Доверието е крехко и рядко срещано, особено когато животът те

Доверието е нежно и рядко срещано, изключително когато животът те е научил да оцеляваш ден за ден. Но от време на време точно тези, които имат минимум, демонстрират най-голяма религия в другите. В една трогателна преживелица, споделена от гражданин на Сливен, клошарът Асен прави нещо извънредно – поверява всичките си спестени пари на притежател на фотоателие, страхувайки се, че ще ги изгуби. Този дребен, само че надълбоко важен жест повдига въпроси за човешката почтеност, солидарността и същинското значение на доверието. Историята на Асен ни припомня, че от време на време най-ценните уроци идват от тези, които обществото постоянно подценява.

Ето какво написа в мрежата Петьо Илиев Великов:

" Днес в дребното ми фотоателие влезе Асен – прочут клошар, който постоянно срещам и даже съм снимал няколко пъти дружно с неговата спътница Веска. Обикновено той влизаше с усмивка или някаква история, само че този път беше друго. Влезе безшумно, съвсем незабележимо, и ме погледна с очи, цялостни с вяра и паника.

Бръкнах инстинктивно в джоба си, очаквайки да изиска пари, както доста други пъти. Но думите му ме изненадаха надълбоко. " Можеш ли да ми съхраниш тези пари? " – сподели той толкоз безшумно, че едвам го чух. Сърцето ми спря за момент. Този човек, който живее на улицата, искаше да ми повери най-ценното си владеене – парите, които бе спечелил от събирането на отпадъци.

Останах безгласен за миг, осъзнавайки какъв брой огромна е тази молба. За него тези пари бяха всичко. Те бяха неговото оцеляване, неговата сигурност. И все пак, той избираше да ми се довери, без никаква гаранция, с изключение на моята почтена дума. Притесняваше се, че други клошари може да му ги вземат, в случай че ги държи при себе си.

Погледнах го в очите и видях там освен накърнимост, само че и религия. Вяра в мен, в човечността и добротата. Това беше миг, който в никакъв случай няма да не помни. Обещах му, че ще вардя парите му като свои лични и че постоянно ще бъдат тук, когато има потребност от тях. Видях по какъв начин лицето му се озари с облекчение и признателност.

Тази преживелица ме накара да се замисля за същинската стойност на доверието и човешките взаимоотношения. Въпреки компликациите и несгодите, Асен ми сподели, че даже в най-трудните моменти можем да намерим светлина и вяра в сърцата на хората към нас. "