Какви са обществените нагласи около скандала с изборите?
Доверието в изборите е исторически ниско. Българите избират машинен избор. Централната изборна комисия събира негативизъм на фона на изборния скандал. Не толкоз отрицателни са настройките към Конституционния съд.
- Реклама -
Изводите са от национално представително проучване от самостоятелната ежемесечна изследователска стратегия „ лице в лице “ на новата организация „ Мяра “. Проведено е с таблети сред 6 и 14 март. Агенцията „ Мяра “ беше неотдавна основана от екипа на Първан Симеонов. Теренът на проучването в огромна степен съответства със свадите към новото преброяване на гласовете от изборите.
Убеждението, че изборите у нас през есента са били свободни и почтени, се споделя от 16,5%, против 63,2%, които са на противоположното мнение. Останалите се двоумят. Единствената група, която вижда изборите като по-скоро свободни и почтени, предстоящо се оказват симпатизантите на победилата партия ГЕРБ. Данните не са непредвидени, само че са фактически отрицателни на фона на цялостната изследователска процедура у нас.
Отношението към Централната изборна комисия е отрицателно при 52,3% от пълнолетните българи и положително при 19,9%. Останалите се двоумят. Отношението към Конституционния съд пък включва 37,2% отрицателни настройки, 30,2% положителни и 32,6% съмнение. Така отношението към Централната изборна комисия се оказва осезаемо отрицателно. Това е в действителност честа обстановка в настройките към български институции, само че ясно проличава, че ЦИК е с доста по-ниско утвърждение от Конституционен съд. Отношението към Конституционен съд пък е на процедура поделено на три сред „ да “, „ не “ и „ не знам “ – което в българския подтекст е или положително удостоверение, или знак за относително ниска осведоменост.
Машините се оказват по-скоро пожеланото средство за гласоподаване. При варианти „ единствено хартия “, „ единствено машини “ или „ и двете “, пълнолетните българи дават отговор, както следва: 17,3% избират единствено хартия, 36,9% – единствено машини, а 30,1% – и двете. Определяща се оказва възрастта, а не толкоз партийните желания. По-младите и стопански дейни желаят машините. Дори и да са последователи на ГЕРБ или ДПС-НН, да вземем за пример – партии, от които обичайно се чакат рецензии към машинния избор. Така Българска социалистическа партия и ДПС-ДПС (АПС) остават внезапно различаващи се на общия декор електорати – поради по-високия възрастов състав, там проличава и повече предпочитание за хартия. Навсякъде другаде изпъкват машините или има сходни дялове с опцията „ и двете “.
Експериментално беше заложен проучвателен въпрос от вида „ в случай че би трябвало да изберете единствено едно от двете “. Резултатите са следните: 52,5% избират машини, 22,8% – хартия. Останалите се двоумят. По този индикатор сякаш двете обединения, произлезли от Движение за права и свободи, остават единствени на общия декор – със симпатизанти, които в по-ясна степен биха избрали хартия. Особено ясно това важи за групировката на Ахмед Доган.
Данните са от самостоятелната изследователска стратегия на социологическата организация „ Мяра “. Изследването е извършено „ лице в лице “ с таблети сред 6 и 14 март 2025 година измежду 808 пълнолетни български жители. Максималното общоприетоо отклоняване е ±3,5 при 50% дялове. 1% от извадката се равнява на към 54 000 души.
- Реклама -
Изводите са от национално представително проучване от самостоятелната ежемесечна изследователска стратегия „ лице в лице “ на новата организация „ Мяра “. Проведено е с таблети сред 6 и 14 март. Агенцията „ Мяра “ беше неотдавна основана от екипа на Първан Симеонов. Теренът на проучването в огромна степен съответства със свадите към новото преброяване на гласовете от изборите.
Убеждението, че изборите у нас през есента са били свободни и почтени, се споделя от 16,5%, против 63,2%, които са на противоположното мнение. Останалите се двоумят. Единствената група, която вижда изборите като по-скоро свободни и почтени, предстоящо се оказват симпатизантите на победилата партия ГЕРБ. Данните не са непредвидени, само че са фактически отрицателни на фона на цялостната изследователска процедура у нас.
Отношението към Централната изборна комисия е отрицателно при 52,3% от пълнолетните българи и положително при 19,9%. Останалите се двоумят. Отношението към Конституционния съд пък включва 37,2% отрицателни настройки, 30,2% положителни и 32,6% съмнение. Така отношението към Централната изборна комисия се оказва осезаемо отрицателно. Това е в действителност честа обстановка в настройките към български институции, само че ясно проличава, че ЦИК е с доста по-ниско утвърждение от Конституционен съд. Отношението към Конституционен съд пък е на процедура поделено на три сред „ да “, „ не “ и „ не знам “ – което в българския подтекст е или положително удостоверение, или знак за относително ниска осведоменост.
Машините се оказват по-скоро пожеланото средство за гласоподаване. При варианти „ единствено хартия “, „ единствено машини “ или „ и двете “, пълнолетните българи дават отговор, както следва: 17,3% избират единствено хартия, 36,9% – единствено машини, а 30,1% – и двете. Определяща се оказва възрастта, а не толкоз партийните желания. По-младите и стопански дейни желаят машините. Дори и да са последователи на ГЕРБ или ДПС-НН, да вземем за пример – партии, от които обичайно се чакат рецензии към машинния избор. Така Българска социалистическа партия и ДПС-ДПС (АПС) остават внезапно различаващи се на общия декор електорати – поради по-високия възрастов състав, там проличава и повече предпочитание за хартия. Навсякъде другаде изпъкват машините или има сходни дялове с опцията „ и двете “.
Експериментално беше заложен проучвателен въпрос от вида „ в случай че би трябвало да изберете единствено едно от двете “. Резултатите са следните: 52,5% избират машини, 22,8% – хартия. Останалите се двоумят. По този индикатор сякаш двете обединения, произлезли от Движение за права и свободи, остават единствени на общия декор – със симпатизанти, които в по-ясна степен биха избрали хартия. Особено ясно това важи за групировката на Ахмед Доган.
Данните са от самостоятелната изследователска стратегия на социологическата организация „ Мяра “. Изследването е извършено „ лице в лице “ с таблети сред 6 и 14 март 2025 година измежду 808 пълнолетни български жители. Максималното общоприетоо отклоняване е ±3,5 при 50% дялове. 1% от извадката се равнява на към 54 000 души.
Източник: eurocom.bg
КОМЕНТАРИ