Бивш холандски национал: В София ни бихте, но сега ще е различно
Довечера България играе с Холандия и за своите фенове предаването „ Код Спорт “ по ТВ+ потърси мнението на един от най-известните нападатели на „ лалетата “ от близкото минало – Джими Флойд Хаселбанк. Бил е голмайстор и в Португалия, и в Англия. Но огромната му болежка е, че в никакъв случай не е триумфирал с шампионска купа. Но головете му са безчет, а когато Челси го купи, цената му беше рекордна за времето си – 15 милиона паунда. На „ Стамфорд Бридж “ още се приказва за головете на именития нападател.
- Здравейте, Джими! За първи път ли сте в България? Какво ви докара тук?
- О, не, не съм за първи път в България. Идвал съм, с цел да играя футбол. За какво друго? Сегашната ми аудиенция бе, с цел да видя един детски шампионат. Дадох премиите на спечелилите. И желая да ви призная – доста се любувам на България.
- Как почувствахте шампионата „ Евима Къп “?
- Да, постоянно е хубаво да видиш дребни деца да играят футбол. Всеки път се сещам за времената, когато аз бях хлапе. Тичах към терена и гледах другите. Хубави мемоари и добър опит.
- В неделя вечер Холандия приема България в международна подготовка. Какви са упованията ви за този мач?
- За Холандия има една-единствена алтернатива. Ние би трябвало да спечелим! Не го ли създадем, всичко ще свърши за Холандия. В София към този момент успяхте да ни успехите и това беше извънредно неприятна развръзка за нас. Сега обаче имаме нов треньор с нови хрумвания. Освен това холандският футбол постоянно е разполагал с превъзходни гении и се надявам, че в този мач ще бъде доста тежко на България. Вярвам, че ще спечелим.
- Правилно ли беше уволнението на треньора Дани Блинд? Наистина ли той бе повода за неприятните резултати напоследък?
- Вижте, всички знаем по какъв начин действа футболът. Никога не бих споделил, че резултатите са виновност единствено на Дани Блинд. В края на краищата футболистите играят. Но към този момент и аз съм треньор, тъй че знам неписаните закони. Няма ли резултати – треньорът си отива. Много по-лесно е да уволниш един треньор, в сравнение с 20 футболисти. Аз съм уверен, че играчите на Холандия също би трябвало да понесат своята част от рецензията за последните резултати, само че към този момент споделих по какъв начин работи футболът.
- Холандия пропусна Евро 2016. Много евентуално е да не се класира и за Мондиал 2018. Какво се случи в последно време с националния ви тим?
- Холандските национали би трябвало да се преоткрият. Трябва да схванат в каква посока са тръгнали. Не можем да продължаваме да играем със стила, който е прочут по целия свят като холандска марка. Всички излизат против нас на контраатаки. И това е по този начин, тъй като ние постоянно сме офанзивни и доста се отваряме. Все мислим преди всичко по какъв начин би трябвало да играем красиво, вместо за това по какъв начин да спечелим мача. Трябва да се научим да играем и в отбрана. Но не зависи единствено от бранителите. Целият отбор би трябвало да оказва помощ на защитата по-добре. Трябва да се организираме. Ако успеем да го реализираме, ще станем още по-голяма мощ. До момента обаче за жалост много постоянно сме наивници на терена.
- Не липсват ли сега международните звезди в холандския тим?
- Не, има задоволително доста положителни футболисти. От Висшата лига, от Бундеслигата, от Серия А. Все огромни играчи. Но мисля, че казусът ни е в манталитета. Всичко е въпрос на логика на психиката. Вече ви споделих, че в Холандия се играе единствено в офанзива и това се оказва проблем.
- Мислите ли, че има рецесия в холандския футбол? Аякс и ПСВ Айндховен няма да играят в групите на нито един от двата евротурнира, отстранени от по-слаби противници.
- Да, Аякс е отстранен, ПСВ е отстранен. Но кой беше на финала на Лига Европа предишния сезон? Ще ви припомня - Аякс беше. Клубът продаде доста от своите звезди. Санчес го няма, Клаасен също си потегли. Сега им би трябвало време да основат нови звезди. Това е ориста на холандския футбол – всички най-хубави се продават. Най-добрите ни играят в чужбина и нищо не можем да създадем. Приемаме го към този момент като даденост.
- Нека да поговорим малко за вас. Никога не сте бил в трите огромни гранда Аякс, ПСВ Айндховен и Фейенорд, само че станахте международна звезда. Как го постигнахте?
- Като дребен трябваше да си потегли от Холандия и започнах да играя в Португалия. Там получих нужния късмет. Взех го и в никакъв случай не го изпуснах. След това вие сами знаете, че моята кариера се трансформира в история. Щастлив съм, изиграх 27 мача за холандския народен тим. Вкарах голове. Играх на финалите на международното състезание във Франция през 1998 година. Искаше ми се да бъда и на мондиала в Япония и Южна Корея четири сезона по-късно, само че не ме взеха. Приемам обстоятелствата, каквито са.
- Споменахте за Португалия. Помните ли, че там сте играл с един българин?
- Разбира се, той и до момента ми е доста добър другар. Това е Станимир Стоилов. Играеше на позицията зад централния нападател, т.е. зад мен в Кампомайорензе. Бяхме положителни сътрудници в офанзивата. Имаше страховит ляв крайник, беше доста техничен. Прекрасно момче и употребявам това изявление да му пожелая всичко най-хубаво. И една огромна прегръдка. Дано реализира още по-големи резултати като треньор на Астана.
- Очевидно знаете какво прави в този момент?
- Да, работата му е повече от впечатляваща. Надявам се, че ще продължи в същия дух. Да не не помни да поздравя още един българин – Илиан Илиев. Той играеше в Бенфика. Тримата бяхме доста близки, постоянно вечеряхме дружно. И запазихме връзките си към този момент 20 години.
- Кой вкарваше повече голове – вие или Стоилов?
- Разбира се, че аз. Но пък Стоилов даваше повече асистенции.
- Вярно ли е, че сте живели един до различен?
- Не един до различен, а един против различен. Бяхме на една улица. Много пъти съм бил у тях на посетители и даже жена му ни готвеше.
- Първият ви триумф беше купата на Португалия, която спечелихте година по-късно с Боависта. Как ви повлия португалският футбол?
- В Кампомайорензе се усещах чудесно. Вкарах 14 гола, само че тимът изпадна. Така се стигна до прехвърлянето в Боависта. Отборът участваше в европейските шампионати. Стигнахме до финала за купата, която се назовава Таса де Португал. На финала се изправихме против Бенфика. През този сезон вкарах 25 или 26 гола дружно с Нуно Гомеш като сътрудник. Всичко беше ужасно. След това Лийдс ме купи и отидох в Англия.
- Лийдс ви купи за 2 милиона паунда. Каква беше Висшата лига по това време?
- Много тежка. Абсолютно по-тежка и по-трудна от в този момент. Всички трябваше да сме необикновено добре готови физически. Не беше елементарно да пробиеш. В британския футбол няма отмора. Винаги си на педалите. Но това е добре за развиването.
- Станахте голмайстор още в първата си година. Помните ли с кого разделихте премията за голмайстор №1 с по 18 попадения?
- Знам естествено – Майкъл Оуен и Дуайт Йорк.
- Как решихте да се върнете на юг и да подпишете с Атлетико (Мадрид)?
- Беше елементарно решение. Атлетико е огромен клуб. Исках да остана в Лийдс, само че управлението на клуба отхвърли да ми даде контракта, който ме задоволяваше. Така аз напуснах. Атлетико имаше проблеми, тимът не се представяше добре, само че особено аз се справях отлично. Животът в Мадрид беше прекрасен, беше необикновен.
- Вярно ли е, че сте вкарали повече голове, в сравнение с мачове сте играли?
- Не знам. Наистина не знам. В Атлетико обаче в действителност вкарах доста, доста голове.
- Следващата ви стъпка бе Челси. Станахте бързо любим на почитателите. Какво е възприятието да играеш на „ Стамфорд Бридж “?
- Невероятно е. Това беше най-хубавото време в кариерата ми. Бяха сполучливи и специфични моменти за мен. Станах най-големия трансфер във Висшата лига по това време, дружно с Алън Шийрър.
- За какъв брой ви купиха?
- За 15 милиона паунда. Напрежението в Англия беше огромно. Знаех, че от мен се чака всеки мач да съм най-хубавият. И аз какво? Аз.. просто се оправих.
- Два пъти сте работил с Клаудио Раниери в Челси и в Атлетико. Как преживяхте неговата приказка - да стане първенец на Англия с Лестър?
- Страхотно прекарване беше най-много за него и аз доста му се радвах. Досега пазим доста положителни контакти, почитаме се. Той е доста добър човек, който живее с футбола.
- Какво е особено в неговата работа?
- Специално е отношението му към играчите. Добър човек е и това е водещото при него. Колкото до тактиката – там всичко му е ясно.
- От четири сезона в Челси три пъти бяхте голмайстор на тима. Кой е най-специалният ви гол?
- Не знам. Толкова е мъчно да избереш един или различен. Не ме карайте да ги разделям, обичам си ги всичките.
- На полуфиналите в Шампионската лига вашият Челси внезапно стана любимец №1 за трофея. Как позволихте на Монако да ви отстрани?
- Ние бяхме доста по-добрият тим и това беше нашият проблем. Направихме големи неточности против Монако. Трябваше освен да сме на финала, само че и да го спечелим. Но... Господ не беше споделил това да се случи.
- След този край в Челси пристигна Жозе Моуриньо. Не изиска ли да ви задържи?
- Той искаше да направи Челси по своя метод. Затова ми сподели, че съм свободен да си потегли. Така се озовах в Мидълзбро.
- Как мина времето ви в Мидълзбро, а след това и в Чарлтън?
- Две години изкарах в „ Боро “ и ги помня единствено с положително. Във втората стигнахме до финала на Купата на УЕФА, където за жал загубихме тежко с 0:4 от Севиля. Винаги е наслаждение да си сполучлив на интернационално равнище. Футболът беше супер, треньор тогава ни беше Стив Макларън, а почитателите напряко превъзходни. Помня го единствено с положително.
- Преди няколко месеца Гайска Мендиета, вашият съотборник от Мидълзбро, описа в изявление за „ Код Спорт “ тъкмо за този страховит план. Какво се случи по-късно с него?
- Загуби пътя си. Хора като Марк Видука, Якубу, аз, Боатенг, Мендиета напуснахме. И действително никой не ни размени. Така се стигна до изпадането от елита на Мидълзбро. Преди година тимът се завърна във Висшата лига, само че не съумя да се задържи. Надявам се, че през новия сезон ще създадат нужното да съумеят да се изкачат още веднъж. Не е елементарно, само че е допустимо.
- Вярно ли е, че Луис ван Гаал е желал да ви притегли в Барселона, когато играехте за Челси?
- Да, правилно е. Това беше през 2003 година.
- Защо не се случи?
- Защото ден преди да подпиша контракта, Барселона загуби от Валенсия вкъщи. И уволниха Ван Гаал. Така прехвърлянето не се получи. Да, и такива неща се случват във футбола.
- Сигурен съм, че следите от близко Висшата лига. Как се промени шампионата от вашите години до през днешния ден?
- Стана малко по-бавно. Така го виждам в този момент. Има повече звезди, главно от чужбина. Отборите станаха по-равностойни, всеки може да победи всеки. Но конкуренцията не е толкоз физически мощна като преди.
- Кой е вашият любимец за първенец?
- Двата тима от Манчестър. И може би Ливърпул.
- Не споменавате вашия Челси?
- О, Челси постоянно ще се бори за купата. Но малко на брой са тимовете, които две години подред стават първенци. Възможно е да успее, само че аз мисля, че двата тима от Манчестър имат по-добри сформира от Челси. Може би не тъкмо 11-те титуляра, а цялата група. Челси се нуждае да се укрепи с футболисти, с цел да има повече дълбочина в състава.
- Помните ли, че и в Англия сте играл с българин в Чарлтън?
- Да, Радостин Кишишев. И той ми е другар.
- Наистина ли?
- Да, постоянно си приказваме. Дори неотдавна се видяхме и вечеряхме в Лондон. Преди два месеца беше.
- Кои български футболисти харесвате най-вече?
- Димитър Бербатов. Определено е той.
- Играл ли сте против него?
- Много пъти сме се срещали. Много е техничен. Харесвам стила му на нападател. Следя го още от Тотнъм, а след това и в Манчестър Юнайтед.
- Помните ли ваши мачове против български тимове?
- В момента в действителност не мога да се сетя.
- Ще ви напомним. С Челси през 2001-ва срещнахте Левски, там беше Стоилов.
- Да, да. Вярно, че имаше такива мачове. Много от дълго време беше.
- Казахте, че имате 27 мача в националния тим на Холандия. Като някогашна звезда на отбора мислите ли, че има проклинание върху Холандия на огромно състезание? Така и не можете да станете международни първенци. Само един път сте европейски.
- Да, единствено един път. За целия този голям футболен гений, който Холандия ражда, това в действителност е прекомерно малко. Очевидно не сме били задоволително положителни. Затова ви споделих, че би трябвало да си променим стила.
- По ваше време в националния отбор играеха Патрик Клуиверт, Денис Бергкамп и Пиер ван Хойдонк. Какво е да са ти конкуренция такива хора? Какви бяха връзките ви?
- Качеството в офанзивата ни беше извънредно. Затова съм горделив, че изиграх 27 мача. Добре е за мен. Нищо не можех повече да направя. Удоволствие бе да играя с тях, тъй като бяха безспорни международни звезди. А аз постоянно съм желал да съм на най-високо равнище и да измервам сили с най-хубавите.
- Вкарал сте толкоз доста голове. Това повече въпрос на инстинкт ли е или повече се учи?
- Това не се учи. Играеш, играеш, играеш и... просто опитваш да си вършиш работата.
- Роден сте в Суринам, както Рууд Гулит, Франк Рийкард, Кларънс Зеедорф. Как в тази страна се раждат толкоз специфични футболисти? Кажете ни повече за Суринам.
- Едно от най-красивите места на света. Това е холандска колония и от там мнозина идват в Европа. Когато едно момче проходи, първото нещо е да стартира да рита топката. Играе се на улицата и всички са щастливи. Най-добрите футболисти са започвали кариерата си точно на улицата. Така се случи и с мен. Първо бях на улицата, а след това на тревата.
- Ходите ли в Суринам?
- Да, от време на време.
- Вярно ли е, че когато сте бил на три години мотопед ви е счупил крайници и е имало заплаха поради случая да не станете футболист?
- Да, случи се на улицата. Бях в действителност към този момент на четири години. Майка ми подреди да си остана вкъщи, само че моя брат излезе на открито. Исках да го вървя след. Така вършат постоянно по-малките братя. Не послушах майка ми, взех решение самичък да пресека пътя и не се огледах. Един мотоциклетист не ме видя също и ми счупи крайници. Случва се в живота.
- Тежи ли ви, че в никакъв случай не станахте първенец?
- Да, липсва ми купа. Определено. Но пък се надявам доста пъти да стана първенец като треньор.
- Антверпен, Бъртън и Куинс Парк Рейнджърс са първите ви стъпки като треньор. Какъв опит събрахте там?
- Трите бяха извънредно разнообразни, само че ми доставиха наслаждение. Лично най-добре се оправих в Бъртън. По разнообразни аргументи не се заседях дълго. Но натрупах опит. Вече знам какво е треньорството и очаквам идващото предизвикателство.
- Кое е по-трудно – да сте футболист или треньор?
- О, няма подозрение. Безспорно треньорството е по-трудно.
- Защо?
- Защото би трябвало да мислиш за всичко. Когато си треньор, твои задължения са тимът, чиновниците, почитателите...Всичко.
- Да приключим с трансферния прозорец. За вас Челси заплати 15 милиона паунда, това действително не са пари за звезда през днешния ден. Мислите ли, че сегашните суми са луди?
- Не, те са такива каквито са! След като има търсене, има пари, значи цената е действителна. Всеки желае най-хубавото. Телевизионните пари вършат по този начин, че да няма предел на прехвърлянията. Това сте вие, момчета!
- И финален въпрос – какъв брой щеше да коства през днешния ден Джими Флойд Хаселбенк?
- Нямам никаква концепция. Благодаря.
Красимир МИНЕВ и Владимир ПАМУКОВ, ТВ+
- Здравейте, Джими! За първи път ли сте в България? Какво ви докара тук?
- О, не, не съм за първи път в България. Идвал съм, с цел да играя футбол. За какво друго? Сегашната ми аудиенция бе, с цел да видя един детски шампионат. Дадох премиите на спечелилите. И желая да ви призная – доста се любувам на България.
- Как почувствахте шампионата „ Евима Къп “?
- Да, постоянно е хубаво да видиш дребни деца да играят футбол. Всеки път се сещам за времената, когато аз бях хлапе. Тичах към терена и гледах другите. Хубави мемоари и добър опит.
- В неделя вечер Холандия приема България в международна подготовка. Какви са упованията ви за този мач?
- За Холандия има една-единствена алтернатива. Ние би трябвало да спечелим! Не го ли създадем, всичко ще свърши за Холандия. В София към този момент успяхте да ни успехите и това беше извънредно неприятна развръзка за нас. Сега обаче имаме нов треньор с нови хрумвания. Освен това холандският футбол постоянно е разполагал с превъзходни гении и се надявам, че в този мач ще бъде доста тежко на България. Вярвам, че ще спечелим.
- Правилно ли беше уволнението на треньора Дани Блинд? Наистина ли той бе повода за неприятните резултати напоследък?
- Вижте, всички знаем по какъв начин действа футболът. Никога не бих споделил, че резултатите са виновност единствено на Дани Блинд. В края на краищата футболистите играят. Но към този момент и аз съм треньор, тъй че знам неписаните закони. Няма ли резултати – треньорът си отива. Много по-лесно е да уволниш един треньор, в сравнение с 20 футболисти. Аз съм уверен, че играчите на Холандия също би трябвало да понесат своята част от рецензията за последните резултати, само че към този момент споделих по какъв начин работи футболът.
- Холандия пропусна Евро 2016. Много евентуално е да не се класира и за Мондиал 2018. Какво се случи в последно време с националния ви тим?
- Холандските национали би трябвало да се преоткрият. Трябва да схванат в каква посока са тръгнали. Не можем да продължаваме да играем със стила, който е прочут по целия свят като холандска марка. Всички излизат против нас на контраатаки. И това е по този начин, тъй като ние постоянно сме офанзивни и доста се отваряме. Все мислим преди всичко по какъв начин би трябвало да играем красиво, вместо за това по какъв начин да спечелим мача. Трябва да се научим да играем и в отбрана. Но не зависи единствено от бранителите. Целият отбор би трябвало да оказва помощ на защитата по-добре. Трябва да се организираме. Ако успеем да го реализираме, ще станем още по-голяма мощ. До момента обаче за жалост много постоянно сме наивници на терена.
- Не липсват ли сега международните звезди в холандския тим?
- Не, има задоволително доста положителни футболисти. От Висшата лига, от Бундеслигата, от Серия А. Все огромни играчи. Но мисля, че казусът ни е в манталитета. Всичко е въпрос на логика на психиката. Вече ви споделих, че в Холандия се играе единствено в офанзива и това се оказва проблем.
- Мислите ли, че има рецесия в холандския футбол? Аякс и ПСВ Айндховен няма да играят в групите на нито един от двата евротурнира, отстранени от по-слаби противници.
- Да, Аякс е отстранен, ПСВ е отстранен. Но кой беше на финала на Лига Европа предишния сезон? Ще ви припомня - Аякс беше. Клубът продаде доста от своите звезди. Санчес го няма, Клаасен също си потегли. Сега им би трябвало време да основат нови звезди. Това е ориста на холандския футбол – всички най-хубави се продават. Най-добрите ни играят в чужбина и нищо не можем да създадем. Приемаме го към този момент като даденост.
- Нека да поговорим малко за вас. Никога не сте бил в трите огромни гранда Аякс, ПСВ Айндховен и Фейенорд, само че станахте международна звезда. Как го постигнахте?
- Като дребен трябваше да си потегли от Холандия и започнах да играя в Португалия. Там получих нужния късмет. Взех го и в никакъв случай не го изпуснах. След това вие сами знаете, че моята кариера се трансформира в история. Щастлив съм, изиграх 27 мача за холандския народен тим. Вкарах голове. Играх на финалите на международното състезание във Франция през 1998 година. Искаше ми се да бъда и на мондиала в Япония и Южна Корея четири сезона по-късно, само че не ме взеха. Приемам обстоятелствата, каквито са.
- Споменахте за Португалия. Помните ли, че там сте играл с един българин?
- Разбира се, той и до момента ми е доста добър другар. Това е Станимир Стоилов. Играеше на позицията зад централния нападател, т.е. зад мен в Кампомайорензе. Бяхме положителни сътрудници в офанзивата. Имаше страховит ляв крайник, беше доста техничен. Прекрасно момче и употребявам това изявление да му пожелая всичко най-хубаво. И една огромна прегръдка. Дано реализира още по-големи резултати като треньор на Астана.
- Очевидно знаете какво прави в този момент?
- Да, работата му е повече от впечатляваща. Надявам се, че ще продължи в същия дух. Да не не помни да поздравя още един българин – Илиан Илиев. Той играеше в Бенфика. Тримата бяхме доста близки, постоянно вечеряхме дружно. И запазихме връзките си към този момент 20 години.
- Кой вкарваше повече голове – вие или Стоилов?
- Разбира се, че аз. Но пък Стоилов даваше повече асистенции.
- Вярно ли е, че сте живели един до различен?
- Не един до различен, а един против различен. Бяхме на една улица. Много пъти съм бил у тях на посетители и даже жена му ни готвеше.
- Първият ви триумф беше купата на Португалия, която спечелихте година по-късно с Боависта. Как ви повлия португалският футбол?
- В Кампомайорензе се усещах чудесно. Вкарах 14 гола, само че тимът изпадна. Така се стигна до прехвърлянето в Боависта. Отборът участваше в европейските шампионати. Стигнахме до финала за купата, която се назовава Таса де Португал. На финала се изправихме против Бенфика. През този сезон вкарах 25 или 26 гола дружно с Нуно Гомеш като сътрудник. Всичко беше ужасно. След това Лийдс ме купи и отидох в Англия.
- Лийдс ви купи за 2 милиона паунда. Каква беше Висшата лига по това време?
- Много тежка. Абсолютно по-тежка и по-трудна от в този момент. Всички трябваше да сме необикновено добре готови физически. Не беше елементарно да пробиеш. В британския футбол няма отмора. Винаги си на педалите. Но това е добре за развиването.
- Станахте голмайстор още в първата си година. Помните ли с кого разделихте премията за голмайстор №1 с по 18 попадения?
- Знам естествено – Майкъл Оуен и Дуайт Йорк.
- Как решихте да се върнете на юг и да подпишете с Атлетико (Мадрид)?
- Беше елементарно решение. Атлетико е огромен клуб. Исках да остана в Лийдс, само че управлението на клуба отхвърли да ми даде контракта, който ме задоволяваше. Така аз напуснах. Атлетико имаше проблеми, тимът не се представяше добре, само че особено аз се справях отлично. Животът в Мадрид беше прекрасен, беше необикновен.
- Вярно ли е, че сте вкарали повече голове, в сравнение с мачове сте играли?
- Не знам. Наистина не знам. В Атлетико обаче в действителност вкарах доста, доста голове.
- Следващата ви стъпка бе Челси. Станахте бързо любим на почитателите. Какво е възприятието да играеш на „ Стамфорд Бридж “?
- Невероятно е. Това беше най-хубавото време в кариерата ми. Бяха сполучливи и специфични моменти за мен. Станах най-големия трансфер във Висшата лига по това време, дружно с Алън Шийрър.
- За какъв брой ви купиха?
- За 15 милиона паунда. Напрежението в Англия беше огромно. Знаех, че от мен се чака всеки мач да съм най-хубавият. И аз какво? Аз.. просто се оправих.
- Два пъти сте работил с Клаудио Раниери в Челси и в Атлетико. Как преживяхте неговата приказка - да стане първенец на Англия с Лестър?
- Страхотно прекарване беше най-много за него и аз доста му се радвах. Досега пазим доста положителни контакти, почитаме се. Той е доста добър човек, който живее с футбола.
- Какво е особено в неговата работа?
- Специално е отношението му към играчите. Добър човек е и това е водещото при него. Колкото до тактиката – там всичко му е ясно.
- От четири сезона в Челси три пъти бяхте голмайстор на тима. Кой е най-специалният ви гол?
- Не знам. Толкова е мъчно да избереш един или различен. Не ме карайте да ги разделям, обичам си ги всичките.
- На полуфиналите в Шампионската лига вашият Челси внезапно стана любимец №1 за трофея. Как позволихте на Монако да ви отстрани?
- Ние бяхме доста по-добрият тим и това беше нашият проблем. Направихме големи неточности против Монако. Трябваше освен да сме на финала, само че и да го спечелим. Но... Господ не беше споделил това да се случи.
- След този край в Челси пристигна Жозе Моуриньо. Не изиска ли да ви задържи?
- Той искаше да направи Челси по своя метод. Затова ми сподели, че съм свободен да си потегли. Така се озовах в Мидълзбро.
- Как мина времето ви в Мидълзбро, а след това и в Чарлтън?
- Две години изкарах в „ Боро “ и ги помня единствено с положително. Във втората стигнахме до финала на Купата на УЕФА, където за жал загубихме тежко с 0:4 от Севиля. Винаги е наслаждение да си сполучлив на интернационално равнище. Футболът беше супер, треньор тогава ни беше Стив Макларън, а почитателите напряко превъзходни. Помня го единствено с положително.
- Преди няколко месеца Гайска Мендиета, вашият съотборник от Мидълзбро, описа в изявление за „ Код Спорт “ тъкмо за този страховит план. Какво се случи по-късно с него?
- Загуби пътя си. Хора като Марк Видука, Якубу, аз, Боатенг, Мендиета напуснахме. И действително никой не ни размени. Така се стигна до изпадането от елита на Мидълзбро. Преди година тимът се завърна във Висшата лига, само че не съумя да се задържи. Надявам се, че през новия сезон ще създадат нужното да съумеят да се изкачат още веднъж. Не е елементарно, само че е допустимо.
- Вярно ли е, че Луис ван Гаал е желал да ви притегли в Барселона, когато играехте за Челси?
- Да, правилно е. Това беше през 2003 година.
- Защо не се случи?
- Защото ден преди да подпиша контракта, Барселона загуби от Валенсия вкъщи. И уволниха Ван Гаал. Така прехвърлянето не се получи. Да, и такива неща се случват във футбола.
- Сигурен съм, че следите от близко Висшата лига. Как се промени шампионата от вашите години до през днешния ден?
- Стана малко по-бавно. Така го виждам в този момент. Има повече звезди, главно от чужбина. Отборите станаха по-равностойни, всеки може да победи всеки. Но конкуренцията не е толкоз физически мощна като преди.
- Кой е вашият любимец за първенец?
- Двата тима от Манчестър. И може би Ливърпул.
- Не споменавате вашия Челси?
- О, Челси постоянно ще се бори за купата. Но малко на брой са тимовете, които две години подред стават първенци. Възможно е да успее, само че аз мисля, че двата тима от Манчестър имат по-добри сформира от Челси. Може би не тъкмо 11-те титуляра, а цялата група. Челси се нуждае да се укрепи с футболисти, с цел да има повече дълбочина в състава.
- Помните ли, че и в Англия сте играл с българин в Чарлтън?
- Да, Радостин Кишишев. И той ми е другар.
- Наистина ли?
- Да, постоянно си приказваме. Дори неотдавна се видяхме и вечеряхме в Лондон. Преди два месеца беше.
- Кои български футболисти харесвате най-вече?
- Димитър Бербатов. Определено е той.
- Играл ли сте против него?
- Много пъти сме се срещали. Много е техничен. Харесвам стила му на нападател. Следя го още от Тотнъм, а след това и в Манчестър Юнайтед.
- Помните ли ваши мачове против български тимове?
- В момента в действителност не мога да се сетя.
- Ще ви напомним. С Челси през 2001-ва срещнахте Левски, там беше Стоилов.
- Да, да. Вярно, че имаше такива мачове. Много от дълго време беше.
- Казахте, че имате 27 мача в националния тим на Холандия. Като някогашна звезда на отбора мислите ли, че има проклинание върху Холандия на огромно състезание? Така и не можете да станете международни първенци. Само един път сте европейски.
- Да, единствено един път. За целия този голям футболен гений, който Холандия ражда, това в действителност е прекомерно малко. Очевидно не сме били задоволително положителни. Затова ви споделих, че би трябвало да си променим стила.
- По ваше време в националния отбор играеха Патрик Клуиверт, Денис Бергкамп и Пиер ван Хойдонк. Какво е да са ти конкуренция такива хора? Какви бяха връзките ви?
- Качеството в офанзивата ни беше извънредно. Затова съм горделив, че изиграх 27 мача. Добре е за мен. Нищо не можех повече да направя. Удоволствие бе да играя с тях, тъй като бяха безспорни международни звезди. А аз постоянно съм желал да съм на най-високо равнище и да измервам сили с най-хубавите.
- Вкарал сте толкоз доста голове. Това повече въпрос на инстинкт ли е или повече се учи?
- Това не се учи. Играеш, играеш, играеш и... просто опитваш да си вършиш работата.
- Роден сте в Суринам, както Рууд Гулит, Франк Рийкард, Кларънс Зеедорф. Как в тази страна се раждат толкоз специфични футболисти? Кажете ни повече за Суринам.
- Едно от най-красивите места на света. Това е холандска колония и от там мнозина идват в Европа. Когато едно момче проходи, първото нещо е да стартира да рита топката. Играе се на улицата и всички са щастливи. Най-добрите футболисти са започвали кариерата си точно на улицата. Така се случи и с мен. Първо бях на улицата, а след това на тревата.
- Ходите ли в Суринам?
- Да, от време на време.
- Вярно ли е, че когато сте бил на три години мотопед ви е счупил крайници и е имало заплаха поради случая да не станете футболист?
- Да, случи се на улицата. Бях в действителност към този момент на четири години. Майка ми подреди да си остана вкъщи, само че моя брат излезе на открито. Исках да го вървя след. Така вършат постоянно по-малките братя. Не послушах майка ми, взех решение самичък да пресека пътя и не се огледах. Един мотоциклетист не ме видя също и ми счупи крайници. Случва се в живота.
- Тежи ли ви, че в никакъв случай не станахте първенец?
- Да, липсва ми купа. Определено. Но пък се надявам доста пъти да стана първенец като треньор.
- Антверпен, Бъртън и Куинс Парк Рейнджърс са първите ви стъпки като треньор. Какъв опит събрахте там?
- Трите бяха извънредно разнообразни, само че ми доставиха наслаждение. Лично най-добре се оправих в Бъртън. По разнообразни аргументи не се заседях дълго. Но натрупах опит. Вече знам какво е треньорството и очаквам идващото предизвикателство.
- Кое е по-трудно – да сте футболист или треньор?
- О, няма подозрение. Безспорно треньорството е по-трудно.
- Защо?
- Защото би трябвало да мислиш за всичко. Когато си треньор, твои задължения са тимът, чиновниците, почитателите...Всичко.
- Да приключим с трансферния прозорец. За вас Челси заплати 15 милиона паунда, това действително не са пари за звезда през днешния ден. Мислите ли, че сегашните суми са луди?
- Не, те са такива каквито са! След като има търсене, има пари, значи цената е действителна. Всеки желае най-хубавото. Телевизионните пари вършат по този начин, че да няма предел на прехвърлянията. Това сте вие, момчета!
- И финален въпрос – какъв брой щеше да коства през днешния ден Джими Флойд Хаселбенк?
- Нямам никаква концепция. Благодаря.
Красимир МИНЕВ и Владимир ПАМУКОВ, ТВ+
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ