Доц. Наталия Киселоваза Труд За да достигнат до заветните 4% на

Доц. Наталия Киселова

за Труд

За да доближат до заветните 4% на „ Величие “ им трябват още 31 гласа. Вероятността партия „ Величие “ да реализира анулиране на изборите е дребна. Не единствено тъй като пътят към Конституционния съд е комплициран, а тъй като е належащо професионално написано и аргументирано с доказателства искане.

Всеки глас е значим, това чуват студентите на лекцията по отношение на организацията за производство в избори в България. Отминалите предварителни парламентарни избори на 27 октомври са образец за смисъла на всеки глас на жителите.

Накратко, за партиите и обединенията от партии са дали своят вот общо 2 436 475 български жители, като включително не влизат недействителните гласове и вотът „ Не поддържам никого “, които не вземат участие във образуването на окончателните изборни резултати. Следователно 1% от действителните гласове за действителни участници е 24 364,75 гласа, а 4% - са 97 459 гласа. Или с 29 повече от резултата на партия „ Величие “ (97 438 по данни от уеб страницата на ЦИК). Пресметливи публицисти пресметнаха, че 29 гласа обаче не биха стигнали на партията на Ивелин Михайлов, с цел да получи 4% от общия избирателен резултат. Причината е, че при съществуването на 29 спомагателни гласа ще се вдигне и общата изборна интензивност (от 2 436 475 гласа на 2 436 504 гласа), тъй като по този метод ще се вдигне и бариерата за влизане в Народното събрание.

Така се оказва, че с цел да доближат до заветните 4% от настоящия избор, на " Величие " са им нужни още 31 гласа - или общо 97 451 гласа, които да им обезпечат резултат от над 4 % (или по-точно 4,000032833916 %). Оставането под прага за влизане с 3,999 % от действителните гласове сложи още веднъж въпроса за оборване на изборните резултати.

Още в понеделник вечерта ръководителят на партията И. Михайлов разгласи, че ще изискат анулиране на изборите и ново броене, което да покаже действителния резултат на „ Величие “. „ Ние ще предприемем всички дейности, в това число протестни дейности, ще сезираме разнообразни европейски институции. Ще сезираме Организация на обединените нации “ заканва се ръководителят на партията.

Прави усещане, че още след предходните избори в политическа партия „ Величие “ не са наясно с реда за оборване на изборните резултати. С Определение 7514 от 18.06.2024 година IV поделение на Върховен административен съд по административно дело 6294/2024 година оставя без разглеждане тъжба (с входящ номер 9511 от 18.06.2024 г.), подадена от политическа партия „ Величие “, срещу Решение 3482-НС от 14.06.2024 година на Централната изборна комисия, с което са оповестени определените народни представители в Петдесетото Народно заседание. Жалбоподателят излага съображения за незаконност на оспорения акт, заради нарушаване на изборното законодателство, довело до ощетяване на Политическа партия „ Величие “ посредством погрешно отчитане на изборните резултати със забележителен брой гласове.

Счита, че е налице явно разминаване сред протоколите от машините в секционните изборни комисии и регистрираните гласове от флаш паметта, както и нарушаване на разпоредбите за видеозаснемане процеса на преброяване на бюлетините и отчитане на резултатите от изборите за Народно заседание, извършени на 09.06.2024 година Жалбоподателят моли Върховният административен съд да разгласи решението на ЦИК за незаконосъобразно и да се извърши ново броене.

Върховният административен съд приема, че съгласно специфичната наредба на член 304 от Изборния кодек (ИК) разногласията по отношение на законността на изборите за народни представители и на избора на депутат се вземат решение от Конституционния съд. Редът е регламентиран с нормите на член 305 и член 306 ИК. В случая жалбоподателят е оспорил оповестените изборни резултати от създадените на 09.06.2024 година избори за народни представители на Петдесетото Народно заседание, заради което разглеждането на жалбата по реда на член 58, алинея 1 от ИК от Върховния административен съд, е неприемливо, поради съществуването на категорично уредени от законодателя специфичен ред и органи за иницииране и разрешаване на спор по отношение на законността на оповестените резултати от изборите за народни представители.

По тези съображения жалбата като неприемлива, е оставена без разглеждане, а формираното производството е прекъснато.

Съгласно член 66 от Конституцията законността на изборите може да се оспори пред Конституционния съд по реда, избран със закон, в тази ситуация това е Изборния кодекс. Това състояние е доказано и в член 304 от ИК – „ Споровете по отношение на законността на изборите за народни представители и на избора на депутат се вземат решение от Конституционния съд “.

Право на оборване имат „ претендентите за народни представители, партиите, обединенията и лицето, което съставлява инициативния комитет, записали претенденти в изборите, може да оспорят законността на изборите за народни представители и на избора на депутат пред орган по член 150 алинея 1 от Конституцията в 7-дневен период от оповестяването на решението с резултатите от изборите от Централната изборна комисия “ (чл. 305, алинея 1 ИК). Това решение на ЦИК се чака в околните дни.

В 15-дневен период от оповестяването на решението на ЦИК (по първата алинея на член 305) с резултатите от изборите от Централната изборна комисия органът по член 150, алинея 1 от Конституцията въз основа на постъпилото оборване или по своя самодейност може да сезира Конституционния съд с стимулирано искане да се произнесе по законността на изборите за народни представители или на избора на депутат (чл. 305, алинея 2 ИК).

Кои са субектите по член 150, алинея 1, изр. първо от Конституцията, които могат да сезират Конституционния съд за оборване на законността на изборите за народни представители? Това са 1/5 от народните представители, президентът, Министерският съвет, Върховният касационен съд, Върховният административен съд и основният прокурор.

Важен подробност от настояването е, че би трябвало да бъдат посочени съответни нарушавания в съответни изборни региони и секционни изборни комисии. Искането би трябвало да съдържа не общото изказване, че 31 гласа не са достигнали на политическа партия „ Величие “ да влезе в Народното събрание, само че и действителни и съответни причини за съществени изборни нарушавания, които трансформират радикално резултата от изборите.

Ако Конституционният съд е сезиран, то той взема решение дали да брои наново бюлетините в съответните секции.
Според член 306, алинея 2 от ИК Конституционният съд би трябвало да се произнесе по случая в период от два месеца след постъпване на настояването. Искането не стопира осъществяването на решението на Централната изборна комисия.

При оповестяване на неправомерност на избор на депутат от конституционната пълномощия, ЦИК се произнася с решение въз основа на акта на Конституционния съд – преразпределение на мандатите съгласно променените действителни гласове. (Има процедура на Конституционния съд през годините в този смисъл.)

При оповестяване на неправомерност на изборите за народни представители се създава нов избор за Народно заседание не по-късно от два месеца от постановяването на решението. (През 2013 година имаше такова искане, само че то беше отхвърлено от Конституционния съд.)

Вероятността партия „ Величие “ да реализира анулиране на изборите е дребна. Не единствено тъй като пътят към Конституционния съд е комплициран, а тъй като е належащо професионално написано и аргументирано с доказателства искане.