Отговорът е: тъй като съвестта ни разкрива същността на злото и лъжата, а тя е разлъка, виновност пред другите.
Достоевски е споделил посредством стареца Зосима, че " всеки е отговорен за всичко пред всички ". На пръв взор тези думи наподобяват освен доста пресилени, само че напряко неуместни. " С какво съм отговорен пред другите? " - питат непрекъснато нашият оскърбен разсъдък и нашето външно аз. Що се отнася до " морала ", разсъдъкът ни е податлив да се съгласи, че в действителност по някакъв метод сме отговорни пред някого, само че след това успокоително прибавя, че това е част от живота. Нека позволим на разсъдъка да се съмнява, дано оставим моралът да разсъждава, само че дано да се вслушаме и в съвестта: там някъде надълбоко, надълбоко в нас един спокоен глас споделя толкоз изрично и настоятелно: " Виновен си. " Каква е тази виновност? Не, тя не е за съответни обиди и скарвания, които са съвсем неизбежни, нито пък за елементарни разправии и дребни дрязги. Не. Тази виновност, толкоз изненадваща и оче-видна, произлиза от друго място - от моя личен живот, напълно напоен от нарцисизъм. Следователно виновността е съсредоточена единствено върху мене, другите нямат нищо общо с нея, с изключение на дотолкоз, доколкото са станали единствено едно средство. Любовта им е отровена от вътрешната страна, осакатена от егоизма и като че ли даже и в любовта желаеме да притежаваме обичания единствено за себе си.
Само и само съвестта е тази, която ни разкрива в огромна изясненост света като борба на всеки против всеки. Една борба, която обгръща целия живот изначало до край. Знаейки и чувствайки това, ние започваме да усещаме вътре в себе си истинността на думите на Достоевски: " " Всеки е отговорен за всичко пред всички. " Тогава започваме да разбираме и думите на св. Серафим Саровски, който споделя: " Спаси себе си и хиляди към теб ще се спасят. "
" Спаси себе си " значи да се спасим на първо време от първичното иго на разделянето, от този вътрешен бракоразвод с живота и хората, от това умишлено и неумишлено положение на битка, в което живеем.
Да простиш и да ти бъде простено! Това е методът, по който се завръщаме от отчуждението към сближението, от враждебността към любовта. Но да простиш не значи единствено да не забелязваш минусите или даже по-лошо - с едно махване на ръка да отпишеш другите като безнадеждни и незаслужаващи внимание. Прошката не е безраз-личие, пренебрежение или цинизъм. Само човек, който е осъзнал с цялата си душа същинския смут от неналичието на обич в света, който е почувствал безкрайната тъга от самотата, на която самичък се е обрекъл заради егоизма си, е кадърен да прости и да бъде простен.
Всичко това е изразено в църковната молитва на неделята на всеопрощението: " Не обръщай лицето си от Твоя наследник, тъй като съм засегнат. " Ето я тази светла горест, която единствена ни дава опция да разберем корена, същността и силата на злото: охладнели сърца, повехнала обич, успех на себеутвърждаването, чийто резултат е изолираност и самотност. Молим се за амнистия, жадуваме да ни бъде простено... Както дребното дете, което е обидило майка си, копнее за изгубения парадайс на нейната обич, по този начин и всеки от нас знае, че унищожаването на злото стартира с обръщането на душата, със смекчаването на сърцето, с жаждата за помиряване. Независимо какъв брой надалеч ни наподобява всичко това от студения и нечовечен живот, в който силата на " груповото " по-скоро утежнява, в сравнение с смекчава човешката самотност, без значение и какъв брой непознато ни се коства това в наше време, истината е, че единствено в силата на съвестта, в жаждата за амнистия и в обръщането на душата можем да открием началото на нашето духовно възобновление.
Св. Лъв, папа Римски. Св. Агапит Изповедник
Св. Лъв, папа Римски - в продължение на 21 години управлявал римското паство и се трудил срещу ересите.
По негово гледище бил призован IV Вселенски събор в Ефес (451 г.), на който била наказана ерестта на Евтихий.
Свети Лъв бил италианец. Той от ранни години се посветил на служение Богу. Възведен бил на папския трон в 440 година след гибелта на папа Сикст ІІІ. Като добър овчар той се грижел за повереното му духовно стадо, давал му образец на благочестие и ревниво го защищавал от външни и вътрешни врагове.
Ужасно злополучие застрашавало в същото време Италия: Атила, цар на хуните, наименуван с прозвището " камшик Божий ", към 452 година нападнал Италия и отивал с войската си против Рим. Папа Лъв старателно се помолил на Бога, изпросил застъпничеството на светите апостоли Петър и Павел, излязъл с римските сенатори да посрещне страшния цар и го помолил за прошка. Атила, като изслушал речта на светителя, заречен да пощади цялата Римска област. И фактически, той се отдръпнал, за извънредно удивление на своите бойци, непривикнали да виждат в него такова състрадание. Те с учудване го попитали, за какво послушал папата и така елементарно се отказал от изгодите, които покоряването на Рим му обещавало.
Четвърти космополитен събор- Нима вие не видяхте това, което аз видях? - запитал ги Атила. - Докато папата говореше с мене, двама светли мъже държаха над мене измъкнати мечове и ме застрашаваха със гибел, в случай че не послушам Божия архиерей.
Във време на светителството на Лъв Велики в Рим и друго злополучие тежало над Църквата. Ереси непрестанно смущавали християните. Осъдени на вселенските и поместните събори, те изникнали още веднъж с някои промени и спечелили доста почитатели.
Главна разкол била монофизитската, която била основана от лъжеучителя Евтихий и проповядвала, че у Иисуса Христа имало единствено едно естество - Божеско. На един поместен събор в 448 година тази разкол била наказана и Евтихий бил лишен от заветен ранг.
Папа Лъв І също изложил учението за вълпъщението на Сина Божи, като оповестил за недействителни определенията на беззаконния събор, призован в Ефес от съидейниците на Евтихиий. По гледище на папа Лъв бил призован в 451 година Четвърти космополитен събор, на който дефинитивно била наказана Евтихиевата разкол.
Папа Лъв вдъхнал респект и внушил състрадание и у краля на вандалите Хензерих, който нападнал Рим.
Свети Лъв Велики починал в дълбока напреднала възраст.
В памет на свети Агапит Изповедник, свещеник Синадски
Преподобни Агапит се родил в Кападокия, при царуването на императорите Диоклетиан и Максимиан. Родителите му били християни. Още в младите си години той приел монашество и постъпил в един от манастирите в своята татковина, където се подвизавали повече от хиляда монаси. Като усвоил от тях положителните отшелнически привички, преподобният скоро станал умел реализатор на Господните заповеди. Той по този начин ревниво се подвизавал в пост, бодърстване и молитва, че предизвиквал учудване у всички и за строгите си подвизи се употребил с всеобща обич в обителта. Той носел дреха от дървена кора, нерядко в продължение на 80 дни се хранел с пепел вместо самун, отказвал се от сън и почитайки и наричайки всички монаси от обителта свои господари, се стараел да им бъде потребен с разнообразни услуги. За такива подвизи Господ удостоил преподобния с дара на чудотворството. Веднъж с молитвата си умъртвил змия, а по-късно изцелил една девственица, която страдала от тежка болест.
Император Ликиний, като разбрал, че преподобният Агапит има огромна телесна мощ, заповядал да го вземат от обителта и срещу волята му го причислил към своите воини. Изпълнявайки отговорностите на военната работа, преподобният не оставял и монашеските подвизи, и се удостоил с Божията берекет единствено с появяването си да лекува мъчителни припадъци. Освен това той отлично изцелявал разнообразни заболявания освен при хората, само че и у конете, воловете и други животни. По това време Ликиний повдигнал гонение против християните и когато славните мъченици Виктор, Доротей, Теодул, Агрипа (паметта им се чества на същия ден, когато и паметта на преподобни Агапит, 18 февруари, бел.ред.) и доста други, по негова заповед, били подложени на жестоки мъчения поради вярата в Христа, в тяхното число поискал да бъде и преподобният Агапит. След като те приели мъченическа гибел за Христа, преподобният бил ранен с копие, само че Господ запазил живота му, с цел да избави след това мнозина.
Скоро Ликиний починал и по Божия воля властта над цялата Римска империя поел император Константин Велики. Сред служещите на императора имало и един обичан негов прислужник, който бил обладан от мръсен дух. Като разбрал за преподобния, императорът го повикал при себе си, довел болния прислужник и умолявал да го изцели.
Преподобният се помолил и прислужникът тутакси получил излекуване. Императорът поискал да награди светеца, само че той не желал никаква друга премия, с изключение на да му бъде разрешено да остави военната работа и да се върне към обичания от него отшелнически живот. Императорът му оказал подпомагане за това и той, като оставил воинското звание, се върнал в същата обител, където се подвизавал и преди.
След известно време епископът на Синад повикал преподобния при себе си и срещу желанието му го ръкоположил в презвитерски ранг, скоро по-късно умрял. Тогава по Божия воля и по избора на духовенството и народа свети Агапит бил подложен за свещеник Синадски. С приемането на епископски ранг преподобният бил почетен от Господа с подарък на проницателност. Този подарък се разкрил в следните случаи. Една жена, като чула за новопоставения свещеник, един път пристигнала при него, с цел да получи благословение. Когато застанала пред светителя, той й разказал всичко, което се е случило с нея през целия й живот, започвайки от детството, освен това й дал напътствие, и тя си отишла с твърдото желание да живее благочестиво. След това преподобният изобличил в изнасилване на девственица прислужникът на един дякон от град Ираклия, когато той пристигнал при него да желае благословение. Притежавайки дара на проницателност, преподобният вършел и чудеса. Така един път при него пристигнал епископът на град Силандея и му съобщил, че минаващата покрай града река през зимните месеци става толкоз пълноводна, че залива нивите и полята и унищожава посевите. Тогава преподобният се помолил на Бога и реката почнала да тече в друга посока. Свети Агапит направил и голям брой (повече от 100, както оповестява написаното за него) други чудеса, изцелявайки със словото си обхванати от припадъци, с допиране с ръка и даже със сянката на тялото си. Като приключил своя благоверен и богоугоден живот, преподобният в дълбока напреднала възраст умрял в Господа, нашия Спасител Иисус Христос.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ