Доц. Киселова за плагиатството и правото: ГЕРБ нанесе сериозни поражения в науката - Булевард България
Доц. Наталия Киселова е „ лекар “ по Конституционно право от 2008 година Тя е учител в Софийския университет „ Св. Климент Охридски “ от 2005 година в катедра „ Конституционноправни науки “, Юридически факултет. Експерт по конституционно право и права на индивида. Автор на монографията „ Политически права на българските жители “ (Сиела, 2017, 428 стр.). Специализирала е в Университета Кеймбридж (2015) и Московския държавен университет „ Ломоносов “ (2014). Била е консултант по правни въпроси (2012 – 2016) и секретар по правни въпроси на президента на Републиката (2016-2017).
" Булевард България " беседва с доцент Киселова броени дни преди седмите подред предварителни парламентарни избори. Доц. Киселова е кандидат-депутат от БСП-Обединена левица.
Сибина Григорова: Доц Киселова, в този момент сте 3-та в листата на БСП-Обединена левица в 23-МИР София. Ще Ви върна обаче малко обратно в годините към един символен случай. Делото за плагиатство против Петър Илиев. Той беше номинация за министър на правораздаването на Има Такъв Народ. То още не е тръгнало. Това приказва ли ни нещо за скоростта на правосъдната система или има справедливи аргументи?
Доц. Наталия Киселова: Много добре си припомням обстановката - беше петък. Тогава връчиха мандата на „ ИТН ". Самото връчване ме завари в студиото на телевизия „ България Он Еър “. Водещата в ефир сподели: “Излизат изявления, правилно ли е това? ”.
Отказах да разясня, тъй като си давах сметка, че може да се сътвори напрежение и да попречи на диалозите за една вероятно коалиция или неофициална поддръжка в 46-то Народно заседание.
В идващите дни, в това число от трибуната на Народното събрание, Тошко Йорданов призоваваше, който твърди, че има плагиатство, да излезе с лицето си. Истината е, че аз проговорих едвам на осмия ден. Преди това имах неофициални диалози с сътрудници им споделих „ предайте им да спрат да повдигат въпроса или да отдръпват индивида, тъй като се основава такова напрежение, което ще коства мандата на държавното управление “.
В един миг обаче започнаха да ме атакуват персонално. Казусът с Петър Илиев, за жалост, беше проблем, който ние не бяхме съумели да решим институционално през 2015-2016 година в Софийския университет.
В края на краищата сътрудници от Университета бяха изнесли случая, имаше и народни представители - в случай че е зависело от мен, несъмнено по различен метод бих се пробвала да го реша, само че към този момент, откакто има сигнал до прокуратурата, тя е направила следствие.
Събирали са гласни, писмени доказателства, експертизи. Внасянето на обвинителния акт в Софийския областен съд в действителност е било последвано от несъгласие, че господин Илиев има имунитет. Поради тази причина обвинителният акт е импортиран в Софийски градски съд, където по силата на Закона за правосъдната власт, се гледат каузи против лица с имунитет.
Последно през лятото на тази година делото не тръгнало, тъй като той не е бил постоянно свикан в период, разбрах от медиите.
Миналата седмица прокурор ми се обади, отидох да получа призовка и в края на другата седмица чакам вест – да се даде ход на делото.
Аз можех също да се скрия и да кажа, че съм в акция, само че първо би трябвало да спомагаме на институциите, и второ, имам полза това да завърши по един, уповавам се, образован метод.
Добре, по какъв начин българска просвета да си подсигурява качество?
Философията на закона по модела „ ГЕРБ “ беше да децентрализира системата и всеки университет самичък да взема решение в своя си двор кой да бъде хабилитиран, кой да става лекар. Така научната общественост като цяло е дистанцирана. И на въпроса какво се прави, когато има проблем с текста на научния труд, се
отговаряше „ Ами то България е толкоз дребна ”. Създадената система не може да се оправи и явно са нужни промени.
Имаме случай с един човек, който доста съществено основава проблеми на хората, които са били специалисти по неговото произвеждане. Той беше в 4 университета - приказвам заВенелин Терзиев(бел. р. За няколко години Терзиев прави главозамайваща кариера: получава три научни степени, включително 3 х " лекар на науките ", става професор в 4 университета в София, Русе и Велико Търново, в това време управлява дисертациите на хора като министъра на стопанската система Даниела Везиева и някак съумява да генерира стотици научни изявления на година…).
Всички членове на експертните комисии и групи, които са се произнасяли против неговата продукция, въпреки и анонимизирани, той съумява да ги разкрие и против всички завежда каузи и се оповестява за страховит тормоз.
Вследствие на тези скандализиращи развития, през лятото Комисията по академична нравственос - държавният орган по смисъла на Закона от 2018 година, който би трябвало да предлага на министъра по какъв начин да постъпи, групово подава оставка, тъй като и върху тях е бил извършен тормоз.
На срещата ни с управлението на Съвета на ректорите повдигнах тематиката. Отговорът, който получих е, че защото всички се познаваме, има два разновидността - или специалисти от чужбина, което съгласно мен може да стане за част от клоновете на науката, само че за българска история, българска литература - няма по какъв начин.
Другият вид е безспорна децентрализация и министърът да бъде изведен от този развой, а университетите сами да вземат решение.
В момента обаче има сигнали против трима ректори. Как ректорът ще излезе самичък против себе си?
В Закона има сериозен недостатък, който води до тези проблеми - в него е записано условие за избран брой страници на научния труд, количествени, а не качествени, критерии. И когато има условие за избран брой страници, а искаш бързо да растеш, си намираш способи да увеличиш размера.
Вие като човек от Софийския университет виждате ли проблем с огромния брой адвокати, които се създават от други места? Част от тях ги виждаме по върховете на страната.
Питате ме за разликата сред юриста и този, който има тапия по право. Разликата е в хуманното отношение.
Юристът, когато през цялото време стартира да се занимава със същината на правото, би трябвало да образува отношение към проблемите на хората или да образува почтително отношение към институциите.
Ако гледаш на хората като на крачещи банкомати и го няма това хуманно отношение към самостоятелния проблем, а с една и съща тъжба минаваш всякога, нагледно казано, когато става дума за бракоразвод или за прехрана на дете, а не видиш съответния проблем зад клиента, от това кой печели? Само ти.
За страдание, заради това, че всичко почнахме да оценяваме в пари, още от първи курс студентите стартират да мислят по какъв начин да се ориентират в по-комерсиалните аспекти на правото. Това води до недостиг на специалисти в избрани сфери. И към този момент в границите на Народното събрание, когато влязат юристи, някои от които през годините са се деформирали по този начин, има и късмет за някакво лобистко законодателство.
Колко пъти се отхвърля да има публични поръчки за медикаментите в частните лечебни заведения. Като има разходване на обществен запас, той би трябвало да бъде разходван при идентични правила, без значение от типа благосъстоятелност на лечебните заведения.
И ти го налагаш на общинските и на държавните, обаче частните ги оставяш на директно договаряне. И след това Касата била в затруднено състояние.
Между другото същото е и с правораздаването.
Скоро имаше несъгласие върху Закона за адвокатурата по отношение на по този начин наречените особени представители. Спорът там е кой да дефинира възнагражденията - дали съдът или адвокатските колегии. Но в границите на този спор излезе едно решение на наднационален съд, че не е възможно корпоративно да се дефинира цената на услугата на юристите.
Тогава, когато става дума за юристи, би трябвало да ги дефинира министърът на правораздаването. И в този момент на нас като общество ще ни се наложи да проведем диалога какъв брой коства адвокатската помощ. И, в случай че няма открита минимална цена, ще има юристи, които ще работят на по-ниски цени. Това евентуално ще докара до намаляване на приходите на юристите.
И тук към този момент въпросът е какъв брой можем да отделим като общество, когато някой не може да си разреши юрист. Кой да дефинира цената – този, който ще заплати, в тази ситуация страната, или адвокатските колегии?
И тези диалози могат ли да станат, в случай че на всеки 6 месеца вървим на избори.
Публичният фокус е върху прокуратурата, тъй като там е най-осветено, само че има и други ъгълчета, които остават не толкоз обществени.
Ако влезете в Народното събрание, смятате ли, че наличието Ви като експертиза би могло да подейства дисциплиниращо за някои процедури и тяхното съблюдаване?
Аз не съм наивна. Диктатът на болшинството, когато болшинството е решило нещо да направи, постоянно ще го има, най-малко до момента в който обществото не се възправи против тази тирания.
Но тогава, когато има кой да обърне внимание и въпреки всичко да подчертава, ще ги направи може би доста по-предпазливи, ще си изпипват нещата и няма да са толкоз безапелационни в нарушаването.
Защото има случаи, в които верни неща, когато се внесат по погрешен метод, водят до отпор.
Ролята на ръководителя на Народното събрание - не знам до каква степен тя е ясна, отвън разногласията за това кой да бъде ръководител. Как се извършва?
У нас се поддържа тезата, че ръководителят би трябвало да бъде от най-голямата по бройка парламентарна група. Може би последно Цецка Цачева е успявала да прикрива апетитите на ГЕРБ каквото те решат, постоянно това да става. С възприятието си за комизъм, с умеенето да не си изпуска нервите, с реакцията и оценката си на обстановката - от време на време и в ущърб на своята парламентарна група, да може да владее Събранието. Хората да имат почитание към нея и да не си разрешават хулиганско държание.
Но когато очевидно започнеш да взимаш страната единствено на твоята парламентарна група, рано или късно има старания за събаряне или стартира едно неуважително държание. Председателят има една неофициална задача [при ГЕРБ] - тя не е написана нито в Конституцията, нито в Правилника - да пази министър ръководителя от остри въпроси и питания.
При Цвета Караянчева това се видя изрично и доста ясно - за последния парламент, който беше с цялостен четиригодишен мандат, Борисов има 7 парламентарни питания.
Тоест стремежът е бил Борисов да бъде крит от националното посланичество.
Вместо, като влизаш в Народното събрание да успяваш да убедиш даже и тези, които не са подкрепили държавното управление, по избрани политики да бъдат по-единни и кардинални. Но Борисов не обичаше да върви в Народното събрание.
Сега, в последния парламент, ще се спра на държанието на госпожа Рая Назарян единствено по последните два проблема - имунитета на Джейхан Ибрямов и съвещанието снеприятните подиуми.
Виждаме неналичието на нюх.
Рая Назарян трябваше доста по-рано да приключи съвещанието.
Вижда се, че не съумяват да съберат кворум, че няма болшинство да наложат решението, което желаят да одобряват. Тогава просто отлагаш.
Като агресират пред очите ти, прекратяваш - това е себеуважение и към институцията.
И вторият проблем е с имунитета на господин Ибрямов. Тя изчака да се произнесат в ЦИК, макар че съгласно мен беше редно първо да е Народното събрание. Защото Ибрямов има две качества.
В момента той е претендент, само че е и настоящ депутат. Кое е по-силно? Според мен, че е депутат, тъй като на привилегията за цялост на претендента би трябвало повече да разчитат тези, които не са настоящи народни представители.
В едно остаряло Тълкувателно решение на Конституционния съд от 1992 година е казано, че при случай на арест, Народното събрание би трябвало да бъде осведомено.
А те им пуснали по мейла - разбираш ли, умилих се - който желае да отиде да се запознае с настояването на и.ф. основен прокурор. С кое да се срещнат по-точно?
И тук към този момент влизаме в полето на наказателния развой. Рая Назарян трябваше или да свика Народното събранието, или изрично да откаже свалянето на имунитета на Ибрямов и той да бъде пуснат.
Сега ни споделят, че е в изискванията на заварено тежко закононарушение. Добре, само че в случай че е заварено тежко, по какъв начин той е подслушван две седмици преди този момент? От съдията от Градски съд не разбрахме на него ли са закачени тези СРС-та или на този човек, с който е приказвал, който е обвинен по друго дело? След това, в случай че е заварено тежко, те по какъв начин знаят, че той ще отиде да вземе парите, че да ги бележат авансово? Значи то не е в изискванията на заварено тежко, а е било квалифицирано. Излиза, че той е бил подтикван, с цел да наруши закона и да извърши действието - в тази ситуация да вземе парите.
И по-късно по какъв начин правиш оглед и обиск в дома на депутат в случай, че още няма обещано единодушие от Народното събрание да му се смъкна имунитетът.
Не мисля, че Централната изборна комисия в този случай може да даде единодушие - то може да е за задържането, само че не съм уверена, че и за неприкосновеността на жилището.
Така че това тестване беше доста основно, а Рая Назарян се скри зад Председателския съвет. Един тип всички парламентарни групи са съгласни. Аз попитах кои са били на това съвещание. И ръководителят на парламентарната група на Българска социалистическа партия, не е бил на този съвет. Никъде не беше оповестено кои са били на това съвещание, на този ексклузивен Председателски съвет.
Това политически въпрос ли е цялото, което се разказва като картина, или е въпрос на правосъдна власт?
Очаквах правосъдната власт да не се поведе по акъла на прокуратурата и да го пуснат. Защото в този момент какво направиха, направиха го да наподобява воин.
Много е допустимо той е да е отговорен. Но какво ще имаме като последствия? След време ще имаме констатация, че карцерът е бил противозаконен, ще има констатация, че специфичните разследващи средства за набиране на оперативна информация не могат да се употребяват в едно правосъдно произвеждане.
Ако той бъде по упорит и реши да продължи да оспори задържането си в Страсбург и се постанова да платим, кой ще заплати?
Данъкоплатците, както постоянно.
Това е едно от неща, които ние предлагаме в програмата си - те не са свръх доста в областта на правораздаването, чаках някой да го прочете и да дебатираме.
Предложението ни е да има ли следваща отговорност, наречена регресна, по смисъла на правото за тези чиновници – държавни, в необятния смисъл на думата обществени чиновници, поради които страната или общината са наказани да платят при нарушение на съществени права на индивида.
Как би могла да наподобява тази отговорност?
В момента страната и общината дават отговор за вреди на нейни чиновници, които със свои дейности или актове нанесат такива. Въпросът е, могат ли по-късно страната или общината да претендират пред своите чиновници, задоволително ли е някой да бъде освободен от служба за това, че въз основа на негов акт страната е платила обезщетение.
Така че това е въпрос, който мисля, че е сериозен. Да знаеш, че някой ще покрие отговорността, значи, че от време на време ще си податлив да превишиш пълномощия. А това не трябва да се позволява като мисъл.
Защото, представете си, в случай че се случи на някого, който не е депутат като Ибрямов, за който няма да се шуми толкоз.
Този случай демонстрира, че човек може да се изправи самичък против страната. И в случай че е умишлен, даже и да е отговорен, виновността би трябвало да се потвърди по разпоредбите на Наказателно-процесуален кодекс.
Вие в този момент се срещате с гласоподаватели в границите на акцията. Те какво ви питат, от какво се интересуват? Има ли някоя тематика, която може да се каже, че ги вълнува общо, има ли там правосъдна власт?
Избирателите слагат най-разнообразни въпроси. Един от тях е, да кажем, за качеството на храната, за българските артикули в магазините, за развъждането на
животни и на плодове и зеленчуци в България.
Това в София може да наподобява необичайно, само че е един от проблемите. Другият е за това по какъв начин си представяме, че ще наподобява и би трябвало ли да има либерализация на пазара на електричество. Трябва ли да продължим да развиваме нуклеарна енергетика? Можем ли да я защитим?
Вие там имате ясна позиция - за нуклеарни мощности.
Въпросът е по какъв начин да се развива. Хората не престават нататък - до момента оня, който ти доставя нуклеарното гориво е този, който се занимава по-късно с неговото
отработване, консервация, наново потребление, има към този момент такива технологии.
Сега те питат какво вършим с отработеното гориво на Уестингхаус, батериите, които бяха заредени в един от блоковете на АЕЦ Козлодуй. Защо това не е част от договорите.
Въпросите за развиването на нуклеарната енергетика са свързани с развиването на някакъв тип висока просвета. Тоест каква просвета желаеме да развиваме?
И нещо, което може да ви се стори също необичайно, само че ги вълнува, е въпросът с паркирането и какво вършим с тези коли, които са отнети от водачи, които са използвали алкохол или опиати.
В момента Министерство на вътрешните работи са и пазачи на тези коли, до момента в който мине производството, с цел да бъде иззет автомобилът. Междувременно има две каузи в Конституционния съд по този въпрос. Ако може по различен метод да се осъществя предварителна защита, тъй че да не се качват хора, които пият или използват опиати, дали няма да бъде по-ефективен той?
Тук въпросът за правораздаването в действителност е в това какъв брой време минава сред отнемането на автомобила - тъй като то е физическо лишаване, Министерство на вътрешните работи ги събира на някакви паркинги - до действителното му конфискуване.
Така че - ето през този въпрос се повдига и въпросът за бързината на правораздаването. Като си помислим, че минават месеци сред взетата кръвна проба и нейния разбор, с цел да може въз основа към този момент на кръвната проба да влезе делото в съд, одобряваме, че в случай че е на първа инстанция, може да мине повече от година.
Отделен въпрос е, че има планувани три санкции - и отнемане от независимост, и санкция, и лишаване на автомобил. Когато се плануват санкции би трябвало ли да има такова струпване или алтернативност?
Част от наказванията би трябвало да са такива, че да нарушат всекидневието на провинилия се и да му основат дискомфорт, само че да не се стига до пълнене на пандизите с хора, които са карали пили. Тук не приказваме за тези случаи, в които има гибел на пътя.
А вие като влизахте политиката, с какви тематики си представяхте, че можете да допринесете - нещо, което липсва в дебата?
Моята най-първа визия беше, че като се вижда трендът на намаляваща изборна интензивност, хората ще си кажат „ щом тя се хваща, несъмнено би трябвало да се отиде и да се гласоподава “.
Самият факт, че някой скапва зоната си на комфорт и влиза в една не толкоз чиста сфера, би трябвало да провокира интерес у други и те да си кажат „ я да отидем да забележим какво оферират, какво ни дават обещание “. Тоест да привлека внимание, хората да се активизират, да поговорят с близки, да се стимулират взаимно, да отидат да гласоподават.
Не става дума за кого да гласоподават, а просто да не се помиряват с ниската изборна интензивност. Правните ми познанията и отбраната на Конституцията са тематики, по които считам, че мога да бъда потребна в Народното събрание.
Имаше ли другари, които ви разубеждаваха?
Да. Те бяха две групи. Една част от сътрудниците ми споделяха, че тези старания е по-добре да ги вложа, с цел да напиша книга и надлежно - да стана професор.
Други пък споделяха: „ ти до момента си била справедлива, а внезапно реши да вземеш страна “.
Наистина съм се старала да разясня обективно, обаче несъмнено аз съм индивидът, който най-вече е подлагал на критика обществено ГЕРБ по избрани въпроси, когато са били на власт.
Не за всичко, тъй като не запознат съм всичко, само че истината е, че те нанесоха големи провали в науката със Закона за развиване на университетския състав.
Също по този начин през 2020 година, лятото, когато Борисов предложи напълно нова конституция и привикване на Велико национално заседание, всички се бяха изпокрили.
Аз отстоявах тезата, че сега не ни е нужна нова конституция.
Сега, когато се променяше въпреки всичко Конституцията, разновидностите бяха няколко. Избра се най-бързият - непременно до Коледа да имаме конституционни промени. Вместо да се остави време, да се осмисли, да се види какви ще бъдат негативите от едно или друго изменение.
Конституционният съд реши половинчато въпроса, тъй като той натискаше към правосъдна власт, а не видя проблемите с непрекъсваемостта в активността на Народното събрание, с метода, по който се образува служебно държавно управление.
Според мен в допълнение се задълбочи чувството за рецесия, тъй като нямаме концепция кой е оня човек или индивид по-общо, който предлага заместник-министри, който предлага регионални шефове, заместник-областни шефове.
В момента е размита отговорността и аз имам възприятието, че част от решенията,
които не са в полза на обществото, в този момент ще бъдат прокарвани доста елементарно.
Това безвремие продължава прекомерно дълго и към този момент ми се коства, че би трябвало да търсим рационални способи, без революции, за излизане от тази дупка.
Има решение на Българска социалистическа партия нито с ГЕРБ, нито с Движение за права и свободи 1 и 2?
Това е решение за подписване на съдружно съглашение за ръководство, което е в резултат на поуките, които са си взели. И от 2014-та и метода, по който - да кажем не по най-коректен политически метод, Движение за права и свободи използва обединението с Българска социалистическа партия. Така е и с държанието на ГЕРБ в интервала от 2009-та насам.
Но това не изключва в границите на Народното събрание по избрани въпроси да има някаква форма на обикновено изпитание за разговор.
Купуването и продаването на гласове е закононарушение.
" Булевард България " беседва с доцент Киселова броени дни преди седмите подред предварителни парламентарни избори. Доц. Киселова е кандидат-депутат от БСП-Обединена левица.
Сибина Григорова: Доц Киселова, в този момент сте 3-та в листата на БСП-Обединена левица в 23-МИР София. Ще Ви върна обаче малко обратно в годините към един символен случай. Делото за плагиатство против Петър Илиев. Той беше номинация за министър на правораздаването на Има Такъв Народ. То още не е тръгнало. Това приказва ли ни нещо за скоростта на правосъдната система или има справедливи аргументи?
Доц. Наталия Киселова: Много добре си припомням обстановката - беше петък. Тогава връчиха мандата на „ ИТН ". Самото връчване ме завари в студиото на телевизия „ България Он Еър “. Водещата в ефир сподели: “Излизат изявления, правилно ли е това? ”.
Отказах да разясня, тъй като си давах сметка, че може да се сътвори напрежение и да попречи на диалозите за една вероятно коалиция или неофициална поддръжка в 46-то Народно заседание.
В идващите дни, в това число от трибуната на Народното събрание, Тошко Йорданов призоваваше, който твърди, че има плагиатство, да излезе с лицето си. Истината е, че аз проговорих едвам на осмия ден. Преди това имах неофициални диалози с сътрудници им споделих „ предайте им да спрат да повдигат въпроса или да отдръпват индивида, тъй като се основава такова напрежение, което ще коства мандата на държавното управление “.
В един миг обаче започнаха да ме атакуват персонално. Казусът с Петър Илиев, за жалост, беше проблем, който ние не бяхме съумели да решим институционално през 2015-2016 година в Софийския университет.
В края на краищата сътрудници от Университета бяха изнесли случая, имаше и народни представители - в случай че е зависело от мен, несъмнено по различен метод бих се пробвала да го реша, само че към този момент, откакто има сигнал до прокуратурата, тя е направила следствие.
Събирали са гласни, писмени доказателства, експертизи. Внасянето на обвинителния акт в Софийския областен съд в действителност е било последвано от несъгласие, че господин Илиев има имунитет. Поради тази причина обвинителният акт е импортиран в Софийски градски съд, където по силата на Закона за правосъдната власт, се гледат каузи против лица с имунитет.
Последно през лятото на тази година делото не тръгнало, тъй като той не е бил постоянно свикан в период, разбрах от медиите.
Миналата седмица прокурор ми се обади, отидох да получа призовка и в края на другата седмица чакам вест – да се даде ход на делото.
Аз можех също да се скрия и да кажа, че съм в акция, само че първо би трябвало да спомагаме на институциите, и второ, имам полза това да завърши по един, уповавам се, образован метод.
Добре, по какъв начин българска просвета да си подсигурява качество?
Философията на закона по модела „ ГЕРБ “ беше да децентрализира системата и всеки университет самичък да взема решение в своя си двор кой да бъде хабилитиран, кой да става лекар. Така научната общественост като цяло е дистанцирана. И на въпроса какво се прави, когато има проблем с текста на научния труд, се
отговаряше „ Ами то България е толкоз дребна ”. Създадената система не може да се оправи и явно са нужни промени.
Имаме случай с един човек, който доста съществено основава проблеми на хората, които са били специалисти по неговото произвеждане. Той беше в 4 университета - приказвам заВенелин Терзиев(бел. р. За няколко години Терзиев прави главозамайваща кариера: получава три научни степени, включително 3 х " лекар на науките ", става професор в 4 университета в София, Русе и Велико Търново, в това време управлява дисертациите на хора като министъра на стопанската система Даниела Везиева и някак съумява да генерира стотици научни изявления на година…).
Всички членове на експертните комисии и групи, които са се произнасяли против неговата продукция, въпреки и анонимизирани, той съумява да ги разкрие и против всички завежда каузи и се оповестява за страховит тормоз.
Вследствие на тези скандализиращи развития, през лятото Комисията по академична нравственос - държавният орган по смисъла на Закона от 2018 година, който би трябвало да предлага на министъра по какъв начин да постъпи, групово подава оставка, тъй като и върху тях е бил извършен тормоз.
На срещата ни с управлението на Съвета на ректорите повдигнах тематиката. Отговорът, който получих е, че защото всички се познаваме, има два разновидността - или специалисти от чужбина, което съгласно мен може да стане за част от клоновете на науката, само че за българска история, българска литература - няма по какъв начин.
Другият вид е безспорна децентрализация и министърът да бъде изведен от този развой, а университетите сами да вземат решение.
В момента обаче има сигнали против трима ректори. Как ректорът ще излезе самичък против себе си?
В Закона има сериозен недостатък, който води до тези проблеми - в него е записано условие за избран брой страници на научния труд, количествени, а не качествени, критерии. И когато има условие за избран брой страници, а искаш бързо да растеш, си намираш способи да увеличиш размера.
Вие като човек от Софийския университет виждате ли проблем с огромния брой адвокати, които се създават от други места? Част от тях ги виждаме по върховете на страната.
Питате ме за разликата сред юриста и този, който има тапия по право. Разликата е в хуманното отношение.
Юристът, когато през цялото време стартира да се занимава със същината на правото, би трябвало да образува отношение към проблемите на хората или да образува почтително отношение към институциите.
Ако гледаш на хората като на крачещи банкомати и го няма това хуманно отношение към самостоятелния проблем, а с една и съща тъжба минаваш всякога, нагледно казано, когато става дума за бракоразвод или за прехрана на дете, а не видиш съответния проблем зад клиента, от това кой печели? Само ти.
За страдание, заради това, че всичко почнахме да оценяваме в пари, още от първи курс студентите стартират да мислят по какъв начин да се ориентират в по-комерсиалните аспекти на правото. Това води до недостиг на специалисти в избрани сфери. И към този момент в границите на Народното събрание, когато влязат юристи, някои от които през годините са се деформирали по този начин, има и късмет за някакво лобистко законодателство.
Колко пъти се отхвърля да има публични поръчки за медикаментите в частните лечебни заведения. Като има разходване на обществен запас, той би трябвало да бъде разходван при идентични правила, без значение от типа благосъстоятелност на лечебните заведения.
И ти го налагаш на общинските и на държавните, обаче частните ги оставяш на директно договаряне. И след това Касата била в затруднено състояние.
Между другото същото е и с правораздаването.
Скоро имаше несъгласие върху Закона за адвокатурата по отношение на по този начин наречените особени представители. Спорът там е кой да дефинира възнагражденията - дали съдът или адвокатските колегии. Но в границите на този спор излезе едно решение на наднационален съд, че не е възможно корпоративно да се дефинира цената на услугата на юристите.
Тогава, когато става дума за юристи, би трябвало да ги дефинира министърът на правораздаването. И в този момент на нас като общество ще ни се наложи да проведем диалога какъв брой коства адвокатската помощ. И, в случай че няма открита минимална цена, ще има юристи, които ще работят на по-ниски цени. Това евентуално ще докара до намаляване на приходите на юристите.
И тук към този момент въпросът е какъв брой можем да отделим като общество, когато някой не може да си разреши юрист. Кой да дефинира цената – този, който ще заплати, в тази ситуация страната, или адвокатските колегии?
И тези диалози могат ли да станат, в случай че на всеки 6 месеца вървим на избори.
Публичният фокус е върху прокуратурата, тъй като там е най-осветено, само че има и други ъгълчета, които остават не толкоз обществени.
Ако влезете в Народното събрание, смятате ли, че наличието Ви като експертиза би могло да подейства дисциплиниращо за някои процедури и тяхното съблюдаване?
Аз не съм наивна. Диктатът на болшинството, когато болшинството е решило нещо да направи, постоянно ще го има, най-малко до момента в който обществото не се възправи против тази тирания.
Но тогава, когато има кой да обърне внимание и въпреки всичко да подчертава, ще ги направи може би доста по-предпазливи, ще си изпипват нещата и няма да са толкоз безапелационни в нарушаването.
Защото има случаи, в които верни неща, когато се внесат по погрешен метод, водят до отпор.
Ролята на ръководителя на Народното събрание - не знам до каква степен тя е ясна, отвън разногласията за това кой да бъде ръководител. Как се извършва?
У нас се поддържа тезата, че ръководителят би трябвало да бъде от най-голямата по бройка парламентарна група. Може би последно Цецка Цачева е успявала да прикрива апетитите на ГЕРБ каквото те решат, постоянно това да става. С възприятието си за комизъм, с умеенето да не си изпуска нервите, с реакцията и оценката си на обстановката - от време на време и в ущърб на своята парламентарна група, да може да владее Събранието. Хората да имат почитание към нея и да не си разрешават хулиганско държание.
Но когато очевидно започнеш да взимаш страната единствено на твоята парламентарна група, рано или късно има старания за събаряне или стартира едно неуважително държание. Председателят има една неофициална задача [при ГЕРБ] - тя не е написана нито в Конституцията, нито в Правилника - да пази министър ръководителя от остри въпроси и питания.
При Цвета Караянчева това се видя изрично и доста ясно - за последния парламент, който беше с цялостен четиригодишен мандат, Борисов има 7 парламентарни питания.
Тоест стремежът е бил Борисов да бъде крит от националното посланичество.
Вместо, като влизаш в Народното събрание да успяваш да убедиш даже и тези, които не са подкрепили държавното управление, по избрани политики да бъдат по-единни и кардинални. Но Борисов не обичаше да върви в Народното събрание.
Сега, в последния парламент, ще се спра на държанието на госпожа Рая Назарян единствено по последните два проблема - имунитета на Джейхан Ибрямов и съвещанието снеприятните подиуми.
Виждаме неналичието на нюх.
Рая Назарян трябваше доста по-рано да приключи съвещанието.
Вижда се, че не съумяват да съберат кворум, че няма болшинство да наложат решението, което желаят да одобряват. Тогава просто отлагаш.
Като агресират пред очите ти, прекратяваш - това е себеуважение и към институцията.
И вторият проблем е с имунитета на господин Ибрямов. Тя изчака да се произнесат в ЦИК, макар че съгласно мен беше редно първо да е Народното събрание. Защото Ибрямов има две качества.
В момента той е претендент, само че е и настоящ депутат. Кое е по-силно? Според мен, че е депутат, тъй като на привилегията за цялост на претендента би трябвало повече да разчитат тези, които не са настоящи народни представители.
В едно остаряло Тълкувателно решение на Конституционния съд от 1992 година е казано, че при случай на арест, Народното събрание би трябвало да бъде осведомено.
А те им пуснали по мейла - разбираш ли, умилих се - който желае да отиде да се запознае с настояването на и.ф. основен прокурор. С кое да се срещнат по-точно?
И тук към този момент влизаме в полето на наказателния развой. Рая Назарян трябваше или да свика Народното събранието, или изрично да откаже свалянето на имунитета на Ибрямов и той да бъде пуснат.
Сега ни споделят, че е в изискванията на заварено тежко закононарушение. Добре, само че в случай че е заварено тежко, по какъв начин той е подслушван две седмици преди този момент? От съдията от Градски съд не разбрахме на него ли са закачени тези СРС-та или на този човек, с който е приказвал, който е обвинен по друго дело? След това, в случай че е заварено тежко, те по какъв начин знаят, че той ще отиде да вземе парите, че да ги бележат авансово? Значи то не е в изискванията на заварено тежко, а е било квалифицирано. Излиза, че той е бил подтикван, с цел да наруши закона и да извърши действието - в тази ситуация да вземе парите.
И по-късно по какъв начин правиш оглед и обиск в дома на депутат в случай, че още няма обещано единодушие от Народното събрание да му се смъкна имунитетът.
Не мисля, че Централната изборна комисия в този случай може да даде единодушие - то може да е за задържането, само че не съм уверена, че и за неприкосновеността на жилището.
Така че това тестване беше доста основно, а Рая Назарян се скри зад Председателския съвет. Един тип всички парламентарни групи са съгласни. Аз попитах кои са били на това съвещание. И ръководителят на парламентарната група на Българска социалистическа партия, не е бил на този съвет. Никъде не беше оповестено кои са били на това съвещание, на този ексклузивен Председателски съвет.
Това политически въпрос ли е цялото, което се разказва като картина, или е въпрос на правосъдна власт?
Очаквах правосъдната власт да не се поведе по акъла на прокуратурата и да го пуснат. Защото в този момент какво направиха, направиха го да наподобява воин.
Много е допустимо той е да е отговорен. Но какво ще имаме като последствия? След време ще имаме констатация, че карцерът е бил противозаконен, ще има констатация, че специфичните разследващи средства за набиране на оперативна информация не могат да се употребяват в едно правосъдно произвеждане.
Ако той бъде по упорит и реши да продължи да оспори задържането си в Страсбург и се постанова да платим, кой ще заплати?
Данъкоплатците, както постоянно.
Това е едно от неща, които ние предлагаме в програмата си - те не са свръх доста в областта на правораздаването, чаках някой да го прочете и да дебатираме.
Предложението ни е да има ли следваща отговорност, наречена регресна, по смисъла на правото за тези чиновници – държавни, в необятния смисъл на думата обществени чиновници, поради които страната или общината са наказани да платят при нарушение на съществени права на индивида.
Как би могла да наподобява тази отговорност?
В момента страната и общината дават отговор за вреди на нейни чиновници, които със свои дейности или актове нанесат такива. Въпросът е, могат ли по-късно страната или общината да претендират пред своите чиновници, задоволително ли е някой да бъде освободен от служба за това, че въз основа на негов акт страната е платила обезщетение.
Така че това е въпрос, който мисля, че е сериозен. Да знаеш, че някой ще покрие отговорността, значи, че от време на време ще си податлив да превишиш пълномощия. А това не трябва да се позволява като мисъл.
Защото, представете си, в случай че се случи на някого, който не е депутат като Ибрямов, за който няма да се шуми толкоз.
Този случай демонстрира, че човек може да се изправи самичък против страната. И в случай че е умишлен, даже и да е отговорен, виновността би трябвало да се потвърди по разпоредбите на Наказателно-процесуален кодекс.
Вие в този момент се срещате с гласоподаватели в границите на акцията. Те какво ви питат, от какво се интересуват? Има ли някоя тематика, която може да се каже, че ги вълнува общо, има ли там правосъдна власт?
Избирателите слагат най-разнообразни въпроси. Един от тях е, да кажем, за качеството на храната, за българските артикули в магазините, за развъждането на
животни и на плодове и зеленчуци в България.
Това в София може да наподобява необичайно, само че е един от проблемите. Другият е за това по какъв начин си представяме, че ще наподобява и би трябвало ли да има либерализация на пазара на електричество. Трябва ли да продължим да развиваме нуклеарна енергетика? Можем ли да я защитим?
Вие там имате ясна позиция - за нуклеарни мощности.
Въпросът е по какъв начин да се развива. Хората не престават нататък - до момента оня, който ти доставя нуклеарното гориво е този, който се занимава по-късно с неговото
отработване, консервация, наново потребление, има към този момент такива технологии.
Сега те питат какво вършим с отработеното гориво на Уестингхаус, батериите, които бяха заредени в един от блоковете на АЕЦ Козлодуй. Защо това не е част от договорите.
Въпросите за развиването на нуклеарната енергетика са свързани с развиването на някакъв тип висока просвета. Тоест каква просвета желаеме да развиваме?
И нещо, което може да ви се стори също необичайно, само че ги вълнува, е въпросът с паркирането и какво вършим с тези коли, които са отнети от водачи, които са използвали алкохол или опиати.
В момента Министерство на вътрешните работи са и пазачи на тези коли, до момента в който мине производството, с цел да бъде иззет автомобилът. Междувременно има две каузи в Конституционния съд по този въпрос. Ако може по различен метод да се осъществя предварителна защита, тъй че да не се качват хора, които пият или използват опиати, дали няма да бъде по-ефективен той?
Тук въпросът за правораздаването в действителност е в това какъв брой време минава сред отнемането на автомобила - тъй като то е физическо лишаване, Министерство на вътрешните работи ги събира на някакви паркинги - до действителното му конфискуване.
Така че - ето през този въпрос се повдига и въпросът за бързината на правораздаването. Като си помислим, че минават месеци сред взетата кръвна проба и нейния разбор, с цел да може въз основа към този момент на кръвната проба да влезе делото в съд, одобряваме, че в случай че е на първа инстанция, може да мине повече от година.
Отделен въпрос е, че има планувани три санкции - и отнемане от независимост, и санкция, и лишаване на автомобил. Когато се плануват санкции би трябвало ли да има такова струпване или алтернативност?
Част от наказванията би трябвало да са такива, че да нарушат всекидневието на провинилия се и да му основат дискомфорт, само че да не се стига до пълнене на пандизите с хора, които са карали пили. Тук не приказваме за тези случаи, в които има гибел на пътя.
А вие като влизахте политиката, с какви тематики си представяхте, че можете да допринесете - нещо, което липсва в дебата?
Моята най-първа визия беше, че като се вижда трендът на намаляваща изборна интензивност, хората ще си кажат „ щом тя се хваща, несъмнено би трябвало да се отиде и да се гласоподава “.
Самият факт, че някой скапва зоната си на комфорт и влиза в една не толкоз чиста сфера, би трябвало да провокира интерес у други и те да си кажат „ я да отидем да забележим какво оферират, какво ни дават обещание “. Тоест да привлека внимание, хората да се активизират, да поговорят с близки, да се стимулират взаимно, да отидат да гласоподават.
Не става дума за кого да гласоподават, а просто да не се помиряват с ниската изборна интензивност. Правните ми познанията и отбраната на Конституцията са тематики, по които считам, че мога да бъда потребна в Народното събрание.
Имаше ли другари, които ви разубеждаваха?
Да. Те бяха две групи. Една част от сътрудниците ми споделяха, че тези старания е по-добре да ги вложа, с цел да напиша книга и надлежно - да стана професор.
Други пък споделяха: „ ти до момента си била справедлива, а внезапно реши да вземеш страна “.
Наистина съм се старала да разясня обективно, обаче несъмнено аз съм индивидът, който най-вече е подлагал на критика обществено ГЕРБ по избрани въпроси, когато са били на власт.
Не за всичко, тъй като не запознат съм всичко, само че истината е, че те нанесоха големи провали в науката със Закона за развиване на университетския състав.
Също по този начин през 2020 година, лятото, когато Борисов предложи напълно нова конституция и привикване на Велико национално заседание, всички се бяха изпокрили.
Аз отстоявах тезата, че сега не ни е нужна нова конституция.
Сега, когато се променяше въпреки всичко Конституцията, разновидностите бяха няколко. Избра се най-бързият - непременно до Коледа да имаме конституционни промени. Вместо да се остави време, да се осмисли, да се види какви ще бъдат негативите от едно или друго изменение.
Конституционният съд реши половинчато въпроса, тъй като той натискаше към правосъдна власт, а не видя проблемите с непрекъсваемостта в активността на Народното събрание, с метода, по който се образува служебно държавно управление.
Според мен в допълнение се задълбочи чувството за рецесия, тъй като нямаме концепция кой е оня човек или индивид по-общо, който предлага заместник-министри, който предлага регионални шефове, заместник-областни шефове.
В момента е размита отговорността и аз имам възприятието, че част от решенията,
които не са в полза на обществото, в този момент ще бъдат прокарвани доста елементарно.
Това безвремие продължава прекомерно дълго и към този момент ми се коства, че би трябвало да търсим рационални способи, без революции, за излизане от тази дупка.
Има решение на Българска социалистическа партия нито с ГЕРБ, нито с Движение за права и свободи 1 и 2?
Това е решение за подписване на съдружно съглашение за ръководство, което е в резултат на поуките, които са си взели. И от 2014-та и метода, по който - да кажем не по най-коректен политически метод, Движение за права и свободи използва обединението с Българска социалистическа партия. Така е и с държанието на ГЕРБ в интервала от 2009-та насам.
Но това не изключва в границите на Народното събрание по избрани въпроси да има някаква форма на обикновено изпитание за разговор.
Купуването и продаването на гласове е закононарушение.
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ