Полицията в ъгъла, обществото настръхнало, политиците доволни
Доверието в полицията не се възвръща изолирано от доверието в институционалната рамка на страната
Има няколко страни без армии, само че няма нито една без разследващи служби
На 1 май беше осъществено вандалско нахлуване против Районното ръководство на Министерство на вътрешните работи в Хасково след убийството на 18-годишно момиче. Предизвикано от непремерено изявление в хода на следствието на шефа на ОДМВР-Хасково. По постройката са хвърляни пиратки, камъни и хранителни артикули, нанесени са вреди.
Случай със символно значение, разкриващ дълбокото съмнение към Министерство на вътрешните работи и полицията в частност и убеждението на популацията в тяхната неефективност. Поредният припадък на бурен публичен яд, който е от края на 1989 година и единствено е позатихвал от време на време.
Голямото болшинство жители все по този начин не схващат, че гневът им е ориентиран към неправилен адрес. Посягат да съсекат неверното дърво, не кривото и гнилото. Тъй като в полицията не съзират бранители на правовия ред, а привиждат виновници за неналичието му.
Не става дума единствено за полицията, а за силовите структури на страната. Държава се основава на първо място поради защита и публичен ред, по тази причина са армията, тайните служби и полицията.
За тях първостепенно се грижи и харчи виновната за народа и страната власт. Марионетната клика за тях наложително нехае. Послушна на външни сили, целящи разрушаването на държавността и ограбването на популацията. Нейна вариация е скалъпената по неолиберален модел държава-бандит, появила се в хода на престъпна приватизация на публично благосъстояние.
Чистата неистина е, че след 10. 11. 1989 година у нас се е случил милиционерско-мутренски обир на страната и обществото. Повтаряна стотици пъти, с цел да се скрие истината за измененията - проведен и извършен е партийно-политически прелом от горната страна. Главно от прокремълския хайлайф на Българска комунистическа партия по горбачовистко-елцински модел, съветван с Вашингтон.
По върховете на страната застанаха преди всичко овластени без демократични учредения и несправедливо забогатели лица и групи. На такива не може да се служи в името на страна и народ, допустимо е единствено да се слугува. Имащите чест и възпитани да служат закономерно изчезнаха от системата, тя неизбежно се разкапа.
Преди тях това се случи на секретните служби, последва ги армията. Омаскарявани злобно, подигравани, злепоставяни като класи. Свалянето на тяхната и на полицейските чиновници легитимност беше част от доста по-широк развой на целеустремено делегитимиране на всяка обществена работа - съдийска, прокурорска, учителска, лекарска.
Периодично ту едните, ту другите стачкуват. Властта е спокойна, операциите и съумяват, към този момент жителите замерват служители на реда, шамаросват учителки, ритат лекари, хулят прокурори.
Българският служител на реда е жертва на парадокса: страната го държи в беднотия и взаимозависимост, само че обществото го санкционира за това, че не е мощен и етичен. Подменено е понятието за публичен контракт - полицията към този момент не е „ нашата отбрана “, а непознат сътрудник, който хем презираме, хем зовем на помощ.
В годишния си отчет Държавната организация „ Разузнаване “ (ДАР) се оплака, че има доста незаети места заради психическа неприспособимост, невисок коефициент на просветеност и незадоволително равнище на обща просвета. Има трайни финансови проблеми, а им трябват ограничения за увеличение на „ разследващото наличие “ в избрани страни.
Трагедия! Има няколко страни без армии, само че няма нито една без разследващи служби. Две съществени войни горят към България, пече се още по-голяма, а ДАР няма нито с кого, нито с какво да обезпечава страната. Защото е ръждясал инструмент, станал и непотребен в някое от чекмеджетата в държавното управление. Ножът ли ви е отговорен, в случай че си отрежете крива филия?
Унижаването на служещите класи обезпечено води до безнравственост, приключване на читави фрагменти, експанзия и маргинализация на специалностите. На полицейската изключително. Полицаите стават „ най-лошите “, тъй като са последните, оставащи на улицата, веднага като институциите се изпокрият.
Представители на изчерпана институционалност и жертва на систематичната абдикация на политическото управление. Всеки случай с „ въздържан служител на реда “ при улични сбивания или случаи с домашно принуждение се трансформира в морална драма, в която обществото търси виновника в редовия чиновник, а не в управническия неуспех.
Неолибералната лъжедемокрация целеустремено отслабва институциите за обществени грижи и публичен ред, трансферира отговорността за обществената непоклатимост на полицията. Полицейската специалност се трансформира в буфер сред гневните жител и абдикиралите от ползите им управници.
Политиците, медиите, корпорациите постоянно употребяват полицията за изкупителна жертва при обществени напрежения. Натоварват я с неизпълними морални упования - хем да бъдат твърди, хем деликатни, обективни и безпристрастни. Като най-после я оставят без институционална поддръжка и отбрана.
Натикването на полицията в ъгъла води до увеличение на чувството за безпорядък. В обществото се появява блян към различни форми на сигурност: въоръжаване за самоотбрана, частна защита, поява на паравоенни групи. Так се приготвя теренът за въвеждане на властнически форми на ред.
Колективният облик на служителя на реда през днешния ден е травмиран, упрекнат, изолиран и претрупан с спорни функционалности. Едновременно знак на държавната принуда в подтекста на обществени митинги и икономическа неустойчивост и на самата държавна накърнимост. Двойствените обществени настройки водят до съществени психически последици за личността на служителя на реда.
Полицейските чиновници се сблъскват напрегнато сред персоналните си полезности и редица заповеди, които би трябвало да извършват. Противоречието води до скъсване в професионалната еднаквост и чувство за вътрешен спор. Той постоянно остава забранен, само че има последици.
Възприемани са с съмнение, взаимоотношението им с жителите е обременено напрегнато и предубеждения. Честото излагане на обстановки с висок риск, напрежение и рецензия поражда натоварен стрес и прочувствено безсилие.
Синдромът на професионалното прегаряне е постоянно срещан измежду полицейските чиновници, което се показва в загуба на мотивация и прочувствено изтръпване. Този психически товар утежнява качеството на живот на служителите на реда, въздейства върху способността им за съответно осъществяване на отговорностите.
В подтекста на обществени и стопански рецесии, служителят на реда постоянно се оказва в ролята на „ медиатор “, който понася публичното неодобрение. Въпреки че решенията и разпорежданията идват от политическо или управническо равнище. Това води до преживяване за неправда и отчуждение, засилвайки психическата накърнимост на чиновниците.
Послушната на външни сили власт не просто подценява силовите институции, тя целеустремено ги държи в положение на раздробени структури, на безнравственост, неприятно финансиране и липса на автономност. Некачественият асортимент и политическите назначения не са небрежност, а превантивна тактика против опцията от вътрешна опозиция.
Неолиберализмът не пристигна тук като идеология, а като процедура на абдикацията. На минимизиране на разноските за обществени услуги, изключително за защита, ред и сигурност. Условията на труд в полицията са ниско платени, демотивиращи, с липса на съответна техника, образование и кариерна вероятност.
Този изцяло тенденциозен срив в професионалното достолепие се комбинира с публични обвинявания в корупция, съучастничество в незаконна активност, безучастие или произвол. Възстановяване на доверието няма да се реализира посредством PR-акции и самостоятелни уволнения, а посредством смяна в метода, по който властта ръководи, посредством праволинейно съблюдаване на законите.
Доверието в полицията не се възвръща изолирано от доверието в институционалната рамка на страната. Което се гради от горната страна надолу, освен изпод нагоре. Когато полицията „ не работи “, това е директен резултат от политически избор - кого да пази, от кого да го пази и на кого да служи.
Пак опряхме да политическата воля. Която може да бъде задействана единствено извън.
Автор:
trud.bg
Има няколко страни без армии, само че няма нито една без разследващи служби
На 1 май беше осъществено вандалско нахлуване против Районното ръководство на Министерство на вътрешните работи в Хасково след убийството на 18-годишно момиче. Предизвикано от непремерено изявление в хода на следствието на шефа на ОДМВР-Хасково. По постройката са хвърляни пиратки, камъни и хранителни артикули, нанесени са вреди.
Случай със символно значение, разкриващ дълбокото съмнение към Министерство на вътрешните работи и полицията в частност и убеждението на популацията в тяхната неефективност. Поредният припадък на бурен публичен яд, който е от края на 1989 година и единствено е позатихвал от време на време.
Голямото болшинство жители все по този начин не схващат, че гневът им е ориентиран към неправилен адрес. Посягат да съсекат неверното дърво, не кривото и гнилото. Тъй като в полицията не съзират бранители на правовия ред, а привиждат виновници за неналичието му.
Не става дума единствено за полицията, а за силовите структури на страната. Държава се основава на първо място поради защита и публичен ред, по тази причина са армията, тайните служби и полицията.
За тях първостепенно се грижи и харчи виновната за народа и страната власт. Марионетната клика за тях наложително нехае. Послушна на външни сили, целящи разрушаването на държавността и ограбването на популацията. Нейна вариация е скалъпената по неолиберален модел държава-бандит, появила се в хода на престъпна приватизация на публично благосъстояние.
Чистата неистина е, че след 10. 11. 1989 година у нас се е случил милиционерско-мутренски обир на страната и обществото. Повтаряна стотици пъти, с цел да се скрие истината за измененията - проведен и извършен е партийно-политически прелом от горната страна. Главно от прокремълския хайлайф на Българска комунистическа партия по горбачовистко-елцински модел, съветван с Вашингтон.
По върховете на страната застанаха преди всичко овластени без демократични учредения и несправедливо забогатели лица и групи. На такива не може да се служи в името на страна и народ, допустимо е единствено да се слугува. Имащите чест и възпитани да служат закономерно изчезнаха от системата, тя неизбежно се разкапа.
Преди тях това се случи на секретните служби, последва ги армията. Омаскарявани злобно, подигравани, злепоставяни като класи. Свалянето на тяхната и на полицейските чиновници легитимност беше част от доста по-широк развой на целеустремено делегитимиране на всяка обществена работа - съдийска, прокурорска, учителска, лекарска.
Периодично ту едните, ту другите стачкуват. Властта е спокойна, операциите и съумяват, към този момент жителите замерват служители на реда, шамаросват учителки, ритат лекари, хулят прокурори.
Българският служител на реда е жертва на парадокса: страната го държи в беднотия и взаимозависимост, само че обществото го санкционира за това, че не е мощен и етичен. Подменено е понятието за публичен контракт - полицията към този момент не е „ нашата отбрана “, а непознат сътрудник, който хем презираме, хем зовем на помощ.
В годишния си отчет Държавната организация „ Разузнаване “ (ДАР) се оплака, че има доста незаети места заради психическа неприспособимост, невисок коефициент на просветеност и незадоволително равнище на обща просвета. Има трайни финансови проблеми, а им трябват ограничения за увеличение на „ разследващото наличие “ в избрани страни.
Трагедия! Има няколко страни без армии, само че няма нито една без разследващи служби. Две съществени войни горят към България, пече се още по-голяма, а ДАР няма нито с кого, нито с какво да обезпечава страната. Защото е ръждясал инструмент, станал и непотребен в някое от чекмеджетата в държавното управление. Ножът ли ви е отговорен, в случай че си отрежете крива филия?
Унижаването на служещите класи обезпечено води до безнравственост, приключване на читави фрагменти, експанзия и маргинализация на специалностите. На полицейската изключително. Полицаите стават „ най-лошите “, тъй като са последните, оставащи на улицата, веднага като институциите се изпокрият.
Представители на изчерпана институционалност и жертва на систематичната абдикация на политическото управление. Всеки случай с „ въздържан служител на реда “ при улични сбивания или случаи с домашно принуждение се трансформира в морална драма, в която обществото търси виновника в редовия чиновник, а не в управническия неуспех.
Неолибералната лъжедемокрация целеустремено отслабва институциите за обществени грижи и публичен ред, трансферира отговорността за обществената непоклатимост на полицията. Полицейската специалност се трансформира в буфер сред гневните жител и абдикиралите от ползите им управници.
Политиците, медиите, корпорациите постоянно употребяват полицията за изкупителна жертва при обществени напрежения. Натоварват я с неизпълними морални упования - хем да бъдат твърди, хем деликатни, обективни и безпристрастни. Като най-после я оставят без институционална поддръжка и отбрана.
Натикването на полицията в ъгъла води до увеличение на чувството за безпорядък. В обществото се появява блян към различни форми на сигурност: въоръжаване за самоотбрана, частна защита, поява на паравоенни групи. Так се приготвя теренът за въвеждане на властнически форми на ред.
Колективният облик на служителя на реда през днешния ден е травмиран, упрекнат, изолиран и претрупан с спорни функционалности. Едновременно знак на държавната принуда в подтекста на обществени митинги и икономическа неустойчивост и на самата държавна накърнимост. Двойствените обществени настройки водят до съществени психически последици за личността на служителя на реда.
Полицейските чиновници се сблъскват напрегнато сред персоналните си полезности и редица заповеди, които би трябвало да извършват. Противоречието води до скъсване в професионалната еднаквост и чувство за вътрешен спор. Той постоянно остава забранен, само че има последици.
Възприемани са с съмнение, взаимоотношението им с жителите е обременено напрегнато и предубеждения. Честото излагане на обстановки с висок риск, напрежение и рецензия поражда натоварен стрес и прочувствено безсилие.
Синдромът на професионалното прегаряне е постоянно срещан измежду полицейските чиновници, което се показва в загуба на мотивация и прочувствено изтръпване. Този психически товар утежнява качеството на живот на служителите на реда, въздейства върху способността им за съответно осъществяване на отговорностите.
В подтекста на обществени и стопански рецесии, служителят на реда постоянно се оказва в ролята на „ медиатор “, който понася публичното неодобрение. Въпреки че решенията и разпорежданията идват от политическо или управническо равнище. Това води до преживяване за неправда и отчуждение, засилвайки психическата накърнимост на чиновниците.
Послушната на външни сили власт не просто подценява силовите институции, тя целеустремено ги държи в положение на раздробени структури, на безнравственост, неприятно финансиране и липса на автономност. Некачественият асортимент и политическите назначения не са небрежност, а превантивна тактика против опцията от вътрешна опозиция.
Неолиберализмът не пристигна тук като идеология, а като процедура на абдикацията. На минимизиране на разноските за обществени услуги, изключително за защита, ред и сигурност. Условията на труд в полицията са ниско платени, демотивиращи, с липса на съответна техника, образование и кариерна вероятност.
Този изцяло тенденциозен срив в професионалното достолепие се комбинира с публични обвинявания в корупция, съучастничество в незаконна активност, безучастие или произвол. Възстановяване на доверието няма да се реализира посредством PR-акции и самостоятелни уволнения, а посредством смяна в метода, по който властта ръководи, посредством праволинейно съблюдаване на законите.
Доверието в полицията не се възвръща изолирано от доверието в институционалната рамка на страната. Което се гради от горната страна надолу, освен изпод нагоре. Когато полицията „ не работи “, това е директен резултат от политически избор - кого да пази, от кого да го пази и на кого да служи.
Пак опряхме да политическата воля. Която може да бъде задействана единствено извън.
Автор:
trud.bg
Източник: svobodnoslovo.eu
КОМЕНТАРИ