В България най-сетне специалистите са на преден план
Доц. Колев, по какъв начин Клио, музата на историята, може да ни помогне да сверим критериите в това комплицирано и смутно време, когато приказваме за ръководство на естествени и публични бедствия?
Древните неслучайно са споделили, че историята е учителка на народите. Но е учителка единствено за тези, които желаят да учат. Това, което можем да забележим по тематиката е, че нашата страна също има построен опит в тази посока. В началото - след Освобождението, става дума повече за публични бедствия – войни, вътрешни междуособици, политически обстановки, които държавните управления могат относително по-лесно да възнамеряват. За пръв път виждаме този проблем към Сръбско-българската война, когато се оказва, че нямаме никаква финансова подготовка и запаси да водим войната. Налага се кабинетът на Петко Каравелов да прокара през Народното събрание едно решение, с което страната да прибере парите от железопътния фонд, заделени за градежа на първите български железници след удължаването на наследените от турско "Източни железници ".
Благодарение на които, прочее, нашите войски се придвижват от турската граница до сръбския фронт.
Точно с тях ги докарват. На процедура тези пари се национализират и посредством тях се води сполучливата война със Сърбия, която довежда и до Съединението. По-нататък българската страна е по-готова, когато става дума за война, тъй като "просто " копира направеното от огромния съдружник Германия. Около Първата международна война - отново по немски пример - е основан и така наречен Комитет за икономически грижи и социална далновидност, който обаче бързо е политизиран.
В края на ПСВ се случва международно злополучие, аналогично ненапълно със сегашната обстановка – Испанската болест, инфлуенцата. Как рефлектира тази пандемия в България?
Ясно е, че страната не е готова, само че и никоя страна в света не е подготвена за сходни мащаби и последици. Жертвите на тази болест са сред 80 и 100 милиона. В пъти повече от жертвите на международната война. Българската здравна система е доста едва развита по това време – едвам е основан медицинският факултет, тъкмо в разгара на епидемията през 1918 година. Дотогава всички лекари са се подготвяли отвън страната.
Колко са българските жертви от Испанския грип?
Не е ясно, в началото не са могли да схванат кои са жертви на грипа и кои на други болести. Наблягало се е най-вече на военната медицина. Но сред двете войни все по-голямо внимание стартира да се обръща и на естествените бедствия. Тук би трябвало да отбележим огромното Чирпанско земетресение от 1928 година - тъкмо преди Великден. Централната част на Южна България е разтърсена от разрушителни земетресения. Виждал съм фотоси на двукилометрови цепнатини в земята, три пъти по-дълбоки от човешки растеж – това е несравнимо със сегашните скали за премерване на земетресенията. Изчезват освен здания, а и инфраструктура – пътища, жп линии, напоителни системи. Тогава се приема и първият закон за основаване на фамозната ДИПОЗЕ – Дирекция за оказване на помощ на потърпевшите от земетресението. Държавата пази план пред Обществото на народите и получава целеви заем, с който се подхваща възобновяване.
Адекватна ли е страната в оня миг?
Адекватна е в лицето на своя отраслов министър-председател Андрей Ляпчев, българин от Ресен, извънредно първокласен човек. Казвам отраслов, тъй като тогава първите министри са отговаряли за избрани ресори, а Ляпчев е бил и министър на вътрешните работи и националното здраве. Само да припомня, че мощно земетресение имаше и през 1986 година в Стражица, а част от хората и до през днешния ден не са настанени в непрекъснати домове. А казусът с Чирпанското земетресение е бил решен през 1931 година - за три години.
Стигаме до най-тънкия миг – по какъв начин у нас естествени и публични бедствия се „ усвояват “ чисто политически?
Практически няма българско държавно управление, което да не се е пробвало да осребри сходна обстановка.
Колко са случаите на държавно мародерство – замогване на държавни служители на гърба на човешки нещастия?
Всички мемоари за войните приказват, че това е един от златните разновидности за обогатяване на служители. И държавните земи, и снабдяването на армията, и държавните поръчки – това са най-лесните разновидности за асимилиране на държавни пари от близки до режима хора. Например - Стефан Стамболов, който по време на Освободителната война е много забъркан в снабдяването на съветската войска. При всички случаи се оказва, че външният надзор е доста по-ефективен от вътрешния. При вътрешния надзор има глобени хора, в случай че ползите им се разминават с ползите на ръководещите. И тогава ги погват по-скоро по политическа, в сравнение с по престъпна линия, да кажем - фамозната Деклозиерова спекулация от 1916 година.
Ако погледнем към по-скорошни събития, като хонконгския грип от 1968-1970 година, най-тежката пандемия след ВСВ - у нас националната власт го представяше съвсем като простуда. Какво виждаме в този метод?
Не е доста по-различен от метода по отношение на чернобилската повреда. При националното ръководство не можеха да се случват такива неприятни неща – каквито и да са те, тя ще се оправи с тях, няма потребност от суматоха. А обществото би трябвало да бъде осведомено какво става и за какво в една страна се вършат някакви неща. У нас, да вземем за пример, се оказа, че битката с ковид върви по-добре и по-изпреварващо, в сравнение с в много развити европейски страни. Англия е тъкмо в положението на Италия, когато избухваше болестта там. И сега на Острова вършат нещата, които ние направихме преди две-три седмици.
Смятате ли, че световната връзка има сериозен дял както в разрастването на пандемията, по този начин и с психозата към нея?
Със сигурност. В интервала на ПСВ информцията от Китай доближава Европа за три седмици, в този момент това става незабавно. Бях в разгара на събитията покрай Китай и видях по какъв начин работи най-бедната страна в региона - Филипините. Те не стопираха незабавно полетите от огнищата на болестта в Ухан, продължиха безгрижната политика на непроверяване на идващи пасажери и търпяха същите рецензии, каквито сега търпят богатите европейски администрации.
Като историк смятате ли, че сега почвата е плодородна за хора със желания към власт и репресии?
При рецесия хората постоянно търсят мощен водач, към който да се обединят. И щастлива е страната, която го има. Обикновено той залага личния си създателите и издърпва страната в посоката, която счита за вярна. И назад, в спешна обстановка обществото отхвърля културни, прилични, политкоректни хора. Появата на военачалник с пагони и духовник с расо също нервира, а когато някой се изрича отвън тясната си специализация – още повече.
В прочут смисъл изключителното състояние сложи на публично внимание специалисти, които в никакъв случай нямаше да помиришат медии в естествени условия. Сега обаче гласът им се чува.
Обикновено назовавам тези хора експерти, с цел да ги разгранича тъкмо от специалистите. За мен специалисти са тези, които с идентична увереност изясняват по какъв начин ще се оправим с ковид, по какъв начин ще колонизираме Марс и по какъв начин ще преборим идната финансова рецесия. Хубаво е да се слушат тъкмо експертите. И от тази позиция това, което се случва в България, е положително – най-накрая те са изтикани на напред във времето.
Разговора води Емил Янев
Древните неслучайно са споделили, че историята е учителка на народите. Но е учителка единствено за тези, които желаят да учат. Това, което можем да забележим по тематиката е, че нашата страна също има построен опит в тази посока. В началото - след Освобождението, става дума повече за публични бедствия – войни, вътрешни междуособици, политически обстановки, които държавните управления могат относително по-лесно да възнамеряват. За пръв път виждаме този проблем към Сръбско-българската война, когато се оказва, че нямаме никаква финансова подготовка и запаси да водим войната. Налага се кабинетът на Петко Каравелов да прокара през Народното събрание едно решение, с което страната да прибере парите от железопътния фонд, заделени за градежа на първите български железници след удължаването на наследените от турско "Източни железници ".
Благодарение на които, прочее, нашите войски се придвижват от турската граница до сръбския фронт.
Точно с тях ги докарват. На процедура тези пари се национализират и посредством тях се води сполучливата война със Сърбия, която довежда и до Съединението. По-нататък българската страна е по-готова, когато става дума за война, тъй като "просто " копира направеното от огромния съдружник Германия. Около Първата международна война - отново по немски пример - е основан и така наречен Комитет за икономически грижи и социална далновидност, който обаче бързо е политизиран.
В края на ПСВ се случва международно злополучие, аналогично ненапълно със сегашната обстановка – Испанската болест, инфлуенцата. Как рефлектира тази пандемия в България?
Ясно е, че страната не е готова, само че и никоя страна в света не е подготвена за сходни мащаби и последици. Жертвите на тази болест са сред 80 и 100 милиона. В пъти повече от жертвите на международната война. Българската здравна система е доста едва развита по това време – едвам е основан медицинският факултет, тъкмо в разгара на епидемията през 1918 година. Дотогава всички лекари са се подготвяли отвън страната.
Колко са българските жертви от Испанския грип?
Не е ясно, в началото не са могли да схванат кои са жертви на грипа и кои на други болести. Наблягало се е най-вече на военната медицина. Но сред двете войни все по-голямо внимание стартира да се обръща и на естествените бедствия. Тук би трябвало да отбележим огромното Чирпанско земетресение от 1928 година - тъкмо преди Великден. Централната част на Южна България е разтърсена от разрушителни земетресения. Виждал съм фотоси на двукилометрови цепнатини в земята, три пъти по-дълбоки от човешки растеж – това е несравнимо със сегашните скали за премерване на земетресенията. Изчезват освен здания, а и инфраструктура – пътища, жп линии, напоителни системи. Тогава се приема и първият закон за основаване на фамозната ДИПОЗЕ – Дирекция за оказване на помощ на потърпевшите от земетресението. Държавата пази план пред Обществото на народите и получава целеви заем, с който се подхваща възобновяване.
Адекватна ли е страната в оня миг?
Адекватна е в лицето на своя отраслов министър-председател Андрей Ляпчев, българин от Ресен, извънредно първокласен човек. Казвам отраслов, тъй като тогава първите министри са отговаряли за избрани ресори, а Ляпчев е бил и министър на вътрешните работи и националното здраве. Само да припомня, че мощно земетресение имаше и през 1986 година в Стражица, а част от хората и до през днешния ден не са настанени в непрекъснати домове. А казусът с Чирпанското земетресение е бил решен през 1931 година - за три години.
Стигаме до най-тънкия миг – по какъв начин у нас естествени и публични бедствия се „ усвояват “ чисто политически?
Практически няма българско държавно управление, което да не се е пробвало да осребри сходна обстановка.
Колко са случаите на държавно мародерство – замогване на държавни служители на гърба на човешки нещастия?
Всички мемоари за войните приказват, че това е един от златните разновидности за обогатяване на служители. И държавните земи, и снабдяването на армията, и държавните поръчки – това са най-лесните разновидности за асимилиране на държавни пари от близки до режима хора. Например - Стефан Стамболов, който по време на Освободителната война е много забъркан в снабдяването на съветската войска. При всички случаи се оказва, че външният надзор е доста по-ефективен от вътрешния. При вътрешния надзор има глобени хора, в случай че ползите им се разминават с ползите на ръководещите. И тогава ги погват по-скоро по политическа, в сравнение с по престъпна линия, да кажем - фамозната Деклозиерова спекулация от 1916 година.
Ако погледнем към по-скорошни събития, като хонконгския грип от 1968-1970 година, най-тежката пандемия след ВСВ - у нас националната власт го представяше съвсем като простуда. Какво виждаме в този метод?
Не е доста по-различен от метода по отношение на чернобилската повреда. При националното ръководство не можеха да се случват такива неприятни неща – каквито и да са те, тя ще се оправи с тях, няма потребност от суматоха. А обществото би трябвало да бъде осведомено какво става и за какво в една страна се вършат някакви неща. У нас, да вземем за пример, се оказа, че битката с ковид върви по-добре и по-изпреварващо, в сравнение с в много развити европейски страни. Англия е тъкмо в положението на Италия, когато избухваше болестта там. И сега на Острова вършат нещата, които ние направихме преди две-три седмици.
Смятате ли, че световната връзка има сериозен дял както в разрастването на пандемията, по този начин и с психозата към нея?
Със сигурност. В интервала на ПСВ информцията от Китай доближава Европа за три седмици, в този момент това става незабавно. Бях в разгара на събитията покрай Китай и видях по какъв начин работи най-бедната страна в региона - Филипините. Те не стопираха незабавно полетите от огнищата на болестта в Ухан, продължиха безгрижната политика на непроверяване на идващи пасажери и търпяха същите рецензии, каквито сега търпят богатите европейски администрации.
Като историк смятате ли, че сега почвата е плодородна за хора със желания към власт и репресии?
При рецесия хората постоянно търсят мощен водач, към който да се обединят. И щастлива е страната, която го има. Обикновено той залага личния си създателите и издърпва страната в посоката, която счита за вярна. И назад, в спешна обстановка обществото отхвърля културни, прилични, политкоректни хора. Появата на военачалник с пагони и духовник с расо също нервира, а когато някой се изрича отвън тясната си специализация – още повече.
В прочут смисъл изключителното състояние сложи на публично внимание специалисти, които в никакъв случай нямаше да помиришат медии в естествени условия. Сега обаче гласът им се чува.
Обикновено назовавам тези хора експерти, с цел да ги разгранича тъкмо от специалистите. За мен специалисти са тези, които с идентична увереност изясняват по какъв начин ще се оправим с ковид, по какъв начин ще колонизираме Марс и по какъв начин ще преборим идната финансова рецесия. Хубаво е да се слушат тъкмо експертите. И от тази позиция това, което се случва в България, е положително – най-накрая те са изтикани на напред във времето.
Разговора води Емил Янев
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ