Фармацевти: По-малко от половината българи водят здравословен начин на живот
Доверието в здравната ни система е под междинното за Европа, демонстрират данните от изследването
България доста изостава от междинните равнища на живеещите здравословно, Испания е водеща по здравословен метод на живот. Това демонстрира онлайн изследване след 27 хиляди души от 22 страни, в това число хиляда души от България, осъществено в интервала февруари – март 2025 година от фармацевтична компания. Участниците в изследването са на възраст 18-76 година и са отговаряли на въпроси, свързани с психологичното здраве, превантивното здраве, метода на живот, грижата за себе си и удовлетвореността от здравната система.
По-малко от половината българи водят здравословен метод на живот, 37% от българите не са посещавали в никакъв случай профилактичен обзор, а доверието в здравната ни система е под междинното за Европа, демонстрират данните от изследването, сподели пред публицисти Стефан Динев от фармацевтичната компания. На въпрос дали живеят здравословно 92% от респондентите споделят, че е значим здравословният метод на живот, само че единствено 40% от българите заявяват, че живеят здравословно, до момента в който измежду останалите европейци процентът доближава до 52%, демонстрират данните. В Испания се регистрира най-високата дълготрайност на живот – 84 години, като две трети от хората там споделят, че живеят здравословно.
Близо 40% от запитаните българи дават отговор, че нямат мотивация да създадат по този начин, че да живеят здравословно, като същият е и процентът на останалите европейци. От българските респонденти 39% споделят, че нямат време денем, с цел да живеят здравословно, до момента в който процентът измежду другите участници е 31, сочат още данните. Почти всеки трети от всички участници дават отговор, че не могат да си го разрешат.
Запитани от кого се въздействат при взимането на решения, свързани със здравето, максимален % – 60%, показват фамилията, 44% – персоналния си доктор, а на последно място – с 10%, се подреждат инфлуенсърите. Според 65% от българите физическото им здраве е доста положително. На въпрос дали постоянно подхващат превантивни ограничения за здравето си 62% от участниците от България споделят, че подхващат, като приблизително за Европа процентите доближават до 72, демонстрира още изследването. Сред всички запитани 65% взимат витамини и минерали. На въпрос дали считат, че здравословното хранене може да помогне за попречване на болести 85% от участвалите в допитването българи дават отговор утвърдително, само че единствено 52% от тях дават отговор, че се хранят здравословно. Най-нездравословните привички са пиянство на кафе и енергийни питиета, тютюнопушене и консумация на алкохол, а повода за тях съгласно запитаните е възприятие на благополучие, понижаване на напрежението, по-добър сън.
На въпрос от какво имат потребност, с цел да трансформират нездравословните си привички 45% от българите показват понижаване на напрежението на работното място, 49% – понижаване на напрежението у дома, 36% – поддръжка от близки и другари, 9% – от професионална помощ, 18% – от друго, а 12% не могат да дефинират. Сред българските участници 58% от тези под 25-годишна възраст и 52% от хората над 25-годишна възраст желаят да трансформират нездравословното си държание, до момента в който процентите измежду другите европейски респонденти са надлежно 49 и 44, демонстрират още данните.
На годишен профилактичен обзор не минават 37% от българите. В Румъния 62% от респондентите дават отговор, че не са минали профилактичен обзор. Най-нисък е процентът във Франция – 21%. На въпрос за какво не се преглеждат профилактично, отговорът е, че нямат потребност и че имат чувството, че са здрави. Повече от половината българи и европейци се доверяват на персоналните си лекари и на учените, на последно място по доверие се подреждат инфлуенсърите с 8% и политиците с 3%. Аптеките не престават да бъдат желано място за търсене на съвет и консултация, а като аргументи за потребление на физическа аптека всеки втори показва, че незабавно получава това, от което се нуждае.
Удовлетвореност от здравната система показват 37% от българските участници, до момента в който измежду други европейски респонденти процентът доближава 57, демонстрират още данните от изследването. Две трети от респондентите споделят, че не биха настанили възрастен родственик в дом за възрастни хора. На въпрос дали те самите биха постъпили в подобен дом близо 80% дават отговор негативно.
При оценка на психическото си здраве 80% от българите споделят, че е положително, като по този индикатор страната ни се подрежда на второ място след Румъния, до момента в който междинният % за Европа е 64 на 100. Само един на всеки 10 от запитаните българи търси поддръжка за психологичното си здраве, а данните за останалите европейци са почти същите.
Резултатите са предстоящи и не са удобни, сподели проф. Иван Груев, предстоящ ръководител на Дружеството на кардиолозите в България. По думите му междинната дълготрайност на живота на българския мъж е 73,7 година, а на българската жена е 79 година Мъжете в България пушат, пият, не се движат, не посещават профилактични прегледи. Има наклонност за усъвършенстване измежду младата генерация, само че е измежду относително дребен % интелигентни и материално обезпечени хора.
За незабавна потребност от грижа в полето на психологичното здраве прикани доктор Велислава Донкина, клиничен психолог и учител по психоанализа и психосоматика. Проучването ясно демонстрира разликата сред заявените позиции и методът, по който се усещаме. Вярваме на лекарите, само че подценяваме профилактичните прегледи, психологичното ни здраве е прелестно, само че страдаме от бърнаут – липсва ни сдържаност за метода, по който живеем, сподели доктор Донкина.
Данните от изследването да се показват пред депутатите преди да одобряват бюджета за идната година и да се запитат дали здравето е приоритет на страната, предложи Григор Димитров, член на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса.
Здравеопазването не е приоритет на ръководещите, добави той и сподели, че процентът на хората, които нямат доверие в здравната система, е доста огромен. Средствата, които се дават за опазване на здравето, са към 50%, като останалите са от доплащане и от сивия бранш. Другият огромен проблем са средствата за опазване на здравето от брутния вътрешен артикул, които в България са към 5%, а в Европейски Съюз са приблизително 11%, уточни Димитров. По думите му средствата, отделяни за опазване на здравето, са ориентирани към лекуване вместо към предварителна защита. Направихме прекомерно пазарна системата на опазването на здравето за сметка на нейните обществени функционалности, създадохме промишленост, в която да има огромен оборот на пари, вместо да гледаме резултатите от нея, сподели още Димитров.
България доста изостава от междинните равнища на живеещите здравословно, Испания е водеща по здравословен метод на живот. Това демонстрира онлайн изследване след 27 хиляди души от 22 страни, в това число хиляда души от България, осъществено в интервала февруари – март 2025 година от фармацевтична компания. Участниците в изследването са на възраст 18-76 година и са отговаряли на въпроси, свързани с психологичното здраве, превантивното здраве, метода на живот, грижата за себе си и удовлетвореността от здравната система.
По-малко от половината българи водят здравословен метод на живот, 37% от българите не са посещавали в никакъв случай профилактичен обзор, а доверието в здравната ни система е под междинното за Европа, демонстрират данните от изследването, сподели пред публицисти Стефан Динев от фармацевтичната компания. На въпрос дали живеят здравословно 92% от респондентите споделят, че е значим здравословният метод на живот, само че единствено 40% от българите заявяват, че живеят здравословно, до момента в който измежду останалите европейци процентът доближава до 52%, демонстрират данните. В Испания се регистрира най-високата дълготрайност на живот – 84 години, като две трети от хората там споделят, че живеят здравословно.
Близо 40% от запитаните българи дават отговор, че нямат мотивация да създадат по този начин, че да живеят здравословно, като същият е и процентът на останалите европейци. От българските респонденти 39% споделят, че нямат време денем, с цел да живеят здравословно, до момента в който процентът измежду другите участници е 31, сочат още данните. Почти всеки трети от всички участници дават отговор, че не могат да си го разрешат.
Запитани от кого се въздействат при взимането на решения, свързани със здравето, максимален % – 60%, показват фамилията, 44% – персоналния си доктор, а на последно място – с 10%, се подреждат инфлуенсърите. Според 65% от българите физическото им здраве е доста положително. На въпрос дали постоянно подхващат превантивни ограничения за здравето си 62% от участниците от България споделят, че подхващат, като приблизително за Европа процентите доближават до 72, демонстрира още изследването. Сред всички запитани 65% взимат витамини и минерали. На въпрос дали считат, че здравословното хранене може да помогне за попречване на болести 85% от участвалите в допитването българи дават отговор утвърдително, само че единствено 52% от тях дават отговор, че се хранят здравословно. Най-нездравословните привички са пиянство на кафе и енергийни питиета, тютюнопушене и консумация на алкохол, а повода за тях съгласно запитаните е възприятие на благополучие, понижаване на напрежението, по-добър сън.
На въпрос от какво имат потребност, с цел да трансформират нездравословните си привички 45% от българите показват понижаване на напрежението на работното място, 49% – понижаване на напрежението у дома, 36% – поддръжка от близки и другари, 9% – от професионална помощ, 18% – от друго, а 12% не могат да дефинират. Сред българските участници 58% от тези под 25-годишна възраст и 52% от хората над 25-годишна възраст желаят да трансформират нездравословното си държание, до момента в който процентите измежду другите европейски респонденти са надлежно 49 и 44, демонстрират още данните.
На годишен профилактичен обзор не минават 37% от българите. В Румъния 62% от респондентите дават отговор, че не са минали профилактичен обзор. Най-нисък е процентът във Франция – 21%. На въпрос за какво не се преглеждат профилактично, отговорът е, че нямат потребност и че имат чувството, че са здрави. Повече от половината българи и европейци се доверяват на персоналните си лекари и на учените, на последно място по доверие се подреждат инфлуенсърите с 8% и политиците с 3%. Аптеките не престават да бъдат желано място за търсене на съвет и консултация, а като аргументи за потребление на физическа аптека всеки втори показва, че незабавно получава това, от което се нуждае.
Удовлетвореност от здравната система показват 37% от българските участници, до момента в който измежду други европейски респонденти процентът доближава 57, демонстрират още данните от изследването. Две трети от респондентите споделят, че не биха настанили възрастен родственик в дом за възрастни хора. На въпрос дали те самите биха постъпили в подобен дом близо 80% дават отговор негативно.
При оценка на психическото си здраве 80% от българите споделят, че е положително, като по този индикатор страната ни се подрежда на второ място след Румъния, до момента в който междинният % за Европа е 64 на 100. Само един на всеки 10 от запитаните българи търси поддръжка за психологичното си здраве, а данните за останалите европейци са почти същите.
Резултатите са предстоящи и не са удобни, сподели проф. Иван Груев, предстоящ ръководител на Дружеството на кардиолозите в България. По думите му междинната дълготрайност на живота на българския мъж е 73,7 година, а на българската жена е 79 година Мъжете в България пушат, пият, не се движат, не посещават профилактични прегледи. Има наклонност за усъвършенстване измежду младата генерация, само че е измежду относително дребен % интелигентни и материално обезпечени хора.
За незабавна потребност от грижа в полето на психологичното здраве прикани доктор Велислава Донкина, клиничен психолог и учител по психоанализа и психосоматика. Проучването ясно демонстрира разликата сред заявените позиции и методът, по който се усещаме. Вярваме на лекарите, само че подценяваме профилактичните прегледи, психологичното ни здраве е прелестно, само че страдаме от бърнаут – липсва ни сдържаност за метода, по който живеем, сподели доктор Донкина.
Данните от изследването да се показват пред депутатите преди да одобряват бюджета за идната година и да се запитат дали здравето е приоритет на страната, предложи Григор Димитров, член на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса.
Здравеопазването не е приоритет на ръководещите, добави той и сподели, че процентът на хората, които нямат доверие в здравната система, е доста огромен. Средствата, които се дават за опазване на здравето, са към 50%, като останалите са от доплащане и от сивия бранш. Другият огромен проблем са средствата за опазване на здравето от брутния вътрешен артикул, които в България са към 5%, а в Европейски Съюз са приблизително 11%, уточни Димитров. По думите му средствата, отделяни за опазване на здравето, са ориентирани към лекуване вместо към предварителна защита. Направихме прекомерно пазарна системата на опазването на здравето за сметка на нейните обществени функционалности, създадохме промишленост, в която да има огромен оборот на пари, вместо да гледаме резултатите от нея, сподели още Димитров.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ