Мяра: Българите предпочитат машинен вот
Доверието в изборите е исторически ниско. Българите избират машинен избор. Централната изборна комисия събира негативизъм на фона на изборния скандал. Не толкоз отрицателни са настройките към Конституционния съд. Изводите са от национално представително проучване от самостоятелната ежемесечна изследователска стратегия „ лице в лице “ на новата организация „ Мяра “. Проведено е с таблети сред 6 и 14 март. Агенцията „ Мяра “ беше неотдавна основана от екипа на Първан Симеонов. Теренът на проучването в огромна степен съответства със свадите към новото преброяване на гласовете от изборите.
Убеждението, че изборите у нас през есента са били свободни и почтени, се споделя от 16,5%, против 63,2%, които са на противоположното мнение. Останалите се двоумят. Единствената група, която вижда изборите като по-скоро свободни и почтени, предстоящо се оказват симпатизантите на победилата партия ГЕРБ. Данните не са непредвидени, само че са фактически отрицателни на фона на цялостната изследователска процедура у нас.
Отношението към Централната изборна комисия е отрицателно при 52,3% от пълнолетните българи и положително при 19,9%. Останалите се двоумят. Отношението към Конституционния съд пък включва 37,2% отрицателни настройки, 30,2% положителни и 32,6% съмнение. Така отношението към Централната изборна комисия се оказва осезаемо отрицателно. Това е в действителност честа обстановка в настройките към български институции, само че ясно проличава, че ЦИК е с доста по-ниско утвърждение от Конституционен съд. Отношението към Конституционен съд пък е на процедура поделено на три сред „ да “, „ не “ и „ не знам “ – което в българския подтекст е или положително удостоверение, или знак за относително ниска осведоменост.
Машините се оказват по-скоро пожеланото средство за гласоподаване. При варианти „ единствено хартия “, „ единствено машини “ или „ и двете “, пълнолетните българи дават отговор, както следва: 17,3% избират единствено хартия, 36,9% – единствено машини, а 30,1% – и двете. Определяща се оказва възрастта, а не толкоз партийните желания. По-младите и стопански дейни желаят машините. Дори и да са последователи на ГЕРБ или ДПС-НН, да вземем за пример – партии, от които обичайно се чакат рецензии към машинния избор. Така Българска социалистическа партия и ДПС-ДПС (АПС) остават внезапно различаващи се на общия декор електорати – поради по-високия възрастов състав, там проличава и повече предпочитание за хартия. Навсякъде другаде изпъкват машините или има сходни дялове с опцията „ и двете “.
Експериментално беше заложен проучвателен въпрос от вида „ в случай че би трябвало да изберете единствено едно от двете “. Резултатите са следните: 52,5% избират машини, 22,8% – хартия. Останалите се двоумят. По този индикатор сякаш двете обединения, произлезли от Движение за права и свободи, остават единствени на общия декор – със симпатизанти, които в по-ясна степен биха избрали хартия. Особено ясно това важи за групировката на Ахмед Доган.
