Reuters Institute: Медиите в България страдат от ниско доверие, а все повече хора умишлено избягват новини
Доверието на българите в новините като цяло е ниско (28%), а малките екрани и радиостанциите се считат за най-надеждните източници на информация.
В същото време, България е измежду страните с най-силна обществена рецензия против новинарските медии (т.е. периодичност на случаите, в които хората чуват другите да подлагат на критика журналистиката) - събитие, което се свързва и с по-високото равнище на мнителност по отношение на медиите измежду по-широката публика.
Това са изводите в новото годишно издание на Reuters Institute for the Study of Journalism към Оксфордския университет. Изследването обгръща 46 страни и е извършено с онлайн въпросник на YouGov сред края на януари и началото на февруари 2023 година
Двете частни национални малките екрани Нова ТВ и bTV остават на върха като медийни марки по периодичност на потреблението, като Българска национална телевизия следва на по-далечно трето място. " 24 часа " излиза отпред в печатните издания (23%), а БНР - при радиата, въпреки с едвам 13% слушатели, които го пускат най-малко един път в седмицата.
Сред онлайн медиите - новинарските уеб сайтове на bTV и Нова още веднъж си разделят шампионата по постоянна публика с дребна преднина за bTV, само че тук пазарът наподобява малко по-равномерно разпределен.
Интересното е, че няма наложителна връзка сред честотата на ползване и доверието в съответния бранд - БНР и Българска национална телевизия са запазили авторитет на надеждни източници на новинарска информация, макар че аудиторията им понижава.
Данните демонстрират забавен феномен - все по-често срещано умишлено отбягване на вести от страна на читатели/зрители.
Това се отнася изключително за информацията за войната в Украйна.
България и Гърция излизат преди всичко с 57% от аудиторията, която споделя, че от време на време или постоянно интензивно се пробва да заобикаля вести, при приблизително равнище от 36% за всички изследвани страни.
В България този дял се покачва с 10% на годишна база - на фона на двата следващи предварителни вота за Народно заседание.
Сред всички изследвани страни - най-често тези, които заобикалят новините, го вършат посредством превключване на различен канал, когато пристигна ред за новинарската емисия, или прескачане на новинарските публикации в обществените мрежи.
Тази група включва доста от по-младите хора и тези с по-ниска просветителна степен, написа в разбора.
Втората група от хора избират да заобикалят новините с съответни дейности - да вземем за пример, като изключат известията на телефона си или стопират да ревизират какво се е случило, преди да заспят.
48% от българите споделят, че съзнателно не наблюдават и новините от фронта в Украйна, което е с 10 на 100 повече от междинното за всички изследвани страни.
Това не е единствено български феномен - същото се случва и в други страни, които се намират наоколо до военния спор. Особено висок е делът във Финландия (75%), следвана от Чехия (60%) и Германия (50%).
Тук не става дума наложително за липса на интерес към тематиката, а по-скоро за приоритизиране на времето и предпочитание да се щади психическото здраве от същинските ужаси на войната, споделят създателите на проучването.
Възможно е и потребителите в тези страни да се усещат задоволително добре осведомени за Украйна, защото има необятно и в детайли отразяване на събитията по всички канали, в това число в обществените мрежи.
Румъния, Полша и Турция демонстрират по-ниска степен на умишлено избяване на вести за Украйна - сред 35-37 на 100. В Съединени американски щати единствено 32% от хората са дали отговор, че преднамерено не желаят да знаят какво се случва с войната.
В същото време, България е измежду страните с най-силна обществена рецензия против новинарските медии (т.е. периодичност на случаите, в които хората чуват другите да подлагат на критика журналистиката) - събитие, което се свързва и с по-високото равнище на мнителност по отношение на медиите измежду по-широката публика.
Това са изводите в новото годишно издание на Reuters Institute for the Study of Journalism към Оксфордския университет. Изследването обгръща 46 страни и е извършено с онлайн въпросник на YouGov сред края на януари и началото на февруари 2023 година
Двете частни национални малките екрани Нова ТВ и bTV остават на върха като медийни марки по периодичност на потреблението, като Българска национална телевизия следва на по-далечно трето място. " 24 часа " излиза отпред в печатните издания (23%), а БНР - при радиата, въпреки с едвам 13% слушатели, които го пускат най-малко един път в седмицата.
Сред онлайн медиите - новинарските уеб сайтове на bTV и Нова още веднъж си разделят шампионата по постоянна публика с дребна преднина за bTV, само че тук пазарът наподобява малко по-равномерно разпределен.
Интересното е, че няма наложителна връзка сред честотата на ползване и доверието в съответния бранд - БНР и Българска национална телевизия са запазили авторитет на надеждни източници на новинарска информация, макар че аудиторията им понижава.
Данните демонстрират забавен феномен - все по-често срещано умишлено отбягване на вести от страна на читатели/зрители.
Това се отнася изключително за информацията за войната в Украйна.
България и Гърция излизат преди всичко с 57% от аудиторията, която споделя, че от време на време или постоянно интензивно се пробва да заобикаля вести, при приблизително равнище от 36% за всички изследвани страни.
В България този дял се покачва с 10% на годишна база - на фона на двата следващи предварителни вота за Народно заседание.
Сред всички изследвани страни - най-често тези, които заобикалят новините, го вършат посредством превключване на различен канал, когато пристигна ред за новинарската емисия, или прескачане на новинарските публикации в обществените мрежи.
Тази група включва доста от по-младите хора и тези с по-ниска просветителна степен, написа в разбора.
Втората група от хора избират да заобикалят новините с съответни дейности - да вземем за пример, като изключат известията на телефона си или стопират да ревизират какво се е случило, преди да заспят.
48% от българите споделят, че съзнателно не наблюдават и новините от фронта в Украйна, което е с 10 на 100 повече от междинното за всички изследвани страни.
Това не е единствено български феномен - същото се случва и в други страни, които се намират наоколо до военния спор. Особено висок е делът във Финландия (75%), следвана от Чехия (60%) и Германия (50%).
Тук не става дума наложително за липса на интерес към тематиката, а по-скоро за приоритизиране на времето и предпочитание да се щади психическото здраве от същинските ужаси на войната, споделят създателите на проучването.
Възможно е и потребителите в тези страни да се усещат задоволително добре осведомени за Украйна, защото има необятно и в детайли отразяване на събитията по всички канали, в това число в обществените мрежи.
Румъния, Полша и Турция демонстрират по-ниска степен на умишлено избяване на вести за Украйна - сред 35-37 на 100. В Съединени американски щати единствено 32% от хората са дали отговор, че преднамерено не желаят да знаят какво се случва с войната.
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ