Ще дадем на медицината инструмента, който ще пребори рака
Доц. Леандър Литов, началник на катедра " Атомна физика " в СУ " Св. Климент Охридски ", е началник на българския екип, работещ в CERN по плана на адронния колайдер.
Завършил е нуклеарна физика в СУ и е специализирал в института за нуклеарни проучвания в Дубна, Русия.
- Доц. Литов, на какъв стадий е планът за теоретичен център за адронна терапия?
-Това е план за създаване на интернационален институт за научни проучвания в региона на Балканите. За момента интерес за създаване на подобен институт са проявили страните от някогашна Югославия, Албания, България и Гърция. Има подписано споразумение за желание за създаване на този институт. В момента в консорциума вземат участие девет страни от региона, в това число България.
Идеята за построяването на този институт принадлежи на някогашния шеф на ЦЕРН Хервиг Шоппер. Обсъждат се две варианти за този теоретичен институт - да бъде център за така наречен синхротронно лъчение или да бъде основан център за адронна терапия. И в двата случая става дума за създаване на огромен ускорител в границите на теоретичен институт. В първия случай той ще се употребява за генериране на високоенергетични рентгенови лъчи, с чиято помощ след това се изследва структурата на разнообразни материали, в това число биологични. Във втория случай с протонни снопове и снопове с леки йони ще се третират тумори.
На 30 януари на първо съвещание Управителният съвет начерта стратегия за създаване на института. В случая става дума за доста комплицирана организация, за доста комплицирано оборудване, става дума освен за просвета, само че и за доста политика, както и за доста пари. Независимо кой от двата разновидността ще бъде определен, цената на построяването на тази научна инфраструктура е от порядъка на 200-230 млн. евро.
- Какви са плюсовете на сходен вид лекуване по отношение на обичайните способи?
- Адронната терапия е способ, който се създава от средата на 20. век. Това, което се употребява всеобщо като радиотерапия сега, са линейни ускорители, които форсират електрони. От тези електрони се генерира рентгеново излъчване, с което се облъчват туморите. В към 30 % от случаите обаче този способ на лъчетерапия не може да влияе върху тумора, защото има радиационноустойчиви тумори. Това от една страна. От друга страна - в процеса на лъчетерапия се облъчва освен самият израстък, само че и тъканта пред и зад него. Така че има задоволително висока възможност да се сътвори нов проблем в хубавичко тъкан вследствие на облъчването.
Когато се употребяват протони или леки ядра, те минават през тъканта, без първоначално на практика да отделят сила - т.е. те не въздействат на тази тъкан, не я облъчват. И в един миг доста внезапно, в доста стеснен диапазон, отделят цялата си сила. Т.е. цялото влияние, цялото облъчване е в доста стеснен регион.
Ако вярно настроите ускорителя и подберете силата на тези протони или йони, може да извършите по този начин, че в действителност цялата сила да бъде отделена в тумора и близките здрави тъкани да не бъдат наранени изобщо.
Ефективността на този способ е доста по-висока от облъчването с рентгеново излъчване, като вероятността за основаване на проблем в близките тъкани е в пъти по-ниска.
Технологиите към този момент доближиха нужното равнище, с цел да можем да организираме точно лъчелечение, без да засягаме здравите тъкани. Неслучайно сега по света се строят голям брой такива нови центрове за адронна терапия. Досега с потреблението на този способ са третирани към 150 000 души и методът е потвърдил високата си успеваемост.
Тъй като работим към този момент от 5 години върху план за създаване на подобен център в България, концепцията е той да бъде не просто български, а районен център с потенциал да третира пациенти от целия район. И по едно и също време с това желаеме да създадем центъра един от водещите в света.
Дотук не успяхме да изпълним българския план. Сега се опитваме да го осъществяваме като интернационален институт.
- Опровергава ли този упорит план обичайните упреци, че в България не може да се прави сериозна просвета?
- Това изказване е неточно - в България се прави извънредно сериозна просвета, въпреки в доста тежки условия. И образуването на публично мнение, че българските учени не са съществени учени и че у нас няма благоприятни условия за правене на сериозна просвета, бих нарекъл политика на геноцид, която унищожа и прогонва интелигенцията ни. Съжалявам за острите думи, само че това е действителната обстановка, тъй като ние, вследствие на осъществяване на тази политика, вследствие на това говорене, изгонихме младежите от страната ни. Наши извънредно способни и надарени младежи вършат просвета, само че в чужбина.
Действително в България изискванията за правене на просвета са тежки, мъчно е, тъй като на практика сме оставени без финансиране, само че това не е спънка да желаеме да изградим център, който да бъде международен водач в няколко области.
Идеята е нашите учени да престанат да пътуват по чужбина, да вършат проучванията си на открито. Идеята е да изградим научна инфраструктура в България, в която учени от чужбина идват и организират своите проучвания.
Ако се осъществя този план и тази концепция за интернационален институт, и се избере опцията за адронна терапия, в този институт проучвания ще организират най-малко най-малко 1000 учени от Европа, без да считаме българските.
- Дългогодишното присъединяване в огромния план на Големия адронен колайдер ли Ви дава самочувствие за капацитета ни да осъществяваме нови амбициозни начинания?
-Да, дръзвам да настоявам, че страната ни има капацитет. А в тази ситуация, защото приказваме за интернационален институт, обединяването на хората от района имат нужния капацитет за построяването на сходна научна инфраструктура, която да бъде превърната в една от водещите в света в региона на третирането на тумори, в региона на биофизиката, нискоенергетичната нуклеарна физика, ускорителната физика.
Българските учени вземат участие през цялото време в реализацията на плана за адронния колайдер в ЦЕРН. Заедно с група учени от Софийския университет и сътрудници от Института за нуклеарни проучвания и нуклеарна енергетика на Българска академия на науките участваме в плана CMS - това е един от двата огромни опита, които работят на Големия адронен колайдер в ЦЕРН, от самото основаване на колаборациите. Така че работя по този план към този момент 25 години. Дори когато колаборацията CMS не съществуваше, опитът не съществуваше, ние бяхме 30-40 индивида, които се заеха да разработят физическата стратегия на този опит.
В момента колаборацията CMS наброява близо 4000 души.
- Имат ли съображение, или са наивни опасенията, че проучванията там крият опасности като да вземем за пример отваряне на черни дупки?
-Многократно е обсъждано има ли някаква заплаха от това, че ускоряваме частици до доста високи сили и можем ли да създадем някакъв проблем. Категоричният отговор е не, за което ще приведа напълно елементарен мотив. Работата е там, че съществува така наречен космично излъчване, в което има задоволително количество протони с сили, колкото са силите на протоните в ускорителя LHC в Големия адронен колайдер, и дори доста по-високи. Тези протони, попадайки в атмосферата, взаимодействат с протони от ядрата на детайлите, които са в атмосферата, и протичат тъкмо същите реакции, които протичат на Големия адронен колайдер.
Разликата сред нас и това, което се случва със Земята, е, че на планетата този опит върви към този момент от 4 милиарда години. Както виждаме - Земята си съществува, нищо ужасно не се е случило, нищо рисково не се е развило. Не се е родила черна дупка или нещо от сорта, което може да погълне Земята.
- Колко са българските учени в ЦЕРН сега?
-Средно към 100 души са свързани с ЦЕРН, като спектърът на специалностите е много необятен - физици, експерти по осведомителни технологии, инженери, техници. Български компании работят за ЦЕРН в разнообразни посоки. През последните години връщаме повече от половината от членския си импорт в ЦЕРН във тип на поръчки за българската промишленост. До момента сме вкарали в нашата промишленост поръчки за над 18 млн швейцарски франка.
- Какво е пловдивското наличие в ЦЕРН?
- Значимо. Работим дружно с проф. Ваньо Чолаков от ПУ, който съумя да образува група от младежи, които работят в доста тясно съдействие с Института за нуклеарни проучвания и нуклеарна енергетика на Българска академия на науките. Млади хора от Пловдив са участници в опита CMS, тъй че Пловдив е задоволително добре показан и има много съществено научно присъединяване.
- Изкушават ли се днешните младежи от научна кариера?
-В университета има отлив от искащи да се занимават с просвета. Намалява ползата към естествените и техническите науки, което поражда сериозен проблем освен за развиването на науката, само че и за развиването на промишлеността. В момента у нас има изострен дефицит на квалифицирани хора в региона на естествените и техническите дисциплини. А това директно се отразява на производството. Т.е. страната ни е пред цивилизационен избор - дали да развива стопанска система в обслужването и туризма, или във високотехнологичните производства. Както е известно, проспериращите страни в света са тези, които поддържат високотехнологични производства, артикул на висок теоретичен капацитет.
Завършил е нуклеарна физика в СУ и е специализирал в института за нуклеарни проучвания в Дубна, Русия.
- Доц. Литов, на какъв стадий е планът за теоретичен център за адронна терапия?
-Това е план за създаване на интернационален институт за научни проучвания в региона на Балканите. За момента интерес за създаване на подобен институт са проявили страните от някогашна Югославия, Албания, България и Гърция. Има подписано споразумение за желание за създаване на този институт. В момента в консорциума вземат участие девет страни от региона, в това число България.
Идеята за построяването на този институт принадлежи на някогашния шеф на ЦЕРН Хервиг Шоппер. Обсъждат се две варианти за този теоретичен институт - да бъде център за така наречен синхротронно лъчение или да бъде основан център за адронна терапия. И в двата случая става дума за създаване на огромен ускорител в границите на теоретичен институт. В първия случай той ще се употребява за генериране на високоенергетични рентгенови лъчи, с чиято помощ след това се изследва структурата на разнообразни материали, в това число биологични. Във втория случай с протонни снопове и снопове с леки йони ще се третират тумори.
На 30 януари на първо съвещание Управителният съвет начерта стратегия за създаване на института. В случая става дума за доста комплицирана организация, за доста комплицирано оборудване, става дума освен за просвета, само че и за доста политика, както и за доста пари. Независимо кой от двата разновидността ще бъде определен, цената на построяването на тази научна инфраструктура е от порядъка на 200-230 млн. евро.
- Какви са плюсовете на сходен вид лекуване по отношение на обичайните способи?
- Адронната терапия е способ, който се създава от средата на 20. век. Това, което се употребява всеобщо като радиотерапия сега, са линейни ускорители, които форсират електрони. От тези електрони се генерира рентгеново излъчване, с което се облъчват туморите. В към 30 % от случаите обаче този способ на лъчетерапия не може да влияе върху тумора, защото има радиационноустойчиви тумори. Това от една страна. От друга страна - в процеса на лъчетерапия се облъчва освен самият израстък, само че и тъканта пред и зад него. Така че има задоволително висока възможност да се сътвори нов проблем в хубавичко тъкан вследствие на облъчването.
Когато се употребяват протони или леки ядра, те минават през тъканта, без първоначално на практика да отделят сила - т.е. те не въздействат на тази тъкан, не я облъчват. И в един миг доста внезапно, в доста стеснен диапазон, отделят цялата си сила. Т.е. цялото влияние, цялото облъчване е в доста стеснен регион.
Ако вярно настроите ускорителя и подберете силата на тези протони или йони, може да извършите по този начин, че в действителност цялата сила да бъде отделена в тумора и близките здрави тъкани да не бъдат наранени изобщо.
Ефективността на този способ е доста по-висока от облъчването с рентгеново излъчване, като вероятността за основаване на проблем в близките тъкани е в пъти по-ниска.
Технологиите към този момент доближиха нужното равнище, с цел да можем да организираме точно лъчелечение, без да засягаме здравите тъкани. Неслучайно сега по света се строят голям брой такива нови центрове за адронна терапия. Досега с потреблението на този способ са третирани към 150 000 души и методът е потвърдил високата си успеваемост.
Тъй като работим към този момент от 5 години върху план за създаване на подобен център в България, концепцията е той да бъде не просто български, а районен център с потенциал да третира пациенти от целия район. И по едно и също време с това желаеме да създадем центъра един от водещите в света.
Дотук не успяхме да изпълним българския план. Сега се опитваме да го осъществяваме като интернационален институт.
- Опровергава ли този упорит план обичайните упреци, че в България не може да се прави сериозна просвета?
- Това изказване е неточно - в България се прави извънредно сериозна просвета, въпреки в доста тежки условия. И образуването на публично мнение, че българските учени не са съществени учени и че у нас няма благоприятни условия за правене на сериозна просвета, бих нарекъл политика на геноцид, която унищожа и прогонва интелигенцията ни. Съжалявам за острите думи, само че това е действителната обстановка, тъй като ние, вследствие на осъществяване на тази политика, вследствие на това говорене, изгонихме младежите от страната ни. Наши извънредно способни и надарени младежи вършат просвета, само че в чужбина.
Действително в България изискванията за правене на просвета са тежки, мъчно е, тъй като на практика сме оставени без финансиране, само че това не е спънка да желаеме да изградим център, който да бъде международен водач в няколко области.
Идеята е нашите учени да престанат да пътуват по чужбина, да вършат проучванията си на открито. Идеята е да изградим научна инфраструктура в България, в която учени от чужбина идват и организират своите проучвания.
Ако се осъществя този план и тази концепция за интернационален институт, и се избере опцията за адронна терапия, в този институт проучвания ще организират най-малко най-малко 1000 учени от Европа, без да считаме българските.
- Дългогодишното присъединяване в огромния план на Големия адронен колайдер ли Ви дава самочувствие за капацитета ни да осъществяваме нови амбициозни начинания?
-Да, дръзвам да настоявам, че страната ни има капацитет. А в тази ситуация, защото приказваме за интернационален институт, обединяването на хората от района имат нужния капацитет за построяването на сходна научна инфраструктура, която да бъде превърната в една от водещите в света в региона на третирането на тумори, в региона на биофизиката, нискоенергетичната нуклеарна физика, ускорителната физика.
Българските учени вземат участие през цялото време в реализацията на плана за адронния колайдер в ЦЕРН. Заедно с група учени от Софийския университет и сътрудници от Института за нуклеарни проучвания и нуклеарна енергетика на Българска академия на науките участваме в плана CMS - това е един от двата огромни опита, които работят на Големия адронен колайдер в ЦЕРН, от самото основаване на колаборациите. Така че работя по този план към този момент 25 години. Дори когато колаборацията CMS не съществуваше, опитът не съществуваше, ние бяхме 30-40 индивида, които се заеха да разработят физическата стратегия на този опит.
В момента колаборацията CMS наброява близо 4000 души.
- Имат ли съображение, или са наивни опасенията, че проучванията там крият опасности като да вземем за пример отваряне на черни дупки?
-Многократно е обсъждано има ли някаква заплаха от това, че ускоряваме частици до доста високи сили и можем ли да създадем някакъв проблем. Категоричният отговор е не, за което ще приведа напълно елементарен мотив. Работата е там, че съществува така наречен космично излъчване, в което има задоволително количество протони с сили, колкото са силите на протоните в ускорителя LHC в Големия адронен колайдер, и дори доста по-високи. Тези протони, попадайки в атмосферата, взаимодействат с протони от ядрата на детайлите, които са в атмосферата, и протичат тъкмо същите реакции, които протичат на Големия адронен колайдер.
Разликата сред нас и това, което се случва със Земята, е, че на планетата този опит върви към този момент от 4 милиарда години. Както виждаме - Земята си съществува, нищо ужасно не се е случило, нищо рисково не се е развило. Не се е родила черна дупка или нещо от сорта, което може да погълне Земята.
- Колко са българските учени в ЦЕРН сега?
-Средно към 100 души са свързани с ЦЕРН, като спектърът на специалностите е много необятен - физици, експерти по осведомителни технологии, инженери, техници. Български компании работят за ЦЕРН в разнообразни посоки. През последните години връщаме повече от половината от членския си импорт в ЦЕРН във тип на поръчки за българската промишленост. До момента сме вкарали в нашата промишленост поръчки за над 18 млн швейцарски франка.
- Какво е пловдивското наличие в ЦЕРН?
- Значимо. Работим дружно с проф. Ваньо Чолаков от ПУ, който съумя да образува група от младежи, които работят в доста тясно съдействие с Института за нуклеарни проучвания и нуклеарна енергетика на Българска академия на науките. Млади хора от Пловдив са участници в опита CMS, тъй че Пловдив е задоволително добре показан и има много съществено научно присъединяване.
- Изкушават ли се днешните младежи от научна кариера?
-В университета има отлив от искащи да се занимават с просвета. Намалява ползата към естествените и техническите науки, което поражда сериозен проблем освен за развиването на науката, само че и за развиването на промишлеността. В момента у нас има изострен дефицит на квалифицирани хора в региона на естествените и техническите дисциплини. А това директно се отразява на производството. Т.е. страната ни е пред цивилизационен избор - дали да развива стопанска система в обслужването и туризма, или във високотехнологичните производства. Както е известно, проспериращите страни в света са тези, които поддържат високотехнологични производства, артикул на висок теоретичен капацитет.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ