Да си журналист е състояние на духа, не е просто професия
Доцент доктор Ефрем Ефремов преподава от 1991 година в Софийския университет " Св. Климент Охридски " специалностите " Теория и процедура на редактирането ", " Спортна публицистика " и " Типология на списанието " във Факултета по публицистика и всеобща връзка (ФЖМК). Той е основател и началник на магистърската стратегия " Спортна публицистика ", стартирала през 2014 година. Има дълготраен стаж в специалността – постъпва във вестник " Старт " през 1982 година. Работил е още във вестник " Експрес " и списанията " Световен спорт ", " Спорт плюс ", " Старт " и " Спринт ". През 1986 година става сътрудник на италианското списание Guerin Sportivo, а написа материали и за изданието за тенис Matchball. Доц. доктор Ефремов е участвал на Олимпийските игри в Сеул'88, Барселона'92, Атланта'96, Атина 2004, Торино 2006, Пекин 2008 и Лондон 2012. Носител е на премията " Надежда Лекарска ", връчвана от БОК за принос към олимпийското обучение и просвета. В кариерата си е отразявал онлайн 18 пъти Мача на звездите в НБА, а и по няколко пъти " Уимбълдън ", " Ролас Гарос " и US Open. Над 10 години е ръководител на Българската асоциация на спортните публицисти. Пред Sportal.bg доцент доктор Ефремов приказва за публицистиката – преди и в този момент, както и за вероятностите пред магистърската стратегия " Спортна публицистика ". Ето какво показа известният публицист пред нашата медия:
– Идва новата образователна година. Бихте ли дали повече информация за програмата " Спортна публицистика " във ФЖМК?
– Програмата съществува от пет години и се радва на добър триумф. В нея могат да вземат участие всички, които имат приключена бакалавърска степен в български университет. Има хора, които в действителност обичат спорта и желаят да се осъществят в спортната публицистика. Те знаят, че дипломата от Университета е скъпа, тъй като получават действителни познания. Има и такива, които са с одобрени специалности, само че желаят да си осъществят детската фантазия и да учат спортна публицистика. Имам случай на татко и щерка да завършат по едно и също време програмата. И двамата са отлични адвокати, само че за година и половина последваха пътя на сърцето си. Имам случай с татко, който е водещ химик и се записа при нас, а щерка му учи PR също във Факултета. Питах го – по какъв начин се е решил и той отговори, че неговото момиче го стимулирало. Иначе – записванията започнаха от 19-ти август, посредством електронната система на Университета. Те ще продължат до 5-ти септември. За облекчение на претендентите – от 2-ри септември всеки може да пристигна във Факултета по публицистика и да получи помощ при записването си на място. Магистърската стратегия е задочна форма, лекциите са през три месеца, три семестъра е, семестриалната такса е 650 лв.. Това е междинна цена за Университета. Срещу парите и ученолюбието си, студентите получават доста познания, положителни модели за работа, процедура с водещи експерти. В края – тапия от влиятелен факултет, на най-престижния университет у нас. Не инцидентно наблягам ученолюбието. В тази стратегия дипломи не се купуват.
– Ще се разграничава ли новата образователна година с нещо от остарялата? – Програмата е уравновесена сред теоретични познания и на практика дисциплини. За образец – проф. Лозан Митев от НСА води " История на спорта " и " Олимпизъм ". Дисциплината " Маркетинг на спортни събития " също се води от учител от НСА – доцент Георги Драганов. Те с огромно наслаждение работят с нашите студенти. Проф. Нели Огнянова чете лекциите им по " Медийно право ", проф. Веселина Вълканова – по " Медиен дизайн ", проф. Милко Петров води часовете по " Чуждестранна публицистика "... Мисля, че няма по-добри преподаватели от тези у нас. Не желая да изброявам всички, че ще пропусна някого. Що се отнася до практическите дисциплини – то в програмата преподават Томислав Русев, Борислав Борисов, Влади Лазарова. Благодаря им, че включват заниманията със студентите в натоварения си график и се отнасят извънредно съществено към преподавателската си работа. Тук би трябвало да подчертая, че заплащането не е високо, и те го вършат единствено от почитание към Университета и от чудесното възприятие, че можеш да споделиш професионалния си опит с хора, които желаят да го получат. Не е инцидентно, че студентите излизат заредени след всеки час с тях. От тази година ще поканя Георги Филипов и Асен Спиридонов, които постоянно са се отзовавали на студенските стремежи. Специално внимание ще получи онлайн спортната публицистика.
– Как стои въпросът с реализацията – надали всички, които завършат дисциплината намират място в спортната публицистика?
– Не всички. Има такива, които си мислят, че дипломата им автоматизирано обезпечава място в спортна редакция. Това не е по този начин. Но имам и студенти, които започнаха работа по специалността, която обичат и за която са учили и то крепко. Така че – програмата е причина, само че не е наложително изискване. При всички положения – тя доближава студентите към реализацията им.
– Какъв слоган бихте избрали за програмата " Спортна публицистика "?
– Да не излезе доста самохвално, само че първото, което ми идва на разум е: " Учи, при най-хубавите! ". Друг слоган е " Следвай фантазията си ".
– Какви качества съгласно вас би трябвало да има един състезателен публицист, с цел да се наложи в специалността?
– Много са. Индустрията, наречена " Спорт " се разви с такива темпове и толкоз доста пари се завъртяха в нея, че тя към този момент не приема самоуки дилетанти или пишещи ентусиасти в редовете си. Тя има потребност от професионални комуникатори, които да изясняват комплицирана материя. Как може да се проучват търговски явления като Висшата лига в Англия или НБА, без положителни знания по стопанска система и право? Само с опоетизиране на финта на даден състезател или треньорската скица не става... Как може да се обяснят пълноценно проблемите с допинга, без геополитически взор и нелоши знания по фармация? Как може да се проучва явлението " Барселона " без испанската, по-близка и по-далечна, история? Мога да дам десетки сходни образеца.
– По класическата доктрина " радиото оповестява, малкия екран демонстрира, пресата изяснява ". Какво е мястото на онлайн медиите в актуалния журналистически свят?
– Те вършат всичко. Парадоксално е, само че в най-бързата медия, пътят на новината до хората е най-сложен. Времевият напън е най-силен, конкуренцията – голяма. Редакторите би трябвало да се оправят с всеки стадий от процеса – от избора на информация, до редактирането на текста, обработването на илюстрацията, стартирането на видео, в случай че има. Да работят в екип, тъй като всички вършат всичко. Да намират време и да развият креативните си хрумвания и да обсъдят концепциите на сътрудниците си, да модерират форумите, да се оправят с техническите компликации. Не на последно място – да търсят нови осведомителни канали като обществените мрежи. За тях, съгласно типа им, би трябвало да се преобразуват заглавията и лийда. Същевременно – обществените мрежи се обрисуват и като главен източник на информация. Те също би трябвало да се наблюдават. Общото с класическата публицистика е отговорността пред читателите. Да се пускат единствено тествани неща, да не се търсят " кликбайт " заглавия, да не се подвежда аудиторията.
– Кое може да накара един младеж да се насочи към специалността състезателен публицист?
– Идеалистично видяно – любовта към спорта. Желанието да си превърнеш заниманието в специалност. На процедура се вижда, че това не толкоз просто. Особено – в случай че искаш да си измежду най-хубавите в специалността. За това – би трябвало да се сравняваш фактически с най-хубавите. Да знаеш езици и да имаш вътрешната нужда да отвориш уеб страницата на L'Équipe, на La Gazzetta dello Sport, на Diario AS, на ЕSPN – с цел да видиш те по какъв начин са го създали, по какъв начин са отразили даден проблем и да помислиш – какво можеш да взаимстваш от тях. Но това е креативен развой, а не машинален " копи-пейст ". Последното може да е бързо решение, да цялостни размер, само че е ликвидиране за креативното развиване на всеки сътрудник.
– Какво е мнението ви за актуалната спортна публицистика?
– Нямам самочувствието да върша съпоставения " на едро ". Мисля, че има положителни спортни публицисти, както и не толкоз. Техническата гражданска война промени напълно публицистиката като форма. Но не и като смисъл и морал.
– Какви неточности позволяват най-често днешните спортни публицисти?
– Не мога да върша цялостни и общовалидни систематизирания, само че имам наблюдения. Пускат се по злободневното. Отразяват за момента. Работят повече от редакциите, а не на " терен ". Не се развиват. Използват се клишета, търси се жълтенията. Не се написа с вероятност. Ще обясня какво имам поради. В Съединени американски щати или в Англия излизат сборници с текстове, които са със заглавие: " Най-доброто от спортната публицистика " за съответната година. Преди няколко години бях решил да направя подобен у нас и с болежка открих, че мъчно ще си намеря задоволителен брой текстове. Такива, които да се четат и да провокират размисъл отвън съответния настоящ миг. Които са в известна степен непреходни. Има едно определение, приписват го на Маркес. То гласи че: " Добрата публицистика е литература, писана небрежно ". Такава публицистика като цяло – липсва всеобщо у нас. Но има останали положителни писачи. Мога да кажа имена, само че отново се багра, че ще изпусна някого.
– Навремето бяхте част от редакцията на емблематичния вестник " Старт ". Основният плюс и главният минус да си публицист в днешно време?
– Плюсът в този момент е, че по елементарно се постъпва на работа. Преди трябваше някой да се пенсионира, с цел да вземат младеж на неговото място. Конкуренцията беше страховита. Друг плюс е съществуването на информация. Ние нямахме такава. Минусът – че редакторските критерии за качествата на даден текст спаднаха. Рядко се вършат опити да се излезе отвън рамките на резултата или станалото на терена.
– Какъв съвет бихте дали на младите спортни публицисти?
– Учете се непрестанно. Ако някой си мисли, че е достигнал върха в развиването си, значи към този момент се е запътил надолу в гилдията. Накрая – ще кажа нещо известно, само че правилно. Да си публицист е положение на духа, не е просто специалност.
– Идва новата образователна година. Бихте ли дали повече информация за програмата " Спортна публицистика " във ФЖМК?
– Програмата съществува от пет години и се радва на добър триумф. В нея могат да вземат участие всички, които имат приключена бакалавърска степен в български университет. Има хора, които в действителност обичат спорта и желаят да се осъществят в спортната публицистика. Те знаят, че дипломата от Университета е скъпа, тъй като получават действителни познания. Има и такива, които са с одобрени специалности, само че желаят да си осъществят детската фантазия и да учат спортна публицистика. Имам случай на татко и щерка да завършат по едно и също време програмата. И двамата са отлични адвокати, само че за година и половина последваха пътя на сърцето си. Имам случай с татко, който е водещ химик и се записа при нас, а щерка му учи PR също във Факултета. Питах го – по какъв начин се е решил и той отговори, че неговото момиче го стимулирало. Иначе – записванията започнаха от 19-ти август, посредством електронната система на Университета. Те ще продължат до 5-ти септември. За облекчение на претендентите – от 2-ри септември всеки може да пристигна във Факултета по публицистика и да получи помощ при записването си на място. Магистърската стратегия е задочна форма, лекциите са през три месеца, три семестъра е, семестриалната такса е 650 лв.. Това е междинна цена за Университета. Срещу парите и ученолюбието си, студентите получават доста познания, положителни модели за работа, процедура с водещи експерти. В края – тапия от влиятелен факултет, на най-престижния университет у нас. Не инцидентно наблягам ученолюбието. В тази стратегия дипломи не се купуват.
– Ще се разграничава ли новата образователна година с нещо от остарялата? – Програмата е уравновесена сред теоретични познания и на практика дисциплини. За образец – проф. Лозан Митев от НСА води " История на спорта " и " Олимпизъм ". Дисциплината " Маркетинг на спортни събития " също се води от учител от НСА – доцент Георги Драганов. Те с огромно наслаждение работят с нашите студенти. Проф. Нели Огнянова чете лекциите им по " Медийно право ", проф. Веселина Вълканова – по " Медиен дизайн ", проф. Милко Петров води часовете по " Чуждестранна публицистика "... Мисля, че няма по-добри преподаватели от тези у нас. Не желая да изброявам всички, че ще пропусна някого. Що се отнася до практическите дисциплини – то в програмата преподават Томислав Русев, Борислав Борисов, Влади Лазарова. Благодаря им, че включват заниманията със студентите в натоварения си график и се отнасят извънредно съществено към преподавателската си работа. Тук би трябвало да подчертая, че заплащането не е високо, и те го вършат единствено от почитание към Университета и от чудесното възприятие, че можеш да споделиш професионалния си опит с хора, които желаят да го получат. Не е инцидентно, че студентите излизат заредени след всеки час с тях. От тази година ще поканя Георги Филипов и Асен Спиридонов, които постоянно са се отзовавали на студенските стремежи. Специално внимание ще получи онлайн спортната публицистика.
– Как стои въпросът с реализацията – надали всички, които завършат дисциплината намират място в спортната публицистика?
– Не всички. Има такива, които си мислят, че дипломата им автоматизирано обезпечава място в спортна редакция. Това не е по този начин. Но имам и студенти, които започнаха работа по специалността, която обичат и за която са учили и то крепко. Така че – програмата е причина, само че не е наложително изискване. При всички положения – тя доближава студентите към реализацията им.
– Какъв слоган бихте избрали за програмата " Спортна публицистика "?
– Да не излезе доста самохвално, само че първото, което ми идва на разум е: " Учи, при най-хубавите! ". Друг слоган е " Следвай фантазията си ".
– Какви качества съгласно вас би трябвало да има един състезателен публицист, с цел да се наложи в специалността?
– Много са. Индустрията, наречена " Спорт " се разви с такива темпове и толкоз доста пари се завъртяха в нея, че тя към този момент не приема самоуки дилетанти или пишещи ентусиасти в редовете си. Тя има потребност от професионални комуникатори, които да изясняват комплицирана материя. Как може да се проучват търговски явления като Висшата лига в Англия или НБА, без положителни знания по стопанска система и право? Само с опоетизиране на финта на даден състезател или треньорската скица не става... Как може да се обяснят пълноценно проблемите с допинга, без геополитически взор и нелоши знания по фармация? Как може да се проучва явлението " Барселона " без испанската, по-близка и по-далечна, история? Мога да дам десетки сходни образеца.
– По класическата доктрина " радиото оповестява, малкия екран демонстрира, пресата изяснява ". Какво е мястото на онлайн медиите в актуалния журналистически свят?
– Те вършат всичко. Парадоксално е, само че в най-бързата медия, пътят на новината до хората е най-сложен. Времевият напън е най-силен, конкуренцията – голяма. Редакторите би трябвало да се оправят с всеки стадий от процеса – от избора на информация, до редактирането на текста, обработването на илюстрацията, стартирането на видео, в случай че има. Да работят в екип, тъй като всички вършат всичко. Да намират време и да развият креативните си хрумвания и да обсъдят концепциите на сътрудниците си, да модерират форумите, да се оправят с техническите компликации. Не на последно място – да търсят нови осведомителни канали като обществените мрежи. За тях, съгласно типа им, би трябвало да се преобразуват заглавията и лийда. Същевременно – обществените мрежи се обрисуват и като главен източник на информация. Те също би трябвало да се наблюдават. Общото с класическата публицистика е отговорността пред читателите. Да се пускат единствено тествани неща, да не се търсят " кликбайт " заглавия, да не се подвежда аудиторията.
– Кое може да накара един младеж да се насочи към специалността състезателен публицист?
– Идеалистично видяно – любовта към спорта. Желанието да си превърнеш заниманието в специалност. На процедура се вижда, че това не толкоз просто. Особено – в случай че искаш да си измежду най-хубавите в специалността. За това – би трябвало да се сравняваш фактически с най-хубавите. Да знаеш езици и да имаш вътрешната нужда да отвориш уеб страницата на L'Équipe, на La Gazzetta dello Sport, на Diario AS, на ЕSPN – с цел да видиш те по какъв начин са го създали, по какъв начин са отразили даден проблем и да помислиш – какво можеш да взаимстваш от тях. Но това е креативен развой, а не машинален " копи-пейст ". Последното може да е бързо решение, да цялостни размер, само че е ликвидиране за креативното развиване на всеки сътрудник.
– Какво е мнението ви за актуалната спортна публицистика?
– Нямам самочувствието да върша съпоставения " на едро ". Мисля, че има положителни спортни публицисти, както и не толкоз. Техническата гражданска война промени напълно публицистиката като форма. Но не и като смисъл и морал.
– Какви неточности позволяват най-често днешните спортни публицисти?
– Не мога да върша цялостни и общовалидни систематизирания, само че имам наблюдения. Пускат се по злободневното. Отразяват за момента. Работят повече от редакциите, а не на " терен ". Не се развиват. Използват се клишета, търси се жълтенията. Не се написа с вероятност. Ще обясня какво имам поради. В Съединени американски щати или в Англия излизат сборници с текстове, които са със заглавие: " Най-доброто от спортната публицистика " за съответната година. Преди няколко години бях решил да направя подобен у нас и с болежка открих, че мъчно ще си намеря задоволителен брой текстове. Такива, които да се четат и да провокират размисъл отвън съответния настоящ миг. Които са в известна степен непреходни. Има едно определение, приписват го на Маркес. То гласи че: " Добрата публицистика е литература, писана небрежно ". Такава публицистика като цяло – липсва всеобщо у нас. Но има останали положителни писачи. Мога да кажа имена, само че отново се багра, че ще изпусна някого.
– Навремето бяхте част от редакцията на емблематичния вестник " Старт ". Основният плюс и главният минус да си публицист в днешно време?
– Плюсът в този момент е, че по елементарно се постъпва на работа. Преди трябваше някой да се пенсионира, с цел да вземат младеж на неговото място. Конкуренцията беше страховита. Друг плюс е съществуването на информация. Ние нямахме такава. Минусът – че редакторските критерии за качествата на даден текст спаднаха. Рядко се вършат опити да се излезе отвън рамките на резултата или станалото на терена.
– Какъв съвет бихте дали на младите спортни публицисти?
– Учете се непрестанно. Ако някой си мисли, че е достигнал върха в развиването си, значи към този момент се е запътил надолу в гилдията. Накрая – ще кажа нещо известно, само че правилно. Да си публицист е положение на духа, не е просто специалност.
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ