“Дойде ли Димитровден, идва и снегът” - казват старите хора.

“Дойде ли Димитровден, идва и снегът” - споделят старите хора. Според националните вярвания от Димитровден стартира зимата. Поверията гласят, че в среднощ против празника небето се отваря, след което се чака и първият сняг.
Според легендите св. Димитър е настойник на зимата и студа и е по-голям брат на св. Георги, по тази причина и националната сентенция гласи “Георги лято носи, Димитър - зима”.
Свети Димитър язди на червен кон, а от дългата му бяла брада се изсипват първите снежинки.
От Димитровден стартира подготовката за така наречен “миши празници”. През това време дамите не би трябвало да подхващат женска работа - да шият, да тъкат, да предат или плетат. Не се взима в ръка нито хурка, нито вретено, с цел да не се разсърдят мишките и да не проядат всичко,работено през годината.
И за мъжете има някои забрани през тези дни - да не загребат жито от хамбара, да не ронят даже едно зърно от събраната царевица. Те би трябвало да замажат с тиня хамбара, праговете на къщата, ъглите и кошовете, вярвайки, че по този начин замазват очите на мишките.
На Димитровден, също като на Игнажден, е доста значимо какъв човек пръв ще влезе в дома ви. Той би трябвало да е добър, да носи подарък или пък да е заможен, с цел да донесе шанс на къщата.В старопланинските региони стопаните наблюдават на Димитровден “полазника”, т.е. госта, който пръв ще прекрачи прага на къщата. Ако той е добър и заможен човек, имат вяра, че идващата година ще е здрава и изобилна.
Ако против празника месечината е цялостна, пчелите ще се роят и кошерите ще се пълнят с мед, а кошарите ще са цялостни с агънца.
Иманярите имат вяра, че в нощта на Димитровден небето “се отваря” и заровените жълтици проблясват със синкав пламък.
Традиционната обредна софра за празника включва курбан от овче месо, гювеч, яхния от пиле, пита с ябълки, варена царевица, печени ябълки и тиква, а имен ден честват Димитър, Димитрина, Деметра, Димо, Дима, Димка, Димитричка, Димчо, Димана, Драган, Митко, Митка, Митра, Митрана, Мита.
Свети Димитър бил роден през III век в гр. Солун, а татко му е тогавашният градоначалник. След неговата гибел император Максимиан Херкул разпорежда този пост на Димитър, който е признат с огромна наслада и респект от жителите на града. Като шеф на Солун Димитър намерено изповядва и слави християнската религия. Недоволен от неговото държание, император Галерий го хвърля в тюрма, а по-късно, на 26 октомври 306 година подрежда да бъде погубен. Тогава християнската черква го прогласява за страдалец на вярата и светец, а жителите на Солун стартират да го почитат като настойник на града. Празникът на Свети Димитър се празнува в Солун още от V век, а скоро по-късно е пренесен и в Тракия, и Македония.
Днес мощите на св. Димитър се съхраняват в едноименната базилика в Солун, издигната на лобното му мястото, а св. Димитър се уважава като настойник на гр. Солун. В деня на неговата памет в града се стичат поклонници от целия свят.