Доц. Любомира Николаева-Гломб е шеф на отдел Вирусология на Националния

...
Доц. Любомира Николаева-Гломб е шеф на отдел Вирусология на Националния
Коментари Харесай

Доц. Любомира Николаева-Гломб: Болен учител ще зарази поне п...

Доц. Любомира Николаева-Гломб е началник на отдел " Вирусология " на Националния център по заразни и паразитни заболявания. Тя разяснява пред " Марица " особеностите на делта разновидността на COVID-19 и развоя на пандемията у нас.

Подобно на всички вируси, чийто генетичен материал се състои от РНК, SARS-CoV-2, вирусът, причиняващ COVID-19, мутира непрекъснато. Еволюционните закони насочват разновидностите в посока на селекция на поколение, което е в положение да заразява по-ефективно и да заобикаля имунния отговор. Възникването на вирусните разновидности е естествен биологичен развой, свързан от непрекъснатата потребност на вируса да се приспособява към всеки собствен нов гостоприемник, било то клетка или организъм. Непрекъснатото предаване на вируса от човек на човек води до естественото пораждане на разновидности.

За вирусни разновидности на COVID-19 се заприказва в края на 2020 година Тогава, на 18 декември 2020 година, в Обединеното кралство в лабораторни проби от септември беше разпознат вирусен вид, през днешния ден прочут като вид ​алфа. През същия месец декември в проби от май 2020 година от Южноафриканската република е разпознат различен вирусен вид, през днешния ден прочут като вид ​бета. През януари 2021 година в Бразилия е разпознат в проби от ноември 2020 година вид гама. И през май 2021 година в Индия в лабораторни проби от октомври 2020 година

е разпознат вирусен вид, през днешния ден прочут като вид делта.

В циркулацията измежду човешката популация ще се закрепват тези разновидности, които имат еволюционни преимущества. Така вид ​алфа измести родителския вид от Ухан, тъй като имаше по-висока трансмисивност, т.е. заразяваше по-лесно от родителския, а вид ​делта измести вид алфа, тъй като има още по-висока трансмисивност и в допълнение отчасти заобикаля имунния отговор, основан в следствие от преболедуване с предходен вид.

Вариант делта беше разпознат през декември 2020 година в Индия и се популяризира бързо измежду най-вече неимунизираното индийско население. Бързо се придвижи и в Европа и Обединеното кралство.

От август вид делта е разграничен на типичен и подварианти, които се отбелязват с буквите AY и следващ номер. Подвариантите са 32, т.е. от AY1 до AY32.

Вариантът делта има към 15 разновидности, които го разграничават от истинския наставнически вид, зародил в Ухан. Две от тях са в спайк-белтъка.

Те оказват помощ на вируса да избегне антителата, формирани вследствие на преболедуване

Антителата обаче не са напълно безпомощни в обезвреждащата си интензивност. Те отново обезвреждат вируса, само че в по-ниска степен.

Сезонните коронавируси са разнообразни от SARS-CoV-2. Те предизвикват към 30% от случаите на елементарната простуда и на практика инфектират и реинфектират хората през релативно 2-3-годишни шпации точно заради обстоятелството, че за този интервал съответният ковид е мутирал по този начин, че да е в положение да избегне много сполучливо имунния отговор, построен вследствие на предходно боледуване. От друга страна, все някакъв спомен за преболедуването е останал и имунната система съумява да се оправи дотолкоз, че повторното разболяване да се характеризира с лека клинична картина.

Трета разновидност във вид ​делта пък усилва закрепването на вируса към клетката гостоприемник.

Следваща разновидност улеснява образуването на синцитии. Това са огромни многоядрени кафези, които се образуват в следствие от сливането на прилежащи кафези. Улеснявайки сливането, вирусът минава от една клетка в друга, без да му се постанова да излиза във враждебното за него извънклетъчно пространство, с цел да търси последваща клетка​ гостоприемник. Способността за образуване на синцитии не е неповторимо свойство на вид ​делта, нито даже на SARS-CoV-2. Съществува различен респираторен вирус, за който това е присъщо свойство и това даже е залегнало в името му. Става въпрос за респираторно-синцитиалния вирус (RSV). Синцитиите, формирани от вид делта обаче, са доста по-големи от тези, формирани от родителския вид и от вид алфа. Това изяснява

безусловно избухливото повишаване на броя на вирусните частици в носоглътката,

техния доста по-голям безспорен брой и по-бързото утежняване на клиничната картина: по-често съобщаване на висока температура, по-рано разрастваща се пневмония и намаляване на кислородното засищане (в рамките на едвам 4-5 дни от появяването на симптомите).

Отличителна линия на вид делта е неговата инфекциозност, която е два пъти по-голяма от предходните разновидности.

Вариант делта не е по-опасен за децата спрямо останалите разновидности. Все още е в действие правилото, че те боледуват по-леко, в случай че въобще боледуват, и че те рядко са първичните източници на инфекцията. Обикновено децата се заразяват от възрастните, а не противоположното.

В първите дни на новата образователна година желая да споделя данни от едно епидемиологично изследване на огнище, зародило в начално учебно заведение в състоятелен квартал, Марин Каунти, покрай Сан Франциско в Калифорния, Съединени американски щати. То демонстрира какво може да се случи в една класна стая, в която наред с преподавателя и учениците се намира високозаразният делта вирус и където се неглижират противоепидемичните нефармацевтични ограничения. По време на възникването на огнището 72% от жителите на Марин Каунти, на възраст, позволяваща имунизиране, са били ваксинирани. В класната стая ученическите чинове са били самостоятелни, на 2 метра разстояние един от различен, прозорците са били отворени и в допълнение са работели две уреди за филтриране на въздуха с HEPA филтри. Според епидемиологичното изследване всички възпитаници са били с маски. Т.нар. примитивен случай (the index case) е неимунизиран преподавател, който е бил на работа със напълно слаби признаци и който в някои моменти е свалял маската си, с цел да е по-ясно четенето му на глас. В резултат от тези дейности на учителя е инфектиран половината клас, като рискът мощно корелира с близостта на всяко дете до учителя. Всички деца, седели на първия ред, са се заразили, а от тези, седели на втория ред, са инфектирани съвсем 80%. На по-задните редове степента на заразеност съразмерно понижава.

Изводът е, че учителите би трябвало да бъдат имунизирани

Особено тези, които работят с деца, които не са достигнали възрастта за имунизиране. Маската не се смъква, когато би трябвало да се приказва високо и ясно. Напротив, това е моментът, когато е най-важно да бъде носена. Маската би трябвало да се носи вярно, да покрива и носа, и устата, да пасва добре на лицето (да не отзява). Стойте си у дома, когато имате признаци, колкото и леки да са те.

Опасността е скоростта, с която нараства броят на умрелите от заболяването. И скоростта, с която се изтощават бюджетите за здравно обслужване. Такива числа например вирусът HIV реализира за няколко десетилетия.

От седмица-две дневният брой на новозаразени съвсем не пораства (около 2000). Това е броят на записаните новозаразени, т.е., на които е изработен тест в лаборатория или болница. Антигенни проби обаче се продават без ограничаване в аптеките. Дали всеки, който си прави самичък тест у дома, е с негативен резултат? И дали, в случай че резултатът му е позитивен, го оповестява на персоналния си доктор, с цел да бъде надлежно карантиниран или изолиран?

С една дума - до каква степен действителен е съобщаваният всяка заран брой на новозаразените?

От друга страна, среднодневният брой на умрелите от коронавирус също се задържа. Друг е въпросът, че цифрата е доста висока. Не дръзвам да предвиждам дали това е трайна наклонност. Но приблизително умират по 70 души дневно! Всяка седмица си отиват вечно хората от един приблизително огромен приблизително висок панелен блок. В България на глава от популацията умират няколко пъти (пъти!) повече хора, в сравнение с приблизително за Европа на глава от популацията. И това не е от ден или два. Така е от повече от месец. Защо се опасяваме от имунизацията, а не се опасяваме от заболяването? Не сме ли стигнали още точката, в която всеки един от нас персонално познава човек, изгубил борбата с COVID-19? А има ли измежду нас хора, които са или персонално познават човек, имал съществени проблеми след имунизирането си? Аз персонално не познавам подобен. Обикновено разказите са от вида: братът на съседката на моя другарка три дни бил еди-как си или получил еди-какво си. Но за сметка на това имам няколко сътрудници, съученици, родственици и близки хора, които починаха от COVID-19. Да, един от тях беше възпълен, различен беше с подложен стен​т на сърдечната артерия. Ако не се бяха заразили със SARS-CoV-2, положението им беше задоволително устойчиво и следено, с цел да живеят още дълги години. Другите, които изгубих, бяха без съпътстващи болести. Колко време ни би трябвало още, с цел да се опомним и да възпрем тази гибел?
Източник: marica.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР