Нина Найденова: “Всички са маскари“ не работи при управление на кризи
Доц. Нина Найденова - дълготраен шеф на Държавна опера-Пловдив, прикани в обява Министерство на културата да покажа положителните образци на сполучливи театри, интернационалните им планове, фестивалната им политика и налагането на млади актьори:
Прочетете още
„ Всички са маскари “ е най-НЕ работещата формула при ръководство на рецесии.
Днес, Министърът на културата разгласи ограниченията, които ще бъдат подхванати с оглед спешната обстановка в региона на театралните изкуства. Мотивите за идната промяна са ясни, звучат оправдани и най-много открити! Но, като дълготраен шеф на огромен културен институт, бих желала да повдигна въпроси, отговорите на които са част от бъдещата смяна! Може би!?
Накъде вървим, къде сме, кои са целите ни…. Не е ли тази рецесия в следствие и на изчезналата повече от 20 години работеща „ Национална тактика за развиване на културата “? Не би трябвало ли да почнем от тук? „
Управление на смяната “ е развой, който по учебник е от 2 до 7 години… Процес, който се води от доста добре готови шефове - мениджъри, водачи. Обучават ли се такива? Има ли ги? И апелирам, отбележете, те би трябвало да дават отговор на следните условия: да основават креативен концепции; да развиват и поддържат артистични екипи; да ръководят индустриални процеси – т.е фабрика за произвеждане на декори, костюми, реквизит; да се оправят със съществуващите амортизирани материални бази и сграден фонд; да вкарват софтуерни нововъведения и развиване на модерни изразни средства в изкуството; да познават и съблюдават съществуващото законодателство; да имат финансова просветеност и способността да ръководят бюджети; да ръководят и регистрират проекти; да работят в екип и да стимулират артистите и чиновниците си; да развиват публики, общности, просветителни процеси, и т.н.т И най – към този момент от къде ще се намерят тези „ камикадзе “ шефове, след протичащото се?
Министерство на културата има ли този потенциал да направи следващата промяна за " на следващия ден ", със съществуващите разбори и без въпросната СТРАТЕГИЯ ЗА КУЛТУРА? Експерти, финансисти, подкрепящи процеса на смяна, налице ли са? Синдикатите ще вземат участие интензивно и имам вяра ще защитят позициите си и хората, работещи в институтите. А основаването на ТВОРЧЕСТВО по какъв начин ще се подсигурява? Какви трендове ще се следват? Кой и по какъв начин ще ги постанова?
За ръководещите шефове писах нагоре, прибавям единствено мощната им демотивация да работят 16 часа в денонощието и без почивен ден и да бъдат „ хулени “, по хипотеза „ отговорни “, след протичащото се в последните дни? И не на последно място! Не би трябвало ли да се покажат всички образци за сполучливо водени културни институти – театри, опери. Международните им планове, репертоарните им и фестивални политики, публичните настройки към тях, развиването на публиките им, развиването на националното ни творчество и млади артисти…
„ Всички са маскари “ е най-НЕ работещата формула при ръководство на рецесии. Има с какво да се гордеем! Моля, господин министър, покажете го на обществото ни! На сътрудниците! За да продължим! "
Прочетете още
„ Всички са маскари “ е най-НЕ работещата формула при ръководство на рецесии.
Днес, Министърът на културата разгласи ограниченията, които ще бъдат подхванати с оглед спешната обстановка в региона на театралните изкуства. Мотивите за идната промяна са ясни, звучат оправдани и най-много открити! Но, като дълготраен шеф на огромен културен институт, бих желала да повдигна въпроси, отговорите на които са част от бъдещата смяна! Може би!?
Накъде вървим, къде сме, кои са целите ни…. Не е ли тази рецесия в следствие и на изчезналата повече от 20 години работеща „ Национална тактика за развиване на културата “? Не би трябвало ли да почнем от тук? „
Управление на смяната “ е развой, който по учебник е от 2 до 7 години… Процес, който се води от доста добре готови шефове - мениджъри, водачи. Обучават ли се такива? Има ли ги? И апелирам, отбележете, те би трябвало да дават отговор на следните условия: да основават креативен концепции; да развиват и поддържат артистични екипи; да ръководят индустриални процеси – т.е фабрика за произвеждане на декори, костюми, реквизит; да се оправят със съществуващите амортизирани материални бази и сграден фонд; да вкарват софтуерни нововъведения и развиване на модерни изразни средства в изкуството; да познават и съблюдават съществуващото законодателство; да имат финансова просветеност и способността да ръководят бюджети; да ръководят и регистрират проекти; да работят в екип и да стимулират артистите и чиновниците си; да развиват публики, общности, просветителни процеси, и т.н.т И най – към този момент от къде ще се намерят тези „ камикадзе “ шефове, след протичащото се?
Министерство на културата има ли този потенциал да направи следващата промяна за " на следващия ден ", със съществуващите разбори и без въпросната СТРАТЕГИЯ ЗА КУЛТУРА? Експерти, финансисти, подкрепящи процеса на смяна, налице ли са? Синдикатите ще вземат участие интензивно и имам вяра ще защитят позициите си и хората, работещи в институтите. А основаването на ТВОРЧЕСТВО по какъв начин ще се подсигурява? Какви трендове ще се следват? Кой и по какъв начин ще ги постанова?
За ръководещите шефове писах нагоре, прибавям единствено мощната им демотивация да работят 16 часа в денонощието и без почивен ден и да бъдат „ хулени “, по хипотеза „ отговорни “, след протичащото се в последните дни? И не на последно място! Не би трябвало ли да се покажат всички образци за сполучливо водени културни институти – театри, опери. Международните им планове, репертоарните им и фестивални политики, публичните настройки към тях, развиването на публиките им, развиването на националното ни творчество и млади артисти…
„ Всички са маскари “ е най-НЕ работещата формула при ръководство на рецесии. Има с какво да се гордеем! Моля, господин министър, покажете го на обществото ни! На сътрудниците! За да продължим! "
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ