Доверието е една от онези концепции, които приемаме за даденост,

Доверието е една от тези концепции, които одобряваме за даденост, до момента в който не бъде изгубено. В основата на всеки сполучлив екип, система, организация или група, стои водач, който умее да основава просвета на доверие. Именно доверието, а не контролът, оказва помощ в несигурната и динамична бизнес среда. В на известния учебен видеокаст „ Уменията на 21-век ", двама водачи от света на бизнеса и спорта беседват за това по какъв начин ръководят нововъведенията, по какъв начин се оправят с провокациите на новото време и за какво доверието е по-силно от контрола.

Доверието - скритата мощ на водачеството

В основата на доверието стои увереността, че другите ще оправдаят упованията, които сме декларирали пред тях, даже когато не сме в положение да направляваме дейностите им. Добрите водачи имат вяра, че чиновниците им са способени и способни да свършат задачата по най-хубавия метод и в период. Това е изключително значимо за тези, които постоянно би трябвало да делегират задания и да се доверят на своите екипи. В епизода на „ Уменията на 21-век " Александра Мечкова, изпълнителен шеф на Телерик Академия, акцентира смисъла на тази динамичност: „ Лидерът работи посредством хората. Когато поемеш нещо толкоз огромно колкото е една компания, организация или страна, има толкоз доста външни фактори, пазар и среда, които въздействат. Тогава чувството за надзор би трябвало да бъде оставено встрани. "

Лидерите, които построяват просвета на доверие, осъзнават, че управлението на всяка стъпка е невероятно. То може да е даже нездравословно за творчеството и инициативността на екипа. Успешните организации наемат експерти точно поради такива качества, а свръхконтролът, тромавите процеси и тежката подчиненост ги задушават. Затова положителният водач не е просто управител. Както Александра Мечкова отбелязва, той би трябвало да съчетава способността да следва процеси с гъвкавостта да дава независимост. Това основава среда, в която всеки може по едно и също време да следва разпоредбите, само че и да показва концепциите си без боязън от неточности.

Професор Джон Котър от Harvard Business School преглежда водачеството като развой на основаване на визия и ентусиазъм, а не на прецизен надзор на ръководство. Второто никога не е за подценяване, само че то не територия на водача, а на междинния мениджмънт. Според Котър водачите не просто ръководят системата, а я трансформират, като предизвикват хората да мислят, да основават решения и да търсят отговори на разнообразни проблеми, водени от обща визия. Според Мечкова, за разлика от водача „ мениджърът ръководи запаси, време, екипи, съответна дисциплинираност и там чувството за надзор е много огромно ".

Емоционалната връзка - катализатор на доверието

Високото равнище на доверие не се гради единствено върху осъществяването на задания, похвали и награди, а и върху междуличностните взаимоотношения и положителната връзка. Николай Иванов, някогашен капитан на националния тим по волейбол и сегашен член на управителния съвет на Българската федерация по волейбол, също акцентира смисъла на връзката: „ Посланията, думите, дилемите би трябвало да са комуникирани добре - значимо е по какъв метод ще стигнат до избраните хора, с цел да може от една страна тези хора да ги одобряват насериозно, а от друга, да са дейни ". И прибавя, че всеки водач би трябвало да намира верните думи, с които не просто да показва информацията, само че и да стимулира: „ Важно е да можеш да го кажеш по този начин, че човек да желае да го направи ".

Добрият водач, на който можеш да кажеш неприятните неща

Какво обаче, в случай че екипът не е склонен макар мотивиращите думи? Според учени от Харвард доверието се построява в среда, където хората се усещат сигурни да показват мнението си без боязън от отрицателни последици. Това е в основата на теорията на психическата сигурност на Ейми Едмъндсън от Harvard Business School. Според нея водачите играят основна роля в основаването на психически безвредна среда и би трябвало да бъдат образец за неприкритост, да предизвикват екипите си да опитват без боязън от крах и да демонстрират накърнимост.

Това непосредствено се свързва с концепцията за тъй наречените настройка за развиване и напредък (growth mindset), която е тематика на обособен ". Тази идея твърди, че готовността непрекъснато да се учи, включително от личните си неточности, е в основата на триумфа на всеки водач. Затова приемането на сходна настройка за напредък и признаването на грешките от водача построяват надълбоко доверие.

Примери от практиката на разнообразни компании демонстрират, че сигурността да изразиш мнението си без боязън е най-важният фактор за високоефективните екипи. В Гугъл да вземем за пример тя се подрежда даже пред техническите умения или интелектуалните качества на чиновниците. Според резултатите от техния план " Аристотел ", който проучва 180 екипа, психическата сигурност и увереността, че сътрудниците ще изпълнят дилемите си в точния момент и качествено, е в основата на триумфа и успеваемостта. В компанията Pixar на избран стадий от работата всеки има право да изрази мнение и да даде хрумвания за филмовите планове, което разрешава на екипа да опитва и да основава новаторски продукции. В Lidl всеки чиновник има свободата да предлага хрумвания за възстановяване, да предлага и развива и социалнозначими планове, финансирани от компанията, и да прави оценка настоящите условия без боязън, че мнението му може да има отрицателни последствия. Вътрешният план #greshkatalks предизвиква културата на шерване на грешките и научените от тях уроци. Той е стартирал със събития, в които собствен опит са споделили членове на топ мениджмънта, след което каскадно е минал през споделени вътрешно истории на сътрудници от всички равнища. Във всяка компания, която се стреми да сътвори среда, учредена на доверието, грешките следва да се одобряват като опция за рационализиране.

Грешката - опция за подсилване на доверието

В основата на тези образци седи еднакъв принцип: разбирането, че когато хората се усещат сигурни да споделят отзиви, истории и провали и са подготвени да поемат опасности, това укрепва междуличностните връзки и основава по-силна екипна просвета. Но доверието не изисква и не подсигурява съвършенство. Според Мечкова всеки водач би трябвало да бъде наясно, че неточности ще има макар доверието (и макар контрола): „ Ти самият би трябвало да си съзнателен, че правиш неточности и имаш ограничавания, само че и че също можеш да ги развиеш и преодолееш. "

Създаването на просвета на доверие не е еднократен акт, а дълготраен развой, който изисква непрекъснати старания, достоверност и емпатия. Ако желаете да изградите екип, който се движи с убеденост и е подготвен да преодолява провокации, започнете с доверието. За повече хрумвания и практични препоръки гледайте ", продуциран от Лидл България.