Доц. Минкин: Радиохирургията не е вълшебна пръчица
Доц. Красимир Минкин е роден на 23.01.1978 година в гр. София. Средното си обучение получава в 9-та Френска гимназия, а висше здравно образувание получава от Медицинския Университе в гр. София. Започва специализация по Неврохрургия в УМБАЛ “Александровска ” през 2002 година От 2003 до 2005 година, в продължение на 2 години специализира хирургия на епилепсията и функционална неврохирургия в Клиника по Неврохирургия на болница “Св. Анна ”, в Париж. През 2007 година, доктор Красимир Минкин специализира в продължение на 6 месеца при проф. Жан Режис в Клиника по функционална неврохирургия и стереотаксична неврохирургия в болница “Ла Тимон ”, Марсилия. Подготовката му в региона на функционалната неврохирургия и невро-онкология е допълнена от забележителен брой задгранични курсове.
През 2007 година, доктор Минкин се завръща в България и взе участие в основаването и развиването на център за функционална неврохирургия в УМБАЛ “Св. Иван Рилски ”, гр. София. Той съумява да сплоти неврохирурзи, невролози, неврорадиолози и невропсихолози в мултидисциплинарен екип, отдаден на хирургия на епилепсията. Този екип е изследвал и оперирал над 300 пациенти с медикаментозно-резистентна епилепсия. Д-р Минкин натрупва опит със стереоткасичната техника с рамка на Лексел осъществявайки над 200 биопсии и 110 стереотаксични ЕЕГ. През 2011 година, ръководеният от него екип реализира първата имплантация на система за дълбока мозъчна стимулация при дете с дистония, а през 2013 година – първата имплантация на дълбоки електроди за Паркинсонова болест. През 2018 година дружно с проф. Доброслав Кюркчиев получават финансиране през Фонд научни проучвания за план „ „ Иновативни фотодинамични способи за влияние върху стволови кафези култивирани от глиобластомни тумори “. Вторият стадий от плана завърши на 21 юни 2023 година
Доц. Минкин, медицината бележи извънредно развиване през последните десетилетия. Има ли прогрес при лекуването на мозъчните тумори?
Както всички тумори и мозъчните нормално ги разделяме на неприятни и положителни, на доброкачествени и злокачествени, на първоначални и вторични. Т.е. в случай че са злокачествени, могат да бъдат първоначални злокачествени или са метастази. За страдание би трябвало да стартираме от злокачествените мозъчни тумори, тъй като те са доста, доста по-чести от доброкачествените. Повечето тумори в главата, които откриваме, не са доброкачествени, нито пък са били такива, а изначално са неприятни. Първичните злокачествени тумори са най-често глиалните тумори, т.е. туморите, които произлизат от клетките, които поддържат невроните и имат податливост да нямат граница, а клетките да са разпръснати в целия мозък. Тези тумори са най-големият камшик за неврохирурзите и изобщо за хората, защото няма съвсем никакъв напредък през последните десетилетия. През последните 30-40 години по никакъв метод не се е подобрило лекуването на тези злокачествени мозъчни тумори, които са или нискостепенни или високостепенни глиални тумори. Хирургията може да удължи живота, същото важи и за химиотерапия и лъчетерапия, само че най-лошият примитивен недоброкачествен израстък - глиобластома, нормално има междинна преживяемост от година и 4 месеца. И тази преживяемост за последните 30 години по никакъв начин не се трансформирала, което ни кара да търсим непрестанно някакви нови способи. Сега съм началник на един от плановете, при който се опитваме да лекуваме подобен вид тумори с фотодинамична терапия. Т.е. с предоставяне на едно вещество през устата, което води до струпване на фотосенсибилизатор. Фотосенсибилизаторите се натрупват в туморните кафези и в случай че ги облъчим със светлина, те изгарят вследствие на тази фоточувствителност. Това е концепцията - да вкараме такова вещество, което преди всичко отива в неприятните кафези, с цел да можем ние като пуснем една лампичка те да умрат, а здравите да останат невредими.
Какъв е резултата от този способ?
Все още сме на допустимо най-ниското равнище. Най-ниското равнище е клетъчното равнище, т.е. ин витро опити. С проф. Доброслав Кюркчиев, който е началник на Клиниката по имунология в нашата болница, сме култивирали кафези от подобен недоброкачествен израстък от наши пациенти, дали сме мъничко късче на сътрудниците си и те са съумели да отгледат от този мъничък звяр един огромен звяр от кафези, на който даваме да изяде едно вещество: 5-аминолевулинова киселина или 5-ALA. В резултат на това всяка туморна клетка (в случая става въпрос за мезенхимни стволови клетки) е натрупала фотосенсибилизатор. След това сме го облъчили със светлина, която е близка до виолетовата. Оказва, че тези кафези умират доста повече, когато им е обещано 5-ALA и са облъчени, в сравнение с когато не им е обещано. Това значи, че сме ги направи сензитивният на тази терапия. Крайната концепция е това да бъде осъществено при пациенти с глиобластома, а освен с туморни кафези.
А по какъв начин се въздействат от тази терапия здравите кафези?
Не се въздействат въобще. Те не се въздействат, тъй като не натрупват фотосенсибилизатор. В метаболизма на туморната клетка има една специфичност, че единствено тя може да натрупва този фотосенсибилизатор, до момента в който при здрави кафези той няма никакъв резултат. Но това, което би трябвало да създадем в бъдеще, което ще е обект на различен план, е да минем на идващото равнище, което е опит с животни. Там основан израстък се опитваме да го вграждаме в жив организъм и по-късно да го убием, посредством същата терапия. Да дадем на мишката да вземем за пример да изяде 5-аминолевулинова киселина, по-късно да облъчим тумора и да се окаже, че сме съумели, а в най-хубавия, желан случай, да се окаже, че сме я излекували от тумора, който сме й предизвикали. И чак тогава може да мислим тази терапия да бъде прилагана на хора. Има много път да се извърви и не е някакво изобретение, което да кажем, че е решило казуса с глиобластома. Следващите тумори, с които доста се занимаваме, са нискостепенни глиоми. За разлика от високостепенния глиом – глиобластома, при нискостепенните глиоми междинната преживяемост е десетина години. Пациентите живеят с тях, само че за жалост туморът постоянно прогресира и постоянно става по-лошо. Въпросът е по какъв начин можем да го забавим. Това, което вършим, е с хирургия да махнем голяма част от отмалялост и с друга ориентирана лъчетерапия или химиотерапия да забавим развиването му. Това са опциите във връзка с най-често срещаните първоначални тумори. Вторичните тумори, метастазите, са доста лесни за хирургия, тъй като нямат кафези отвън себе си. В множеството случай са добре отграничени и елементарно могат да бъдат махнати хирургично, а дребните елементарно могат да бъдат облъчени с радиохирургия. Този радиохирургичен план беше подсилен от доктор Дечев и е управителен от доктор Колева. Благодарение на скъпоструваща инсталация имаме опция за облъчване единствено на тумора без околния мозък да получава същества на радиация. Това е по този начин наречения „ кибер нож “, „ гама нож “ или това, с което ние разполагаме, линеен ускорител или „ линеен нож “, които са разнообразни способи на радиохирургията с ориентирано облъчване на тумора.
Има ли значение къде се намира туморът? Твърди се, че в случай че е в мозъчния дънер е неоперативен.
Това не е изцяло правилно. На нас от време на време ни се постанова да оперираме мозъчния дънер. Някои от мозъчните тумори като доброкачествените пилоцитните астроцитоми са доста добре отграничени, само че са локализирани в мозъчния дънер и си коства да бъдат оперирани.
Има зони, през които може да се влезе относително безвредно в мозъчния дънер и да бъдат отстранени някои типове мозъчни тумори или каверноми. Ние имаме много каверноми на мозъчния дънер, които сме оперирали. Относно каверномите би трябвало да се спомене, че има един главен способ за лекуване и един претендент да бъде способ за лекуване. Основният способ за лекуване е хирургията и това би трябвало да се знае както от лекарите, по този начин и от пациентите. Доказано е, че е ефикасна и в това число в мозъчния дънер за 90% от каверномите можем да се откри вратата, през която да влезем и да ги махнем без да предизвикаме спомагателен недостиг и по този начин да предотвратим последващо кървене и последващо разрушение на мозъчния дънер или на мозъчната кора.
Вторият способ на лекуване, който се пробва да се утвърди, само че най-малко съгласно мен има доста минуси и дребна изгода е радиохирургията. Облъчването на мозъчни каверноми в множеството случаи не води до значително понижаване на риска от кървене. Един облъчен каверном има може би напълно мъничко по-малък риск от кървене, за разлика от махнатия каверном, при който риска е 0%. Затова аз не съм огромен обожател на радиохирургията за каверноми, макар че съм последовател на радиохирургията по принцип и се занимавам с това от много години. Освен това при облъчването на каверноми проблем е, че доста по-често има затруднения, т.е. радионекроза. Радиохирургията не е вълшебна пръчица. Това е йонизираща радиация. Подобно на радиотерапията още веднъж се употребява йонизираща радиация, въпреки и по-насочена. Трябва да сме реалисти и да препоръчаме радиохирургията да вземем за пример за доброкачествени тумори или даже злокачествено до 2 см, които е добре да не бъдат оперирани. Обратно, по-големите тумори извънредно рядко се повлияват от радиохирургията и постоянно имат затруднения. Затова при по-големите тумори ние не предлагаме радиохирургия.
Каква е разликата сред каверном и дребен израстък във връзка с притискането на мозъчната тъкан?
Каверномът се държи по-малко нападателно. Това е едно кълбо от съдчета и доста постоянно не е съпроводен със забележителен оток към него. Мозъкът „ привиква “ с кавернома доста по-лесно, в сравнение с с мозъчния израстък. Освен това каверномът няма податливост за еволюционен напредък. Обемът на кавернома нараства единствено, когато кърви, до момента в който мозъчните тумори имат податливост да порастват и да провокират доста повече оток и повече признаци. Симптомите от каверном наподобяват на инсулта, тъй като нормално са неочаквани. Както на човек нищо му няма, за секунда може да получи загуба на придвижване на ръка, крайник, загуба на слух, даже на зрение в дадена част от зрителното поле. Това поражда ненадейно и по-късно последователно отшумява до някаква степен, тъй като мозъкът се пробва да възвърне изгубеното при изкървяването на кавернома, което нормално е относително малко по размер, тъй като е с ниско налягане. Обратно – при мозъчните тумори всичко е последователно и върви от зле към по-зле.
През 2007 година, доктор Минкин се завръща в България и взе участие в основаването и развиването на център за функционална неврохирургия в УМБАЛ “Св. Иван Рилски ”, гр. София. Той съумява да сплоти неврохирурзи, невролози, неврорадиолози и невропсихолози в мултидисциплинарен екип, отдаден на хирургия на епилепсията. Този екип е изследвал и оперирал над 300 пациенти с медикаментозно-резистентна епилепсия. Д-р Минкин натрупва опит със стереоткасичната техника с рамка на Лексел осъществявайки над 200 биопсии и 110 стереотаксични ЕЕГ. През 2011 година, ръководеният от него екип реализира първата имплантация на система за дълбока мозъчна стимулация при дете с дистония, а през 2013 година – първата имплантация на дълбоки електроди за Паркинсонова болест. През 2018 година дружно с проф. Доброслав Кюркчиев получават финансиране през Фонд научни проучвания за план „ „ Иновативни фотодинамични способи за влияние върху стволови кафези култивирани от глиобластомни тумори “. Вторият стадий от плана завърши на 21 юни 2023 година
Доц. Минкин, медицината бележи извънредно развиване през последните десетилетия. Има ли прогрес при лекуването на мозъчните тумори?
Както всички тумори и мозъчните нормално ги разделяме на неприятни и положителни, на доброкачествени и злокачествени, на първоначални и вторични. Т.е. в случай че са злокачествени, могат да бъдат първоначални злокачествени или са метастази. За страдание би трябвало да стартираме от злокачествените мозъчни тумори, тъй като те са доста, доста по-чести от доброкачествените. Повечето тумори в главата, които откриваме, не са доброкачествени, нито пък са били такива, а изначално са неприятни. Първичните злокачествени тумори са най-често глиалните тумори, т.е. туморите, които произлизат от клетките, които поддържат невроните и имат податливост да нямат граница, а клетките да са разпръснати в целия мозък. Тези тумори са най-големият камшик за неврохирурзите и изобщо за хората, защото няма съвсем никакъв напредък през последните десетилетия. През последните 30-40 години по никакъв метод не се е подобрило лекуването на тези злокачествени мозъчни тумори, които са или нискостепенни или високостепенни глиални тумори. Хирургията може да удължи живота, същото важи и за химиотерапия и лъчетерапия, само че най-лошият примитивен недоброкачествен израстък - глиобластома, нормално има междинна преживяемост от година и 4 месеца. И тази преживяемост за последните 30 години по никакъв начин не се трансформирала, което ни кара да търсим непрестанно някакви нови способи. Сега съм началник на един от плановете, при който се опитваме да лекуваме подобен вид тумори с фотодинамична терапия. Т.е. с предоставяне на едно вещество през устата, което води до струпване на фотосенсибилизатор. Фотосенсибилизаторите се натрупват в туморните кафези и в случай че ги облъчим със светлина, те изгарят вследствие на тази фоточувствителност. Това е концепцията - да вкараме такова вещество, което преди всичко отива в неприятните кафези, с цел да можем ние като пуснем една лампичка те да умрат, а здравите да останат невредими.
Какъв е резултата от този способ?
Все още сме на допустимо най-ниското равнище. Най-ниското равнище е клетъчното равнище, т.е. ин витро опити. С проф. Доброслав Кюркчиев, който е началник на Клиниката по имунология в нашата болница, сме култивирали кафези от подобен недоброкачествен израстък от наши пациенти, дали сме мъничко късче на сътрудниците си и те са съумели да отгледат от този мъничък звяр един огромен звяр от кафези, на който даваме да изяде едно вещество: 5-аминолевулинова киселина или 5-ALA. В резултат на това всяка туморна клетка (в случая става въпрос за мезенхимни стволови клетки) е натрупала фотосенсибилизатор. След това сме го облъчили със светлина, която е близка до виолетовата. Оказва, че тези кафези умират доста повече, когато им е обещано 5-ALA и са облъчени, в сравнение с когато не им е обещано. Това значи, че сме ги направи сензитивният на тази терапия. Крайната концепция е това да бъде осъществено при пациенти с глиобластома, а освен с туморни кафези.
А по какъв начин се въздействат от тази терапия здравите кафези?
Не се въздействат въобще. Те не се въздействат, тъй като не натрупват фотосенсибилизатор. В метаболизма на туморната клетка има една специфичност, че единствено тя може да натрупва този фотосенсибилизатор, до момента в който при здрави кафези той няма никакъв резултат. Но това, което би трябвало да създадем в бъдеще, което ще е обект на различен план, е да минем на идващото равнище, което е опит с животни. Там основан израстък се опитваме да го вграждаме в жив организъм и по-късно да го убием, посредством същата терапия. Да дадем на мишката да вземем за пример да изяде 5-аминолевулинова киселина, по-късно да облъчим тумора и да се окаже, че сме съумели, а в най-хубавия, желан случай, да се окаже, че сме я излекували от тумора, който сме й предизвикали. И чак тогава може да мислим тази терапия да бъде прилагана на хора. Има много път да се извърви и не е някакво изобретение, което да кажем, че е решило казуса с глиобластома. Следващите тумори, с които доста се занимаваме, са нискостепенни глиоми. За разлика от високостепенния глиом – глиобластома, при нискостепенните глиоми междинната преживяемост е десетина години. Пациентите живеят с тях, само че за жалост туморът постоянно прогресира и постоянно става по-лошо. Въпросът е по какъв начин можем да го забавим. Това, което вършим, е с хирургия да махнем голяма част от отмалялост и с друга ориентирана лъчетерапия или химиотерапия да забавим развиването му. Това са опциите във връзка с най-често срещаните първоначални тумори. Вторичните тумори, метастазите, са доста лесни за хирургия, тъй като нямат кафези отвън себе си. В множеството случай са добре отграничени и елементарно могат да бъдат махнати хирургично, а дребните елементарно могат да бъдат облъчени с радиохирургия. Този радиохирургичен план беше подсилен от доктор Дечев и е управителен от доктор Колева. Благодарение на скъпоструваща инсталация имаме опция за облъчване единствено на тумора без околния мозък да получава същества на радиация. Това е по този начин наречения „ кибер нож “, „ гама нож “ или това, с което ние разполагаме, линеен ускорител или „ линеен нож “, които са разнообразни способи на радиохирургията с ориентирано облъчване на тумора.
Има ли значение къде се намира туморът? Твърди се, че в случай че е в мозъчния дънер е неоперативен.
Това не е изцяло правилно. На нас от време на време ни се постанова да оперираме мозъчния дънер. Някои от мозъчните тумори като доброкачествените пилоцитните астроцитоми са доста добре отграничени, само че са локализирани в мозъчния дънер и си коства да бъдат оперирани.
Има зони, през които може да се влезе относително безвредно в мозъчния дънер и да бъдат отстранени някои типове мозъчни тумори или каверноми. Ние имаме много каверноми на мозъчния дънер, които сме оперирали. Относно каверномите би трябвало да се спомене, че има един главен способ за лекуване и един претендент да бъде способ за лекуване. Основният способ за лекуване е хирургията и това би трябвало да се знае както от лекарите, по този начин и от пациентите. Доказано е, че е ефикасна и в това число в мозъчния дънер за 90% от каверномите можем да се откри вратата, през която да влезем и да ги махнем без да предизвикаме спомагателен недостиг и по този начин да предотвратим последващо кървене и последващо разрушение на мозъчния дънер или на мозъчната кора.
Вторият способ на лекуване, който се пробва да се утвърди, само че най-малко съгласно мен има доста минуси и дребна изгода е радиохирургията. Облъчването на мозъчни каверноми в множеството случаи не води до значително понижаване на риска от кървене. Един облъчен каверном има може би напълно мъничко по-малък риск от кървене, за разлика от махнатия каверном, при който риска е 0%. Затова аз не съм огромен обожател на радиохирургията за каверноми, макар че съм последовател на радиохирургията по принцип и се занимавам с това от много години. Освен това при облъчването на каверноми проблем е, че доста по-често има затруднения, т.е. радионекроза. Радиохирургията не е вълшебна пръчица. Това е йонизираща радиация. Подобно на радиотерапията още веднъж се употребява йонизираща радиация, въпреки и по-насочена. Трябва да сме реалисти и да препоръчаме радиохирургията да вземем за пример за доброкачествени тумори или даже злокачествено до 2 см, които е добре да не бъдат оперирани. Обратно, по-големите тумори извънредно рядко се повлияват от радиохирургията и постоянно имат затруднения. Затова при по-големите тумори ние не предлагаме радиохирургия.
Каква е разликата сред каверном и дребен израстък във връзка с притискането на мозъчната тъкан?
Каверномът се държи по-малко нападателно. Това е едно кълбо от съдчета и доста постоянно не е съпроводен със забележителен оток към него. Мозъкът „ привиква “ с кавернома доста по-лесно, в сравнение с с мозъчния израстък. Освен това каверномът няма податливост за еволюционен напредък. Обемът на кавернома нараства единствено, когато кърви, до момента в който мозъчните тумори имат податливост да порастват и да провокират доста повече оток и повече признаци. Симптомите от каверном наподобяват на инсулта, тъй като нормално са неочаквани. Както на човек нищо му няма, за секунда може да получи загуба на придвижване на ръка, крайник, загуба на слух, даже на зрение в дадена част от зрителното поле. Това поражда ненадейно и по-късно последователно отшумява до някаква степен, тъй като мозъкът се пробва да възвърне изгубеното при изкървяването на кавернома, което нормално е относително малко по размер, тъй като е с ниско налягане. Обратно – при мозъчните тумори всичко е последователно и върви от зле към по-зле.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ