Доверието в с борба с коронавируса се движи заедно с

Доверието в с битка с ковид се движи дружно с вълните на вируса – когато страхът е висок, и упованието в Щаба е високо. През последния месец 46% дават отговор с „ да “ на въпроса дали имат доверие на Щаба, а 35% споделят „ не “. Това сподели пред Нова телевизия изпълнителният шеф на Галъп Интернешънъл. Когато българите са уплашени, пораства доверието в шаба. Има настроения за отхлабване на ограниченията, хората желаят по-леки ограничения и стават по-нетърпеливи. Расте заявеното предпочитание за имунизиране. Ако към началото на януари и към началото на февруари 27% са желали ваксина, а 48% са били срещу, то в този момент 36% желаят, а 41% са срещу, т.е. „ ножицата “ сред искащи и неискащи се затваря в интерес на искащите. Спада и делът на колебаещите се – от 24% преди до 20% в този момент. 3% считат себе си за имунизирани.
Очевидно, демонстрираното през медии активизиране на – без значение от съответните елементи – е дало прочут резултат. Разбира се, към момента, той е надалеч от най-благоприятен, а и не са малко очевидните проблеми в процеса.
Не бива обаче да се пропуща и наблюдението, че част от нежеланието за имунизиране идва и от обстоятелството, че още преди месец можеше да се регистрира, че най-малко 1.5 милиона пълнолетни българи към този момент се прекарали вируса – от общо не повече от 5.2 милиона трайно пребиваващи у нас пълнолетни. Сега броят на прекаралите вируса към този момент е осезаемо по-сериозен.
Най-силно желаят ваксина най-възрастните. Там следва да е очевидно и главният таргет в идните седмици.
Разбира се, меродавни най-после ще са данните от здравната статистика. Не по-малко значими обаче са всеобщите настроения. Именно те основават публично влечение и вършат един развой прелъстителен. И това е значимо за такива процеси като имунизацията.
Обществото у нас става все по-нетърпеливо за облекчение на рестриктивните мерки. Вероятно, въздействие оказва и фактът, че все още на осъществяване на проучването, говоренето от страна на управляващите бе по-скоро успокояващо. Заради това, болшинство от българите се изричат кардинално за все по-леки ограничения. Данните обаче няма по какъв начин да уловят развитията от последните няколко дни. Към началото на март 55% са кардинално за по-леки ограничения, а 32% – за по-строги. Останалите се двоумят.
Данните, несъмнено, съдържат и прочут пожелателен съставен елемент. Отношението към ограниченията зависи от цялостния декор с броя случаи в страната и говоренето към тях. Колкото повече са случаите, толкоз по-боязливи са хората. Определящо е обаче и отношението на властта – когато тя приказва успокояващо, това има очевидно отражение. Така беше в дълги интервали от есента, а и в този момент. Изследователският опит от есента пък сподели, че с ескалацията на напрежението в лечебни заведения и интензивни отделения, обществото независимо стига до концепцията за по-твърди ограничения. Случаят сега обаче очевидно не е тъкмо подобен. Или най-малко към този момент.
Вероятно и поради демократичния режим у нас, оценката за метода, по който България се оправя с ковид, остава по-скоро благосклонна. 46% споделят, че страната ни се оправя добре, а 42% – зле. Има и прочут %, които не могат да дефинират.
Равносметката от последната година демонстрира, че систематизираният облик на здравните управляващи у нас е по-скоро добър. Може би – и тъй като те са възприемани като в известна степен отдалечени от политиката. Факт е обаче, че българите обичайно демонстрират доверие и в „ различните “ разкази по тематиката – както редица проучвания обратно във времето демонстрираха.
Благосклонното отношение към изпълнителната власт във връзка с ковид обаче не се придвижва безусловно върху нейния общополитически облик. Когато мисли за политика и стопанска система, а не за вируса, българинът мисли много сериозно към оперативната си власт. Тази рецензия отива най-много към изпълнителната власт, до момента в който президентът резервира до момента ролята на контрапункт.
" Галъп ": Радев единствен с позитивен рейтинг, Борисов един от най-харесваните политици
Президентът Румен Радев остава единственият политик с позитивен рейтинг. Премиерът Бойко Борисов приключва и третия си мандат като едн...
В края на един мандат и в една предизборна година е един от моментите, в които персоналното доверие в политическите фигури става значим фактор. Особено значимо за равносметките е да се регистрира доверието в трите основни позиции – президент, ръководител на Народното събрание, министър председател.
към този момент няколко години остава с позитивен персонален рейтинг (доверие минус недоверие). От известно време насам, той е и единствената такава фигура у нас. Практически всички други известни политически фигури у нас са с минусов рейтинг. В момента рейтингът на Радев е +24. На процедура идентично се движи и институционалният рейтинг на президентството.
Една от фигурите с най-сериозно доверие в страната е: 23%. Рейтингът е минусов (–41), само че въпреки всичко Борисов приключва и третия си мандат като една от харесваните политически персони у нас. Това в огромна степен се дължи на относително твърдата поддръжка, която партия ГЕРБ разви в годините.
В немалка степен се дължи и на ситуационните „ добавки “ доверие, които Борисов получи в първия стадий на ковид у нас. Тези добавки не са повишили доверието към политика Борисов, само че сигурно са помогнали то да не стигне до сериозни равнища, откакто през лятото спадна.
Данните са от проучвания „ лице в лице “ с таблети, които демонстрират картината към началото на всеки месец, последното от които е в интервала 22 февруари и 1 март измежду 1008 души. Извадката е представителна за пълнолетното население на страната. Максималното общоприетоо отклоняване е ±3.1% при 50-процентните дялове. 1% от извадката е еднакъв на към 52 хиляди души.