Дотук те са основали над 10 хил. фирми в Турция

Дотук те са основали над 10 хиляди компании в Турция - сирийските бежанци, които са също и бизнесмени, основават работни места и даже усилват турския експорт. Жалко единствено, че не могат да разчитат на поддръжка от страната.

Сирийски магазин в Истанбул

За мнозина сирийци Мехмет Течан е най-важният човек в Турция - той е заместник-директор на професионалното учебно заведение " Остим " в Анкара и оказва помощ на сирийските бежанци да си намерят работа. Той подкрепя тяхната интеграция, утешава ги, приказва с евентуални работодатели, бори се против предразсъдъците.

Сирийците са предприемчиви
Редакцията предлага
Отношението към е с напрежение, напомня " Ди Велт ". По този мотив Течан споделя, че сирийците би трябвало да изоставен Турция единствено в случай че самите те желаят това. " Турция печели от това, че сирийците работят в страната ", прибавя той. И колкото по-добре тези хора са интегрирани на трудовия пазар, толкоз по-добре е това за турската стопанска система. " Те не са единствено бежанци, те са бизнесмени, клиенти и данъкоплатци ", споделя Течан.

Това се удостоверява и от изследванията, които сочат, че за осем години сирийците са основали над 10 000 компании в Турция - приблизително с по 7 служащи или чиновници. А защото сирийците са по-експортно насочени от турците, те освен основават нови работни места, само че и обезпечават по този метод нови благоприятни условия за турската външна търговия. Данните сочат, че единствено 31 % от турските компании изнасят своя продукция в чужбина, до момента в който при сирийците този дял надвишава 55%. Едно от обясненията е, че сирийските компании избират да изнасят стоките си, тъй като им е мъчно да пробият на турския пазар.

Първоначално единствено дребна част от предприятията бяха подготвени да назначават бежанци публично, спомня си Течан. В най-хубавия случай ставаше въпрос главно за работа на черно - тъй като по този начин на компаниите им излизаше по-евтино. Сирийците в Турция получават позволение за работа единствено в провинцията, в която са регистрирани - най-вече в градовете наоколо до сирийската граница. Тъй като обаче в огромните градове като Истанбул има повече работни места, сирийците се принуждават да работят без регистрация, т.е. нелегално в сфери, за които не е нужна подготовка - като сезонни служащи, в строителството, в производството и шивашката индустрия.

От това печелят всички

Това освен води до спад в заплатите на турските служащи, само че и. Те работят без здравни осигуровки, без позволение за работа, без опцията да пращат децата си на учебно заведение. Именно в тези случаи се намесва Течан, който търси черноработниците и предизвестява работодателите им, че наемането по този метод се преследва от закона. Той се пробва да ги убеди да изпращат сирийците на образование в неговото учебно заведение, защото това е преференциално и за двете страни: професионалното учебно заведение поема една четвърт от разноските за заплата, а предприятието получава най-после дипломиран чиновник. Сирийците на собствен ред получават опцията да се записват на място, щом могат да потвърдят, че са назначени на работа.

Професионалното образование е значимо за интеграцията на трудовия пазар

Официалната позиция на държавното управление е, че сирийските бежанци могат да останат в Турция. Управляващата Партия на справедливостта и развиването твърди, че връщането в родината би трябвало да става на непринуден принцип. Но зад кулисите политическото управление в Анкара работи друго:. Затова и той влага толкоз старания в офанзивата в Северна Сирия.

През октомври изтече срокът, в който пребиваващите незаконно в Истанбул сирийски бежанци трябваше да изоставен града, връщайки се назад в провинциите, където са били регистрирани. По сведения на правозащитни организации е имало и депортации, показва " Ди Велт ".

Държавата би трябвало да прави повече

Повечето хора, с които Мехмет Течан беседва, желаят да останат в Турция. " Те са се устроили тук с цената на положени големи старания и не желаят нито да се връщат в Сирия, нито да отпътуват за Европа ", твърди той. Но за сполучливата им интеграция, което включва професионалното образование и устройването им на трудовия пазар, те се нуждаят от поддръжката на страната. А тя не мисли дълготрайно и перспективно - в най-хубавия случай държавното управление поддържа такива планове единствено за стеснен интервал от време - не си слага дълготрайни цели, показва зам.-директорът на професионалното учебно заведение " Остим " в Анкара.