Петър Дойчев приживе: Слънчев бряг още отначало се сочеше като място за почивка на младежта и децата
Дойчев живееше самичък в жилището си в софийския жк “Младост” и въпреки към този момент на 94 година, четеше, гледаше телевизия, слушаше радио и музика (имаше и грамофонни плочи) и пишеше. Кавалер е на ордена “Стара планина” -първа степен, и има огромен принос в построяването, развиването и ръководството на огромните туристически комплекси по Черноморието, както и в образованието и подготовката на фрагменти за туризма.
Ето какво разказваше приживе той за Слънчев бряг и Несебър.
През 1957 година бе замислено да се построи втори курортен комплекс в региона на необятния залив сред нос Емине и Созопол, където са ситуирани Бургас, Поморие и Несебър. Решено бе да се застрои регионът на север директно до полуостровния град. Населението не тачеше доста този регион, може би заради това, че бе посипан от преносими дюни с незначителна и неугледна крайбрежна растителност, а тя се оказа в действителност доста скъпа. Този бряг беше зарязан даже от риболовците, които не го употребиха да дебаркират при завръщане от морето, което постоянно бушува и залива плажа.
Правителственото решение бе взето въз основа на изследването на комисия, чиято констатация бе обусловена от географските и климатичните особености на брега на юг от нос Емине. Налице е надълбоко врязан спокоен и спокоен залив с необятна плажна линия от 30 до 60 м, неповторими пясъчни дюни, плитко море на стотици метри от брега, удобна температура на въздуха и водата, която е кристално чиста, както и на богатите с плодове и зеленчуци покрайнини. Към това се прибавя близостта на Несебър, град с хилядолетна история, забележителни монументи на културата и неповторима крайбрежна романтика. На мястото, несъмнено да стартира първият стадий на строителството, заварихме млада тополова гора.
В дървени бараки, само че на море!
Старите гъркини от Несебър - регион, обитаем от епохи с гърци - нееднократно ми споделяха: “Момче, това е “Царската гора!”. Откъде идваше това название? Навремето Фердинанд решил да построи втори замък край морето като Евксиноград. Помолил кмета на Несебър да залесят региона. Така тополите били посадени от жителите на града. Дворец не построили, тъй като Народното събрание отказало да гласоподава средства. Така концепцията на царя не се осъществила, само че останала гората, в която бе построена първата част на курорта “Слънчев бряг”. По това време Несебър бе занемарен, безпаричен градец, чието население се препитаваше основно от лов на риба, който, както знаем, е шанс.
На мен бе предоставено да разведа ръководителите на младежкия туризъм по нашия морски бряг и да им покажа мястото, където доста скоро стартира да се построява кк “Слънчев бряг”. Още повече че от този момент този нов курорт се сочеше като място за отмора на младежта и децата заради това, че брегът бе плитък и малко горист и не отговаряше за по-възрастни туристи.
По това време на това място имаше единствено една дървена колиба
Там се беше заселил интернационален студентски лагер, на който идваха основно студенти от Полша и Германска демократична република. В бараката се обитаваше кухнята на лагера с два казана, начело с огромен заслон за трапезария и наоколо едно волейболно игрище, това беше целият лагер. Младежите спяха в алпийски палатки. Заварих почерняла от слънцето полска група. Студентите изказваха задоволството си от прекарването тук и изключително от вкусната хранa - доста зеленчуци и плодове, българска мусака, кебапчета и вкусна градинарска чорба.
Нямаше доста улеснения, даже водата за пиянство се носеше с бъчонки. Но студентите бяха удовлетворени, даже и без осветяване. Те непрестанно повтаряха: “Тук ще имате огромен триумф. Ще израсне огромен и доста издирван курорт”. На това място през днешния ден се намира хотел “Родопа”, който в началото беше общежитие. Наблизо са и хотелите “Карлово”, “Калофер” и ресторант “Ропотамо”.
Първите атракции по родното Черноморие
На тогавашния безлюден бряг израснаха първите хотели
Осигурено бе водоснабдяване, появиха се озеленени алеи и асфалтови пътища и на 8 юни 1958-а - тъкмо година след решението на държавното управление - комплексът одобри първите туристи от Чехословакия. В летописната книга на Слънчев бряг е записано името на първия екскурзиант - чехословашкият жител Вашек Силвестър от град Острава.
Искам да загатна и заслугата на проектантите на Слънчев бряг, които не не помниха нашата национална архитектура, ловко вплетена в някои здания. Например хотел “Тракия” е построен в чист жанр на остаряла българска къща с огромен двор и огнище в него. Ако посетим хотелите “Созопол” и “Месемврия”, ще забележим типичните за старите къщи в региона вътрешни дворове.
Голямо преимущество за искащите да почиват в Слънчев бряг е това, че могат да пътуват със аероплан, с трен, с рейсове, леки коли, както и с кораби по море.
Началото на Слънчев бряг беше обвързвано с доста романтика и възторг, с огромно предпочитание за изява и конкуренция, с цел да се наложи курортът на интернационалния туристически пазар, което и стана, споделяше първопроходецът Дойчев.
Мария ХРИСТОВА
/вестник "Над 55 "/
Ето какво разказваше приживе той за Слънчев бряг и Несебър.
През 1957 година бе замислено да се построи втори курортен комплекс в региона на необятния залив сред нос Емине и Созопол, където са ситуирани Бургас, Поморие и Несебър. Решено бе да се застрои регионът на север директно до полуостровния град. Населението не тачеше доста този регион, може би заради това, че бе посипан от преносими дюни с незначителна и неугледна крайбрежна растителност, а тя се оказа в действителност доста скъпа. Този бряг беше зарязан даже от риболовците, които не го употребиха да дебаркират при завръщане от морето, което постоянно бушува и залива плажа.
Правителственото решение бе взето въз основа на изследването на комисия, чиято констатация бе обусловена от географските и климатичните особености на брега на юг от нос Емине. Налице е надълбоко врязан спокоен и спокоен залив с необятна плажна линия от 30 до 60 м, неповторими пясъчни дюни, плитко море на стотици метри от брега, удобна температура на въздуха и водата, която е кристално чиста, както и на богатите с плодове и зеленчуци покрайнини. Към това се прибавя близостта на Несебър, град с хилядолетна история, забележителни монументи на културата и неповторима крайбрежна романтика. На мястото, несъмнено да стартира първият стадий на строителството, заварихме млада тополова гора.
В дървени бараки, само че на море!
Старите гъркини от Несебър - регион, обитаем от епохи с гърци - нееднократно ми споделяха: “Момче, това е “Царската гора!”. Откъде идваше това название? Навремето Фердинанд решил да построи втори замък край морето като Евксиноград. Помолил кмета на Несебър да залесят региона. Така тополите били посадени от жителите на града. Дворец не построили, тъй като Народното събрание отказало да гласоподава средства. Така концепцията на царя не се осъществила, само че останала гората, в която бе построена първата част на курорта “Слънчев бряг”. По това време Несебър бе занемарен, безпаричен градец, чието население се препитаваше основно от лов на риба, който, както знаем, е шанс.
На мен бе предоставено да разведа ръководителите на младежкия туризъм по нашия морски бряг и да им покажа мястото, където доста скоро стартира да се построява кк “Слънчев бряг”. Още повече че от този момент този нов курорт се сочеше като място за отмора на младежта и децата заради това, че брегът бе плитък и малко горист и не отговаряше за по-възрастни туристи.
По това време на това място имаше единствено една дървена колиба
Там се беше заселил интернационален студентски лагер, на който идваха основно студенти от Полша и Германска демократична република. В бараката се обитаваше кухнята на лагера с два казана, начело с огромен заслон за трапезария и наоколо едно волейболно игрище, това беше целият лагер. Младежите спяха в алпийски палатки. Заварих почерняла от слънцето полска група. Студентите изказваха задоволството си от прекарването тук и изключително от вкусната хранa - доста зеленчуци и плодове, българска мусака, кебапчета и вкусна градинарска чорба.
Нямаше доста улеснения, даже водата за пиянство се носеше с бъчонки. Но студентите бяха удовлетворени, даже и без осветяване. Те непрестанно повтаряха: “Тук ще имате огромен триумф. Ще израсне огромен и доста издирван курорт”. На това място през днешния ден се намира хотел “Родопа”, който в началото беше общежитие. Наблизо са и хотелите “Карлово”, “Калофер” и ресторант “Ропотамо”.
Първите атракции по родното Черноморие
На тогавашния безлюден бряг израснаха първите хотели
Осигурено бе водоснабдяване, появиха се озеленени алеи и асфалтови пътища и на 8 юни 1958-а - тъкмо година след решението на държавното управление - комплексът одобри първите туристи от Чехословакия. В летописната книга на Слънчев бряг е записано името на първия екскурзиант - чехословашкият жител Вашек Силвестър от град Острава.
Искам да загатна и заслугата на проектантите на Слънчев бряг, които не не помниха нашата национална архитектура, ловко вплетена в някои здания. Например хотел “Тракия” е построен в чист жанр на остаряла българска къща с огромен двор и огнище в него. Ако посетим хотелите “Созопол” и “Месемврия”, ще забележим типичните за старите къщи в региона вътрешни дворове.
Голямо преимущество за искащите да почиват в Слънчев бряг е това, че могат да пътуват със аероплан, с трен, с рейсове, леки коли, както и с кораби по море.
Началото на Слънчев бряг беше обвързвано с доста романтика и възторг, с огромно предпочитание за изява и конкуренция, с цел да се наложи курортът на интернационалния туристически пазар, което и стана, споделяше първопроходецът Дойчев.
Мария ХРИСТОВА
/вестник "Над 55 "/
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ