Доц. Калпачки, има ли лечение от Алцхаймер?– Няма лечение, това

Доц. Калпачки, има ли лекуване от Алцхаймер?

– Няма лекуване, това е късият отговор на въпроса. Всъщност лекуване се предписва, само че когато измененията са в доста начална фаза, в случай че е допустимо дори да се намерят маркери, че такова положение ще се развие след няколко години. Тогава вземането на медикаменти може да отсрочи идването на този интервал, само че не може да го отстрани. Другото лекуване, което изписват лекарите на болните с Алцхаймер, е за да облекчат признаци, които могат да бъдат повлиявани. Самите промени в мозъка няма да се излекуват. Ако пациентът има бодърствуване, ще му се предпише лекарство за сън, в случай че е обезпокоителен, ще му се предпише лекарство да е по-малко обезпокоителен, в случай че пък е в меланхолия, ще му се даде лекарство, с цел да излезе от нея.

– Нека кажем какво е Алцхаймер?

– Според медицината заболяването на Алцхаймер е най-честият вид деменция. Това е положение, в което мозъкът остарява по-бързо от тялото. Той би трябвало да остарява синхронно с тялото ни. Ако обаче неговите функционалности остаряват по-бързо и личността стартира да се разпада на пластове, се получава този феномен, който назоваваме деменция или липса на съответно мислене.

В началото отпадат комплицираните функционалности – вземането на решения, научаването на нови познания, а след това започваме да губим спомените, ориентацията и тази част от нас, която прави връзка сред това, което виждаме, и това, което има в съзнанието ни – не разпознаваме околните си, не разпознаваме дома си, по какъв начин да се държим в дадена обстановка. Цялата мозъчна активност се разстройва.

Най-честият вид деменция се предизвиква от заболяването на Алцхаймер, само че паркинсонът и инсултът също могат да причинят болестта. Деменция е по-общото разбиране, а най-честият й тип е Алцхаймер. Това е болест на остарелия разум, намира се при хората над 50- годишна възраст. Този, който е доста възрастен, има възрастово оглупяване, само че на него и тялото му е остаряло. Ние приказваме за непокътнато физическо тяло, само че със изгубени благоприятни условия да бъде съответен.

– Как оказва помощ транскраниалната пулсова стимулация върху положението на болните?

– Това може да се приложи, когато е доста рано, когато измененията не са изразени. Смята се, че такова лекуване може да забави настъпването на тежките промени. Всяко едно ново лекуване изисква времето да го утвърди. Транскраниалната пулсова стимулация е лекуване, което се ползва от относително къс интервал от време, и е мъчно медицината сигурно да каже, че то ще бъде общоприетоо лекуване. На този стадий то не е посочило нездравословни последствия и по тази причина стартира да се употребява с концепцията да забележим дали след години при тези хора ще се отсрочи настъпването на тежките промени. Няма безапелационни доказателства, че това оказва помощ, тъй като няма време да се направи този извод. Сравнете с първичните опити за лекуване на Ковид какъв брой неща излязоха като концепция, че може би оказват помощ, само че времето избистри кое действително оказва помощ и кое не.

– Какво съставлява тази стимулация?

– Това е опит да се повлияе работата на мозъка с безвредна електрическа стимулация. Мозъкът работи с електрически импулси, той съдържа нервна тъкан, която е част от електровъзбудимите тъкани в човешкото тяло – такива са и мускулите, и сърцето, и нервните центрове работят като си предават електрически сигнали, и обособените кафези. Когато извън с електрическо поле може да се премине към синхронизация или съответтно десинхронизация на избрани електрически полета, това повлиява функционалността на тези мозъчни центрове. Това може да оказва помощ при главоболие, може да оказва помощ при други положения.

– Това е като ЕЕГ-то ли ?

– Прилича на обръч, който се слага върху главата. Пак са кабели и електрическа импулсация. При ЕЕГ-то всичкият ток, който върви, е от индивида към машината, до момента в който тук е назад.

– Има ли влечение към Алцхаймер?

– Наследствено доста рядко. По-често този проблем е непостоянен, т.е. всеки човек носи своя личен риск.

– Хората, които работят с мозъка си , изложени ли са на риск от деменция?

– По-скоро са предпазени от всички типове деменции. Ща дам образец – в случай че употребявате мускулите си регулярно, вие ще имате по-добро атлетично тяло по-дълго време, в случай че зарежете мускулите си, те ще атрофират много бързо и тялото ви ще стане много по-безформено. Аналогично е и с мозъка. Колкото повече го употребявате и упражнявате, толкоз повече го предпазвате от развиване на деменция. Това обаче не значи, че в никакъв случай няма да се разболеят, само че е несъмнено, че по-малка част от тях ще заболеят и това ще се случи в по-късна възраст. И въпреки всичко, с цел да забавим срещата със болестта, не би трябвало да оставяме мозъкът ни да е мързелив, тъй като първата крачка към деменцията е да установите някакви ежедневни мозъчни старания – да минавате по един и същи път до работата, да готвите едно и също, да гледате едно и също предаване, това чертае или дълбае коловозите на деменцията. Учете нови неща, наложително се хранете здравословно, което за нашата популация значи средиземноморска диета – маслини, зехтин, млечни артикули и риба. Имайте умерена физическа интензивност и позитивни страсти.

– В подобен смисъл има ли нужда да сменяме работата си през несъмнено време, с цел да не се трансформира в табиет, на който не обръщаме внимание?

– Това е сериозен протективен фактор, би трябвало да научите нови неща. Това на практика не може да се случи с всеки човек и не е нужно. Дори архиварят може да подрежда досиетата по друг метод през избран интервал от време, в случай че го вземем за образец. Да се трансформира всекидневието с концепцията към теб да не е едно и също. Забележете разликата сред младия и остарелия разум. Възрастните хора стартират да вършат нещата стереотипно, по-трудно одобряват нови неща, по-трудно ще си трансформират всекидневието и навиците. Това е остаряването на мозъка. Оправданието, че те имат собствен метод и са мъдри, е единствено опрощение на това, че те са намерили метод, който не ги уморява. В природата всеки желае да свърши нещата по пестелив метод. Докато едно дете всякога потегля по друг път, всякога желае нова играчка, ново занятие, това е образец за млад и деен мозък, надалеч от деменцията.

– Стресът също ли може да ни отдалечи от деменцията?

– Това е някакъв стрес сигурно, само че това е позитивният стрес, който ни държи на повърхността. Приемаме, че прочувствената част я няма, а просто търсим решение на даден проблем. Това е антидементното държание. Въпросът е, че с течение на времето множеството хора не си вършат труда да стигнат до работното си място по друг път, тъй като всеки гледа да стане в последния миг и по най-бързия метод да се придвижи. Елементът на изгодност те вкарва в едно русло, което при повторения кара мозъкът да не се замисля. Направете разлика сред това по какъв начин може да стигнете до работата си да вземем за пример по обичайния път полузадрямал и единствено да слушате радиото, и какъв брой би трябвало внезапно да се напрегнете, с цел да стигнете по заобиколен път до работа.

– Паркинсонът може ли да провокира Алцхаймер?

– Може по време на паркинсонова болест да се развие деменция. Има пациенти, които страдат и от двете болести. Паркинсонът предизвиква на хората това, че те нямат плавни и съответни придвижвания, това е влошен надзор върху фините придвижвания. Най-драматичната и забележима част е треперенето, само че тя не е единствената. Много постоянно хората се бъркат, че той стартира с трептене, не постоянно е по този начин. Треперенето може да се добави в по-късен стадий, когато към този момент е късно за лекуване.

– Зачестяват ли страдащите от епилепсия?

– Епилепсия постоянно е имало. Напоследък по-добре я диагностицираме и някак си излиза от сянката на стигматизираните заболявания. Епилепсията е доста фрапиращ образец за болест, която човек не желае да си признае или не желае да се знае за нея, тъй като върху нея има стигма. Тя е доста ненадейно протичащо заболяване, по тази причина доста не се приказва за нея. Тя е едно от най-честите неврологични болести. Епилепсията е 20 пъти по-често срещана при децата, в сравнение с при възрастните. В доста случаи тя е положение, а не толкоз болест. Хората имат припадъци по разнообразни аргументи, те си наподобяват външно, само че повода за припадъка е друга.

– Тя е лечима?

– По-скоро да. Тя е от добре лекуваните заболявания. При тежките случаи епилепсията съпътства други мозъчни увреждания и тогава лекуването не е доста сполучливо. Когато става дума за пристъп,особено за първи, в случай че се съблюдава лекуването, процентът на цялостно излекуваните е голям. По-често може да срещнете човек оздравял от епилепсия, в сравнение с от хипертония.

– Може ли епилепсията да се обърка с паник офанзива?

– Това е сложна болест. Има възможност да бъде объркана с доста неща, в това число и с паник офанзива.

– Защо се усилват хората с аутизъм?

– Аутизмът не е толкоз заболяване, колкото е положение при хората, при които има комбиниране сред не доста сериозен неврологичен проблем и подобен на средата, в която пораства, както и това, което носи у себе си като нараснала сензитивност. Това е медико-социален проблем. Тези хора развиват патологично държание, те екранират нещо, което в множеството случаи е погрешно като отношение към тях. Нерядко това са свръхобгрижвани деца или със съществени условия към тях. Аутизмът се развива в ранима възраст и има аргументи, които постоянно могат да се повлияят. Винаги може да помогнете. Много е значимо тези случаи да бъдат вярно диагностицирани, да се даде поведенческа, по-рядко лекарствена терапия и на тези деца да се помогне да изживеят живота си пълноценно. Огромна неточност е опитът на родителите да създадат тези деца като всеобщите. Повечето хора с аутизъм са разнообразни от общата популация, само че те носят толкоз тъкмо огън и заряд, колкото е необходим на света и на обществото, колкото и всички останали. Даже си разрешавам да кажа, че в някой от случаите от тези хора израстват гении, само че не са открити. Целта е те да намерят своето място в живота, да се впишат в обществото и да могат да се осъществят такива каквито са.

– Само че виждаме тъкмо противоположното – неистовите старания на родителите да създадат тези деца като другите?

– Това е драмата, тъй като всеки родител и врач осъзнава, че този човек ще е по-щастлив, в случай че може да се впише в обществото. Много мъчно ще намерите клас, по-късно университет, по-късно специалност, по-късно семейство, което да е толкоз широкоскроено, че да може да одобри един друг човек.

Една майка най-добре знае, че желае нейното дете да е „ обикновено ”, с цел да може като всички други да тича, да обича футбола, в случай че е момиче да обича художествената гимнастика. Целта е да направи по този начин, че един ден този човек да се вгради в обществото и да стане нормален човек. Всеки желае да ги направи естествени, а в действителност не трябва, само че въпреки това, те би трябвало да живеят в общество от „ естествени “ хора. Аутистът би трябвало да пътува с градския превоз като всички други, тъй като в случай че не се държи обикновено, ще бъде изхвърлен, а той не заслужава да бъде изхвърлен.

– Има ли заплаха децата, които прекарват доста време пред телефоните, да станат аутисти?

– Това ускорява вероятността да се развие такова разстройство. Неслучайно в последните години са по-чести. Гледайки телевизия, също може да развиете такова нещо. Цялостното държание на прехвърлянето в един различен виртуален, недействителен свят.

И в случай че някой чете прекалено книги, той може да стане несъответстващ като държание и като вграждане в обществото. Всичко прекалено е неприятно. Дигиталното обаче може да пречи на нашето потомство, само че на бъдещите ще им оказва помощ. Дигиталното поглъщане, т.е неналичието на човешкото другарство, това вреди. Отделно мигащите екрани, телефони, таблети, тв приемници могат да провокират и епилепсия, и да натоварят мозъка.

Неврологичните проблеми, които настрана могат да се развият, са промененото зрение, напрежението във врата и гърба, болки, насърчаване на главоболие. Ако държите дълго телефона до ухото си, повишавате локалната температура на мозъка и той може да стане дори схватлив към инфекции. Не бива да се работи непрестанно с електронни и цифрови устройства, тъй като това има своите отрицателни последици. Препоръката ми е на всеки 45 минути да се почива, показа за „ Телеграф ” доцент Калпачки.

/Източник " Телеграф ".