По-добре урок по човечност, вместо букет за първия звънец
Дойде следващият 15-и септември - трепетна дата за родители и учители или един доста стресиращ ден, зависи от гледната точка. И вместо да помислим на какво би трябвало да научим децата, ние още веднъж спорим дали да се купуват цветя или не.
Тази година български учебни заведения се причислиха към вълната от съпричастност към потърпевшите от наводненията в Карлово и близките села с апела подаяние вместо цвете .
Подкрепих с две ръце концепцията. Първо, тъй като и аз съм родител. Второ, рядко закупувам цветя по какъвто и да е мотив.
Не мятам пари за мъртъв цвят. Категорично не закупувам след пикантен спор с родителския актив в предходното учебно заведение на детето ми, тогава около женския празник, когато с изключение на букети подариха и ваучери за дамско долни дрехи с аргумента „ те са млади, би трябвало им “. Чувала съм да се подаряват още екскурзии, чаршафи, преносими компютри и златни пръстени. Това за подаръците е друга тематика.
Тук за цветята иде тирада и благородния им аналог.
Колкото и очарователни да наподобяват, те ще увехнат след ден-два, след това се изхвърлят. В най-хубавия случай.
В най-лошия букетите попадат в казаните към учебните заведения още на същия този прочувствен 15 септември, а дружно в боклука са изхвърлени очаквания, пари, старания, труд, почитание.
Някои обаче заеха противоположната позиция, която чувам още отпреди 1989 година – подаряването на цвете на учителя, изключително от първокласниците, било алегоричен жест и към него, и към просветата. Нито учителите щели да забогатеят, нито родителите щели обеднеят поради един филиз цвете. Това била вековна българска традиция, проблеми постоянно ще има, само че уважението към труда на учителя, най-малко в първия образователен ден, трябвало да се показва – изтъквам по памет.
Всяко обръщение е направено от знаци и носи смисъл. Затова когато изпращах първокласник въобще не купих цветя. Подготвих обаче два красиви подаръка за всяка учителка с разнообразни предмети и писмо с обръщение по кое време да употребява всеки от тях. Това беше символичният жест от страна на моя възпитаник в миналото.
Защото не е „ вековна традиция “ да се носят цветя на първия образователен ден. Колко да е вековна, се запитвам. Има-няма 187 години от основаването на Априловската гимназия у нас, а доколкото историята е права, в килийните учебни заведения преди този момент са преподавали монаси и свещеници. Дали децата са им подарявали цветя, не знам.
Знам единствено, че има един тип хора. Хора.
Като Александър Теодоров-Балан , създател на доста български думи, които използваме през днешния ден. Едни от тях са „ мироглед “, „ поддържам връзка “ и „ активност “ – умен човек.
Като най-големият донор в новата българска история Александър Георгиев-Коджакафалията , отделил милиони златни левове за небогати, бедстващи и хора в потребност.
Като Анастасия Димитрова , която като се изключи че образова десетки български девойки, се притичва на помощ на други деца, наранени от освободителната война и избавя от сигурна гибел доста невръстни българчета.
Като най-богатия българин за всички времена Пенчо Семов , който споделя: „ Не давай на гладния трохите от трапезата си, дай му първата хапка, която ще поднесеш към устата си “, а дарителската му активност за учебни заведения, сиропиталища, лечебни заведения и нуждаещи се възлиза на рекордните 200 000 000 лв..
Като Аврам Чальовски , подпомагал през целия си живот с милиони левове нуждаещите се. Той е и българинът, чиито думи „ в случай че не посееш нещо, няма да пожънеш нищо “ повтаряме без да знаем, че са негови.
Като Иван Денкооглу с неговия златен фонд за „ безконечни времена “ за всички български учебни заведения. А когато през 1858 година София е разрушена от толкоз мощно земетресение, че даже в Пловдив има потърпевши, той подарява голяма сума на засегнатите за възобновяване на домове и за храна.
Като Димитър Кудоглу – благодетелят на Пловдив, който посвещава живота си да оказва помощ на небогати, бедстващи, сираци и цели градове.
И като хилядите знайни и незнайни българи, които запретват ръкави и дружно строят учебни заведения, лечебни заведения, домове и оказват помощ на хората в потребност. Когато има потребност.
Слушаме не, с цел да разберем, а с цел да отговорим
Войни, естествени бедствия, беднотия и „ проблеми постоянно ще има “. Само че през днешния ден проблемите на хората в Карловско са по-належащи от нашия обикновен спор дали да купуваме цвете.
Да " демонстрираш " почитание към преподавател, който не познаваш, с малотраен букет, и то „ най-малко “ на първия ден, ми наподобява несериозно.
Призивът на учителите е различен и той се крие в оня смисъл на думата почит (от лат. език), която бихме изписали под всички гореизброени дарителски актове, в случай че в миналото имаше обществени мрежи, които да ни уведомят за тях.
Тя в действителност значи „ внимание “, а в първичния ѝ смисъл нещо, което заслужава втори взор – нужна демонстрация на човешко отношение към всяко живо създание.
Защото учителите знаят, че уважението не наднича от букета през днешния ден, а се заслужава тогава, когато другите схванат, че могат да разчитат на теб. Нищо по-малко.
Заедно решаваме на какво да научим децата си.
Честит 15-и септември и сполучлива образователна година!
Тази година български учебни заведения се причислиха към вълната от съпричастност към потърпевшите от наводненията в Карлово и близките села с апела подаяние вместо цвете .
Подкрепих с две ръце концепцията. Първо, тъй като и аз съм родител. Второ, рядко закупувам цветя по какъвто и да е мотив.
Не мятам пари за мъртъв цвят. Категорично не закупувам след пикантен спор с родителския актив в предходното учебно заведение на детето ми, тогава около женския празник, когато с изключение на букети подариха и ваучери за дамско долни дрехи с аргумента „ те са млади, би трябвало им “. Чувала съм да се подаряват още екскурзии, чаршафи, преносими компютри и златни пръстени. Това за подаръците е друга тематика.
Тук за цветята иде тирада и благородния им аналог.
Колкото и очарователни да наподобяват, те ще увехнат след ден-два, след това се изхвърлят. В най-хубавия случай.
В най-лошия букетите попадат в казаните към учебните заведения още на същия този прочувствен 15 септември, а дружно в боклука са изхвърлени очаквания, пари, старания, труд, почитание.
Някои обаче заеха противоположната позиция, която чувам още отпреди 1989 година – подаряването на цвете на учителя, изключително от първокласниците, било алегоричен жест и към него, и към просветата. Нито учителите щели да забогатеят, нито родителите щели обеднеят поради един филиз цвете. Това била вековна българска традиция, проблеми постоянно ще има, само че уважението към труда на учителя, най-малко в първия образователен ден, трябвало да се показва – изтъквам по памет.
Всяко обръщение е направено от знаци и носи смисъл. Затова когато изпращах първокласник въобще не купих цветя. Подготвих обаче два красиви подаръка за всяка учителка с разнообразни предмети и писмо с обръщение по кое време да употребява всеки от тях. Това беше символичният жест от страна на моя възпитаник в миналото.
Защото не е „ вековна традиция “ да се носят цветя на първия образователен ден. Колко да е вековна, се запитвам. Има-няма 187 години от основаването на Априловската гимназия у нас, а доколкото историята е права, в килийните учебни заведения преди този момент са преподавали монаси и свещеници. Дали децата са им подарявали цветя, не знам.
Знам единствено, че има един тип хора. Хора.
Като Александър Теодоров-Балан , създател на доста български думи, които използваме през днешния ден. Едни от тях са „ мироглед “, „ поддържам връзка “ и „ активност “ – умен човек.
Като най-големият донор в новата българска история Александър Георгиев-Коджакафалията , отделил милиони златни левове за небогати, бедстващи и хора в потребност.
Като Анастасия Димитрова , която като се изключи че образова десетки български девойки, се притичва на помощ на други деца, наранени от освободителната война и избавя от сигурна гибел доста невръстни българчета.
Като най-богатия българин за всички времена Пенчо Семов , който споделя: „ Не давай на гладния трохите от трапезата си, дай му първата хапка, която ще поднесеш към устата си “, а дарителската му активност за учебни заведения, сиропиталища, лечебни заведения и нуждаещи се възлиза на рекордните 200 000 000 лв..
Като Аврам Чальовски , подпомагал през целия си живот с милиони левове нуждаещите се. Той е и българинът, чиито думи „ в случай че не посееш нещо, няма да пожънеш нищо “ повтаряме без да знаем, че са негови.
Като Иван Денкооглу с неговия златен фонд за „ безконечни времена “ за всички български учебни заведения. А когато през 1858 година София е разрушена от толкоз мощно земетресение, че даже в Пловдив има потърпевши, той подарява голяма сума на засегнатите за възобновяване на домове и за храна.
Като Димитър Кудоглу – благодетелят на Пловдив, който посвещава живота си да оказва помощ на небогати, бедстващи, сираци и цели градове.
И като хилядите знайни и незнайни българи, които запретват ръкави и дружно строят учебни заведения, лечебни заведения, домове и оказват помощ на хората в потребност. Когато има потребност.
Слушаме не, с цел да разберем, а с цел да отговорим
Войни, естествени бедствия, беднотия и „ проблеми постоянно ще има “. Само че през днешния ден проблемите на хората в Карловско са по-належащи от нашия обикновен спор дали да купуваме цвете.
Да " демонстрираш " почитание към преподавател, който не познаваш, с малотраен букет, и то „ най-малко “ на първия ден, ми наподобява несериозно.
Призивът на учителите е различен и той се крие в оня смисъл на думата почит (от лат. език), която бихме изписали под всички гореизброени дарителски актове, в случай че в миналото имаше обществени мрежи, които да ни уведомят за тях.
Тя в действителност значи „ внимание “, а в първичния ѝ смисъл нещо, което заслужава втори взор – нужна демонстрация на човешко отношение към всяко живо създание.
Защото учителите знаят, че уважението не наднича от букета през днешния ден, а се заслужава тогава, когато другите схванат, че могат да разчитат на теб. Нищо по-малко.
Заедно решаваме на какво да научим децата си.
Честит 15-и септември и сполучлива образователна година!
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ