На днешния ден е роден летописеца на Беломорска Тракия д-р Б...
Доцент доктор Кирил Стаев Бакърджиев е роден на 20 април 1918 година в беломорското село Доганхисар, през днешния ден в рамките на Република Гърция, припомня самодейността " С достолепие и религия ". През 1923 година фамилията му е насила да напусне родния си край поради почналите гонения против българското население от страна на гръцките управляващи. Настаняват се в Хасково. Въпреки сложния живот, той съумява да приключи духовна семинария, а по-късно и „ Ветеринарна медицина “ в Софийския университет.
Веднага по-късно стартира да работи в секционния център на Българска народна армия в Кърджали. Във военната подчиненост доближава до чин полковник. През 1953 година излиза разпореждане на Министерски съвет за подсилване на селското стопанство. Тогава се реалокира в Хасково и работи като ветеринарен доктор. Става шеф на Ветеринарномедицинския център в града. Превръща практическите си наблюдения в научни разработки. Защитава степените младши и старши теоретичен помощник, с цел да доближи до докторската си дисертация и да се трансформира в първия лекар на ветеринарномедицинските науки в Южна България.
Той е един от хилядите българи, претърпели живота на бежанеца и носещи в сърцето си свидния спомен за родната Тракия. Приема като задача съхранението и предаването на доста хора на истината за Тракийския въпрос – тематика, която е била табу за науката, литературата и учебниците с десетилетия. И през днешния ден в Хасково живеят негови родственици.
В продължение на 60 години изследва историята, географията, етнологията и националното творчество на родния си Доганхисар, отделя доста време и влага доста сила, с цел да построи благонадежден щит срещу избледняването на загатна. Дълги години е в управлението на тракийската организация. Има принос за построяването на Тракийския дом и паметника на Капитан Петко челник в Хасково. Най-съществената част от неговата задача обаче съставлява събирателската му активност – с касетофон в ръка влиза в съвсем всеки тракийски дом, с цел да запише персоналните мемоари на стотици хора. Въпреки че през днешния ден те не са живи, техните потомци разполагат с разказите им, с помощта на него. Тези съхранени думи съставляват исторически доказателства за това, което се е случило в Беломорска Тракия през 1913 година и в интервала сред 1920 и 1925 година Играят роля и за неговите исторически проучвания. Богатата му изследователска активност намира израз в книгите „ Родното село на Капитан Петко челник “, „ Република Доганхисар-Градец: Защита и погром “ и „ Република Доганхисар-Градец: По непознати земи и крайбрежия “.
На 01.06.2018 година посмъртно е разгласен за почетен жител на Хасково.
Веднага по-късно стартира да работи в секционния център на Българска народна армия в Кърджали. Във военната подчиненост доближава до чин полковник. През 1953 година излиза разпореждане на Министерски съвет за подсилване на селското стопанство. Тогава се реалокира в Хасково и работи като ветеринарен доктор. Става шеф на Ветеринарномедицинския център в града. Превръща практическите си наблюдения в научни разработки. Защитава степените младши и старши теоретичен помощник, с цел да доближи до докторската си дисертация и да се трансформира в първия лекар на ветеринарномедицинските науки в Южна България.
Той е един от хилядите българи, претърпели живота на бежанеца и носещи в сърцето си свидния спомен за родната Тракия. Приема като задача съхранението и предаването на доста хора на истината за Тракийския въпрос – тематика, която е била табу за науката, литературата и учебниците с десетилетия. И през днешния ден в Хасково живеят негови родственици.
В продължение на 60 години изследва историята, географията, етнологията и националното творчество на родния си Доганхисар, отделя доста време и влага доста сила, с цел да построи благонадежден щит срещу избледняването на загатна. Дълги години е в управлението на тракийската организация. Има принос за построяването на Тракийския дом и паметника на Капитан Петко челник в Хасково. Най-съществената част от неговата задача обаче съставлява събирателската му активност – с касетофон в ръка влиза в съвсем всеки тракийски дом, с цел да запише персоналните мемоари на стотици хора. Въпреки че през днешния ден те не са живи, техните потомци разполагат с разказите им, с помощта на него. Тези съхранени думи съставляват исторически доказателства за това, което се е случило в Беломорска Тракия през 1913 година и в интервала сред 1920 и 1925 година Играят роля и за неговите исторически проучвания. Богатата му изследователска активност намира израз в книгите „ Родното село на Капитан Петко челник “, „ Република Доганхисар-Градец: Защита и погром “ и „ Република Доганхисар-Градец: По непознати земи и крайбрежия “.
На 01.06.2018 година посмъртно е разгласен за почетен жител на Хасково.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ