Доц. Станимир Сираков е един от само 36-има лекари в света с

Доц. Станимир Сираков е един от само 36-има лекари в света с европейска диплома по неврорентгенология.
Когато майка ти е занаятчия на спорта в ски бягането и те е възпитала от дете, че отговори Не мога и Не искам не се броят, няма ги, евентуално можеш да се реализираш в която си поискаш специалност.
За благополучие на хората с най-тежки патологии на кръвоносните съдове в мозъка, доцент Станимир Сираков избира за задача на живота си неврорентгенологията. “Виновен ” за посвещаването тъкмо в помощ на болните хора е персоналният образец на татко му – доктор.

Доц. Сираков приключва медицина през 2009 година, специализира в чужбина и единствено 10 година по-късно към този момент е доцент и част от елитния тим на лекарите, които способстват за положителното име на Университетската болница за интензивно лекуване “Св. Иван Рилски ” в София. Младият доктор е един от единствено от 36-имата експерти в света с европейска тапия по неврорентгенология. Сертификатът му се присъжда от новосформирания Европейски ръб по невроинтервенции, който сплотява напъните на трите водещи специалности в лекуването на мозъчносъдовите заболявания. Дипломата удостоверява опита и квалификацията на българския експерт да прави щадящото ендоваскуларно лекуване на най-сложните и сложни мозъчносъдови болести.

Казано налично, лекарят лекува мозъчните минимално инвазивно и с далечен достъп, най-често през артерия на крайници. Със специфични устройства, които се вкарват в кръвоносния съд през дребен прорез на бедрото, се доближава до мозъка и стартира същинското лекуване.

Новата тапия на доцент Сираков е ключ за вратите на който и да е от огромните центрове за ендоваскуларни процедури в Европа. Само че индивидът, учтив да дава всичко от себе си за хората, които му имат вяра, избира по-трудния път. Екипът му кандидатства за статут на упълномощен център за образование за невроендоваскуларни процедури към Европейския ръб по невроинтервенции.

Ако успеем, ще сме единствени в Източноевропейския район. Ще е огромно достижение и за българската медицина, и за нашите пациенти, споделя доцент Сираков.

Точното наименование на активността, която той прави – интервенционална неврорентгенология, звучи разбираемо за света, само че у нас не е задоволително известно.

Причината е в другия метод към дефинирането на специалностите. В България лекуването се прави от медици по образна диагностика, които имат спомагателна подготовка в ендоваскуларното лекуване, на открито моделът е различен.

“Откакто съществува, медицината се стреми към по-малка травматичност и минимална инвазивност. В мозъчносъдовото лекуване напредъкът е неправдоподобен. При прохождането на неврохирургичното лекуване на съдовете в мозъка смъртността е била доста висока, а най-сложните аневризми просто не са били третирани. С развиването на ендоваскуларното лекуване от ден на ден мозъчносъдови болести може да се лекуват с щадящите способи и при несравнимо по-малък риск. От първия път, в който при специализацията си в чужбина видях опциите за по-нискорисковото лекуване на съществени мозъчносъдови болести, бях извоюван вечно за тези способи. Те икономисват отворената интервенция на главата, а до уязвимото място се стига по съдов път и с техники, които са различни на класическите. Методите са развити от интервенционалните рентгенолози и през днешния ден към този момент работим отдалечени на 1-1,5 метра от полето на деяние

В Европа към 98% от активността в тази сфера се поемат от интервенционални рентгенолози, които имат спомагателна подготовка по интервенционална неврорентгенология, с цел да работят ориентирано в мозъчносъдовите болести.

У нас не е по този начин – вземаме компетентност по образна диагностика, а по-късно би трябвало да се придобие спомагателна 2-годишна подготовка по интервенционална рентгенология, с цел да вършим лечебни процедури под рентгенов, скенеров или ехографски надзор. Това дава опция да се правят интервенции по цялото тяло, само че в нашата болница сме избрали за фокус неврохирургичните пациенти ”, изяснява лекарят.

За съпоставяне той дава образец с лекуването на мозъчните аневризми. Те съставляват балонообразни разширения на кръвоносен съд, които са рискови да се раздерат заради изтъняването на стената им в зоната на раздуването. Често това става без “предизвестие ”, а нерядко се откриват при липса на каквито и да е признаци инцидентно, преди да са прокървили.

През 2012-2013 година към 95% от пациентите с мозъчни аневризми в “Св. Иван Рилски ” са третирани с класическа неврохирургия.

Тази година от към 90 лекувани пациенти на 88 е помогнато ендоваскуларно- без отваряне на главата, и по европейски стандарти.

“Към момента за такава активност българските лекари се образоваме на открито кой както успее. Ако планът ни за център за образование у нас се осъществя и той бъде упълномощен от европейския ръб, ще се подсигурява, че се работи по единни одобрени стандарти. Предлагаме организацията да бъде по немски и френски модел – най-малко 2-годишен курс, в който ще се квалифицират невролози, неврохирурзи, рентгенолози. След покриване на избрани критерии и явяване на изпит

приключилите ще бъдат сертифицирани и ще могат да работят на всички места в Европа, посочи доцент Сираков.

До втори курс в университета той бил уверен, че ще става хирург. След това до четвърти курс се виждал като предстоящ анестезиолог или офталмолог. В пети и шести обаче татко му го предизвиква да посещава огромни медицински конгреси и там открива опциите на неврорентгенологията. Омагьосан е от капацитета й, а методът не се ползва в България.

Това е! – споделя си тогавашният студент. Мисли (както и в този момент си показват множеството българи), че с цел да работи в тази област, би трябвало да специализира неврохирургия. Всъщност се оказва, че пътят към ендоваскуларното лекуване в мозъка минава през образната диагностика/рентгенология.

“Рентгенологията и физиотерапията бяха специалностите, за които в никакъв случай не съм мислел, че може да ме привлекат. Сега се майтапя, че в случай че в бъдеще взема втора компетентност, нищо чудно да е физиотерапия ”, усмихва се лекарят.

Достъпно ли е за пациентите в България модерното “безкръвно ” лекуване на мозъчните съдове, което екипът на доцент Сираков прави?

“В началото най-тежката част от диалога с пациентите беше не да обясня всички благоприятни условия за лекуване и рисковете, а че би трябвало да се заплати огромна сума за консумативите. С причини и калкулации, както и с поддръжка от нуждаещите се пациенти успяхме да се преборим и да убедим здравната каса, че щадящото лекуване е целесъобразно от всяка позиция. То връща множеството пациенти в нормалния за тях живот, в положение са да възобновят работата си и да са потребни за себе си и за обществото. Докато върху по-малките суми първоначално за класическата неврохирургия се натрупват  следващи разноски за по-продължителното възобновяване и болничен престой. В последна сметка отворената интервенция е освен по-тежка за пациента, само че става и по-скъпа за страната ”, припомня неврорентгенологът.

След като здравната каса приема причините на прагматичността, към този момент не се постанова пациентите да си купуват от джоба консумативите за новаторското лекуване.

Остава обаче парадоксът в заплащането на лекарския труд, който продължава да е неостойностен. “Ние не получаваме съвсем нищо за нашите интервенции, тъй като цената на клиничната пътека остава в клиниката по неврохирургия, а ние правим самата намеса. Дейността е нова и в НЗОК към момента не е изменен методът на възнаграждение за лекарския труд при ендоваскуларното лекуване. За последните години се преборихме да се поемат скъпите консумативи, с цел да не ги заплащат пациентите, само че не успяхме да реализираме действително финансиране за осъществената от нас активност ”, разяснява доцент Сираков.

Той е от генерацията на милениумите, донесла от световноизвестни школи и центрове съвременни лечения и организация на лекуването. Нагласата да не се отхвърля, до момента в който не направи всичко допустимо за предоставяне на късмет на живота, му носи справедливо самопризнание и професионални оценки.

Заедно с това доцент Сираков е пример за емпатия и етично отношение към пациентите и сътрудниците си. Половината му ден е отдаден да изяснява на страдащите хора всички благоприятни условия за лекуване с плюсовете и рисковете, с цел да могат да вземат решение по какъв начин да продължат.

С благородството на мощния учи специализантите си на всичко, което може и знае, изпраща ги на курсове на открито, с цел да остава екипът в крайник с най-новото.

На този декор ще има ли сюрпризирани от справката в деловодството на болничното заведение, че неврорентгенологът е натрупал над 140 дни неизползвана отмора,

а за последните 20 дни, в които има право на отпуск по бащинство след раждането на дребния му наследник, е направил 20-ина интервенции и продължава да се грижи ежедневно за пациентите си?

Коментарът на доцент Сираков е елементарен: “Звънят ми в 7 сутринта от Пловдив: “Майка ми прокърви ”. И аз – какво? Да кажа: “Имам новородено бебе у дома, търси си различен метод ”?! След няколко часа към този момент я оперирахме. ”

Инфо: 24 часа