Доц. Наталия Киселова разобличи Христяан Мицкоски: Уличи го в погазване на международното право
SafeNews разгласява поста без редакторска интервенция:
Около Илинден (20 юли по нов жанр или 2 август по остарял стил) още веднъж ще се заприказва за връзките (или неналичието на такива) сред България и Република Северна Македония. Както поради Илинденско-Преображенското въстание (от 1903 г.), което се тачи в двете страни, а в нашата съседка е националният празник на страната, по този начин и поради Договора за другарство, добросъседство и съдействие сред Република България и Република Македония, подписан на 1 август 2017 година сред министър-председателите тогава Бойко Борисов и Зоран Заев в Скопие.
Днес министър-председателите са други и „ връзките сред България и Северна Македония са спокойни, координирани, двете страни са сътрудници в НАТО, само че „ по някои въпроси “ имат разнообразни позиции “, счита министър председателят на Република Северна Македония Християн Мицкоски.
Доц. Наталия Киселова разобличи Христяан Мицкоски: Уличи го в тъпчене на интернационалното право 20.07.24 10:21 Тръмп даде обещание най-хубавото нещо на Зеленски и целия свят! 20.07.24 09:48 Голям срам с двуетажен рейс на градския превоз в София 20.07.24 09:27 Хиляди българи честват имен ден през днешния ден! Велик оракул на Бога уважава църквата на 20 юли 20.07.24 09:10 Съобщиха значимо предизвестие поради световния ИТ срив! 20.07.24 08:43В близкото минало изключително изострен и нескончаем бе разногласието за името на новосъздадената македонска страна след разпадането на федерацията Югославия. През 1991 година някогашната югорепублика Македония разгласи своята самостоятелност и назова себе си „ Република Македония “, а формалния си език – „ македонски “. Това, обаче провокира острата реакция на прилежаща Гърция, която отхвърли да признае Република Македония под това име, аргументирайки се, че по този метод младата страна си присвоява гръцкото културно-историческо завещание. Чрез правото си на несъгласие Гърция не позволи да бъде интернационално прието името „ Македония “ на новата балканска страна. Организацията на обединените народи, Европейският съюз и останалите интернационалните организации признаха страната, употребявайки „ краткотрайното “ – Бивша югославска република Македония. Спорът с Гърция се трансформира в препъни камък по пътя на новата страна към НАТО и Европейски Съюз. След договаряния и тиха дипломация, траяли повече от 10 години, се стигна до Преспанското съглашение (17 юни 2018 г.), когато разногласието бе позволен с приемането и от двете страни на името Република Северна Македония. Така Гърция поддържа участието в НАТО и Европейски Съюз на някогашната югорепублика. Този двустранен спор, обаче е единствено дребна част от общия „ проблем “ за „ Македония “.
Понятието „ Македония “ се появява за първи път през Античността. То се свързва с появяването на древномакедонската страна, като първото удостоверение, в което се загатват античните македонци, е на поета Хезиод от VII век прочие н. е. Според него името идва от сина на Зевс – Македон, който живял дружно с брат си Магнет към планината Олимп. През Античността с понятието „ Македония “ се означавали земите, населявани от македонците (да не се бърка с елини), а по време на Римската и на ранната Византийска империя Македония престава да бъде разбиране, обвързвано с избран етнос (древните македонци) и тяхната страна, и придобива значение на административно-военна единица (византийска тематика „ Македония “), която постоянно мени своите граници. Обхватът на територията, която се назовава Македония през Античността и ранното Средновековие, доближава до остров Крит, до реките Дунав и Сава и от Адриатика до Черно и Мраморно море. Като административно разбиране „ Македония “ излиза надалеч от рамките на остарялата македонска страна и към този момент няма съвсем нищо общо с нейния етнос.
През интервала на средновековната българска страна няма нито един писмен документ, в който да се използва името „ Македония “ за античната u територия. Българската страна има три „ съставни “ елементи, които са с оглед поредността на завземане и разширение на средновековната българска страна. Свети Климент Охридски да вземем за пример следва „ да надзирава и третия дял от българското царство, от Солун до Йерихо и Канина и Тасипиат “ („ Списък на българските архиепископи “ от XII в.).
След завземане на разпокъсаните държавици от османците, земите в европейската част на Османската империя са обединени в Румелийско бейлербейство. Султан Мурад I основава огромното административно разделяне на султаната на две бейлербейства в Румелия и Анадола (Мала Азия) към 1365 година Център на Румелийското в началото е Одрин (1365-1530), след това София (1530-1836), а по-късно Битоля (1836-1867). Това административно-териториално разделяне съществува повече пет епохи (от 1365 до 1867 г.), когато Османската империя унифицира административното си разделяне с използването на вилаетите.
В рамките на Османската империя името „ Македония “ в земите на остарялата антична територия стартира да се употребява от фанариотите и Гръцката патриаршия през XIX в. („ Мегали концепция “). През 1866 година в Цариград Петко Славейков стартира да издава вестник „ Македония “. Вестникът изиграва голяма роля за извоюването на българската църковна самостоятелност. Изборът на името на вестника не е инцидентен, а му е обещано като нарицателно за третата област, обитаема с българи. И българите от Македония се трансформират в мотор на църковната самостоятелност, българския народен блян и национално обединяване.
Краткият историко-географски обзор демонстрира, че името „ Македония “ след Балканските войни и подялбата на трите елементи на Македония (гръцка, сръбска и българска) се употребява единствено като географско разбиране. След Първата международна война понятието към този момент се среща и в етнически смисъл.
Днес Северна Македония е член на НАТО, подала е молба за участие в Европейски Съюз през март 2004 година, а статут на страна кандидатка получава през декември 2005 година
По отношение на пътя на Северна Македония към участие в Европейски Съюз Съветът напомня в Заключенията по отношение на разширението със Северна Македония от 18 юли 2022 година, че е значимо да се реализиран осезаеми резултати и да се ползват добросъвестно двустранните съглашения, в това число Преспанското съглашение с Гърция и Договора за другарство, добросъседство и съдействие с България.
Ключов пункт от Заключенията е даването на „ опция за подсилване на равните права на лицата, принадлежащи към малцинства и общности в Северна Македония, и по този метод ще способства за спазването на политическите критерии от Копенхаген. Във връзка с това Съветът приветства желанието на Северна Македония да стартира и да реализира предпочитано съответните конституционни промени предвид на включването в Конституцията на жители, които живеят в рамките на страната и които са част от други нации, като да вземем за пример българите “ (аспект на така наречен френско предложение).
Вместо Северна Македония да извърши стихотворец ангажимент към Европейски Съюз, предходната седмица на срещата на върха във Вашингтон (9 юли т. г.) министър председателят Мицкоски заприказва за признание на „ македонско малцинство “ в България като се базира на 14 присъди [произнесени от ЕСПЧ], които „ потвърждават, че правата на македонците в България са нарушени “. Първо, делата не са 14, а са 8. Второ, Европейски съд по правата на човека не произнася присъди, а неоправдателни решения, и трето – не става дума за искане за признание на малцинство, а за отвод за регистрация на политическа партия, която си слага антиконституционна цел, и за отвод за регистриране на сдружения от съд.
Изказването е в нарушаване на интернационалното обществено право и на член 11, т. 5 от Договора за добросъседство, според който нищо от Конституцията на Северна Македония няма отношение към лица в България, които не са жители на Македония.
Липсва съответна реакция на българското Министерство на външните работи, а до тогава – провокациите от македонска страна ще продължат най-малко докато… Народното ни заседание избере постоянно държавно управление (по Мицкоски).
SafeNews напомня, че доцент Наталия Киселова е „ лекар “ по Конституционно право от 2008 година Тя е учител в Софийския университет „ Св. Климент Охридски “ от 2005 година в катедра „ Конституционноправни науки “, Юридически факултет. Експерт по конституционно право и права на индивида.
Специализирала е в Университета Кеймбридж (2015) и Московския държавен университет „ Ломоносов “ (2014). Била е консултант по правни въпроси (2012 – 2016) и секретар по правни въпроси на президента на Републиката (2016-2017).
Позицията в този коментар отразява персоналното мнение на създателя и може да се разграничава от тази на SafeNews
Още вести четете в: България, Свят За още настоящи вести: Последвайте ни в Гугъл News